Р Е Ш Е Н И Е
№ 625 / 24.3.2020г.
гр. Перник, 24.03.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, III-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено
на двадесет и седми февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 04734 по описа на
съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК.
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни искове от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4 срещу Д.М.Д., с ЕГН: ********** ***, с които се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 671,15 лв., представляваща главница по Договор за паричен кредит № 59368888/27.10.2016г., сумата от 113,11 лв., представляваща договорна лихва за периода 24.12.2016г. до 23.12.2017 г., сумата от 32,46 лв. - такса „оценка на досие”, сумата от 166,32лв., представляваща такса услуга „кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за периода 31.12.2016 г. до 23.12.2017г., сумата 388,13 лв., такса услуга „кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за периода от 31.12.2016г. до 23.12.2017г.; сумата от 107,06 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 25.12.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда – 31.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 671,15 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 31.01.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника Д.М.Д. съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на подписано на 01.06.2018г. Приложение 1 към допълнително споразумение от 01.11.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ищеца по настоящото дело. В резултат на този правопораждащ факт, всички вземания на „Изи Асет Мениджмънт“ АД спрямо ответника, произтичащи от извършена на 01.07.2017г. цесия между „Изи Асет Мениджмънт“ и „Файненшъл България“ ЕООД, са прехвърлени на ищеца по делото. Сочи се още, че на 27.10.2016г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД и Д.М.Д., в качеството й на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски паричен кредит с № *********, с уговорена главница в размер на 750.00 лева. Твърди се, че сумата по договора е била отпусната на ответника, съгласно условията на договора, но ответникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем в срока на договора.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Д.М.Д., не е депозирал писмен отговор.
В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Ищецът, в нарочна молба, пледира за постановяване на решение, с което предявените искови претенции бъдат уважени като основателни.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
За сумите по предявените обективно съединени искове е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 526 от 01.02.2019г. по ч. гр. д. № 00694 по описа за 2019г. на Пернишки районен съд. Същата е връчена на длъжника (ответник по настоящото дело) в условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, при което, в предоставения едномесечен срок, са предявени настоящите установителни искове. Последното обстоятелство прави исковете процесуално допустими, респ. съдът следва да се произнесе по тях.
От фактическа страна:
По делото е представен Договор
за потребителски кредит от 27.10.2016г., сключен между ответницата Д.м.Д. и
«Провидент Файненшъл България» ООД. По силата на този договор Провидент
Файненшъл България» ООД се задължило да предостави кредит в размер на 750.00
лева. Уговорен бил годишен лихвен процент от 31,82 % и ГПР в размер на 48.1
%. В договора се съдържат клаузи за
заплащане на сума от 37,50 лева за такса за оценка на кредитно досие
и 639,73 лева за такса „Кредит у дома“. В чл. 25 и чл. 26 от договора е
пояснено, че услугата „кредит у дома“, в двете й разновидности, е
предоставянето на кредит и събирането на погасителните вноски по местоживеенето
на кредитополучателя. Страните постигнали уговорка кредитополучателят да върне
кредита заедно с възнаградителната лихва и таксите на 60 седмични вноски, като
всяка една възлизала на 26,27 лева, с изключение на последната, която е в
размер на 25,83 лева. Вноската следвало да се заплаща в понеделник на
съответната седмица. Посочено е, че общият размер на всички задължения по
договора възлиза на 1575,17 лева,
В
чл. 27 от договора е уговорено, че с подписване на договора кредитополучателят
потвържадва, че е получил от кредитора пълния размер на кредита. В този смисъл
съдът приема, че подписването на
договора представлява разписка за получената заемна сума.
От изслушаната съдебно –
счетоводната експертиза се установява, че ответницата Д.М.Д. е извършила
плащания в размер на 204,00 лева, с което е погасила част от кредита, а именно:
главница в размер на 78,85 лева, договорна лихва в размер на 34,83 лева, такса „Оценка
на досие” в размер на 5,04 лева, такса „кредит у дома” за предоставяне на
кредита в брой по местоживеене – 25,60 лева и такса „Креидт у дома” за събиране на погасителните вноски по
местоживеене – 59,68 лева. Вещото лице е изчислило, че общото задължение на
ответницата, съгласно уговорените клаузи в процесния договор, е в размер на
1 599,32 лева. Съдът намира даденото заключение на експертизата за
компетентно, което налага неговото кредитиране.
По делото е представен (в
заверено копие) Договор за цесия и заместване в дълг от 01.07.2017г., съгласно
който „Провидент Файненшънъл България”ООД прехвърля на „Изи Асет Мениджмънт» АД
всички вземания – главни и акцесорни, произтичащи от договори за паричен заем,
описании в Приложени № 1 към договора.
От приетото по делото заверено копие на Потвърждение за сключена цессия
на основание чл. 99 ал. 3 от Закона за задълженията и договорите се установява,
че предмет на горепосочения договор за цесия са и вземанията спрямо
ответницата, произтичащи от процесния договор за потребителски кредит.
По делото е представен и Рамков
договор за цесия от 16.11.2010 г. и приложение № 1 към него, от които е видно,
че «Изи
Асет Мениджмънт» АД е
прехвърлило на ищцовата страна “Агенция за събиране на вземания” ЕАД всички вземания към ответната
страна, произтичащи от договора за паричен заем. Приложено е пълномощно, от което се установява,
че „Изи
Асет Мениджмъмънт” АД е упълномощило ищцовото дружество да извърши всички
действия по уведомяване на длъжниците за сключения договор за цесия. По
делото е приложено уведомително писмо на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, в качеството си на пълномощник на «Изи Асет Мениджмънт» АД. Писмото е адресирано до ответника и със
същото се извършва уведомяване за
извършено прехвърляне на вземането. Съдът приема, че ответникът е уведомен за
цесията, което е извършено с получавнаето исковата молба и приложеното уведомление
към нея от ответника.
От правна страна:
Предявени от страна на ищеца са обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Фактическият състав, от който възниква
задължението на потребителя за връщане на заема, включва кумулативното наличие
на следните елементи: действителен договор за потребителски кредит,
предоставяне на договорения заем, изискуемост на задължението за неговото
връщане, заедно с размера на лихвата и наличието на валидни калузи за неустойка
и такса „събиране на вземане“. В тежест на ищеца е да установи тези
остоятелства.
От предмета на процесния договор,
страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е
налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за
потребителския кредит. Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, а съдържанието на
неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид
договори, които са уредени в чл. 11 ЗПК.
Договорът е съобразен с чл. 11, т. 11 ЗПК, според която разпоредба следва да е налице погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски. Това е така, тъй като в договора е посочен размера на всяка една седмична
погасителна вноска, както и срока на заема – 60 седмици. В договора се съдържат
датите на плащане на погасителните вноски, т. е. съдът приема, че спазена
разпоредбата на чл. 11, т. 11 ЗПК.
След като
процесният договор за кредит е с характер на потребителски договор, то и на
основание § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) следва, че
освен правилата на ЗПК, които важат за всички договори за потребителски кредит
и уреждат императивните правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи,
приложими са и правилата на ЗЗП. Нормите, уреждащи неравноправни
клаузи/нищожността на сделките са от императивен характер и за приложението им,
съдът следи и служебно, защото когато страна се позовава на договор, съдът е
длъжен да провери неговата действителност, респ. нищожност, пряко изводима от
вида и съдържанието на договора, респ. надлежно въведените в процеса, и без да
има позоваване на нищожност – чл. 7 ал. 3 ГПК (както и практиката в този смисъл
- Решение № 384 от 02.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК).
Съдът намира за недействителни клаузите,
с които са начислени такса за оценка на досие
и такса „Кредит у дома“, в двете и разновидности – запредоставяне на кредита в
брой по местоживеене на кредитополучателя и за събиране на погасителните вноски
по местоживеене. Предвидените три такси са уговорени в противоречие с норма от
императивен порядък - чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита.
Следва да се отбележи, че съгласно чл.
16 ЗПК кредиторът има задължение да извърши оценка на кредитоспособността на
потребителя, което е пряко свързано с предоставянето на кредит. Оценката на
досие е действие по проверка платежоспособността на кредитора и предхожда
сключване на договора. Таза дейност на заемодателя по необходимост е свързана с
усвояването на дълга и не може да се възлага в тежст на кредитополучателя. С
оглед гореизложеното тази договорна клауза за заплащането на сумата за такса за
оценка на досие се явява нищожна, на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Същата е нищожна поради
заобикаляне на установено законово изискване, регламентирано в разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Услугата „кредит у дома” попада в
забраната, установена с разпоредба чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Тя не би могла да се
отнесе към допълнителните услуги по чл. 10а, ал. 1 ЗПК, които са свързани с
договора за потребителски и за които кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисионни. Това следва от съществената характеристика на услугата
кредит у дома - извършване на действия по предоставяне на заетата сума, които
съставляват усвояване на кредита, респ. извършване на действия по събиране на
заетата сума, които съставляват управление на кредита, доколкото чрез тях се
осигурява съдействие на длъжника за изпълнение на основното му задължение по
договора. Затова начисляване на възнаграждение
за извършване на такива действия под каквато и да било форма или наименование
(такса или комисионна), противоречи на закона и заявителят няма право да
изисква заплащането му (чл. 10а, ал. 2 ЗПК). Дължимостта
на такава такса от длъжника не може да се обоснове и с довода, че услугата е
доставена, защото това би означавало доставянето ѝ да се признае за
правно основание, въпреки изричната забрана на закона за възмездяване на
действията, свързани с усвояване и управление на кредита (чл. 10а, ал. 2 ЗПК).
