МОТИВИ по НОХД № 461/2017 година по описа на Мездренски
районен съд:
Подсъдимият В.Г.М. *** е
предаден на съд от Мездренска районна прокуратура по обвинение за извършени
престъпления, както следва:
- по чл.343б ал.2 НК, за
това, че на 21.07.2017 г. около 20.05 часа на път ІІІ-103
км.3,700 с посока на движение с. Долна Кремена – гр. Мездра е управлявал МПС –
лек автомобил „Ф.”, модел „Г.” с рег. № ////////, собственост на Е. ***, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 2,88 на хиляда,
установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510” с фабр. №
0014, след като е осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл.343б ал.1 НК -
одобрено споразумение по НОХД № 40/2014 г. по описа на РС-Мездра, влязло в сила
на 05.02.2014 година;
- по чл.343в ал.2 НК, за
това, че на 21.07.2017 г. около 20.05
часа на път ІІІ-103 км.3,700 с посока на движение с. Долна Кремена – гр. Мездра
в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на
МПС без съответното свидетелство за управление с НП № 17-0300-000130/06.02.2017
година на Началник Група към ОДМВР гр. Враца - РУ Мездра, влязло в законна сила
на 02.06.2017 г., е извършил такова деяние, като е управлявал МПС – лек
автомобил „Ф.”, модел „Г.” с рег. № ////////, собственост на Е. ***, без да
притежава СУМПС.
В с.з. подсъдимият е заявил,
че разбира в какво се обвинява, но е отказал да даде обяснения и да отговаря на
въпроси.
Участващият по делото
представител на прокуратурата поддържа обвинението така, както е възведено в
обвинителният акт, като счита, че събраните по делото писмени и гласни
доказателства изцяло подкрепят изложената фактическа обстановка. По отношение
вида и размера на наказанията, се иска на М. да бъде наложено лишаване от
свобода по всяко от обвиненията, като впоследствие се определи едно най-тежко
наказание, съобразно чл.23 ал.1 НК, чието изпълнение да бъде ефективно, предвид
данните за неговата личност, характера и степента на обществена опасност на
деянията,.
Защитникът адв. М.С. от ВрАК е изразил
становище, че подсъдимият следва да бъде оправдан по възведените срещу него
обвинения поради липсата на доказателства, които по категоричен начин да
установят, че на инкриминираната дата процесното МПС
е било управлявано именно от него. В тази връзка са изложени подробни доводи, в
които се акцентира върху липсата на свидетели-преки очевидци, от чиито
показания този основен, според защитата, момент да бъде безспорно изяснен. На
тази база се заключава, че тезата на прокуратурата относно авторството на
деянията не следва да се кредитира, тъй като се базира единствено на косвени
доказателства.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
В.Г.М. е бил правоспособен водач на МПС, категории „В,
АМ“, за които на 28.03.2002 година му е било издадено СУМПС със срок на
валидност до 28.03.2012 година. На 29.12.2008 година същият е представил пред
органите на МВР декларация по чл.17 ал.1 ПИБДС вр.
чл.8 ал.2 ЗБДС, в която посочил, че е загубил свидетелството си. На тази база в
АИС БДС същото било обявено за невалидно. В последствие, вкл. и до настоящия
момент, подсъдимият не е подавал документи за изготвяне на ново СУМПС и такъв
документ не му е издаван. Независимо от това обстоятелство, М. продължил да управлява
МПС. За това, както и за други нарушения на правилата за движение, същият е бил
наказван по административен ред по Закона за движението по пътищата. С НП №
17-0300-000130/06.02.2017 г. на Началник Група към ОД МВР гр. Враца РУ Мездра
на подсъдимия е била наложено административно наказание глоба в размер на 100
лева по чл.177 ал.1 т.2 пр.1 ЗДвП, за това, че е управлявал МПС без да
притежава Свидетелство за управление, валидно за съответната категория, към
която спада въпросното превозно средство, с което е нарушил чл.150а ал.1 ЗДвП.
НП е влязло в законна сила на 02.06.2017 г. Наред с това, М. е бил осъждан и за
деяния, съставляващи престъпления по транспорта по смисъла на НК. С протоколно
определение от 05.02.2014 г. по НОХД № 40/2014 г. по описа на РС-Мездра е било
одобрено споразумение, по силата на което М. се е признал за виновен за деяние,
извършено на 22.01.2014 г., за което, на основание чл.343б ал.1 вр. чл.54 НК, му е било определено наказание лишаване от
свобода за срок от четири месеца при първоначален строг режим в затвор,
съгласно чл.61 т.2 вр. чл.60 ал.1 ЗИНЗС.
Споразумението е влязло в сила на 05.02.2014 г.
На 21.07.2017 г. М. и свидетелят Л.В. ***, пътували до
гр. София с лек автомобил марка „Ф.“ модел „Г.“ с рег. № ВР 9644ВМ, собственост
на Е. ***. Водач бил подсъдимият. По обратния път автомобилът управлявал В.,
тъй като усетил мирис на алкохол у М.. Около 18.00 часа двамата пристигнали в
с. Горна Кремена. Свидетелят спрял автомобила на улица „Иглика“, където бил
дома му. Подсъдимият се обърнал към В. с думите: „слизай от колата, от тук аз
ще се оправя“, след което се преместил на шофьорското място и потеглил към
центъра на селото, където оставил превозното средство и се прибрал пеша до къщата
си на ул. „Косматица“ № 1. По-късно вечерта М. се
обадил по телефона на свидетеля Т.Т. и го поканил на
гости. Свидетелят дошъл в дома на подсъдимия и по време на престоя му там
двамата изпили около половин литър ракия. Около 19.45 часа звъннал телефона на М.
и той провел кратък разговор. След като приключил, подсъдимият казал на
свидетеля, че се е обадил жена му и се налага да пътува до град Мездра. След
като излязъл от дома си, М. се отправил към центъра на селото, качил се в лекия
автомобил марка „Ф. Г.“ и потеглил, движейки се по път ІІІ-103. По това време
участъци от пътното платно били в ремонт. На км.3,700 с посока на движение от
с. Долна Кремена към гр. Мездра управляваното от М. МПС се ударило с предната
си част в крайпътен насип от ситни камъни и спряло на място. Малко по-късно, от
там с автомобила си преминал свидетелят Г.В., който пътувал в посока към гр.
Мездра. Той видял колата и водачът, седящ на предната лява седалка, у когото
разпознал М.. Автомобилът на свидетеля не спрял на мястото на ПТП и продължил
движението си към града. Отдалечавайки се, на огледалото за обратно виждане В.
забелязал, че подсъдимият е излязъл от колата и е започнал да я оглежда.
Междувременно от там преминал и свидетелят Г.И.. Той видял ударилият се в
насипа автомобил и стоящият до него водач, когото познавал визуално. На
свидетеля направило впечатление поведението на лицето. Същото имало
некоординирани движения, но се опитвало да избута колата от крайпътния насип. И.
позвънил на тел.112 и съобщил за пътния инцидент. От РУ Мездра били изпратени свидетелите
Л.П. и С.Н.. Пристигайки на мястото на произшествието те намерили ударилия се в
насипа лек автомобил с отворена шофьорска врата. В стоящия до него водач
свидетелят Н. разпознал М., който му бил служебно известен отпреди. Служителите
поискали от подсъдимия документи за самоличност и документи на автомобила. При
последвалата проверка било установено, че колата е собственост на Е. ***.
Подсъдимият обяснил, че не носи личните си документи. По време на разговора
полицейските служители усетили мирис на алкохол и забелязали забавения говор и
некоординираните движения на лицето. Това мотивирало Н. и П. да извършат
проверка на М. за употреба на алкохол. Техническото средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен
номер 0014 отчело 2,88 на хиляда концентрация в издишания от подсъдимия въздух.
След като видял показанията на апарат подсъдимият отрекъл да е управлявал МПС,
заявявайки, че водачът е друго лице, без обаче да посочи данни за неговата
самоличност. При това положение подсъдимия бил отведен в РУ гр.Мездра, където
по служебен път била установена неговата самоличност. Проверката в АИС на КАТ
ПП показала също, че свидетелството му за управление на МПС е с изтекъл срок на
валидност и липсвала информация за издадено ново такова. При това положение
свидетелят П. съставил на М. АУАН за нарушения на правилата за движение по
Закона за движението по пътищата и му издал талон за медицинско изследване. Подсъдимият
отказал да даде кръвна проба. В хода на образуваното административно -
наказателно производство били установени и други деяния, съставляващи, както нарушенията
на правилата за движение, за които М. е бил санкциониран по административен
ред, съобразно Закона за движенията по пътищата, така и престъпления по
транспорта, за които са му налагани наказания, предвидени в Наказателния кодекс.
Горната фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетелите Л.П.П.; С.И.Н., като по
отношение на този свидетел в хода на съдебното следствие са прочетени, на
основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 предл.2 НПК, показанията му, дадени на ДП на л.8; И.О.И.; Г.М.И.;
Г.А.В.; П.Й.Т.; Т.В.Т., като по отношение на този
свидетел в хода на съдебното следствие са прочетени, на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 предл. последно НПК,
показанията му, дадени на л.13 ДП; Е.М.В.; Л.О.В., като по отношение на този
свидетел в хода на съдебното следствие са прочетени, на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 НПК, показанията му на л.19 ДП в частта
относно часа на пристигане от гр.София в с. Горна Кремена и предоставяне
управлението на процесното МПС на М. и в частта
относно състоянието, в което подсъдимият се е намирал по време на пътуването от
гр.София; В.Г.Й., както и от писмените доказателства: АУАН с бланков номер
039043 от 21.07.2017 година /л.24 ДП/; талон за медицинско изследване /л.25
ДП/; справка за нарушител/водач с информация за извършените от В.М. нарушения и
наложените му административни наказания по ЗДвП /л.26 ДП/; заверено копие на НП
№17.0300-000130/06.02.2017 година на Началник група при ОДМВР гр.Враца, РУ
Мездра, влязло в сила на 02.06.2017 година /л.34 ДП/; заверено копие на АУАН
№131/31.01.2017 година /л.35 ДП/; писмо № 967р-8239/14.09.2017 година от
Началник Сектор ПП при ОДМВР гр.Враца относно наличие на правоспособност у Вл. М. и издадени на същия СУМПС /л.37 – л.42 ДП/; писмо №
187/24.07.2017 година от Служба по вписванията гр.Мездра с приложена към него
справка с информация за притежаваните от Вл. М. на
територията на страната недвижими имоти и извършените с тях сделки за периода
месец май 2002 година – 21.07.2017 година /л.53-л.54 ДП/; справка за съдимост
/л.62-л.63 ДП, л.18-л.18 СД/; характеристични данни /л.64 ДП/; декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние /л.65 ДП/; удостоверение по
декларирани данни /л.16 СД/; писмо №3335/11.12.2017 година от Началника на РСИН
гр.Враца с информация за изтърпените от Вл. М.
наказания /л.17 СД/.
В хода на съдебното следствие като свидетели са
разпитани М.В.П., Р.Д.П. и П.Н.Й., като по отношение на първата свидетелка са
прочетени, на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 предл. последно НПК, изцяло показанията й, дадени на л.14
ДП, а по отношение на втората свидетелка са прочетени на същото основание
показанията й, дадени на л.15 ДП в частта относно обстоятелствата, при които е
постъпило телефонното обаждане във връзка с процесното
МПС. От показанията на тримата свидетели става ясно, че М.П. и подсъдимият М.
живеели на семейни начала и имали общо дете, но преди две години преустановили
съвместното си съжителство. На инкриминираната дата около 20.00 часа свид. П. излязла от дома си, за да кара колело със свид. Й. ***. След 22.00 часа по телефона й се обадил В.М.
– син на подсъдимия от предишен брак и я уведомил, че същата вечер М. ***,
близо до гаража на транспортната компания „Цветина“ в град Мездра. П. и Й. се
отправили към указаното място, но там нямало никой. Както през деня, така и
вечерта, свидетелката не била виждала подсъдимия. След инкриминираната дата
последвали телефонни разговори на М.П. със свидетеля Т. и посещения на М. в дома
на свид. Р. П. *** с едно искане – свид. М. П. да поеме отговорност на настъпилото ПТП.
При така установената
фактическа обстановка е видно, че подсъдимият В.М. е извършил престъпления по
транспорта. Действал е умишлено. От обективна и субективна страна е осъществил
състава на чл.343б ал.2 НК. Въпреки регламентираната в чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП /ред.
ДВ бр.101/16 г., в сила от 21.01.2017 г./ забраната за водач да управлява ППС
под въздействие на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози,
подсъдимият е сторил това с концентрация по-висока от нормативно определената –
над 0,5 на хиляда, ангажираща наказателната му отговорност. От писмените
доказателства по делото безспорно е установено, че на инкриминираната дата подсъдимият
е управлявал МПС с концентрация на алкохол над предвидената в закона такава.
Данните от техническото средство “Алкотест Дрегер 7510” с фабр. № 0014,
сочат, че на инкриминираната дата М. е управлявал МПС след употреба на алкохол.
Установената концентрация в издишания от него въздух е била 2,88 на хиляда.
Изложеното в писмените доказателства се подкрепя от показанията на разпитаните
по делото свидетели. На първо място, тук следва да се имат предвид данните,
съобщени от свидетелите Л.В. и Т.Т.. Според свидетеля
В. подсъдимият е бил употребил алкохол още по време на престоя им в гр. София и
по тази причина е бил в невъзможност да управлява автомобила по време на
пътуването им от столицата до с. Горна Кремена. Това е наложило водач на МПС да
бъде самият свидетел. Твърденията на свидетеля В. се подкрепят от показанията
на Т.Т.. Същият твърди, че когато е пристигнал в дома
на подсъдимия, последният вече е бил употребил алкохол, като е продължил да консумира
такъв заедно със свидетеля. В това състояние около 19.45 часа М. е напуснал
дома си с намерение да отпътува за гр. Мездра.
Видно от показанията на полицейските служители П. и Н., същите са
пристигнали на мястото на ПТП около 20.05 часа, като в последствие в хода на
извършената от тях проверка, подсъдимият
е бил изпробван с техническо средство за алкохол. Двамата свидетели са
категорични, че при проведения с М. разговор на мястото на транспортното
произшествие, са усетили мирис на алкохол у същия, като са забелязали и
некоординираните му движения, и заваленият говор. Данни в тази насока се
съдържат в показанията на свидетелите Г.И. и Г.В.. Същите са преминали
последователно един след друг с автомобилите си покрай мястото на ПТП.
Независимо един от друг двамата свидетели посочват, че са видели подсъдимия да
излиза от автомобила от мястото на водача и да се опитва да го избута от
крайпътния насип, в който се е бил ударил. Според двамата свидетели поведението
му е било на лице, употребило алкохол, като в тази връзка впечатление са
правили некоординираните му движения. Преценени в съвкупност, доказателствените източници, отбелязани по-горе, мотивират
съда да приеме, че на инкриминираната дата подсъдимият е управлявал МПС след
употреба на алкохол и така е нарушил забраната, визирана в чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП /изм.и доп. ДВ бр.101/16 г. в сила от 21.01.2017 г., действаща към
инкриминираната дата/. В пледоарията си защитата е развила подробни доводи в
смисъл, че подсъдимият не е лицето, което е управлявало процесното
МПС. Подобна е била позицията, развита от М. на ДП. Съдът, след като анализира
събраните по делото доказателства, не споделя така изложените мотиви. Основание
за този извод се съдържа в показанията на свидетелите В., И., Н. и П..
Действително тази група свидетели не са преки очевидци на инкриминираното
деяние, но данните, съобщени от тях при разпита им в хода на съдебното
следствие, макар и косвени, позволяват да се приеме, че водач на посоченото в
обвинителния акт МПС е бил именно подсъдимият. Независимо един от друг
свидетелите В. и И. са лицата, които са преминали покрай мястото на ПТП
непосредствено, след като същото е възникнало. Според двамата свидетели лицето,
което се е намирало на мястото на водача в лекия автомобил, е бил именно М.,
когото познават от преди. Показанията на В. и И. се подкрепят от изложеното в
разпита на свидетелите Н. и П.. Според полицейските служители, при пристигането
им на местопроизшествието, до пострадалия автомобил се е намирал единствено
подсъдимият. Свидетелят Н. твърди, че е разговарял с работници, извършващи
ремонт в този участък на пътното платно, които са споделили с него, че именно
подсъдимият е бил водач на въпросното МПС и други хора освен него там не е
имало. Това обстоятелство е било потвърдено и от самия М., който е признал пред
служителите, че е управлявал лекия автомобил, но е отрекъл този факт, след като
е видял резултата от пробата за алкохол с техническото средство, без обаче да
посочи конкретни имена. В останалата част от доказателствата по делото не се съдържат
данни, от които да е видно, че процесното МПС е било
управлявано от друго лице, различно от М.. При това положение, след преценка на
обсъдените по-горе доказателствени източници по
отделно и в съвкупност с останалата част от наличната доказателствена
маса, съдът приема, че по делото не са събрани данни, от които да е видно, че
посочения в обвинителния акт лек автомобил е бил управляван от трето лице. Ето
защо намира изложените в тази връзка от адв. М. С.
доводи за недоказани и счита същите за част от защитната теза. Прегледа на
съдържанието на справката за съдимост на подсъдимия сочи, че същият е бил
осъждан с влязла в сила присъда за друго деяние, идентично с процесното. С протоколно определение от с.з., проведено на
05.02.2014 г. по НОХД № 40/2014 г. по описа на РС-Мездра, е одобрено
споразумение за решаване на делото, по силата на което подсъдимият се е признал
за виновен за деяние, извършено на 22.01.2014 г., за което, на основание
чл.343б ал.1 вр. чл.54 ал.1 НК, му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца при първоначален строг
ежим в затвор, съгласно чл.61 т.2 вр. чл.60 ал.1 ЗИНЗС. Споразумението е влязло в сила на 05.02.2014 г. Имайки предвид тези
данни, съдът приема за безспорно, че инкриминираното деяние е извършено, след
като подсъдимият е бил осъждан вече за същото такова с влязъл в сила съдебен
акт. Въз основа на изложеното, настоящият състав счита, че са налице всички
обективни и субективни признаци, характеризиращи състава на чл.343б ал.2 НК.
Същевременно доказателствата по делото сочат, че М. е извършил и деяние,
съставляващо престъпление по смисъла на чл.343в ал.2 НК. Сред материалите на ДП
/л.34/ е приложено НП № 17-0300-000130/06.02.2017
г. на Началник Група към ОД МВР гр. Враца РУ Мездра, с което за нарушение на
чл.150а ал.1 ЗДвП, подсъдимият е бил санкциониран по административен ред с
глоба в размер на 100 лева, на основание чл.177 ал.1 т.2 пр.1 ЗДвП. Постановлението
е в сила от 02.06.2017 година. От показанията на свидетелите П. и Н. става
ясно, че на инкриминираната дата М. е управлявал МПС отново без СУМПС. На ДП са
приложени справка за нарушител/водач /л.26/ и писмо № 967р-8239/14.09.2017 г.
от Началника на Сектор ПП гр. Враца /л.37/, от съдържанието на които е видно,
че подсъдимият е притежавал СУМПС със срок на валидност до 28.03.2012 г. за
категории „В“ и „АМ“, но на база подадена от него декларация за изгубено свидетелство,
същото е било обявено за невалидно в автоматизираната информационна система БДС
на 16.03.2009 г. и от тогава до настоящия момент във въпросната система не се
съдържат данни за издадено ново свидетелство за управление на МПС. При това
положение подсъдимият представлява неправоспособен водач и като такъв не следва
да управлява МПС. Въпреки това, видно от показанията на свидетелите П. и Н.,
той е управлявал лек автомобил на инкриминираната дата, без наличие на
правоспособност за това и в едногодишния срок от наказването му по
административен ред за управление на МПС, без свидетелство за управление на МПС,
видно от цитираното по-горе НП.
Причини за извършване на деянието от страна на подсъдимия са ниското
правно съзнание и незачитане на
установените със закон задължителни правила за безопасно движение по пътищата в
Република България.
Имайки предвид събраните по
делото доказателства, при определяне вида и размера на наказанието на
подсъдимия, съдът взе предвид наличието на предходни осъждания, наличието на
други нарушения на правилата за движение, съдържанието на приложената на ДП
характеристика, данните за материалното положение и имотно състояние –
безработен, непритежаващ движимо и недвижимо имущества, характера на деянията и
степента им на обществена опасност и след като не намери основание за
приложение на чл.55 НК, при спазване разпоредбата на чл.54 НК, му налага наказания,
както следва:
- на основание чл.343б ал.2 НК наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА и ДВА МЕСЕЦА при общ
режим на изтърпяване, съобразно чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС и ГЛОБА в размер на 500
/ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА в полза на Държавата.
- на основание чл.343в ал.2 НК наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА при общ режим на
изтърпяване, съобразно чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС и ГЛОБА в размер на 500 /ПЕТСТОТИН/
ЛЕВА в полза на Държавата.
В съответствие с чл.23 ал.1 НК, съдът налага най-тежкото от определените по-горе наказания на подсъдимия М.,
а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА и ДВА МЕСЕЦА при общ режим
на изтърпяване, съобразно чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС и ГЛОБА в размер на 500
/ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА в полза на Държавата.
По горните съображения съдът постанови своята присъда.
Районен съдия: