РЕШЕНИЕ
Гр.София,29.09. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски
съд, Гражданско отделение II- В въззивен състав,
в закрито заседание
на двадесет и девети септември
през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
При секретаря
И прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова
ч.гр..д.№ 9268 по описа за 2020
година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435, ал.2,т.6 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от Ю.Л.Н. /длъжник
по изп.производство/ срещу отказ от 09.07.2020 г. на ЧСИ Г.Д., рег.№ 781,
с район на действие СГС, постановен по изп.дело № 20147810400150,
да бъде прекратено производството по изп.дело на
основание чл.433, ал.1,т.8 ГПК.
В обстоятелствената част на жалбата се
сочи, че отказът на ЧСИ е незаконосъобразен, защото били налице основанията на чл.433,
ал.1,т.8 ГПК, тъй като за периода от 31.03.2014 г. до 23.06.2017 г., т.е.
повече от 3 години не били извършени срещу длъжника успешни изпълнителни
действия. Представените по делото 2 бр. платежни нареждания били неистински
документи, тъй като не били подписани от длъжника/жалбоподател/. Затова не
можело да се приеме, че е налице евентуален спор за признаване на дълга с
„частично плащане“. След настъпилата перемпция на 15.06.2018
г. било изпратено запорно съобщение до „Медицински
център Медикус Алфа-Пампорово“, гр.Пловдив. На
12.09.2018 г. и 09.07.2020 г. били направени опити за връчване на ПДИ, вторият
от които най-сетне вече успешен. Още на същия ден – 09.07.2020 г. длъжникът
поискал да бъде прекратено изп.дело.
Иска се съдът да обезсили обжалвания
отказ и да разпореди на ЧСИ да прекрати изп.дело,
както и да вдигне наложените запори, като върне неправомерно събраните суми от
банковата сметка на длъжника ведно с дължимите лихви. Претендират се разноски
като се иска съда да осъди ЧСИ да му ги изплати.
Направено е особено искане за спиране
на изпълнителните действия до произнасяне по жалбата.
От взискателя –„ОББ“ АД е постъпил отговор
по жалбата, в която се излагат доводи за неоснователност на същата и правилност
на постановения от ЧСИ, отказ. Счита, че възраженията по чл.433, ал.1,т.8 ГПК
не подлежат на разглеждане в производството по чл.435 ГПК. Наред с това излага
доводи, че не е бездействал процесуално в изпълнителното производство и бил
положил дължимата грижа за събиране на вземанията си.Кредиторът бил предприел
реално изпълнение чрез изпълнителни действия, които на практика били
реализирани, а не просто поискани с нарочна молба, но способът да е останал
неприложен.
От ЧСИ се излагат мотиви за
допустимост на жалбата, а по същество за нейната неоснователност. Сочи, че не
са налице предпоставките на чл.433,ал.1,т.8 ГПК за прекратяване на изп.производство, тъй като били извършвани изп.действия, както следва: едновременно с ПДИ на
18.02.2014 г. били наложени запори върху вземанията на длъжника в 5 банки. На 03.09.2015 г. била постъпила
молба от взискателя за насрочване на опис на секвестируеми движими вещи по постоянен адрес на длъжника.
Поради невъзможност длъжника да бъда открит на посочените от НБД /постоянен и
настоящ адрес/ СИ бил предприел действия за повторно извършване на справки
относно актуални трудови договори, което не дало резултат. На 21.06.2017 г. по
искане на взискателя била извършена справка в
електронния регистър на БНБ относно наличие на банкови сметки, в резултат на
което били наложени запори върху банковите сметки в „ОББ“ АД и
„Българо-американска кредитна банка“ АД/“БАКБ“ АД/, съгласно запорни съобщения от 22.06.2017 г. След налагане на запора
върху банковите сметки в “БАКБ“ АД, на 28.06.2017 г. по изп.дело
бил постъпил паричен превод в размер на 4,70 лв. На 15.06.2018 г. след
извършена справка в електронен регистър на НАП относно наличието на актуални
трудови договори на длъжника бил наложен запор върху трудовото възнаграждение в
„Медицински център Медикус Алфа-Пампорово“,
гр.Пловдив. Последното дружество уведомило СИ, че трудовото възнаграждение с
длъжника е прекратено от 02.07.2018 г. На 25.07.2018 г. била постъпила молба с
приложен договор от 31.01.2018 г. за цесия от „ЕОС М.“ ЕООД, с искане по чл.429 ГПК за конституиране и встъпване в правата на първоначалния взискател
по изп.дело. Двугодишният срок бил прекъснат с
конституирането на новия кредитор и това станало на 25.07.2018 г. Въз основа на
молбата на взискателя на основание чл.18 ЗЧСИ СИ
предприел действия, съобразно посочения способ
за принудително изпълнение, както и извършване на нови справки с оглед
продължаване на изпълнението и връчване на съдебни книжа по чл.99, ал.3 ЗЗД. На
10.09.2018 г. цесионера поискал от СИ да извърши нови
справки за наличие на трудови възнаграждения. На 12.09.2018 г. било извършено
уведомление за прехвърляне на вземанията по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД по
постоянен адрес на длъжника, но същият не бил открит на адреса и затова ПДИ не
била връчена. На 02.01.2020 г. цесионера оттеглил
процесуалното си представителство . На 05.03.2020 г. въз основа на наложен
запор върху вземане от ПИБ АД постъпил паричен превод в размер на 7 248
лв. Според указанията в мотивите на т.10 от ТР № 2 на ВКС, плащанията извършени
от трети задължени лица представлявало валидно изп.действие,
което прекъсва давностния срок; затова от 05.03.2020
г. започвал да тече нов 2-годишен давностен срок.
Всяка периодично постъпила сума по запор, което е извършено в изпълнение на
задължение представлявало частично признаване на задължението за съответната
погасена част от дълга и срокове не течели. Нова ПДИ била връчена на 09.07.2020
г. Следователно не бил изтекъл предвидения в ГПК двугодишен срок по чл.433,
ал.1,т.8 ГПК.
По
допустимостта на жалбата:
За обжалвания отказ жалбоподателя е
бил уведомен на 13.07. 2020 г.
Жалбата е подадена на 29.07. 2020 г.
Следователно същата е в срока по
чл.436, ал.1 ГПК; подадена е срещу акт, подлежащ на инстанционен
контрол.Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно жалбата е допустима.
По
основателността на жалбата:
На 09.07.2020 г. е била изпратена ПДИ, която е
получена от длъжника на 09.07.2020 г. На същата дата длъжникът е поискал ЧСИ да
прекрати изп.дело на основание чл.433, ал.1,т.8 ГПК.
На 10.07.2020 г./а не 09.07.2020 г., както твърди жалбоподателя/ ЧСИ е
отказал да стори това като е посочил, че не са налице предпоставките на
чл.433,ал.1,т.8 ГПК.
По
доводите в жалбата:
Съгласно чл.433, ал.1 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато:
8. взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
с изключение на делата за издръжка.
Правомощията по чл.433 ГПК са на съдебния
изпълнител; съдът не може да изземе неговите функции и да прекрати
производството по изп.дело; респ. да вдигне запорите
и възбраните, ако такива са били наложени.
При това положение неоснователен е довода на жалбоподателя, че отказът на
ЧСИ е недопустим поради което следвало да бъде обезсилен.
Прекратяването на изпълнителното
производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата
на закона, а съдебният изпълнител може само да
прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно
значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт
за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право,
като новата давност започва да тече от предприемането на последното по
време валидно изпълнително действие.
В конкретния случай от данните по изп.дело се установява, че на 07.02.2014 г. взискателя „ОББ“ АД е поискал да бъде образувано изп.дело за принудителното събиране на вземането му по изп.лист от 15.01.2014 г., издаден от СРС, 55-ти състав по
гр.д.№ 992/2014 г. Като способи за изпълнение са посочени налагане на запор
върху трудовото възнаграждение, както и срещу вземания в банки, които също са
посочени в молбата. Възложено е и проучване на имущественото състояние на
длъжника Ю.Л.Н..
Наложен е бил запор на вземанията на длъжника във
визираните в молбата банки, видно от запорните
съобщения от 14.02.2014 г.
Действително, запорните
съобщения и ПДИ не са били надлежно връчени на длъжника поради неоткриването му
на декларирания от него адрес, но това не означава, че взискателят
е бездействал.
На 03.09.2015 г. взискателят
е поискал насочване на изпълнението срещу секвестируеми
движими вещи, находящи се на домашния му адрес в
гр.София, ж.к.“Гео Милев“.
На 21.06.2017 г. взискателят
е поискал изпълнението да се насочи срещу вземания на длъжника по банкови
сметки и налагане на запор.
В изпълнение на искането на взискателя
на 23.06.2017 г. ЧСИ е съставил запорни съобщения за
налагане на запор на вземанията на длъжника в „ОББ“ АД и „БАКБ“ АД.
На 04.07.2017 г. е постъпило по изп.дело писмо от БАКБ, в което е посочено, че длъжника има
банкови вземания при тях; на основание запорното
съобщение същите са били блокирани частично за плащане на дължимата сума.
Извършено е частично плащане на дължимата сума по запора като е приложено копие
от наредения превод.
На 15.06.2018 г. е съставено запорно съобщение, изпратено до „Медицински център Медикус Алфа-Пампорово“, гр.Пловдив за налагане на запор
върху трудовото възнаграждение. Третото задължено лице е посочило на 02.07.2018
г., че ТПО с длъжника е прекратено.
На 25.07.2018 г. е постъпила молба от цесионера „ЕОС М.“ ЕООД за конституирането му като взискател на мястото на първоначалния такъв. Възложено е на
ЧСИ да уведоми длъжника за цесията, както и е посочен принудителен способ –
опис на движими вещи, както и е възложено проучване на банкови сметки на
длъжника.
На 11.09.2018 г. е бил конституиран новия взискател.
С молба от 10.09.2018 г. цесионерът
е поискал от СИ да връчи уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД, както и проучване на
имущественото състояние на длъжника.
Действително, ПДИ не е била надлежно връчена
поради неоткриване на длъжника на адреса.
С нова молба от 02.01.2020 г. цесионера е уведомил ЧСИ, че не е кредитор по вземането и
всички постъпили плащания следвало да бъдат превеждани по сметката на ОББ;
пълномощията досежно цесионера
били оттеглени.
От ЧСИ е извършена справка относно всички трудови
договори сключени от длъжника до 01.07.2020 г. Извършена е била и служебна
справка от НБД относно постоянен и настоящ адрес на длъжника.
На 09.07.2020 г. е била изпратена ПДИ, която е
получена на 09.07.2020 г. На същата дата длъжникът е поискал ЧСИ да прекрати изп.дело на основание чл.433, ал.1,т.8 ГПК.
Следователно, противно на твърдяното от
жалбоподателя, взискателят не е бездействал и е
поддържал висящността на изп.производство.
При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно
- с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ.
Съгласно приетото в т.5 от ТР № 3/2015 г. от
10.07.2017 г. искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.
Съгласно приетото в т.10 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2 ОТ 26.06.2015 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 2/2013 Г., ОСГТК
НА ВКС изпълнителното производство
за събиране на парични вземания
може да бъдат
приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени
множество вещи, както и да бъдат
събрани множество вземания на длъжника
от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя
и или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане
от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от
трети задължени лица.
Запорът върху
вземания на длъжника представлява разпореждане на съдебния изпълнител, с което определено вземане на длъжника
се предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя и се забранява на длъжника,
под страх от наказателна отговорност, да се разпорежда с него, а на третото
задължено лице - да извършва плащания
на длъжника. Целта му е да
запази това вземане в патримониума на длъжника, като
наред с това осуети и погасяването му чрез извършено
от длъжника по вземането плащане,
за да може
то да послужи
за удовлетворяването на взискателя.
Затова запорът
върху вземания на длъжника представлява
изпълнително действие, което е част от
предвидения в ГПК изпълнителния
способ "Изпълнение върху вземания на длъжника".
Съгласно т.5 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3 ОТ 10.07.2017 Г. ПО
ТЪЛК. Д. № 3/2015 Г., ОСГТК НА ВКС изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата,
при която съдебният изпълнител е получил на основание
чл. 508, ал. 1
ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по налагане
на запор. Поради това разпореждането
на съдебния изпълнител за налагане
на запор върху несъществуваща банкова сметка ***оучването на имущественото
състояние на длъжника, независимо от това дали
запорът е породил предвиденото в закона действие или не.
Запорът се счита наложен само
с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното
съобщение от третото задължено лице, което е видно
от изричните разпоредби на чл.
450, ал. 3 и чл.
507 ГПК по отношение на момента, от
който запорът поражда действие
В конкретния случай се установи третите задължени
лица – банки, да са получили запорните съобщения и
съответно да са предприети действия по блокиране на сметките на длъжника.
Установи се и, че са извършени преводи за удовлетворяване на вземанията на взискателя. Обстоятелството, че същите преводни документи
не са подписани от длъжника е без значение; тези действия са предприети от
третите задължени лица в изпълнение на запорните
съобщения и представляват валидни изп.действия с цел
удовлетворяване на вземанията на взискателя. Тези
действия прекъсват давността.
Конституирането на нов кредитор също е действие,
което прекъсва давността, арг. от т.10 ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2 ОТ
26.06.2015 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 2/2013 Г., ОСГТК НА ВКС.
Налага се извод, че жалбата е неоснователна и
като такава ще следва да бъде оставена без уважение.
По особеното искане: с
оглед изхода по жалбата, искането по чл.438 ГПК за спиране на изпълнението по изп.дело е неоснователно и като такова ще следва да бъде
оставено без уважение.
По разноските:
С оглед горе приетото на жалбоподателя разноски не се
присъждат.
ЧСИ не дължи разноски в
производство по чл.435 и следв. ГПК.
Ответникът по жалбата не
претендира разноски, но и липсват доказателства да е сторил такива.
Водим от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от Ю.Л.Н. /длъжник по изп.производство/ срещу отказ от 10.07.2020 г. на ЧСИ Г.Д.,
рег.№ 781, с район на действие СГС, постановен по изп.дело
№ 20147810400150, да бъде прекратено производството по изп.дело
на основание чл.433, ал.1,т.8 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането по чл.438 ГПК за спиране на изпълнението по изп.дело
№ 20147810400150 по описа на ЧСИ Г.Д.,
рег.№ 781, с район на действие СГС, като неоснователно.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: