Решение по дело №3291/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260601
Дата: 22 февруари 2021 г.
Съдия: Румяна Димова Христова
Дело: 20193110103291
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260601

 

Гр.Варна, 22.02.2021год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ , ХVІ –ти  състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесети януари   през две хиляди двадесет и първа   година  в състав :

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ : РУМЯНА ХРИСТОВА

 

при секретаря  ГАЛЯ ДАМЯНОВА , като разгледа докладваното от съдията  гр.д. № 3291/2019 год. по описа на Районен съд гр. Варна, ХVІ-ти  състав, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Предявеният иск намират своето правно основание в разпоредбите на  чл.86 от ЗЗД.

Ищецът претендира от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 34.08лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 834.65лв. за периода от 04.10.2018год. до 27.02.2019год.

Аргументира интерес от предявения иск, навеждайки следните фактически твърдения:

Трудовото правоотношение между ищеца и ответника е прекратено със заповед №912/30.07.2018год., поради наложено със заповед №911/30.07.2018год. дисциплинарно наказание «уволнение».

На основание чл.221, ал.2 от КТ, ищецът като работодателят определя размера на обезщетението, което ответникът дължи  на ищеца в размер на действителните вреди – общо  834.65лв. Със заповед, връчена срещу подпис на ответника на 05.09.2018год. му е даден срок от един месец да преведе дължимата сума по банковата сметка на ищеца. Считано от датата на която изтича едномесечния срок за доброволно изпълнение от страна на ответника, последният изпада в забава. Претендираната от ищеца мораторна лихва върху главницата от 834.65лв. за периода от 04.10.2018год. до 27.02.2019год. е изчислена в размер на 34.08лв.

Ответникът в срока за отговор на исковата молба, не депозира отговор.

В съдебно заседание представител на ищеца поддържа иска и моли за неговото уважаване.

В съдебно заседание ответникът редовно призован , не се явява не изпраща представител.

 

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С решение №4186/11.10.2019год. съдът е отхвърлил  иска на „Н.Б.“ АД, ЕИК ***  със седалище и адрес на управление:***, представлявано от законните си представители Х. Т. Т.- Изп.директор и Ч. И.-Изп.директор, чрез пълн. Л.Д.Й. срещу Д.В.Г., ЕГН ********** с адрес: ***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца , сумата от 834,65 лв. /осемстотин тридесет и четири лева и шестдесет и пет стотинки/,представляваща обезщетение за действителните вреди, както следва: такса за обучение „М. *- информираност" към отдел „Сигурност" на „Ф. Т. С. Е. М." АД - 100 лв.; такса за издаване на магнитен пропуск (карта) за достъп до зона с ограничен достъп на Летище Варна - 35 лв.; разходи по подбор, наемане, обучение, администриране и освобождаване (СТМ „Е.-*", KPMG, служители на „Н.Б." АД), както и разходите за командировки и гориво свързани с тях - 289,65 лв.; разходи, свързани с допълнително натоварване на персонала на магазините в гр. Варна, до заемането на овакантената длъжност от нов служител - 410 лв.,ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане,  на основание чл.45 от ЗЗД.

Съгласно мотивите към решението съдът е приел , че с оглед наведените в исковата молба твърдения,        ищецът претендира вреди, на основание чл.45 от ЗЗД и е отхвърлил иска , поради неоснователност.

Няма наведени в исковата молба твърдения, относно претенция основана на чл.221,ал.2 от КТ, а и по същество , не са налице основания за уважаване на такъв иск. Съгласно мотивите към решение №4186/11.10.2019год., съдът е приел категорично, че претендираните в настоящото производство вреди не са такива по смисъла на чл.221,ал.2 от КТ.Същите представляват разходи на работодателя, които са направени за обезпечаване изпълнението на трудовите задължения на ответника, а не такива, явяващи се в причинно-следствена връзка и резултат , произтичащ от противоправни действия на ответника.

С оглед неоснователността на главния иск, неоснователна се явява и претенцията за лихва.Предвид на това и без да изследва въпроса дали заповед №912/30.07.2018год. е връчена на ответника или не, настоящият съдебен състав постановява решение с което отхвърля иска.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е   Ш   И  :

 ОТХВЪРЛЯ   иска  на  „Н.Б.“ АД, ЕИК *  със седалище и адрес на управление:***, представлявано от законните си представители Х. Т. Т.- Изп.директор и Ч. И.-Изп.директор, чрез пълн. Л.Д.Й. срещу Д.В.Г., ЕГН ********** с адрес: ***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата от 34.08лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 834.65лв. за периода от 04.10.2018год. до 27.02.2019год., на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД.

Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок, считано от получаване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                    /Р.Христова/