№ 991
гр. София , 03.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело №
20211000500284 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 260680 от 21.10.2020., постановено по гр. д. № 8284/2018
г. СГС, І ГО, 6 състав е осъдил ЗД „Бул Инс“ АД да заплати, на основание чл.
432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, на И. М. С.
сумата от 64 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди – болки и страдания от
причинените й телесни увреждания и сумата от 5 687, 78 лв. - имуществени
вреди за лечение на получените травми, които вреди са в причинно-
следствена връзка с ПТП, осъществено на 18.09.2017г. в гр. Варна, виновно
причинено от водача на л.а. „Опел Астра“, с ДК № ***, чиято отговорност е
била застрахована при ответното дружество със задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“, полица № 02117001412655, валидна до
14.05.2018г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
07.02.2018г. до окончателното издължаване, като е отхвърлил на осн. чл.51,
ал. 2 от ЗЗД предявения иск за неимуществени вреди за разликата над сумата
от 64 000 лв. до пълния претендиран размер от 80 000 лв. и иска за
имуществени вреди за разликата над 5 687, 78 лв. до пълния размер от 7 112,
22 лв., поради приет принос от 20%. С решението СГС, І ГО, 6 състав е
отхвърлил като неоснователен предявения иск за заплащане на законна лихва
върху главниците за неимуществени и имуществени вреди, считано от
18.09.2017г. до 06.02.2018г. С решението СГС, І ГО, 6 състав е осъдил И. М.
1
С. да заплати на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ЗД „Бул Инс“ АД разноски
по компенсация в размер на 679, 87 лв. С решението СГС, І ГО, 6 състав е
осъдил ЗД „Бул Инс“ АД да заплати, на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв., на
адв. С. Б. С. адвокатско възнаграждение в размер на 2 892, 49 лв. С решението
СГС, І ГО, 6 състав е осъдил ЗД „Бул Инс“ АД да заплати, на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Софийски градски съд държавна такса върху уважения размер на иска в
размер на 2 787, 59 лв.
Постановеното от СГС, І ГО, 6 състав решение е обжалвано от
ответното застрахователно дружество в частта, в която искът за обезщетение
на неимуществени вреди е уважен над сумата от 20 000 лв. до присъдените
64 000 лв., ведно със законната лихва. Твърди се, че в представената
медицинска документация има наличие на данни за счупване на тялото на 9-
ти гръден прешлен (Тн9), но няма такива за засягане на гръбначния мозък.
Посочва се, че по делото липсват данни и за протичането на
възстановителния период, като единствено са представени протокол на
лекарска консултативна комисия от 14.03.2018г. /погрешно цитирана 2017г./
и решение на ТЕЛК, с което на ищцата е определена 50% трайно намалена
работоспособност за срок от три години. Сочи се също, че по делото липсват
данни за получени от ищцата припадъци със загуба на съзнание, описани при
преглед от психиатър. Възразява се, че определеният от първоинстанционния
съд процент на съпричиняване от страна на пострадалата е занижен и не
съответства на действителния й принос за настъпване на вредоносния
резултат. Твърди се, че ищцата е можела да избегне удара с автомобила, но се
е движила по пътното платно за движение на превозните средства, вместо да
използва тротоара. Посочва се, че водачът на автомобила е имал ограничено
време за реакция, тъй като разстоянието, което е изминал от момента, в който
е имал видимост към пешеходката до мястото на удара, е било по-малко от
двадесет метра. Релевира се твърдение, че водачът е длъжен да спазва
правилата за движение по пътищата, но също така очаква те да бъдат
спазвани и от останалите участници на движението, като водачът не би могъл
да очаква, че при появата на автомобил, пешеходецът би продължил да се
движи върху пътното платно. Прави се искане въззивният съд да постанови
решение, с което да отмени решението на първата инстанция в обжалваната
част и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск за
обезщетение на неимуществени вреди за разликата над сумата от 20 000 лв.
до присъдените 64 000 лв., ведно със законната лихва. Предявява се
претенция за присъждане на направени разноски и адвокатско
възнаграждение и в двете съдебни инстанции.
В срока за отговор по чл. 263, ал.1 ГПК насрещната страна И. М. С.,
чрез процесуалния си представител, е подала отговор, с който заявява, че
жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
2
В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивникът,
представляван от пълномощника си, поддържа подадената от него въззивна
жалба и моли съда да я уважи и присъди направените от страната разноски.
Въззивната жалба, с която въззивният съд е сезиран, е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, поради което
се явява допустима.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По правната квалификация: Въззивният съд приема, че предявените
обективно съединени искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. с чл.
45 ЗЗД и с предмет – присъждане на обезщетение в размер на 80 000 лв. за
претърпените от ищцата неимуществени вреди и в размер от 7 112, 22 лв. за
претърпените от ищцата имуществени вреди, вследствие на пътно-
транспортно произшествие, настъпило на 18.09.2017г., ведно със законната
лихва върху сумите до окончателното им изплащане. При предявен иск с
посоченото правно основание, ищецът следва да установи, че е извършено
противоправно деяние от водач на застрахован с договор за застраховка
„Гражданска отговорност” при ответника автомобил, че това деяние му е
причинило вреди и те са в причинна връзка с противоправното деяние. С
обжалваното решение, СГС, І ГО, 6 състав е уважил частично предявените
искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, като е
определил за справедливо в случая обезщетение за причинените
неимуществени вреди на ищцата в размер на 80 000 лв., а това за
имуществени вреди в пълния размер от 7 112,22 лв. Съдът е редуцирал така
определените размери с приетия размер на съпричиняване от страна на
пострадалата – 20%, вследствие на което е присъдил обезщетение в размер от
64 000 лв. за претърпените от нея неимуществени вреди и в размер от 5 687,78
лв. – обезщетение за претърпените имуществени вреди.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част.
Тъй като първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в
сила в частта, в която предявеният иск за обезщетение на претърпените от
ищцата вследствие на процесното ПТП неимуществени вреди е уважен до
размер на сумата от 20 000лв., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 07.02.2018г. до окончателното й изплащане и до сумата в размер
от 5 687,78 лв., ведно със законната лихва върху сумата, то основанието на
предявените искове е установено със сила на присъдено нещо. С оглед на това
3
въззивният съд не дължи произнасяне по наличието на предпоставките, за да
бъде ангажирана отговорността на ответното застрахователно дружество.
Във връзка с доводите във въззивната жалба на ответника, които се
свеждат до допуснато от първостепенния съд нарушение на разпоредбата на
чл. 52 ЗЗД и приетия процент на съпричиняване от страна на пострадалата,
въззивният състав приема следното:
От приетата и неоспорена пред първата инстанция съдебно-медицинска
експертиза /СМЕ/ се установява, че вследствие на претърпяното
произшествие И. М. С. е получила гръбначна травма, състояща се от
многофрагментно счупване на Тн9 /девети гръден/ прешлен, с умерена
дорзална /към гръбначно-мозъчния канал/ дислокация на фрагменти от
компютърната томография и без нараняване на подлежащия гръбначен мозък
и травма на опорно-двигателния апарат, състояща се от контузия с
палпаторна болезненост в лява тазобедрена област, без рентгенови данни за
счупване на костни структури и контузия с палпаторна болезненост в
областта на таза, без рентгенови данни за счупване на костни структури.
Според становището на доктора, многофрагментното счупване на девети
гръден прешлен е довело до трайно затруднение на движението на снагата за
период по-дълъг от тридесет дни, а контузията с палпаторна болезненост в
лява тазобедрена област и таза – до болки и страдания. Ищцата е получила
спешна медицинска помощ в МБАЛ „Св. Анна“, гр. Варна. На 23.09.2017г. е
извършена оперативна интервенция – педукулна фиксация на Тн7 – Тн8 -
Тн10-Тн11. Изписана е била от болничното заведение на 29.09.2017г.
Гръбначната стабилизация е била отстранена през пролетта на 2019г. При
операцията след премахване на имплантите е била направена
вертебропластика /поставяне на цимент в зоната на счупения прешлен/ по
препоръка на лекуващия екип. Докторът описва, че по време на извършения
от вещото лице личен преглед ищцата се е оплакала, че изпитва болки при
влажно и студено време през периода, в който били поставени имплантите, за
които приемала обезболяващи. Съобщила е, че след отстраняването им
чувствала тежест в зоната на счупване при по-продължително седене. Вещото
лице сочи, че гръбначната травма – счупване на девети гръден прешлен, е
протекла без увреждане на подлежащия гръбначен мозък, без отпадна
неврологична симптоматика. Поради това пострадалата не е имала нужда от
чужда помощ – използване на помощни средства /инвалидна количка,
патерици, бастун/. Ищцата е използвала проходилка за придвижване около
месец след изписване от болницата, тъй като се страхувала да не падне.
Докторът констатира, че пострадалата е в добро общо състояние,
неврологичният й статус е в граници на нормата; счупеният прешлен е
зараснал; движенията в гръдния отдел на гръбначния стълб са без
функционален дефицит; налице е леко напрежение при екстензия /навеждане
назад/ в областта на травмата. Експертът приема, че не са налице
противопоказания за провеждане на рехабилитационни процедури.
4
динамичен контрол и стабилизация на гръбначния стълб. Докторът излага, че
този вид травма причинява разкъсване и кръвонасядане в мускулатурата.
Оперативното лечение също наранява тези структури. Получените фиброзни
изменения в процеса на зарастване са в основата на промяната на функциите
на мускулатурата в гръдния отдел. Променената биомеханика води до
настъпване на по-бърза умора, с изява на тежест и болка при по-
продължително седене и правостоене. Оплакванията се облекчават чрез
упражнения, които подобряват тонуса на мускулатурата.
Настоящият състав изцяло кредитира фактическите изводи на вещото
лице, обективирани в приетата СМЕ, тъй като експертът е отговорил пълно и
обективно на поставените въпроси.
От събраните пред първата инстанция показания на свидетеля Славов,
(живеещ на семейни начала с ищцата) се установява, че когато отишъл в
болничното заведение, видял ищцата да влиза за рентгенова снимка, докато
чакали пред ортопедията последната припаднала, след като се свестила влязла
за снимка, след което припаднала отново. Докторът бил на мнение, че става
въпрос за счупване на гръбначен прешлен и й изписал домашно лечение и й
дал рецепта, за да си купи корсет. Свидетелят закарал ищцата вкъщи и
излязъл да търси корсет. През това време бащата на пострадалата я посетил и
се обадил на свидетеля, тъй като състоянието й се влошило – вдигнала
температура и припадала. Линейка откарала ищцата в Окръжната болница в
гр. Варна. След хоспитализацията била направена отново рентгенова снимка,
като ищцата била поставена в шокова зала. След няколко часа последната
била приета по спешност в МБАЛ „Св. Анна“, гр. Варна, където отново било
констатирано счупване на прешлен. Била проведена операция след 6 дена,
като ищцата била напълно обездвижена за този период. Не можела сама да се
справи с нищо, като разчитала изцяло на чужда помощ. Поради състоянието
на ищцата майка й напуснала работа, за да може да се грижи за нея. По време
на операцията й били поставени импланти. Докторите им казали, че имат
късмет, тъй като при подобно падане се отчупват костици от прешлена, които
ако попаднат в гръбначния мозък могат да доведат до инвалидност. Няколко
дена след операцията ищцата била в тежко състояние, тъй като хемоглобинът
й бил нисък и кръвотечението от операцията не спирало. Наложило се
близките й да даряват кръв. На пострадалата и били прелени около 4 банки
кръвна плазма и кръв. След 2 или 3 дена състоянието й се подобрило.
Първоначално изобщо не можела да се изправя от леглото, след което с
помощта на рехабилитатор малко, по малко успяла да се изправя от леглото.
Една седмица ищцата била в болницата. След което около 6 месеца била
вкъщи, като около 4 – 5 месеца не можела да върши нищо сама. Близките й
помагали със самообслужването. Първият месец не трябвало да се мокри
раната и й помагали с мокри кърпички да се почисти. Имало необходимост
винаги да има някой до нея, тъй като не можела да прави самостоятелно
почти никакви движения. След около 5 – 6 месеца започнала да става малко
5
по-самостоятелна, но все още изпитвала затруднения в движенията и имала
нужда от помощ. Към момента на показанията на свидетеля пострадалата
продължавала да изпитва болки при движенията, често се случвало гръбнакът
й да „припуква“. В годината на даването на показанията свидетелят съобщава,
че на пострадалата била извършена втора операция за изваждането на
имплантите и поставянето на цимент в счупеното място. Според показанията
на свидетеля, възстановителният период след втората операция траел около 2
месеца. Съгласно свидетелските показания, ищцата, след като започнала
работа, не могла да издържа на натоварването и работила по четири часа на
ден, като след няколко месеца започнала да работи нормално. Според
показанията на свидетеля пострадалата първоначално, когато започнала да
излиза навън, изпитвала страх, когато види много хора и коли. Спяла
неспокойно. Дори се наложило да сменят жилището, тъй като изпитвала ужас
да преминава през мястото, където настъпил инцидентът.
Настоящият състав счита, че свидетелските показания не следва да
бъдат кредитирани в цялост, поради това, че в някои части противоречат на
установеното от останалите доказателства по делото, в частност
заключението на СМЕ. Свидетелят е посочил, че до около петия месец, след
прибирането си вкъщи от болницата, ищцата е разчитала изцяло на чужда
помощ, тъй като не е могла да върши нищо самостоятелно. Докторът в
заключението си е посочил, че гръбначната травма – счупване на девети
гръден прешлен, е протекла без увреждане на подлежащия гръбначен мозък –
без отпадна неврологична симптоматика, поради което пострадалата не е
имала нужда от чужда помощ – използване на помощни средства /инвалидна
количка, патерици, бастун/. Докторът е посочил, че по данни на самата
пострадала, около месец след изписването й от болницата се е придвижвала с
проходилка вкъщи и то от страх от падане. Тъй като става въпрос за
здравословното състояние на ищцата и последиците от травматичното
увреждане, които е търпяла по време на възстановителния период, съдът
намира, че в случая следва да се даде вяра на констатациите на експерта,
който има знания и опит в тази сфера, пред свидетелските показания на
свидетел, който е съпруг на ищцата следователно пряко заинтересован от
изхода на делото.
От данните по делото се установява, че с решение на ТЕЛК от
23.04.2018г. – т.е. 6 месеца след ПТП и вследствие на процесното увреждане
на ищцата е определена 50% намалена работоспособност за срок от 3 години.
По делото са представени амбулаторни листове от извършени от
ищцата прегледи при психиатър в периода – февруари-март /вкл./ 2018г., от
които се установява, че след инцидента ищцата е имала оплаквания от тежко
нарушение на съня поради силни болки, продължили около 3 месеца,
неповлияващи се от болкоуспокояващи, кошмарни сънища, свързани с
момента на ПТП, ниско самочувствие и чувство за вина, поради
6
необходимостта да бъде обгрижвана от близките си, силно притеснение при
придвижване и необходимостта да пресича улици – разтрепервала се,
получавала сърцебиене и обилна вегетативна симптоматика, което налагало
пресичането на улица само с придружител. Поради чести панически атаки се
наложила смяна на жилището й. Към симптоматиката на ищцата се добавили
и панически симптоми, свързани с големите хипермаркети и много хора,
поради страх да не бъде ударена в оперативната рана и да получи проблем с
имплантите. Предписана й е била психотерапия.
От приложените пред първата инстанция болнични листи, се
установява, че в периода от 18.09.2017г. до 22.04.2018г. - т.е. 7 месеца,
ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност.
С оглед обсъдените данни, съдът достига до следните правни изводи
във връзка с релевираните в жалбата възражения:
Размерът на обезщетението, което следва да бъде заплатено на ищцата
от ответното дружество - застраховател, както повелява нормата на чл. 52 от
ЗЗД, следва да бъде определен по справедливост. В ППВС №4/1968г. е
посочено, че, за да бъде намерен точният паричен еквивалент на
неимуществените вреди следва да бъдат съобразени не само болките и
страданията, понесени от увреденото лице, но и всички онези неудобства,
емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите.
Въззивният съд, като взе предвид обсъдените по-горе поотделно и в
съвкупност писмени и гласни доказателства, намира, че определеното от
първата инстанция обезщетение за неимуществени вреди е в завишен размер.
За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази характера,
тежестта, броя и вида на травмите – ищцата е получила една фрактура, която
по своя характер представлява средна телесна повреда- многофрагментно
счупване на Тн9 /девети гръден прешлен/ и травма на опорно-двигателния
апарат, състояща се от контузия в тазобедрената област, които са довели до
„трайно затруднение на движението на снагата за период по-дълъг от
тридесет дни“ и болки, и страдания. Съдът съобрази продължителността на
възстановителния период – около 7 месеца. Взе предвид и проведеното
лечение, което включва и болничен престой, по време на който на ищцата са
били извършени 2 операции – за поставяне на импланти и за отстраняването
им. Съдът отчита и изключителния дискомфорт и притеснения, които
пострадалата е изпитвала, тъй като докато е била в болницата е разчитала
изцяло на грижата на близките си, като безспорно и след това е продължила
да има нужда от тяхната подкрепа. Съдът съобрази и обстоятелството, че в
резултат на процесното увреждане на ищцата е била определена 50 %
намалена работоспособност. Взе предвид и отражението, което инцидентът е
оставил върху психиката на ищцата. Последната е страдала от нарушен
нощен сън, поради силни болки, неповлияващи се от болкоуспокояващи, за
период от около 3 месеца, притеснения и страх при предвижване по улицата и
7
сред тълпи от хора. Взе предвид и паническите атаки, които е изпитвала при
преминаването си през мястото на инцидента, което е наложило промяна на
жилището й и психотерапия. Съобрази и обстоятелството, че към датата на
инцидента ищцата е била на 27 години-работоспособна възраст, а инцидентът
й е причинил неудобства, временна неработоспособност – 7 месеца болничен
отпуск и социален дискомфорт. С оглед тези конкретно установени факти и
отчитайки нивата на застрахователно покритие и обществено-
икономическите условия в страната към релевантния момент, настоящият
състав на САС приема, че доколкото неимуществените вреди могат да бъдат
обезщетени с паричен еквивалент, изискването за справедливо обезщетяване
на ищцата ще бъде постигнато с присъждане на обезщетение в размер на 50
000 лв.
Основателно е възражението на ответното дружество, че лечението на
процесните увреждания е протекло без настъпили усложнения - счупеният
прешлен е напълно зараснал, като движенията в гръдния отдел на гръбначния
стълб са без функционален дефицит, гръбначната травма е протекла без
увреждане на подлежащия гръбначен мозък – без неврологична
симптоматика.
За да не уважи изцяло въззивната жалба на ответника, настоящият
състав взе предвид, че на ищцата се е наложило да претърпи две оперативни
интервенции - за поставяне и отстраняване на импланти за стабилизация на
счупения прешлен. В периода непосредствено след настъпването на
процесното ПТП до извършването на първата операция ищцата е била
неподвижна и е разчитала изцяло на грижите на близките си, което е довело
до значителен дискомфорт и притеснения. След операцията ищцата е
страдала от нарушение на съня в един продължителен период от време. На
следващо място, съобрази и психо-емоционалното състояние на ищцата,
което също е било влошено.
Относно въведеното от ответника с отговора на исковата молба и
поддържано с въззивната жалба възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата настоящият състав намира следното:
От заключението на приетата и неоспорена пред първата инстанция
съдебно-автотехническа експертиза /САТЕ/ се установява следния механизъм
на процесното произшествие: на 18.09.2017г., около 08:15 часа, в гр. Варна, в
кръговото движение пред автомивка „Колелото“ се е движил лек автомобил
„Опел Астра“, управляван от Г. Т. В., който предприел завой надясно към ул.
„Кракра“ в посока центъра на града. Скоростта му на движение била около 30
км/ч. В момента на откриване на видимост по улицата пострадалата
пешеходка била на разстояние 18 – 19 метра, тя се е движила по същата
улица и в същата посока по пътното платно на около 0,5 – 1,0 метра от десния
бордюр на тротоара с начин на предвижване – „бавен ход“. Водачът възприел
със закъснение пешеходката, /когато бил на 15,34 м/ и задействал спирачната
8
уредба на автомобила за аварийно спиране. След изминаване на около 14,86
м, автомобилът, който вече бил в режим на ефективно спиране, достигнал
пешеходката. Настъпил сблъсък между последната, движеща се с гръб, и
лекия автомобил в зоната на предната регистрационна табела и долния край
на предната декоративна решетка. Ударът за автомобила бил челен –
догонващ, при задно блъскане. Пешеходката е била ударена отзад, отблъсната
от автомобила и паднала на терена пред него. Според експертът пешеходката
е могла да избегне настъпването на инцидента при положение, че се е
обърнала и е възприела приближаващия се автомобил, което е имала
възможност да стори, и да напусне пътното платно, преминавайки върху
десния тротоар до него. Вещото лице е изчислило, че за нея ударът е бил
предотвратим при положение, че е забелязала автомобила на разстояние до
7,33 м от нея. Експертът е изчислил, че със скоростта, която е управлявал
лекия автомобил, опасната му зона за спиране е била 15.34 м., поради което е
направил извод, че за водача на процесното превозно средство ударът също е
бил предотвратим, но чрез своевременно екстремно спиране.
В о.с.з. пред първата инстанция вещото лице е посочило, че в района и
от двете страни има тротоар, но върху него има спрени автомобили.
Експертът посочва, че при желание пешеходецът винаги може да мине
покрай дърветата и без да стъпва на пътното платно, тъй като широчината на
тротоара позволява това.
Съдът изцяло кредитира фактическите изводи на вещото лице,
обективирани в приетата САТЕ, тъй като експертът е отговорил пълно и
компетентно на поставените въпроси.
Настоящият състав споделя извода на първоинстанция съд, че с
поведението си ищцата е допринесла за настъпването на вредоносния
резултат, като с движението си по пътното платно, в същата посока на
движение на автомобилите, движещи се по него, е допуснала нарушение на
правилата за движение по пътищата. Съдът приема, че по-голям принос за
настъпване на процесното ПТП има водачът на лекия автомобил, който е
нарушил нормите на чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Шофьорът е
могъл да възприеме вървящата по пътното платно пешеходка от достатъчно
разстояние, за да може да предприеме действия, позволяващи му да спре
своевременно при възникналата опасност, но той я е възприел със
„закъснение“ – поведение, което е довело до настъпване на удара. В тази
връзка следва да се посочи, че по делото няма нито твърдения, нито
доказателства да са били налице пречки за водача, за да възприеме
своевременно пешеходката и да предотврати настъпването на удара. От друга
страна, съдът намира, че приетият процент на съпричиняване от
първоинстанционния съд не съответства на действителния принос на
пешеходката за настъпването на инцидента. Последната е избрала да се
предвижва по пътното платно при положение, че непосредствено до нея е
9
имало тротоар, по който свободно и безопасно е можела да се движи, като
посоката й на движение е съвпадала с тази на автомобилите, движещи се в
същата пътна лента. Законодателят, от една страна, е забранил движението на
пешеходци по пътното платно, освен при определени обстоятелства, за които
няма данни да са налице в конкретния случай, а от друга страна, е предвидил
това движение да става в посока обратна на движението на автомобилите в
пътната лента и в най-левия му край. Все забрани, които пострадалата е
нарушила, поради което не е забелязала и приближаващия се към нея
автомобил. Както вече беше установено, тя е имала достатъчно време, за да
предотврати настъпването на инцидента, ако се беше качила на близкия
тротоар, при положение, че беше възприела лекия автомобил своевременно,
което е можела, а и е била длъжна да стори, предвид мястото, на което е
избрала да се движи. С оглед гореизложеното, настоящият състав приема, че
приносът на ищцата за настъпването на вредоносния резултат възлиза на 40%.
Размерът на определеното по справедливост обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде намален съобразно приетия процент на
съпричинияване от страна пострадалата в размер на 40%, при което на
ищцата следва да бъде присъдена сумата от 30 000 лв. Ведно със законната
лихва.
В заключение: Първоинстанционното решение следва да бъде отменено
в частта, с която ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати
на ищцата сумата над 30 000 лв. до присъдените 64 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, вместо което искът следва да бъде
отхвърлен в тази част. По отношение на обезщетението за имуществени вреди
не е налице жалба, поради което в тази част решението е влязло в сила.
Решението следва да бъде отменено и в частта, с която ЗД „Бул Инс“ АД е
осъдено да заплати на адв. С. С., на осн. чл. 38, ал.2 ЗАдв. сумата над 2 342.23
лв. – адвокатско възнаграждение, сумата над 1427.51лв. – държавна такса по
сметка на СГС, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК. Ищцата следва да бъде осъдена
да заплати на ответника допълнително, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от
1951.75лв. – съдебни разноски за първата инстанция. Ответникът, на
основание чл. 78, ал.3 ГПК, й дължи разноски, съразмерно с отхвърлената
част от иска в размер на 163.87лв. Или по компенсация, така както е
процедирал първостепенният съд, ищцата дължи на ответника разноски
допълнително в размер на 1 787.88лв.
По отношение на разноските пред САС, с оглед изхода от делото, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК, въззиваемата следва да бъде осъдена да заплати
на ЗД „Бул Инс“ АД сумата от 1281.81 лв. – съдебни разноски. Ищцовата
страна не претендира разноски пред въззивната инстанция, поради което не
следва съдът да й присъжда.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав
10
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260680 от 21.10.2020., постановено по гр. д. №
8284/2018 г. от СГС, І ГО, 6 състав в частта, в която е осъдил ЗД „Бул Инс“
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87 да заплати, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, във вр. с
чл. 45 от ЗЗД, на И. М. С., ЕГН: **********, гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, с
адрес за призоваване: гр. ***, ул. „***“ № 5, ет. 1, ап. 1, разликата над сумата
от 30 000 лв. до присъдените 64 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, получени вследствие на ПТП от 18.09.2017г., ведно
със законната лихва, считано от 07.02.2018г. до окончателното изплащане,
както и в частта, в която е осъдил ЗД „Бул Инс“ АД да заплати, на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., на адв. С. Б. С. сумата над 2342.23 лв. –
адвокатско възнаграждение, както и в частта, в която, на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК, е осъдил ЗД „Бул Инс“ АД да заплати по сметка на СГС сумата
над 1427.51 лв. – държавна такса, като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И. М. С. против ЗД „Бул Инс“ АД иск с
правно основание чл. чл. 432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, имащ за
предмет присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на
ПТП от 18.09.2017г., за разликата над сумата 30 000 лв. /присъдените от САС/
до присъдените 64 000 лв. от СГС, ведно със законната лихва, считано от
07.02.2018г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260680 от 21.10.2020., постановено по
гр. д. № 8284/2018 г. от СГС, І ГО, 6 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА И. М. С., ЕГН: **********, гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, с
адрес за призоваване: гр. ***, ул. „***“ № 5, ет. 1, ап. 1 да заплати на ЗД „Бул
Инс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Джеймс Баучер“ № 87, на основание чл. 78, ал.1 и ал. 3 ГПК /по
компенсация/, сумата от 1787.88 лв. – допълнително съдебни разноски за
първата инстанция и сумата от 1281.81 лв. – съдебни разноски за въззивната
инстанция.
Решението като необжалвано е влязло в сила в частта, в която искът по
чл. 432, ал. 1 КЗ, имащ за предмет присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, е уважен до размера на сумата 20 000 лв., а този имащ
за предмет присъждане на обезщетение за имуществени вреди – за сумата в
размер на 5 687, 78 лв., ведно със законната лихва върху двете суми, считано
от 07.02.2018г., в частта, в която са отхвърлени предявените искове за сумата
над 64 000 лв. до пълния предявен размер от 80 000 лв. и за сумата над 5 687,
78 лв. до пълния предявен размер от 7 112, 22 лв., както и в частта, в която е
11
отхвърлена претенцията за присъждане на законна лихва върху сумите,
считано от 18.09.2017г. до 06.02.2018г.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12