На следващо място, тези такси се
кумулират към погасителните вноски,
което води до извод за скрито оскъпяване на кредита, т. е. по същество е
добавка към възнаградителната лихва на търговеца - заемодател и го обогатява
неоснователно доколкото именно лихвата би се явила цена на услугата по
предоставения заем и в този смисъл би представлявала и печалбата на
заемодателя. Следва да бъде съобразно на следващо място и
обстоятелството, че предварително уговореният размер на двете такси е около 90
% от заемната сума и многократно надвишава размера на възнаградителната лихва,
което е в очевидно противоречие с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
установяваща, че годишният процент на разходите по кредита не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва (която е около 50 % ) по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
По делото се установи частично плащане, с което следва да се погасят частично вземанията за главница и лихви, без да се вземат предвид вземанията за такса „Оценка на досие” и таксите „Кредит у дома”, тъй като последните не се дължат. От изслушаната допълнителна съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на дължимата главница, след приспадане на сумата от частичното плащане, е в размер на 580,83 лева за исковия период, а размерът на дължимата се договорна лихва – 113,11 лева. Съгласноч чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата. След използването на общодостъпен програмен продукт, съдът намира, че размерът на дължимото се обезщетение за забава е в размер на 65,02 лева за исковия период и искът следва да бъде уважен до този размер.
Както беше
посочено по-горе, по делото се установи, че между «Изи
Асет Мениджмънт» АД и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД е сключен договор за цесия по
смисъла на чл. 99, ал. ЗЗД, с който в полза на ищцовото дружество са
прехвърлени вземанията по процесния договор за потребителски кредит.
В този смисъл
цесионерът (ищцовото дружество) става титуляр на вземането в отношението със
стария кредитор с прехвърлянето му, но действието спрямо длъжника е от
съобщаване на прехвърлянето от цедента.
Съгалсно чл. 99, ал. 3 ЗЗД
предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде
на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането,
както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Законът не изисква
специална форма за действителност на уведомлението от цедента до длъжника за
цедираното вземане, което може да бъде съобщено на длъжника и от лице по
възлагане на цедента – такова лице при определени обстоятелства може да бъде и
цесионерът (в този смисъл Решение № 16 от 04.02.2016 г. по гр. д. № 5788 / 2015
г. на ВКС, III г.о.). В настоящия случай упълномощеният цесионер е
уведомил ответника за извършеното прехвърляне на вземането, което се установява
от уведомителното писмо, което е получено от ответника. В този
смисъл с получаването
на уведомлението, цесията има действие спрямо длъжника.
Горното води до извод, че
исковете са основателни за размерите от 580,83 лева – главница, 113,11 лева - възнаградителна лихва и 65,02 лева –
лихва за забава, а за разликата от тези стойности до предявените размери следва
да се отхвърлят. Изцяло неоснователни са исковете за заплащане на таксите
„Кредит у дома” и „Оценка на досие”, поради което същите следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГКТ, с решението по установителния иск, съдът се произнася по дължимостта на разноските, както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото разноски, като е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ вр. чл. 26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 250,00лв. общо за заповедното и исковото производства, от които: 200.00 лева – за исковото производство и 50.00 лева – за заповедното производство.
С оглед гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски в общ размер на 559,12 лв, от които: 59.12 лв. за държавна такса в двете производства (исково и заповедно), 250,00 лева – юрисконсултско възнаграждение в исковото и заповедно производства и 250.00 лева – възнаграждение на вещо лице. С оглед отхвърляне на част от исковите претенции, на същия следва да му бъдат присъдени разноски в общ размер на 287,07 лева, изчислени съобразно с уважената част от предявените искове.
Предвид изхода на делото, право на разноски има и ответника. Същия, обаче, не е доказал такива, поради и което не му се следват.
С оглед изложеното,
Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4 срещу Д.М.Д., с ЕГН: **********
***, че Д.М.Д. ДЪЛЖИ на цесионера “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис
сграда Лабаринт, ет. 2, офис 4, сумата в размер на 580,83 лева, представляваща главница по договор за
потребителски кредит от 27.10.2016г., сключен между цедента «Провидент Файненшъл България» ООД и Д.М.Д., сумата от 113,11
лева - договорна възнаградителна лихва за периода от 24.12.2016г. до 23.12.2017 г., по посочения договор за кредит и сумата в размер на 65,02 лева - лихва за забава, считано от 25.12.2016г. до 31.01.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 31.01.2019г. до
окончателното изплащане на сумите, които вземания
са прехвърлени на цесионера “Агенция за събиране на вземания” ЕАД и за които суми по ч. гр. дело № 00694/2019г.
по описа на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични
задължения по чл. 410 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковите
претенции, както следва: за разликата от 90,32 лева до предявения размер от 671,15 лева - главница по цитирания договор за
кредит и за разликата от 42,04 лева до предявения размер от 107,06 лева - лихва
за забава за горепосочения период, както и ОТХВЪРЛЯ изцяло исковите
претенции за сумата от 32,46 лв. - такса „оценка
на досие”, сумата от 166,32лв.,
представляваща такса услуга „кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой
по местоживеене на кредитополучателя за периода 31.12.2016 г. до 23.12.2017г.,
сумата 388,13 лв., такса услуга „кредит у дома“ за събиране на
погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за периода от
31.12.2016г. до 23.12.2017г.
ОСЪЖДА Д.М.Д., с ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4 сумата от 287,07
лева, представляваща направените по делото и по частно гражданско дело № 00694/2019г.
по описа на ПРС, разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила, ч. г. д. № 00694/2019г. по описа на ПРС да бъде върнато на съответния съдебен състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: