Решение по дело №206/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Предявен е частичен иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД във вр. с чл. 79 от ЗЗД с цена 97791.50 лв.

Ищецът твърди в исковата молба, че ответното дружество на 27.05.2005 г. сключило договор за концесия с Министъра на регионалното развитие и благоустройството- с предоставяне право на ползване на подземни богатства- строителни материали. На 18.01.2008 г. ищецът и ответникът подписали Договор за възлагане на добив на строителни материали, по силата на който „М." О. възложил на „Д. и КО" О., гр. Пловдив да извърши добив и преработка на подземни богатства- строителни материали- андезити, от находище „Асара", община К., обл. Кърджали при условията и в срока на договора за концесия от 27.05.2005 г., срещу което като възнаграждение ищецът трябвало да получава собствеността на 90% от добитите строителни материали. В изпълнение на чл. 2.2 от договора в срок до 30.05.2008 г., ответното дружество било длъжно да предостави на МРРБ цялостен проект за добив. Съгласно чл. 8.2.1 от договора, ответникът се задължил да реализира правата си по концесионния договор, като извърши проучвания с оглед разширяването на дейността си като получи право на добив на достатъчно голям терен и/или обем на материали в находище „Асара" в срок от 12 месеца от подписване на договора, което сÕ удостоверявало с влязъл в сила на акт, разрешаващ разширяване на дейността. Ответникът не изпълнил задълженията си. Ищецът изпълнил задълженията си по чл. 8.1 от договора от 18.01.2008 г. и подписал договори лизинг на оборудване (машини и съоръжения) и по искане на ответника, то било транспортирано до терена, предмет на концесията в периода от 21.03.2008 г. до 23.05.2008 г. Оборудването било настроено и подготвено за работа, но поради неизпълнение на задълженията на ответника, същото престоявало на обекта без да се използва за добив на материали. Ответникът бил длъжен да осигури пълно покриване на капацитета на машините, но и това задължение не било изпълнено и машините не работили. Поради неизпълнението на задълженията на ответното дружество, ищецът бил в невъзможност да осъществи правата си по договора, с което понесъл значителни материални вреди. Ищецът заплащал лизинговите вноски на престояващите машини. С покана изх. № 327/19.05.2009 г. и покана изх. № 223/16.03.2009 г. поканил ответника да изпълни договорните си задължения, но ответникът не предприел никакви действия. На основание чл. 9.3 от договора, при неизпълнение на задължението по чл. 8.2 от договора в уговорения срок, ответникът дължал неустойка в размер на 100000 евро за всеки месец забава до изпълнение на задължението си, но не- повече от 1000000 евро. Срокът за изпълнение на задълженията по чл. 8.2 от договора изтекъл на 18.01.2009 г., а безпеналния срок- на 18.07.2009 г., поради което ответникът дължал неустойка за забава в размер на 1000000 евро, възлизащи на 1955830 лв. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати исковата сума от 97791.50 лв., представляващи левовата равностойност на 50000 евро, представляващи част от дължимата неустойка за забава по чл. 9.3 от Договор за възлагане на добив на строителни материали подписан на 18.01.2008 г., за периода от 18.01.2009 г. до 18.10.2009 г., в общ размер на 1000000 евро. Претендира законната лихва върху исковата сума за периода от завеждане на искова молбата до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски. В писмена защита адвокатът Борис Д.- процесуален представител на ищеца „Д. и КО" О., гр. Пловдив, излага подробни съображения за основателността на иска и твърди, че безспорно били установени твърдяните в исковата молба обстоятелства. Излага съображения за неоснователност на възраженията на ответника, че той не бил поискал машините да се доставят, както и възраженията за нищожност на клаузата за неустойка.

Ответникът „М." О., със седалище и адрес на управление с. Ч., община К., обл. Кърджали, представлявано от управителя З.М.А.не е представил отговор на исковата молба по чл. 370 от ГПК- респ. не е взел становище, не е направил възражения, не е оспорил истинността на представен документ, не е посочил доказателства и не е представил писмени доказателства, без да поддържа, че пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. В съдебно заседание ответното дружество се представлява от управителя З.А. и адвокатът- пълномощник Васил Киров. Молят да се постанови решение, с което се отхвърли предявения частичен иск, който считат за неоснователен и недоказан. В писмена защита адвокатът- пълномощник излага подробни съображения. Искът за частично заплащане на неустойка, уговорена в договор за възлагане на добив на строителни материали, сключен между страните на 18.01.2008 г., бил неоснователен, поради нищожност на клаузата на чл. 9.3. от посочения договор. Била налице хипотезата на чл. 26, ал. 1. предл. 3 от ЗЗД- договорка, която била в противоречие с добрите нрави. Неустойката давала облекчението за недоказване на точния размер на вредите, но тя не можела да бъде абстрактно понятие, откъснато от своето основание и следвало да се държи сметка за съдържанието на насрещното задължение, с оглед на което можело да бъде направена и преценката за наличие на противоречие с добрите нрави. Ищецът изтъкнал в исковата молба претенции за няколко неизпълнени задължения, но не е конкретизирал за кое именно от тях търсел обезвреда. Чл. 8.2.2. от договора, на който се е позовал ищецът, определял единствено срок за изпълнение на самостоятелното задължение, което всъщност било формулирано в предходния текст- чл. 8.2.1. и уреждал задължение на концесионера /ответника/, за разширяване на дейността. Това задължение обаче, по своето естество било напълно неопределяемо, лишено от конкретни съдържание и обем, тъй като изпълнението му зависело от случаен фактор- разширение на дейността би могло да има само ако природните дадености позволявали обективно това да се случи- т.е. ако имало допълнителни залежи. По този начин задължението по т. 8.2.1. се явявало бъдещо несигурно събитие, чието настъпване не зависело от волята на страните. Поради това счита, че уговарянето на санкционна клауза за неопределено като съдържание задължение, представлявало противоречие с добрите нрави и правело същата нищожна. Поддържа се алтернативно, ако тези съображения не бъдат приети, че иска е недоказан, тъй като липсвали предпоставките за възникване на отговорност, респ. заплащане на уговорена неустойка. Не било установено, че процесният договор е влязъл в сила и като такъв- подлежи на изпълнение. Ищецът не доказал настъпването на уговорените в чл. 3.5. предпоставки. Изискуемост не била доказана и в аспекта на чл. 8.1. от договора, съгласно който ищецът е следвало да обезпечи машини, с които евентуално да се осъществява бъдещия добив, но имало уговорка, доставката да се извърши само след изрично искане от страна на ответника, за каквото нямало представени данни. Липсата на изрично искане /покана/ от ответника да бъдат доставени машините, предполагало, че това транспортиране е било или самоволно действие на „Д. и Ко" О. или в изпълнение на някакъв друг договор. Чл. 9.3. определял като предпоставка за възникване на правото на неустойка неизпълнение на уговореното в разпоредбата на чл. 8.2. Систематическото тълкуване на договора водело до извода, че чл. 8.2. е напълно самостоятелена хипотеза на задължение, състояща се в неосигуряване на пълно покритие на капацитета на наетите машини. Следващите два текста- чл. 8.2.1. и чл. 8.2.2., въпреки номерацията си, не представлявали част от чл. 8.2. Моли да се отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, заедно със законовите последици. Претендира разноски. Управителят на ответното дружество в съдебно заседание не отрича, че между страните е подписан договора за добив на строителни материали, както и това, че „Д. и КО” О. докарал машини на обекта. Това не било по негово нареждане, а по договор. Обяснява, че нямали отреден терен, където да се сложат машините. Не отрича, че „4- 5 месеца стояла тази техника там и „Д. и КО” О. си прибрали техниката”. Обяснява, че по договора имал за изпълнение някакви неща, което отнемало време. Твърди, че не искали от „Д. и КО” О. да не работят, както и това, че многократно търсили по телефона Т. си изяснят нещата, но те се отдръпнали и започнали да ги атакуват с искове.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На 18.01.2008 г. в гр. Пловдив, между ответното држество „М." О., със седалище и адрес на управление с. Ч. община К., обл. Кърджали, представлявано от управителя З.М.А. от една страна като първа страна/възложител, и от друга- ищцовото дружество "Д. и ко” О.- гр. Пловдив, представлявано от управителя К.Й.Т., наричано за краткост втора страна/изпълнител, на основание чл. 9 и чл. 258- 269 от Закона за задълженията и договорите, бил сключен договор за възлагане на добив на строителни материали. Първата страна /ответникът по иска/, сключила Договор на 27.05.2005 г. с министъра на регионалното развитие и благоустройството, за концесия- предоставяне на особено право на ползване върху подземни богатства- строителни материали- андезити, във връзка с техния добив от находище „Асара", обл. Кърджали, в рамките на концесионната площ, както била определена с Решение № 312/26.04.2005 г. на Министерския съвет на Република България. Срокът на концесията бил 10 години от влизането на договора в сила. Първата страна, чрез управителя си, декларирала, че Договор от 27.05.2005 г. бил действащ към момента на подписване на този договор, т.е. че не съществуват абсолютно никакви пречки от фактически и юридически характер, които да възпрепятстват изпълнението на този договор, в срока му на действие. Декларирала също, че към момента на подписване на този договор, били внесени в Комисията по земята при МЗП всички необходими документи за промяната на предназначението на терена, предоставен за концесия от земеделски/горски терен, на терен за добив на подземни богатства. С оглед изпълнението на договора, първата страна се задължавала в срок до 3005.2008 г. да финализира процедурата по промяна на статуса на терена, предмет на концесията. Задължавала се също да предостави на Министерството на регионалното развитие и благоустройството цялостен проект за добив по чл. 6, ал. 2 от Договора за концесия, което било задължително условие за начало на добивните работи, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 5 от същия договор. Съгласно договора първата страна възлагала на втората страна да извърши добив и преработка на подземни богатства- строителни материали- андезити, от находище „Асара", община К., обл. Кърджали, като дейността по т. 3.1. следвало да се осъществява при условията на договора и договора за концесия от 27.05.2005 г. Действието на договора започвало от по- късната от двете дати: от влизане в сила на акта за промяна на статуса на терена, /т. е. 30.05.2008 г./ предмет на концесионния договор, или от предоставянето от първата страна на МРРБ на цялостен проект за добив по чл. 6, ал. 2 от Договора за концесия т. е. в срок до осем месеца, считано от датата на подписване на договора за концесия между ответника по иска и Р България, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, което било задължително условие за начало на добивните работи, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 5 от същия договор. Първата страна се задължавала в срок от 3 месеца от влизането в сила на този договор да изготви цялостен работен проект за добив и първична преработка на подземните богатства, и за осъществяване на свързаните с концесията дейности; да изготви, а при необходимост и да актуализира проект за рекултивация на концесионната площ, съгласуван от компетентните органи; да изпраща не по- късно от 31.01. на съответната година, годишен работен проект за добив и първична преработка на подземните богатства, които документи ставали неразделна част от концесионния договор; да изпълни предварителните условия по изпълнението на договора в определените в т. 2 срокове; задължавала се да изпълнява всички задължения на Концесионера по сключения Договор за концесия, в т.ч. да заплаща изцяло и в срок концесионното възнаграждение. Втората страна съгласно условията за извършване на дейността, трябвало да извършва възложената работа, съгласно изискванията по т. 3.2. с грижата на добър търговец, със средства, механизация и работна ръка на втората страна, при спазването на ангажиментите, които първата страна поела по Договора за концесия. Втората страна се задължавала да спазва Работната програма за добив, изработена съгласно чл. 51, ал. 3, т. 1 от ЗПБ и представляваща неразделна част от Договора за концесия; да събира необходимата информация и при поискване да я предоставя на Първата страна, с оглед изпълнението на задълженията й по Договора за концесия. Видно от договора, страните се договорили, вместо заплащане на цена за извършената работа, Втората страна да получава собствеността на 90 % от добитите строителни материали, а останалите 10 % оставали собственост на Първата страна. Страните, ежемесечно трябвало да извършват отчитане на количеството на добития материал. Било уговорено, че никоя от страните не дължи обезщетение за неизпълнение, ако неизпълнението е в резултат на обстоятелства, за които не носи отговорност, в т. ч. с характер на непреодолима сила и/или случайно събитие като страната, която искала да се позове на освобождаващо от отговорност събитие, трябвало да уведоми другата страна в седмодневен срок, в какво се състои събитието и възможните последици от него за изпълнението на договора. Било предвидено, че прекратяването на този договор се осъществява с изтичане на срока му като страните имат право да прекратят действието му по взаимно съгласие, оформено като допълнително споразумение (прекратителен протокол). В чл. 8.1. било предвидено, че за осъществяване на възложената дейност, „Д. и ко" О. закупува на лизинг машини и съоръжения, подробно описани в договора. Новото оборудване трябвало да се транспортира до терена, предмет на концесията в срок от седем дни от искането на първата страна, но не по- рано от 15.05.2008 г. Първата страна, в качеството си на титуляр на концесионния договор, поемала задължението да осигури пълно покриване на капацитета на наетите машини, поради липса на суровина. Съгласно чл. 8.2. с оглед изпълнението на задължението на Първата страна, същата следвало да реализира правата си по концесионния договор, при което да извърши проучвания, с оглед разширяването на дейността си, респ. концесионера да получи право на добив на достатъчно голям терен и/или на обем на материали в находище „Асара". Съгласно чл. 8.2.1. задължението на Първата страна трябвало да се реализира в срок от 12 месеца от влизането в сила на този договор, и се удостоверявало с влизане в сила на акт, разрешаващ разширяване на дейността на Първата страна в находище „Асара". А съгласно чл. 8.2.3. от момента на влизане в сила на акта, разрешаващ ­азширяване на дейността на Първата страна в находище „Асара", Втората страна извършвала добив и преработка и в разширения участък или обем, в срока на разрешението. В раздела за санкции, в чл. 9.3. при неизпълнение на задълженията на Първата страна по т. 8.2. в договорения срок, същата дължала на Втората страна неустойка в размер на 100000 евро на месец за всеки месец забава, до изпълнението на задълженията си, но не повече от левовата равностойност на 1000000 евро, при действието на шестмесечен безпенален срок. При просрочие и на безпеналния срок, неустойката се начислявала от момента на действителната забава. Договорът влизал в сила от датата на подписването му.

От показанията на разпитания по делото свидетел К.Е.К., работещ от шест години в ищцовото дружество на длъжност механик, които съдът кредитира като съответни на останалите доказателства по делото, се установява, че през 2008 г. по договора за добив на скална маса от обект „Асара” в района на с. Подкова, Кирковска община, ищцовото дружество трябвало да достави техниката в срокове, за да може да започне добив на скалната маса. Твърди, че до м. май 2008 г. трябвало да се доставят машините от страна на ищеца на мястото на обекта, където ще се добива скалната маса. От м. януари ищецът започнал да кара техника на мястото на добива. Карали втора употреба техника, но поръчали и нови машини специално за обекта. До края на м. март 2008 г. цялата техника, необходима за производството, закарали на обекта. Всичко това му било известно, тъй като постоянно бил на обекта- четири пъти в седмицата. В показанията си описва подробно закараната на обекта техника. Обяснява, че през м. април започнало монтирането на конусно- пресявна инсталация. Направили пробите и спрели до там, защото трябвало някакви документи да се изкарат. За доставката на цялата техника, ответната страна била уведомена и винаги, когато доставяли техника на мястото за добив, имало представител на ответника. Управителят Зеки понякога лично присъствал, а понякога присъствал неговия брат Х.. След като доставили и инсталирали машините, последните не били използвани. До месец юли 2009 г. машините и техниката стояли на обекта. От шефовете си знаел, че машините трябвало да се доставят на обекта до края на месец май 2008 г. Свидетелят присъствал и на демонтажа на машините. Обяснява също, че за монтажа на конусно- пресявната инсталация имало хора от фирма „Киров”, тъй като те доставили машината и били длъжни да я монтират, да направят пробите, както и да обучат работници, които били назначени от фирма „Нимфея”, която била съвместна между „Д. и КО” О. и „М.”О..

Управителят на ответното дружество в съдебно заседание не отрича, че между страните е подписан договора за добив на строителни материали, както и това, че „Д. и КО” О. доставил машини на обекта, което било по договор. Обяснява, че техниката стояла 4- 5 месеца там, че той по договора имал за изпълнение някакви неща, които отнемали време.

С покана изх. № 327/19.05.2009 г. и покана изх. № 223/16.03.2009 г. ищецът поканил ответника да изпълни договорните си задължения.

С оглед на така приетото от фактическа страна съдът намира, че предявения иск е основателен и доказан, и следва да се уважи така, както е предявен. За да възникне отговорността за заплащане на неустойка по договор, следва да са налице кумулативно следните предпоставки: сключен договор; уговорка, по силата на която при определено неточно изпълнение на договора се дължи неустойка, която да е конкретизирана по размер и- договорно неизпълнение, предвидено като основание за заплащане на уговорената неустойка. Липсата на един от посочените елементи на сложния фактически състав, изключва отговорността за заплащане на обезщетение за неустойка. В процесния случай, съдът приема, че са налице всички необходими предпоставки за възникване на отговорността за заплащане на неустойка. Така, налице е договор между страните, по силата на който ответникът е възложил на ищеца да извърши добив и преработка на подземни богатства- строителни материали- андезити, от находище „Асара", община К., обл. Кърджали при условията и в срока на договора за концесия от 27.05.2005 г., срещу което като възнаграждение ищецът трябвало да получава собствеността на 90% от добитите строителни материали, респ. от произведените фракции. Действието на договора започвало от по- късната от двете дати: от влизане в сила на акта за промяна на статуса на терена- т. е. 30.05.2008 г., предмет на концесионния договор, или от предоставянето от първата страна на МРРБ на цялостен проект за добив по т. 6, ал. 2 от Договора за концесия т. е. в срок до осем месеца, считано от датата на подписване на договора за концесия, който е от 27.05.2005 г. /виж приложения договор за концесия между ответника по иска и Р България, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството/, което било задължително условие за начало на добивните работи, съгласно т. 10, ал. 2, т. 5 от същия договор. Или, по- късната дата се явява 30.05.2008 г. В т. 8- Разширяване на дейността- т. 8.1. страните се договорили, ищецът да закупи на лизинг машини и съоръжения, а в т. 8.2. било предвидено, първата страна /ответникът/ да осигури пълно покриване на капацитета на наетите машини, при липса на суровина. В следващата т. 8.2.1. първата страна /ответникът/ се задължила да реализира правата си по концесионния договор като извърши проучвания, с оглед разширяването на дейността си, респ. да получи право на добив на достатъчно голям терен и/или на обем на материали в находище „Асара". Съгласно т. 8.2.2. задължението на първата страна трябвало да се реализира в срок от 12 месеца от влизането в сила на този договор, респ. до 18.01.2009 г. и се удостоверявало с влизане в сила на акт, разрешаващ разширяване на дейността на първата страна в находище „Асара". А съгласно т. 8.2.3. от момента на влизане в сила на акта, разрешаващ разширяване на дейността на първата страна в находището, втората страна извършвала добив и преработка и в разширения участък или обем, в срока на разрешението. В раздела за санкции, в т. 9.3. било предвидено при неизпълнение на задълженията на първата страна по т. 8.2., /която безспорно включва подточки 8.2.1., 8.2.2 и 8.2.3./, в договорения срок, същата дължала на втората страна неустойка в размер на 100000 евро на месец за всеки месец забава, до изпълнението на задълженията си, но не повече от левовата равностойност на 1000000 евро, при действието на шестмесечен безпенален срок. При просрочие и на безпеналния срок, неустойката се начислявала от момента на действителната забава.

От доказателствата по делото се установява, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора да достави на мястото на добива машини и техника, което не се оспорва от управителя на ответното дружество. Разпитаният по делото свидетел установява, че при доставянето на машините на място е присъствал именно управителя на ответното дружество или неговия брат, от което обстоятелство може да се направи извод за наличието на съгласие, респ. искане на ответника за доставката на мишините и няма данни по делото ответникът да се е противопоставил на действията на ищеца по доставянето на машините. Свидетелят установява също, че тези машини и техника са престояли на мястото за добив до м. юли 2009 г. без да работят.

Що се касае до ответника по иска, от доказателствата по делото се установява, че същият не е изпълнил своите задължения по договора в срок до 30.05.2008 г. да финализира процедурата по промяна на статуса на терена, предмет на концесията; не е предоставил на МРРБ цялостен проект за добив по чл. 6 ал. 2 от Договора за концесия, което било задължително условие за начало на добивните работи; в срок от 3 месеца от влизането в сила на договора не изготвил цялостен работен проект за добив и първична преработка на подземните богатства, не изготвил проект за рекултивация на концесионната площ, не осигурил пълно покриване на капацитета на ангажираните машини, подробно посочени в договора, не извършил проучвания с оглед разширяването на дейността си, респ. концесионера да получи право на добив на достатъчно голям терен и/или на обем на материали в находище „Асара", не реализирал разширението в срок от 12 месеца от влизането в сила на договора. В тежест на ответника е било да докаже изпълнението на задълженията по договора, което той не е сторил по делото.

С оглед на изложеното и на основание т. 9.3 от договора между страните, съдът приема за безспорно установено, че поради неизпълнение на задълженията по т. 8.2 от договора за възлагане на добив на строителни материали, ответникът дължи плащане на санкцията, която е предвидена в договора и е конкретизирана по размер. Или, установено е по делото наличието на всички предпоставки за отговорност за неу±тойка- договор, уговорена неустойка и договорно неизпълнение от страна на ответника. Видно от доказателствата по делото- показанията на разпитания свидетел по делото, обясненията на управителя на ответното дружество, и двете писма- покани от ищеца до ответника, ищецът е доставил на обекта необходимите за добива машини и техника, но ответникът не е изпълнил задълженията си по т. 8.2- да осигури пълно покриване на капацитета на наетите машини, не е извършил проучвания с оглед разширяване на дейността си, което е следвало да се реализира в срок от 12 месеца от влизане в сила на договора, респ. до 18.01.2009 г. Още повече, че е бил предвиден и шестмесечен безпенален срок, който е изтекъл на 18.07.2009 г. По силата на чл. 9.3 от договора, при неизпълнение на задължението по чл. 8.2 от договора в уговорения срок, ответникът дължи неустойка в размер на 100000 евро за всеки месец забава до изпълнение на задължението си, но не- повече от 1000000 евро, при действието на шестмесечен безпенален срок, като при просрочие и на безпеналния срок, неустойката се начислява от момента на действителната забава. Срокът за изпълнение на задълженията по чл. 8.2 от договора изтекъл на 18.01.2009 г., а безпеналния срок- на 18.07.2009 г., поради което ответникът дължи на ищеца уговорената в договора неустойка, визирана в чл. 9.3 от договора.

Както се посочи по- горе, ответникът по делото не е подал отговор на исковата молба, а съгласно разпоредбата на чл. 370 от ГПК, когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ, не посочи доказателства или не представи писмени доказателства, той губи възможността да направи това по- късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Или тези негови възможности се преклудират, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства, за което по делото не се правят твърдения и не се сочат доказателства. Едва в съдебно заседание, пълномощникът на ищеца, оспорва основателността на иска, а в писмена защита противопоставя конкретни фактически твърдения, които е следвало да релевира само в рамките на срока за отговор. Възраженията, касаещи фактите, и най- вече тези, които са изгодни за ответника, и които не са направени в срока за отговор, са недопустими с оглед посочената по- горе разпоредба, поради което съдът не следва да се произнася по тях. Освен възраженията по факти, в писмената защита на ответната страна се прави възражение за нищожност на уговорката за неустойка, което възражение е допустимо и съдът следва да се произнесе по него. Възражението за нищожност на клаузата за неустойка, съдът намира за несъстоятелно по следните съображения: Безспорно е, че неустойката служи за обезпечение изпълнението на поетите с договора задължения и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, и тя следва да отговаря на основните принципи на добрите нрави. Няма спор и по това, че съгласно разпоредбата на чл. 309 от ТЗ неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци, какъвто е случая, не може да се намалява поради прекомерност. Възможно е обаче наличие на нищожна неустойка между търговци по смисъла на чл. 26 от ЗЗД. Въпрос на конкретна преценка е доколко договорената неустойка, макар и по търговска сделка между търговци, излиза или не, извън пределите на добрите нрави. Накърняване на добрите нрави е налице, когато се нарушава правен принцип, който макар и да не е формулиран законодателно, спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. В случая ответникът прави довод за нищожност на уговорката за неустойка, поради противоречие с добрите нрави като поддържа, че следвало да се държи сметка за съдържанието на насрещното задължение, с оглед на което можело да бъде направена преценката за наличие на противоречие с добрите нрави. Задължението по т. 8.2.1. се явявало бъдещо несигурно събитие, чието настъпване не зависело от волята на страните. В този смисъл счита, че уговарянето на санкционна клауза, за неопределено като съдържание задължение, която същевременно влизала в действие дори и при невиновно поведение, представлявало противоречие с добрите нрави и правело същата нищожна.

Видно от договора между страните за добив на строителни материали, в разпоредбата на т. 8- Разширяване на дейността, подробно са посочени, както задължÕния на втората страна, така и на първата страна по договора- ответникът по настоящия иск, сроковете и условията за изпълнението им. Изрично в т. 9.3 от договора е посочено, че именно при неизпълнението на задължението по т. 8.2, която включва и разпоредбите на т. 8.2.1, 8.2.2 и 8.2.3, които безспорно са свързани, се дължи неустойка по чл. 9.3 от договора. Че отделните текстове са свързани, е видно не само от съдържанието на посочените разпоредби, но и тълкувайки действителната воля на страните с оглед разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД. Сочените текстове касаят, освен осигуряване пълно покриване на капацитета на наетите машини при липса на суровина, така и извършване проучвания, с оглед разширяването на дейността, респ. получаване право на добив на достатъчно голям терен и/или на обем на материали в находище „Асара", а и това задължение е трябвало да се реализира в срок от 12 месеца от влизането в сила на този договор, респ. до 18.01.2009 г. и се удостоверява с влизане в сила на акт, разрешаващ разширяване на дейността на първата страна в находището, като от момента на влизане в сила на акта, разрешаващ разширяване на дейността на ответника, ищецът би могъл да извършва добив и преработка в разширения участък или обем. В исковата молба, ищецът твърди, че именно тези задължения по т. 8.2.1 и 8.2.2, представляващи част от разпоредбата на т. 8.2 от договора, ответникът не е изпълнил, и за което се претендира неустойката на основание т. 9.3 от договора. При договаряне, волята на страните е била свободна и като са уговорили неустойка, те са дали своето съгласие относно нейния размер и начин на определяне, и последващо позоваване на прекомерност, а и начин на определяне, безспорно не може да бъде приложено. При подписване на договора, страните по него, респ. ответникът по иска, е бил наясно с всички свои задължения и изисквания по договора, още повече, че именно той е бил страна по договора за концесия с МРРБ. Видно от приложената работна програма за разработка на находището за добив на строителни материали, били са извършени геоложки проучвания, била е определена производителността на добива и преработката на суровината, а в инвестиционната програма е било предвидено, че промишлените запаси в находището, осигуряват добив на суровина за 10 години, и всички тези обстоятелства са били известни на страните по договора. Поради това не може да се направи извод, че задълженията на ответника по договора за възлагане на добив на строителни материали от 18.01.2008 г., били неопределяеми, лишени от конкретни съдържание и обем, и се явявали бъдещо несигурно събитие, респ. не може да се приеме, че е налице нарушаване на правни принципи, за да е налице нарушаване на добрите нрави и, че договорената неустойка излиза извън техните пределите. Не без значение е и това, че страните са договорили и ограничителен размер на дължимата неустойка. Впрочем, предявения частичен иск за неустойка като основателен и доказан следва да се уважи като уговорената сума в евро, следва да се замести с плащане в лева. Поради това следва предявения иск да се уважи в пълен размер така, както е предявен, като ответникът се осъди да заплати на ищеца сумата в размер на 97791.50 лв., представляваща равностойността на 50000 евро /50000 х 1.95583 лв./, дължима неустойка по договора за възлагане на добив на строителни материали от 18.01.2008 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска- 26.10.2009 г. до окончателното изплащане на сумата.

При този изход на делото и на основание чл. 78 от ГПК следва ответникът по иска да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 7612 лв., представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „М.” О. с. Ч., община К., област Кърджали, с ЕИК хххххххххххх, представлявано от управителя З.М.А. с ЕГН * да заплати на „Д. и КО” О. гр. П., представлявано от управителя К.Й.Т. сумата в размер на 97791.50 лв., представляваща част от дължима неустойка по т. 9.3 от договор от 18.01.2008 г. за добив на строителни материали в общ размер 1955830 лв. за периода от 18.01.2009 г. до 18.10.2009 г., ведно със законÝата лихва, считано от датата на завеждане на иска- 26.10.2009 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото в размер на 7612 лв.

Решението може да се обжалва пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: