Р Е Ш Е Н И Е
гр. Сливница, 16.12.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети
състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти юни през
две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА
при участието на секретаря Галина Владимирова като
разгледа докладваното от съдията НАХД № 66
по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. ЗАНН.
Р.М.М., с ЕГН **********, с адрес
***, обжалва електронен фиш серия „К”, № 2887701, издаден от ОДМВР София, с който за нарушение на чл. 21,
ал. 2 от ЗДвП, за това, че на 17.07.2019 г. в 08.11 часа на път І-8, в района
на 41 – ви километър, срещу ресторант „****“ с посока на движение към гр.
София, като водач на МПС – л.а. „Р.”, модел „Е.”, с рег. № ****, при
ограничение на скоростта за движение от 60 км./ч. въведена с пътен знак В-26,
се движел с 94 км.ч. (или с превишение от 34 км.), като скоростта, датата и
часа са фиксирани с автоматизирано техническо средство „TFR1-508“, на основание
чл. 189 ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 300 лева. Твърди се незаконосъобразност и
неправилност на атакуваното наказателно постановление с искане да бъде
отменено.
Административнонаказващият орган
изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като прецени доводите
на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното:
На 17.07.2019 г. в 08.11 часа на
път І-8, в района на 41 – ви километър, срещу ресторант „****“ с посока на
движение към гр. София с техническо средство „TFR1-М 508“ е заснет лек
автомобил, марка „Р.”, модел „Е.”, с рег. № **** да се движи със скорост от 94
км/ч при въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч. извън населено място. С
това водачът е нарушил чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. За нарушението е съставен
електронен фиш серия „К”, № 2887701, издаден от
ОДМВР - София. Тъй като лекият автомобил е собственост на жалбоподателя М. и от него в срока по чл. 189 ал. 5
от ЗДвП не е
представена декларация с данни за лицето, което е управлявало цитираното МПС на
установената дата и място, електронния фиш е съставен на жалбоподателя. В
конкретния случай не са налице основания за анулиране на така издадения фиш.
Безспорно е установено също така,
че в района на 41-ви километър на ПП І-8 се е осъществявал контрол на скоростта
на движещите се МПС с АТСС „TFR1-М 508“. Техническото средство било валидно към
датата на която е било установено нарушението, видно от приложения по делото
Протокол от проверка № 3-41-19 от
31.05.2019 г., поради което по безспорен начин е установена и скоростта, с
която автомобила се е движил, както и точният час на нарушението.
Видно от приложеното по делото
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, е че се касае
за преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера
и комуникации тип „TFR1-М 508“. Техническото средство е било валидно към датата
на която е било установено нарушението, видно от приложеното удостоверение е,
че срокът на валидност е до 24.02.2020 г., поради което според решаващия
съдебен състав по безспорен начин е установена и скоростта с която автомобила
се е движил, както и точният час на нарушението. Посочените в обжалвания фиш
данни, съдът възприема за безспорно установени и с оглед разпоредбата на чл.
189 ал. 15 от ЗДвП.
Съдът кредитира изцяло
приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл.
283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по
делото. От приложените справки се установява, че процесната мобилна система за
видеоконтрол „TFR1-М 508“, с която е констатирано и заснето процесното
нарушение е одобрена съобразно нормативните изисквания, като към датата на
констатиране на нарушението е преминала периодичен технически преглед и е била
изправна. Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП „Изготвените с технически
средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението
и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и
разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес“. С оглед на изложеното съдът кредитира изцяло приложения към процесния
електронен фиш снимков материал като годно веществено доказателствено средство.
От снимките се установява видът, марката и регистрационният номер на
управлявания автомобил, както и измерената скорост – 94 км./ч.
При така установената фактическа
обстановка настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:
При така описаната фактическа
обстановка, съвпадаща с възприетата от административнонаказващия орган,
настоящия съдебен състав намира, че атакуваният електронен фиш е
законосъобразен и правилен и следва да бъде потвърден изцяло.
За да
бъде ангажирана административно – наказателна отговорност спрямо едно лице е
необходимо да са налице няколко кумулативно предвидени от закона предпоставки:
На първо място следва да е извършено административно нарушение (действие или
бездействие), което нарушава установения ред. То следва да е извършено виновно
и да е обявено от закона за наказуемо с административно наказание по
административен ред. На второ място, отговорността в административно –
наказателното производство е лична, от което се налага извода, че по безспорен
и категоричен начин е необходимо да бъде установено авторството на деянието. На
трето място е необходимо да са спазени формалните изисквания на чл. 34 от ЗАНН,
относно предпоставките за образуване на административно наказателно производство
и сроковете за завършването му, както и издадените фишове да отговарят на
формалните изисквания и да съдържат предвидените в закона реквизити.
Тези
обективно дадени предпоставки обуславят наличието, или не на съответното
административно нарушение.
В
конкретния случай съдът намира, че представения по делото електронен фиш,
издаден от ОДМВР София, от формална страна съдържа изискуемите реквизити и
отговаря на изискванията на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП, именно: съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, или
мястото на доброволното й заплащане, а също така образецът на електронния фиш
съответства на утвърдения от министъра на вътрешните работи. Законодателят е
определил точно какви елементи съдържа този специфичен административен акт.
Електронният фиш няма характеристиките на АУАН и в този смисъл по отношение на
него не намират приложение разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН.
В случая е без значение и типа на
техническото средство – мобилно, или стационарно. По делото са налични
доказателства (удостоверение за одобрен пит средство за измерване) от които се
налага извода, че техническото средство с което е била измерена скоростта на
движение и е заснет автомобила управляван от жалбоподателя е годно техническо
средство по смисъла на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП. Законовият текст не разграничава
техническите средства на мобилни и стационарни, а единственото условие е, че
нарушението е установено от самото техническо средство в отсъствие на контролен
орган и нарушител. Логичното тълкуване на този текст предполага, че при
установяване на нарушението, контролният орган (дори да се приеме, че присъства
на място) не спира движещият се автомобил и не му съставя АУАН т.е. изключва се
човешкият фактор, както от страна на контролния орган, така и на нарушителя.
Различно от изложеното тълкувание, води до нелогичната интерпретация, че се
издава електронен фиш и се санкционира лице, без да е налице извършител, което
противоречи както на правната, така и на житейската логика.
Според решаващия съдебен състав
на първо място безспорно е установено по делото, че на конкретния пътен участък
е наличен ограничаващ скоростта на движението знак В-26, въвеждащ задължителна
максимална скорост на движение от 60 км./ч. В случая не е задължително и
наличието на указателна табела даваща разяснение, че на този участък се
извършва контрол на скоростта на движението, каквито доводи са наведени в
жалбата, но за пълнота следва да се отбележи, че такава е била налична в случая.
От съдържащият се в делото
доказателствен материал може да се направи обоснован извод, че на посочените в
обжалвания фиш, дата, час и място, жалбоподателят е извършил нарушение на
правилата за движение по пътищата, а именно, както правилно е посочено там –
чл. 21 ал.2 от ЗДвП, като вместо със
скорост от 60 км.ч. се е движил със скорост от 94 км.ч. или е превишил
максимално допустимата скорост с 34 км.ч. поради което подлежи на санкция на
основание чл. 182 ал. 2, т. 4 от ЗДвП в размер на 300 лева. В случая АНО е
наложил именно предвидената в цитираната разпоредба глоба, поради което не се
налага нейното изменение.
За прецизност следва да се
отбележи, че не е налице несъответствие между установената скорост на движение
и тази за която е санкциониран нарушителя. Посочената в ЕФ скорост е редуцирана
съобразно трайната и ноторно известна практика на наказващия орган от
установената скорост да бъде приспаднато допустимото отклонение от 3% което
винаги е в полза на водача, поради което и в обжалвания фиш е посочена скорост
с 3 км. по – ниска от реално установената.
Ето защо обжалвания електронен
фиш, следва да бъде потвърден изцяло, като правилен и законосъобразен.
Доколкото
липсва искане отправено от въззиваемата страна с правно основание 63, ал. 3 ЗАНН, то разноски в нейна полза не следва да бъдат
присъждани.
С оглед горните съображения и на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия „К”, № 2887701,
издаден от ОДМВР София, с който на Р.М.М.,
с ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, за това,
че на 17.07.2019 г. в 08.11 часа на път І-8, в района на 41 – ви километър,
срещу ресторант „****“ с посока на движение към гр. София, като водач на МПС –
л.а. „Р.”, модел „Е.”, с рег. № ****, при ограничение на скоростта за движение
от 60 км.ч. въведена с пътен знак В-26, се движел с 94 км.ч. (или с превишение
от 34 км.), като скоростта, датата и часа са фиксирани с автоматизирано
техническо средство „TFR1-508“, на основание чл. 189 ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2,
т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София област в 14
- дневен срок от получаване на
съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: