ОПРЕДЕЛЕНИЕ
03.042023
г.
№
гр. Пловдив
Пловдивски
административен съд, II
отделение, ХХІХ състав,
На трети април, хиляди двадесет и третата
година, в закрито съдебно заседание в следния състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Светлана
Методиева,
след като
разгледа Адм.д. № 713/2023 г. по описа на
Административен съд Пловдив, ХХІХ състав, образувано по искова молба от О.А.С.,
депозирана чрез пълномощника му адв. С., против ГДИН
София намери следното:
С исковата молба е бил предявен иск
против ГДИН София за 30 000 лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, причинени на ищеца от нарушения по чл.3 от ЗИНЗС и
съответно чл.3 от ЕКПЧОС при престоя му в Затвора Пловдив, изразяващи се в
обида, възмущение, стрес, притеснение, психологичен дискомфорт.
С оглед неясната воля на ищеца, заявена в исковата му молба, предвид посочване
на два различни искови периода, с разпореждане на съдията-докладчик от
16.03.2023 г. с № 1850 исковата молба е оставена без движение до конкретизиране
от ищеца за кой от двата периода какви
оплаквания има и каква е цената на иска му за всеки от тях, като
съдията-докладчик е определил правната квалификация на претенциите по чл.284,
ал.1 от ЗИНЗС. С молба от 24.03.2023 г., депозирана от пълномощника на ищеца по
делото, е заявено, че вреди неимуществени от едно обстоятелство – затворници
сушат дрехите си в килията и това причинява мухъл и запарен въздух се отнася за
периода от 01.01.2015 г. до 21.10.2021 г. и цената на този иск е 15000 лева, а
вредите от другите изложени в исковата молба обстоятелства, касаят исков период
от 22.03.2021 г. до 21.10.2021 г. и цената на този втори иск е 15 000
лева.
Предвид наличието на служебна
информация по деловодната програма на Административен съд Пловдив относно наличието
и на други искови производства между същите страни при заявени от С. против
ГДИН-София искови претенции отново с правно основание по чл.284 от ЗИНЗС, е
изискано представянето на заверени копия от съдебните актове, постановени по адм. дело № 1535/2019 г. по описа на Административен съд
Пловдив 12 състав и адм. дело № 761/2021 г. по описа
на Административен съд Пловдив 7 състав. Съдебните актове, ведно с
потвърждаващите ги такива решения на тричленен състав на Административен съд
Пловдив са постъпили по делото. От същите се констатира следното: По адм. дело № 1535/2019 г. съдът се е произнесъл с влязло в
сила на 09.04.2020 г. решение № 2551/09.12.2019 г. по предявена от О.С. искова
претенция против ГДИН София в размер на 30 000 лева за обезщетение за
неимуществени вреди, изразили се в обида, възмущение, стрес, притеснение,
психологичен дискомфорт, резултат от поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в
Затвора Пловдив за периода от 01.01.2015 г. до 21.05.2019 г. С влязлото в сила
решение по делото на ищеца е било присъдено обезщетение от 1700 лева, като искът му е бил отхвърлен
до пълния предявен размер от 30 000 лева. С решението по адм. дело № 1626/2021 г. на Административен съд Пловдив по адм. дело № 761/2021 г. е бил уважен частично иск за
неимуществени вреди, причинени на ищеца при престоя му в Затвора Пловдив в
периода от 22.05.2019 г. до 22.03.2021 г., за сумата от 3870 лева, като
исковата претенция е била отхвърлена до пълния предявен размер от 30 000 лева
и е била оставена без разглеждане в частта относно претендирано
обезщетение за неимуществени вреди за 21.05.2019 г., предвид включване на тази
датата в исковия период по предходно посоченото административно дело, като в
тази част производството е било частично прекратено. Разгледаните по адм. дело № 761/2021 г. неимуществени вреди, за които е
присъдено обезщетение са обида, възмущение, стрес, притеснения и психологически
дискомфорт, резултат от поставяне на ищеца в
неблагоприятни условия при престоя му в Затвора Пловдив.
С оглед
на изложената хронология съдът намира, че са налице основанията по чл.126, ал.1
от ГПК, приложим субсидиарно в настоящото
производство, за частично оставяне без разглеждане на първата, а и на втората
от формулираните изрично две искови претенции и частично прекратяване на
производството. В тази насока и съдът взема предвид, че искови претенции с
правно основание именно по чл.284 от ЗИНЗС за обезщетяване на неимуществени
вреди, изразили се в претърпени при престой в Затвора Пловдив от ищеца обида,
възмущение, стрес, притеснения и психологически дискомфорт
в резултат от допуснати нарушения по чл.3 от ЗИНЗС, са били вече уважени по
посочените две предходно заведени и приключили административни дела за част от
заявения сега първи исков период, а именно от 01.01.2015 г. до 22.03.2021 г.
включително, както и за датата от втория исков период 22.03.2021 г. Ето защо и
повторно образувано производство между същите страни, на същото основание и със
същото искане се явява недопустимо. В случая е налице предявяване на практика
на същата искова претенция, а именно за обезщетяване на конкретно формулираните
по вид вреди, които се сочи ищецът да е търпял именно в Затвора Пловдив и те
именно да са произтекли от нарушения, допуснати от затворническата
администрация по чл.3 от ЗИНЗС, или налице е иск по чл.284 и следващите от ЗИНЗС по отношение на част от посочения първи и втори исков период, а именно за
времето от 01.01.2015 г. до 22.03.2021 г. включително, респективно за датата
22.03.2021 г. по втория иск, за който е налице произнасяне на съд с влязъл в
сила съдебен акт. Следва да се има предвид, че предметът на един иск се
определя от съдържанието на спорното право, очертано чрез основанието и петитума на иска, като в случая е налице идентичност на
искането – за обезщетяване на един и
същи вид вреди - неимуществени, претърпени в рамките на период, за който съд
вече се е прозинесъл с влязъл в сила акт, основано на
идентични факти – допуснати нарушения по чл.3 от ЗИНЗС при престоя на ищеца в
Затвора Пловдив в посочения период, които са именно правопораждащите
факти за твърдяното право на обезщетение.
Следва също да се има предвид, че нито един от предходно уважените по двете
посочени по-рано образувани и приключили дела искове не е бил предявен като
частичен иск, като видно от представените съдебни решения, в предходните искови
молби не е било изрично посочено,
че
се претендира част от вземането и съответно в сега предявената не е
конкретизирано, че претенцията е за друга част, или за остатъка от вземането,
произтичащо от същото право. Фактът, че в случая се извършва конкретизация, а
именно, че едно от оплакванията, които се сочи да са довели до неблагоприятни
условия по изтърпяване на наказание лишаване от свобода, а именно наличието на
мухъл в помещенията по настаняване, не е било изрично заявено в предходните две
искови молби по приключилите дела, в тази насока не променя извода за наличие
на идентичност на исковите претенции, доколкото, както се посочи, претендират
се идентични вреди на идентично основание. Дали и какви конкретни обстоятелства
ще се посочат от ищеца да са довели до претърпяване на включените в обема на
твърдените нарушения на затворническата администрация в тази насока е въпрос на
негов избор и не променя извода за наличие вече на сила на пресъдено
нещо по отношение на посочената част от новата искова претенция, доколкото съд
се е произнесъл по –рано, че ищецът е претърпял, респективно не е претърпял, неимуществени
вреди по време на престоя му в Затвора Пловдив в определен период от време,
като е извършил и оценка по справедливост на обезщетение за тях, а пропускът на
ищеца да включи едно или друго конкретно оплакване в първоначалните си искови
молби, от което се сочи да е претърпял вредите, не може да доведе до
преодоляване на забраната за пререшаване на спора, който има същият предмет. В
тази насока е налице и обилна съдебна практика на ВКС по искови производства за
обезщетения за вреди, като например Решение № 33/2017 г. по т. дело № 3230/2015
г. или Решение № 50108/2023 г. по т.д. 638/2022 г. и др.
Ето защо
и ще следва отчасти да се остави без разглеждане първата искова претенция,
формулирана в допълнително представената молба като такава за сумата от 15000
лева, като се прекрати производството по отношение на частта от исковия период
от 01.01.2015 г. до 23.03.2021 г. Ще следва и отчасти да се прекрати по същите
съображения и производството по втория от предявените искове за частта от
исковия период - датата 22.03.2021 г., която е посочена в диспозитива
на съдебното решение като край на периода, за който се присъжда обезщетение по адм. дело № 761/2021 г. По изложените съображения и на основание
чл.126, ал.1 от ГПК следва отчасти да се прекрати производството по всеки от
двата предявени иска, като с оглед необходимостта от стабилизиране, респективно
отмяна на настоящото определение преди да се насрочи за разглеждане делото, за
да има същото ясен предмет, следва делото да се докладва за насрочването му
след изтичане срока за обжалване, респективно след произнасяне на касационната
инстанция при обжалване на настоящото определение.
Ето защо
и Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ първата искова
претенция на ищеца О.А.С. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за
обезщетение за неимуществени вреди от 15 000 лева, в частта ѝ за периода от 01.01.2015 г. до 22.03.2021 г. като
ПРЕКРАТЯВА частично производството,
образувано по исковата молба, касателно посочената част
от първия заявен исков период.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ втората искова
претенция на ищеца О.А.С. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за
обезщетение за неимуществени вреди от 15 000 лева, за частта от заявения исков период, а именно за включената в него
дата 22.03.2021 г., като
ПРЕКРАТЯВА производството,
образувано по исковата молба, касателно посочената
част от втория заявен исков период.
Определението относно частичното прекратяване на
производството е обжалваемо от ищеца в 7-дневен срок
от получаване препис от същото с частна жалба пред тричленен състав на
Административен съд Пловдив.
Препис от
определението да се изпрати ищеца.
Да се докладва делото след изтичане срока за обжалване,
респективно след произнасяне на касационната инстанция.
Административен съдия: