Р
Е Ш Е
Н И Е
№……………./…………………2021г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
–гр.Варна, ІІ-ри състав, в публичното заседание на девети февруари, през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при секретаря Добринка
Долчинкова и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура-Варна Александър Атанасов
, като разгледа докладваното от съдията адм.дело
№ 2123по описа за 2020 год., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.203, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр.
чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано
е по искова молба, подадена от „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.Методи Попов № 22А, представлявано от П.Д.П., в която са предявени искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ на, срещу Агенция „Митници“, за присъждане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер от 360.00лв., представляващи заплатено
възнаграждение на адвокат-представител по пълномощие на дружеството-ищец по НАХД
№4027/2019г. по описа на ВРС, което е приключило с влязло в законна сила
решение, с което е отменено наказателно постановление № 356/2018/2019г. на зам.
директора на ТД „Северна морска“ в Агенция „Митници“, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В
исковата молба се сочи, че по образувано в Районен съд Варна НАХД №4027/2019г.,
дружеството е ангажирало адвокат за осъществяване на процесуално
представителство и е заплатен хонорар в размер от 360.00лв. Производството пред
районния съд е образувано по повод обжалването на НП № 356/2018/2019 на директора на ТД „Северна
морска“ в Агенция „Митници“. В същото производство наказателното постановление
е отменено като незаконосъобразно, а съдебното решение е оставено в сила от
касационна инстанция. Този резултат според ищеца обосновава правния му интерес
да претендира изплащане на обезщетение в размер на платеното адвокатско
възнаграждение от 360,00 лева , ведно със законната лихва считано от датата
на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. В съдебно заседание ищецът редовно уведомен,
не се представлява. Претендира сторените по делото разноски, с исковата молба.
Ответната страна – Агенция
„Митници“, чрез юр.А. Ш., оспорва исковата претенция като неоснователна и
недоказана. Прави и възражение за недопустимост на иска предвид, че не е
изпълнена отрицателната предпоставка на чл.8,ал.3 от ЗОДОВ. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава
заключение за основателност на исковата претенция.
След преценка на събраните доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна, следното:
С Наказателно постановление № 356/2018/2019 от 15.05.2019г.
на зам. директора на Териториална дирекция „Северна морска“ в Агенция
„Митници“, за нарушение на чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ, вр.чл.70, пар.1 от
Регламент (ЕС) № 952/2013г. на Европейския парламент и Съвета, вр.чл.128, пар.1
и пар.2 от Регламент № 2015/2447 на Комисията, и на основание чл.234, ал.2, т.1, вр.ал.1, т.1 от ЗМ, на
„МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 686,88 лв.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд
- Варна като в образуваното НАХД № 4027/2019г.,
с Решение № 2231/05.12.2019 г. Районен съд-Варна го е отменил. Това решение е оставено в сила с Решение № 443/12.03.2020 г. на
Административен съд – Варна, постановено по КАНД № 64/2020г.
Във въззивното производство „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД е
представлявано от адв.С.Ж.. Видно от представения пред районния съд договор за
правна защита и съдействие от 30.04.2019г. и фактура № 518/03.06.2019г.,
дружеството е направило разноски за адвокатски хонорар в размер на 360,00лв. с
ДДС.
При така установеното от фактическа страна, съдът формира
следните правни изводи:
Исковете /главни и акцесорен за
присъждане на лихви/ са предявени от лице, претендиращо присъждането на
обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, причинени от отменено
наказателно постановление, срещу юридическото лице, в чиято структура се намира
органът издал незаконосъобразното наказателно постановление, поради което са ДОПУСТИМИ.
Разгледани по същество,
исковете са ОСНОВАТЕЛНИ.
Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
За да се реализира безвиновната
отговорност на държавата по реда на ЗОДОВ, е необходимо да се констатират в кумулация
предвидените в чл.1, ал.1 на закона предпоставки: незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по
повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда
от такъв административен акт, действие или бездействие; причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат.
В конкретния случай елементите
от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ са безспорно установени по делото.
Дейността по административно
наказване по естеството си е дейност на администрацията, насочена към
разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при
спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност
на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на
държавното управление и представлява санкционираща управленска дейност.
Наказателното постановление се издава от административен орган, в изпълнение на
нормативно възложени задължения, при упражняване на административно-наказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност.
До изменението на ЗАНН с ДВ,
бр.94/29.11.2019г., ЗАНН и НПК не предвиждат ред за присъждане на „разноски“ в
производствата по обжалване на наказателни постановления. Съгласно ТР №
2/03.06.2009г. постановено по т.д. № 7/2008г., на ОСС от І и ІІ колегии на ВАС,
административните съдилища – разглеждащи тези производства като касационна
инстанция по реда на глава дванадесета от АПК – също не присъждат разноски в
производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища.
Липсата обаче на уредба в ЗАНН,
АПК и НПК, регламентираща реда за присъждане на направените разноски при
обжалване и отмяна на НП не изключва отговорността на държавата за репариране
на тези разноски. След като едно от условията на АПК за образуване на
производството по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е актът да е отменен по административен
и/или съдебен ред, и след като в тези производства е ползвана адвокатска
защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на адвокат за
осъществяване на тази защита не е нищо друго освен имуществена вреда, която е в
пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт (в
настоящия случай наказателно постановление) и е непосредствена последица от
него.
Съгласно Тълкувателно Решение №
1 от 15.03.2017г., постановено т.д. № 2 от 2016г. на ОС на І и ІІ колегии на
ВАС, при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 ЗОДОВ
за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените
адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон.
За основателността на
претенцията за репариране на адвокатското възнаграждение не е достатъчно в
производството по обжалване на наказателното постановление да е осъществено
процесуално представителство от адвокат, а следва да бъде безспорно установено,
че в тази връзка на същия е изплатено възнаграждение, като тежестта за това
лежи върху ищеца.
Видно от съдържанието на НАХД № 4027/2019г. на Районен съд-Варна, адв.
Ж. е осъществила реално процесуално представителство и защита на ищеца в
производството по обжалване на наказателното постановление пред въззивната
инстанция. Безспорно е установено и заплащането на договореното адвокатско
възнаграждение.
Съгласно т.1 Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. на Общото събрание на гражданската и търговската колегия (ОСГТК)
на Върховния касационен съд (ВКС), постановено по т.д. № 6/2012г., съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва
да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
Приложените към НАХД №
4027/2019 г. по описа на Районен съд-Варна договор за правна защита и съдействие и
фактура отговарят на посочените изисквания. Във фактура № 518/03.06.2019г.
изрично е посочено, че се отнася за „изготвяне
на жалба, завеждане и водене на дело срещу НП № 356/2018/2019 на директора на
ТД Северна Морска в Агенция „Митници“, както и че плащането е по сметка.
Заплатеното адвокатско
възнаграждение не е прекомерно. Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията към датите на
изплащане на възнагражденията, за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложена
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал.2
върху стойността на санкцията/обезщетението, но не по-малко от 300лв. Съгласно
§2а от ДР на Наредба № 1, за нерегистрираните по ЗДДС адвокати размерът на
възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената
стойност, а за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се
начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част
от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно
разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност, т.е. в случая адвокатското
възнаграждение за процесуално представителство пред районния съд е определено към
предвидения минимален размер.
По така изложените съображения
претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди,
представляващи заплатените адвокатски възнаграждения във връзка с обжалването
на наказателното постановление, като доказана по основание и размер следва да
се уважи изцяло. Следва в полза на ищеца да се присъди законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
При този изход на спора на
основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ в полза на ищеца следва да се присъдят сторените
в настоящето производството разноски, които са общо в размер на 385 (триста
осемдесет и пет) лева, от които 25,00лв. за държавна такса и 360лв. адвокатско
възнаграждение с ДДС, изплатено по банков път на 18.09.2020 г. Неоснователно е
възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, т.к. договореното и изплатено възнаграждение кореспондира с
минималния размер по чл.8, ал.1, т.1, вр.§2а от ДР на Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията, действаща към
датата на сключване на договора за правна защита и съдействие и датата на
извършване на плащането.
Водим от горното Варненският
административен съд, ІІ-ри състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Агенция
„Митници“ да заплати на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ на „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Методи Попов № 22 А,
представлявано от управителя П.Д.П., обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 360,00 лв.
(триста и шестдесет лева), представляващи
платено адвокатско възнаграждение по
НАХД № 4027/2019г. на Районен съд - Варна,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Агенция
Митници да заплати на „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.Методи Попов № 22 А, представлявано от управителя П.Д.П., сторените по делото разноски
в размер на 385 (триста осемдесет и пет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: