№ 326
гр. Плевен,
16 юни 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори
касационен състав, в открито съдебно заседание на девети юни две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:Даниела
Дилова
Членове:
Цветелина Кънева
Венелин Николаев
при секретаря Цветанка Дачева и с
участието на прокурора Иво Радев като разгледа докладваното от съдия Николаев
касационно административно-наказателно дело №353 по описа на Административен
съд - Плевен за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 8/04.02.2020 г., постановено по н.а.х.д
№ 255/2019 г., Районен съд – Кнежа е потвърдил Наказателно
постановление /НП/ № 000218/ 17.10.2019 год. на Г.А.Т., началник отдел „Контрол
и правоприлагане“ в Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр. София, с което на основание чл. 179, ал.3, във вр. с чл.
139, ал.6 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на К.Д.И., с ЕГН **********,
с адрес: ***, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300
(триста) лв.
Срещу постановеното решение е подадена
касационна жалба от К.Д.И., чрез адвокат
И.С. ***, В жалбата се твърди, че доверителят й не е извършил описаното в
наказателното постановление нарушение и че констатациите в АУАН и НП не отговарят на действителното
положение. Сочи, че при съставянето на АУАН
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи
се в посочване на актосъставителя и свидетеля по акта само с трите имена, без пълно ЕГН и адреси. Твърди се, че като място на
нарушението в АУАН и изписан път II-19, а едва впоследствие АНО, установява, че нарушението е констатирано на
съвсем друг път от републиканската мрежа. Твърди още, че този елемент е
съществен, тъй като обозначаването на пътя, като такъв който изисква заплащане
на винетна такса и възприемането на това от водача е съществено за наличието на
вина от субективната страна на извършване на нарушението.
В
заключение моли съда да отмени решението и издаденото наказателно
постановление.
В съдебно заседание касаторът не се явява
и не се представлява.
В съдебно заседание ответникът по
касационната жалба – Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София
се представлява от юрисконсулт К. и юрисконсулт М., които оспорват
касационната жалба. Считат, решението на първоинстанционният съд за правилно и
законосъобразно и молят да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура
Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на първоинстанционният
съд да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
С оспореното решение съдът е приел за
установено, че на посочените в АУАН и в НП дата и място
– 25.04.2019 год. по пътя Кнежа-Искър-Долни Дъбник (път ІІ-13), включен в
обхвата на платената пътна мрежа, в близост до ресторант „Чекръците“, жалб. К.И.
е управлявал собственото си МПС – л.а. Ауди А6 с рег.№ У2666АМ, в нарушение на
чл. 139, ал.6 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен преди
движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата
по чл. 10, ал.1, т.1 от
Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима
според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е
заплатена от трето лице“. Към момента на проверката управляваният от жалбоподателя автомобил нямал
заплатена винетна такса. Залепеният временно на предното
обзорно стъкло на автомобила хартиен винетен стикер, макар и валиден, очевидно
не е бил предназначен за провереното превозно средство. В момента на
проверката, извършена от служители на отдел „Контрол и правоприлагане“ – Велико
Търново н НТУ, водачът – жалбоподател в настоящото производство не е представил
на контролните органи документ (касов бон) за платена такса, респ. действително
закупен и валиден винетен стикер за автомобила си. С деянието си жалбоподателят
е нарушил посочената разпоредба, задължаваща го като водач на МПС при движение
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа в страната, да заплати
дължимата такса според категорията на превозното средство. В момента на проверката жалбоподателят е
разполагал единствено с нетрайно прикрепен към стъклото на автомобила си
хартиен винетен стикер. Във връзка с така констатираното не е направил никакви възражения по
акта.Посочил, е че едва с жалбата си
пред съда е направил възражения за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при издаване на обжалваното наказателно
постановление. Посочил е, че
жалбоподателят не отрича извършване на нарушението и не сочи доказателства,
които да го опровергават.
Описаната в НП фактическа обстановка съдът
приел за установена въз основа на
приобщените по делото писмени доказателства. Въз основа на гореописаната и възприета
фактическа обстановка съдът от
правна страна е намерил, че от обективна и субективна страна е осъществен състава на
административно нарушение, визирано в разпоредбата на чл.
139, ал.6 от ЗДвП, като на
посочените в АУАН и НП дата и място жалбоподателят К.И. е управлявал
л.а. Ауди А6 с рег.№ У2666АМ по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, без платена такса по чл. 10, ал.1,
т.1 от ЗП за превозното средство. При извършената му проверка същият не е
представил на контролните органи доказателства за действително заплатена за
автомобила си винетна такса, респ. закупен за конкретното МПС винетен стикер. На тези основания съдът направил извод, че е автор на нарушението, за което е
санкциониран с обжалваното наказателно постановление
При определяне вида и размера на
наложеното административно наказание, наказващият орган е съобразил приложимата
санкционна разпоредба, съдържаща се в чл. 179, ал. 3 от ЗДвП и е наложил глоба
в размер на 300,00 лева, каквото е предвиденото по вид и размер
наказание от законодателя. Съдът изложил мотиви, че при съставяне на АУАН и
издаване на атакуваното НП, са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на
чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
На
тези основания съдът потвърдил оспореното НП.
Касационната
инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие
с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил
служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е
осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства,
включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване
на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на
доказателствата. Относимите за отговорността на касатора факти са установени в
пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е
изведен правния извод за съставомерност и доказаност на вмененото на
И. деяние. Ето защо правните изводи
на районния съд се споделят от настоящата инстанция.
Касационната
съдебна инстанция приема за неоснователни възраженията на касатора, които счита
за защитна позиция, която не се подкрепя от събраните доказателства. Правните
изводи изложени от първостепенния съд, относно неоснователността на възраженията
на И., се споделят от настоящия съдебен състав, поради което не следва да се
преповтарят.
Правилна е преценката на решаващия съд, че
в достатъчна степен са индивидуализирани вида и категорията МПС в АУАН и НП. Противно на заявеното в касационната жалба, за
съответния пътен участък, в който е спрян И., при управление на МПС се
изисква винетен стикер и в тази насока решаващият състав е изложил
изключително подробни, задълбочени и правилни съображения защо за процесния
участък като част от републиканската пътна мрежа се изисква
заплащането на такса, които изводи се споделят от касационната инстанция.
Всички съставомерни елементи на деянието и обстоятелствата, при които то е
извършено са описани подробно и по начин, даващ възможност на адресата на
санкционните актове да разбере какво деяние му е вменено и да организира
адекватно защитата си, в какъвто смисъл са и изводите на решаващия съд. Ето
защо оспореното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави
в сила.
С оглед изхода на делото следва да бъде уважено своевременно
направеното от страна на ответника искане за юрисконсултско възнаграждение. Последното
съдът определя на 80 лева за юрисконсулт
К. и 80, 00 лева за юрисконсулт М. на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ,
във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
Воден от горното и на основание чл.63,
ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 8 от 04.02.2020
г., постановено по н.а.х.д № 255/209 г. на Районен съд – Кнежа.
ОСЪЖДА К.Д.И., с ЕГН **********, с адрес: ***
да заплати на – Агенция „Пътна инфраструктура“
Национално тол управление специализирано звено към АПИ гр. София, бул. „Македония“ №3 сумата 160
лева – юрисконсултско възнаграждение за двама
процесуални представители.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/