РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Монтана, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на пети декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
при участието на секретаря Соня Д. Г.
като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело №
20221600500374 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .
С решение № 260076/21.07.22 г. ,постановено по гр. дело № 2863 по описа за 2020
г. Районен съд- Монтана е признал ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане от ,,Д.-
Г.“ ЕАД ,ЕИК *със седалище и адрес на управление: гр. * към Г. Т. за сумата от 5209,97
лева, представляваща неотчетени и незаплатени на ищеца суми по осъществени продажби
съгласно фактури за периода 25.02.2019 г. до 28.02.2019 г.; сумата в размер на 855,31 лева,
представляваща законна лихва за периода 01.03.2019 г. – 21.10.2020 г., ведно със законна
лихва от 22.10.2020 г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д.№ 2330/2020 година по описа на Районен съд – Монтана,
като е отхвърлил исковете в останалата им част – за разликата над уважените до заявените
размери съответно 5523,81 лева – главница и 923,70 лева – лихва, като неоснователни.
Така постановеното решение е обжалвано от Г. Т. с оплакване за
незаконосъобразност. Жалбоподателят поддържа,че първоинстанционният съд е
постановил атакуваното решение в противоречие със събраните по делото доказателства,
като е приел напълно погрешно,че ответникът има задължение да осъществява разносна
дейност .Поддържа също така,че от представените фактури не се установява да е постъпило
плащане по същите, тъй като в същите не е отразен издадения касов бон при продажбата,
освен това не са и подписани от издателя .Предвид гореизложените съображения моли съда
да отмени атакуваното решение,като постанови ново, с което да отхвърли предявения
иск,ведно със законните последици от това.
Въззиваемата страна ,,Д.-Г.“ ЕАД чрез своя процесуален представител взема
становище за неоснователност на жалбата . Поддържа,че в процесния случай безспорно е
установен факта както на извършените продажби, така и неотчитане на постъпилите суми от
1
ответника ,поради което и законосъобразно РС е уважил предявения иск.
Окръжният съд,като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от страните възражения,приема за
установено следното:
Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена в срок от легитимирано лице,
имащо правен интерес от отмяна на обжалвания в съответните осъдителни части съдебен
акт,като по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел за
безспорно установено,че ответникът не е изпълнил задължението си да отчете и предаде на
ищцовото дружество постъпилите суми по посочените в исковата молба,поради което и
исковата претенция с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.79 ЗЗД и тази с правно
основание чл.86 ЗЗД се явява основателна и е уважена съобразно заключението на вещото
лице .
Съдът намира,че атакуваното решение е правилно по следните съображения:
Не се спори между страните ,че същите са били в трудовоправни отношения, като
ответникът е изпълнявал длъжността „*“ при *отдел - град *.
От приложените по делото писмени доказателства и от показанията на св.М.К. се
установява,че ответникът през процесния перид е замествал свой колега и е осъществявал
разносна дейност .
От представените по делото фактури ,стокови и складови разписки се установява ,че
ответникът е реализирал продажби в размер на 5321,92лв.
В тази насока следва да се отбележи,че настоящата инстанция не приема
възражението на жалбоподателя ,че тези документи не могат да установят действителното
извършване на продажбите, тъй като не са подписани и не е отразен касовия бон във
фактурите .
Фактурите са съставени в съответствие с разпоредбите на чл. 6,ал. 1 ЗСч.Изискване
за подписване на фактурите не се съдържа в този текст/ такова е имало в предишния ЗСч/ .
Касовият бон следва да бъде приложен към фактурата, издадена на купувача .Спазени са
всички изисквания на закона за издаване на първични счетоводни документи .
От събраните доказателства/свидетелски показания и експертиза/ е оборено и
твърдението на ответника,че същият не е притежавал транспорт и фискално устройство, тъй
като не е имал задължение да осъществява разносна дейност.
От показанията на св.К. се установява,че всички търговски представители са
разполагали с мобилно устройство,чрез която са влизали в информационната програма на
фирмата .Всеки от тях е имал потребителско име и парола,за да влезне в акаунта си и да
издаде документи от свое име.Свидетелката е категорична в показанията си,че за процесния
период ответникът е замествал свой колега,поради което и е извършвал продажбите .
Същата свидетелства и относно обстоятелството,че в посочения двуседмичен срок не е
отчел стоката и оборота по процесните фактури .
Тези свидетелски показания се потвърждават и от извършената експертиза. Вещото
лице е категорично, че за периода 25.02.2019г.-28.02.2019 г.ответникът е извършил, но не е
отчел продажби на стойност 5321,92лв.Тези продажби са отразени в счетоводството на
ответника,но не е отразено постъпване на суми както по каса, така и в банковата сметка на
дружеството.
Предвид гореизложените съображения съдът намира,че предявеният иск е
основателен до размера 5209,97/ вещото лице е приспаднало платените разходи/ .Съобразно
2
заключението на вещото лице ,дължимата лихва върху тази сума е в размер на 855,31лв.
Предвид гореизложените съображения настоящата инстанция намира атакуваното
решение за правилно, поради което и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото се явява основателно искането на въззиваемата страна за
присъждане на направените в производството разноски.Видно от представените писмени
доказателства, ответникът е направил разноски в размер на 1092 лв.,съставляващи заплатено
адвокатско възнаграждение.
От процесуалния представител на жалбоподателя е постъпило възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар.Съдът намира същото за основателно.Предвидения
минимум съгласно разпоредбата на чл.7,ал.2,т.2 е в размер на 460 лв.С оглед на
фактическата и правна сложност на делото и съгласно разпоредбата на чл.78,ал.5 ГПК
съдът намира,че на въззиваемата страна следва да се присъди възнаграждение в размер на
600 лв./ с вкючено ДДС/ .
Водим от гореизложеното и на основание чл.272 ГПК Окръжен съд-Монтана
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260076/21.07.22 г. ,постановено по гр. дело № 2863
по описа за 2020 г.на Районен съд-Монтана.
ОСЪЖДА Г. Т.,ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ на „Д.-Г.“ ЕАД ,ЕИК * сумата 600 лв.
разноски по водене на делото .
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3