Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр.
Русе, 15.01.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенският окръжен съд - наказателна колегия в открито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МИЛЕНА ПЕЙЧЕВА
Членове:
РОСИЦА
РАДОСЛАВОВА
АЛЕКСАНДЪР И.
при секретаря Мариета Цонева като разгледа докладваното от съдия Радославова ВНЧХД №530 по описа за 2018г.,за да се произнесе съобрази следното:
Производството е въззивно,
по реда на глава ХXI от НПК.
Образувано по жалба на адв.Г.Г.
– РАК, в качеството му на повереник на частния тъжител и граждански ищец по делото Д.Д.Д. *** против Присъда
№69/15.05.2018г.на Районен съд - Русе, постановена по НЧХД №461/18г., с която подсъдимият
Г.А.Г. *** е признат за невинен в това, че на 21.09.2017г. в
гр.Ветово, обл.Русе на съвместно заседание на Постоянни комисии при
Общински съвет – Ветово, в качеството си на длъжностно лице при изпълнение на
службата и функцията му – кмет на Община – Ветово, казал нещо унизително за
честта и достойнството на Д.Д.Д. в качеството му на
длъжностно лице при изпълнение на службата и функцията му – Председател на Постоянната
комисия по законност, обществен ред и сигурност, регионално развитие и
благоустройство при ОбС – Ветово, в негово
присъствие, като заявил „Защото си шарлатанин, бе, за туй, бе…Д.Д. злоупотребяваше с с
командировъчни, не идваше на работа и е шарлатанин“ и обидата е нанесена
публично, поради което и на основание чл.304 НПК е оправдан по обвинението за
престъпление по чл.148, ал.1, т.1, т.3, пр.1 и т.4, пр.1, вр.чл.146
от НК. Със същата присъда е отхвърлен предявения от частния тъжител граждански
иск срещу подсъдимия в размер на 4 000лв., претендирани
като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, а гражданският
ищец е осъден да заплати на подсъдимия направените от него разноски за
заплащане на адвокатско възнаграждение, в размер на 500лв.
В съдебно заседание пред въззивната
инстанция жалбоподателят поддържа жалбата си, в която сочи основания за незаконосъобразност на присъдата, изразяващи
се в нейната необоснованост, поради превратно
тълкуване на доказателствения материал от
страна на съда, довело и до неправилно приложение на материалния закон. Иска
отмяната й с постановяване на осъдителна такава и налагане на съответно
наказание на подсъдимия, както и уважаване в пълен размер на претендираното
обезщетение пред първата инстанция, ведно с възлагане на направените по делото
разноски за адвокатски хонорар от страна на частния тъжител пред въззивната инстанция.
Подсъдимият не се явява. В съдебно заседание упълномощеният
му защитник – адв.Н.К. *** взема становище за
неоснователност на жалбата. Моли да се потвържди първоинстанционния съдебен акт, като правилен и законсоъобразен и претендира присъждане на разноските за
адвокатски хонорар пред въззивната инстанция.
Като прецени доказателствата по делото, доводите на страните
и след извършване на цялостна служебна проверка, независимо от основанията,
посочени от страните, досежно правилността на
присъдата, в пределите на въззивната проверка по
чл.313 и чл.314 НПК, Окръжният съд намира следното:
Жалбата е процесуално
допустима, поради подаването и в законоустановения
срок от лице с надлежна активна процесуална легитимация и срещу годен за
обжалване съдебен акт на първоинстанционния съд, а разгледана по същество се
явява неоснователна.
По делото са събрани в необходимия обем и по съответния
процесуален ред доказателства, необходими за правилното му решаване.
За да постанови своя съдебен акт, районният съд е направил
задълбочен анализ на събраните в хода на процеса обилни гласни и писмени
доказателства, въз основа на което е установил безспорна фактическа обстановка,
по която страните не спорят, поради което и въззивната
инстанция не счита за нужно да я преповтаря в настоящото изложение. Тя съответства напълно на събрания
доказателствен материал, като въз основа
на него първоинстанционният
съд е достигнал до правилни правни
изводи, които въззивната инстанция напълно споделя.
Първоинстанционният съд не само
е изложил приетите за установени от него факти, но е извършил и детайлен анализ
на наличните доказателства и доказателствени средства /намерил израз в мотивите
към присъдата/. Така преценените и обсъдени обилните доказателствени материали
са били достатъчни, с оглед изясняване на релевантните спрямо предмета на
доказване в това производство обстоятелства и в тази връзка фактическата
обстановка по делото не е останала неизяснена, в каквато насока са доводите на
защитата, изложени във въззивната жалба и
допълнителните съображения към нея, които се поддържат и в пледоарията пред
настоящата инстанция. Последната, с оглед правомощието си да извърши цялостна
проверка, относно правилността на съдебния акт, вкл. правото да приема нови
фактически положения /ако основания за такива бъдат установени/, извърши
самостоятелна проверка на доказателствените
материали и достигна до фактически
констатации, които се припокриват с приетото за установено от първостепенния
съд. Възприетата от него фактическа обстановка в достатъчна степен, с оглед
нуждите на производството и касателно относимите към правния спор факти и обстоятелства, напълно
съответства на наличните по делото доказателствени материали, което прави
проверяваната присъда обоснована. В тази връзка неоснователни се явяват
оплакванията на частния тъжител както за необоснованост на атакувания съдебен
акт /предвид възраженията за преватна интерпретация и
неправилна оценка на доказателствения материал от
районния съд/, така и за неговата незаконосъобразност, изведена от доводите и
аргументите на повереника в съдебно заседание, с
които оспорва доказателствените изводи на съда и
цялостната му оценъчна дейност на наличния по делото доказателствен
материал.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
районният съд е достигнал закономерно и до правилните правни изводи, относно съставомерността на извършеното от подсъдимия, както и
относно правилната правна квалификация на деянието, с които настоящата
инстанция се солидаризира и не счита за нужно да преповтаря. Следователно,
предвид конкретиката на настоящия правен спор,
първоинстанционния съд е извел правлни правни съждения,
относно нессътавомерността на деянието на подс.Г.Г. по посочената от
частния тъжител правна квалификация. Нещо повече, настоящата инстанция намира,
че районният съд е могъл да изведе същите правилни правни изводи и без провеждане
на съдебно следствие, а само след внимателен прочит на обстоятелствената част
на тъжбата, в резултат на което да прекрати настоящото наказателно производство
на основание чл.250, ал.1, т.1, вр.чл.24, ал.5 НПК.
Тази констатация обаче не касае правилността на взетото в процеса решение, обективирано в постановения съдебен акт, а по – скоро има
отношение към бързината и процесуалната икономия. Действително фактологията в тъжбата сочи на клеветнически твърдения, а
не на квалифицирана обида, но доколкото с разпореждането си районният съд е длъжен
да формира правната рамка на обвинението, независимо от претенциите в тъжбата,
то в мотивите си не е следвало да се произнася, досежно
друга престъпна квалификация, освен въведената при липса на изменение на
обвинението отстрана на частния тъжител. Доколкото обаче така отговаря на
доводите на защитата, направени в пледоарията пред съда, то настоящата
инстанция приема, че това не съставлява
процесуално нарушение и по същество се солидаризира изцяло с изложеното от
районния съд и в това отношение. Окръжният съд споделя иззцяло
и изложените в мотивите доводи на районния съд, че деянието на подсъдимия е несъставомерно по чл.148 НК и от субективна страна. Липсват
доказателства, от които да се направи категоричен извод, че към момента на изричане
на инкриминираните думи, подсъдимият е знаел, че тъжителят не е извършил твърдяните от него измамливи действия, а именно престъпна
злоупотреба с общински средства и нарушаване на трудовата дисциплина, в
качеството му на зам.кмет на Общината, поради което обобщаващата деянията му квалификация,
която му е дал - „щарлатанин“
в общоприет смисъл на измамник, насочена към частния тъжител и възприета от
него като обидна дума не е мотивирана от желанието да го обиди, унизи,
наклевети със съзнанието, че адресата не е извършил посочените измамливи действия. Нещо повече, във връзка с
установяване на твърдяните факти за незаконни
действия от страна на тъжителя, от показанията на всички разпитани свидетели, както
и от обясненията на подсъдимия, а така също от съдържанието на писмените
доказателства за извършени проверки в Общината, относно действията на тъжителя
за времето, през което е заемал длъжността зам.кмет, става ясно, че целта на изказването
на подсъдимия на въпросния форум е била единствено довеждане до знанието на
аудиторията факти за извършените според представите му на кмет на Общината закононарушения/престъпления от страна на Д.Д. и
по този начин да отговори на поставения публично въпрос от страна на последния
каква е причината да не заема и
понастоящем посочената длъжност, видно от съдържанието на протокола от
проведеното съвместно заседание на общински постоянни комисии на процесната дата.. Тези действия на подсъдимия са били
повлияни изцяло от неговата вътрешна убеденост в истинността на фактите, които
излага, посочени и от разпитаните по делото свидетели - очевидци. Действията му
са целели преустановяване на арогантното и провокативно поведение на тъжителя,
насочено към подсъдимия, в качеството му на кмет и то на публично място, а не да
накърнят по един недопустим начин достойнството и доброто име на частния
тъжител, посредством изказване на обидни по същността си думи и изрази или чрез
разпространение на неверни и клеветнически твърдения, за които подсъдимият да е
знаел, че са такива.
Правилно районният съд е приел, че не следва да се
удовлетворява гражданскоправната претенция на частния
тъжител за обезщетение на претърпени от деликт
неимуществени вреди. Предвид правните изводи относно правната природа на деянието
и авторството му, законосъобразен се явява изводът на съда за липса на противоправност в действията на подсъдимия, а оттам и на деликттна отговорност за обезвреда,
доколкото акцесорния характер на гражданската
претенция в наказателния процес предопределя нейната зависимост от решаване на
въпросите, свързани с повдигнатото обвинение, поради което тя по принцип
споделя неговата съдба.
При извършената служебна проверка
на присъдата съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в
хода на съдебното следствие, налагащи отмяна или изменение на съдебния акт, при
което присъдата на районния съд следва да бъде потвърдена изцяло. С оглед
изхода на делото, неоснователни се явяват претенциите на повереника
за присъждане на направените разноски пред двете инстанции, а съответно съгласно
правилото на чл.190, ал.1 НПК разноските на подсъдимия за адвокатски хонорар в
размер на 500лв. за защита пред настоящата инсатнция,
следва да се възложат на частния тъжител.
Мотивиран така и на осн.чл.334,
т.6 във вр. с чл.338 НПК,съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда №69/15.05.2018г.на Районен
съд - Русе, постановена по НЧХД №461/18г.по описа на РРС.
ОСЪЖДА Д.Д.Д., ЕГН:**********,*** да заплати на Г.А.Г.,
ЕГН:**********,*** сумата от 500лв./петстотин лева/, представляваща адвокатски
хонорар.
Решението не подлежи на
касационен контрол.
Председател:
Членове: 1.
2.