Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№

гр.Плевен, 13.01.2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                   Плевенски районен съд, ХІ гр. състав, в публично заседание на десети  януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА   при секретаря Г.К., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 7847 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

       Искове с правно основание чл.128 чл.261, чл.262, чл.270  и чл.224 от КТ.

 

Постъпила е искова молба от Р.Б.П. с ЕГН ********** ***, представляван от *** от ПлАК против „***” *** ***. В исковата молба ищецът твърди, че е работил при ответника на длъжност „охранител“. Твърди, че за времето, през което е работил с месечна заплата от 420 лева, работодателят не му е изплатил и му дължи неизплатено трудово възнаграждение за периода от месец април 2016г. до месец септември 2016г. в размер на по 420 лева месечно или общо сума в размер на 2520 лева.Твърди, че за същия период е положил извънреден труд на стойност в общ размер на 155,89 лева. Твърди, че е положил и нощен труд на стойност в размер общо на 166 лева. Твърди, че не е използвал полагащ му се платен годишен отпуск  общо 17 дни на стойност 324,55 лева. Твърди, че за същия период е имал пътни разходи от *** до място на работа в общ размер на 471,60 лева. В заключение моли съда да осъди ответника да му заплати трудово възнаграждение, извънреден и нощен труд, както и пътни разходи.

Ответникът представи писмен отговор в едномесечния срок, в който оспорва предявените искове.

В съдебно заседание ищецът поддържа предявените искове.

Ответникът не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по исковете.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното :

От представения по делото трудов договор в копие се установява, че ищецът е работил при ответника на длъжност „охранител“, считано от 12.02.2016г. с месечно трудово възнаграждение в размер на 420 лева.

С оглед оспорения размер от страна на ответника на размера на предявените искове, съдът допусна до изслушване и назначи съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която приема като правилно, компетентно и безпристрастно. В заключението си вещото лице е установило, че в платежните ведомости за претендирания период, ищецът е работил в ответното дружество. Установява се от заключението, че за месец април 2016 има плащане в размер на 454 лева, а за месец май в размер на 300 лева, като сумите са заплатени след завеждане на исковата молба – на 31.10.2016г. и 16.12.2016г. Към момента на приключване на съдебните прении, съгласно заключението на вещото лице, ответникът дължи на ищеца незаплатено начислено трудово възнаграждение в размер на 1346,20 лева.

Ответникът не се е явил в съдебно заседание и не е представил доказателства за плащане на претендираната сума, освен двете плащания на 31.10.2016г. в размер на 454 лева и на 16.12.2016г. в размер на 300 лева, които  вещото лице е взело предвид в заключението.

В този размер следва да бъде уважен предявения иск, като за разликата до 2520 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По отношение на предявените искове за извънреден труд на стойност в размер на 155,89 лева и нощен труд на стойност в размер на 166 лева, вещото лице е посочило в заключението си, че при работодателя липсват доказателства за положен такъв труд. В доклада по делото, съдът е възложил в тежест на ищеца да представи доказателства, че е положил извънреден и нощен труд. Ищецът не е представил доказателства в тази насока. С определение преди приключване на съдебното дирене, съдът указа на ищеца, че не е посочил доказателства за положен извънреден и нощен труд. Доказателствени искания не са правени. При така изложеното, съдътъ счита, че не са събрани доказателства за основателност на предявените искове за положен нощен и извънреден труд, поради което предявените два иска с правно основание чл.262 КТ с цена 155,89 лева и с правно основание чл.261 КТ с цена 166 лева следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

По отношение на предявения иск с правно основание чл.59 ЗЗД за дължими разноски за път, които ищецът е направил отивайки на работа, съдът счита, че същият е неоснователен. Когато има договорка между работника и работодателя за заплащане на пътните разходи, то това се отразява в счетоводството в разчетна счетоводна сметка по партидата на работника. В случая вещото лице не е установило наличие на такава сметка, нито начисления на такъв тип разходи. При така събраните по делото доказателства, съдът счита, че този иск с цена 471,60 лева е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. При постъпване на исковата молба, ищецът не е представил доказателства за заплатена държавна такса за този иск. За иск по чл.59 ЗЗД, тъй като не е трудов спор, ищецът не е освободен от заплащане на държавна такса. С оглед неоснователността на този иск, съдът счита, че ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПлРС държавна такса в размер на 50 лева.

 По отношение на иска за заплащане на обезщетение за неизползван полагащ се на ищеца платен годишен отпуск, в заключението вещото лице е констатирало, че на ищеца се полагат 12 дни платен годишен отпуск, като няма данни да е отпуска да е ползван. В счетоводството на ответното дружество не са открити заповеди за ползване на отпуск, нито молби от ищеца. Вещото лице е установило, че размера на дължимото обезщетение е 240 лева брутна сума. При така изложеното, съдът приема, че искът е основателен до този размер като за разликата до 324,55 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

По разноските : При определяне на разноските, следва да се вземе предвид, че към момента на предявяване на исковата молба, ответникът е дължал на ищеца трудово възнаграждение в размер на 2100,20 лева, като след предявяване на молбата е направил две плащания и към момента на приключване на съдебното дирене е дължал 1346,20.

Разноските на ищеца са в размер на 800 лева за адвокатско възнаграждение. Ответникът не е направил възражение за прекомерност. С оглед размера на уважените искове, ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 514,61 лева.

Ищецът следва да заплати по сметка на ПлРС държавна такса за иска по чл.59 ЗЗД в размер на 50 лева.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПлРС държавна такса в размер на 53,84 лева за иска за трудово възнаграждение и 50 лева за иска за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, както и разноски за вещо лице в размер на 150 лева за съдебно-счетоводна експертиза.

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА „***” *** ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя *** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.128 от КТ, на Р.Б.П. с ЕГН ********** *** сумата от 1346,20 лева, представляваща чиста сума неизплатено трудово възнаграждение, за периода 01.04.2016г. – 30.09.2016г., ведно със законната лихва върху нея, считано от дата на завеждане на исковата молба - 20.10.2016г., до окончателното и изплащане на сумата, като за разликата до 2520 лева ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.

ОСЪЖДА „***” *** ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя *** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.224 от КТ, на Р.Б.П. с ЕГН ********** ***, брутна сума в размер на 240,00 лева за дванадесет дни неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху нея, считано от дата на завеждане на исковата молба - 20.10.2016г., до окончателното и изплащане на сумата като за разликата до предявения размер 324,55 лева, ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Р.Б.П. с ЕГН ********** *** против „***” *** ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя *** иск с правно основание чл.262 КТ и цена на иска 155,89 лева за положен извънреден труд.

 ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Р.Б.П. с ЕГН ********** *** против „***” *** ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя *** иск с правно основание чл.261 КТ и цена на иска 166,00 лева за положен нощен труд.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Р.Б.П. с ЕГН ********** *** против „***” *** ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя *** иск с правно основание чл.59 ЗЗД и цена на иска 471,60 лева за пътни разноски.

ОСЪЖДА „***” *** ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя *** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.78 ГПК, на Р.Б.П. с ЕГН ********** *** разноски по делото в размер на 514,61 лева.

ОСЪЖДА Р.Б.П. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на ПлРС държавна такса в размер на 50 лева.

ОСЪЖДА „***” *** ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя *** по сметка на ПлРС държавна такса в размер на 103,84 лева и 150 лева за съдебно-счетоводна експертиза.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенски ОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

  РАЙОНЕН СЪДИЯ: