НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
Номер Година 25.11.2019 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
На двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: АНГЕЛИНА ГОСПОДАРСКА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №991 по описа за 2019
година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, предявени от „T. Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Б. П.
С., сграда 6 със законен представител – О.Б. Ш., чрез адв. Г. против С.Т.М. с
ЕГН: ********** *** № 1.
В исковата молба се твърди, че по силата на Договор за лизинг от дата
09.02.2016 г., сключен във връзка с мобилен номер 0897/575987 С.Т.М., като
абонат на дружеството-доставчик на мобилни услуги „Т.Б.“ ЕАД с мобилен номер ********,
е взела мобилно устройство, марка S., модел G.G.N. P. D. W., на изплащане
посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 11.59 лева всяка. В чл.1,
ал.2 страните уговорили, че Лизингополучателят има право да придобие
собствеността върху предоставеното мобилно устройство, като подпише договор за
изкупуване на устройството с Лизингодателя най-малко 10 дни преди изтичането на
срока на договора за лизинг, след като заплати допълнителна сума в размер на
11.59 лева. Ако Лизингополучателят не упражни правото си по ал.2, устройството
подлежи на връщане в срок от 1 /един/ месец след изтичане срока на договора,
като в същия срок Лизингополучателят може да заяви изрично и в писмена фирма,
че желае да върне устройството. Ако устройството не бъде върнато,
Лизингополучателят е длъжен да заплати допълнителна сума в размер на 11.59 лева
/ чл.1, ал.3/.
Твърди се, че като лоялен абонат на Оператора и при възползване от
преференциални условия да ползва повече от една услуга, абонатът-ответник е
взел втори абонаментен план с предпочетен мобилен номер ******** по програма
НонСтоп 30,99 лева съгласно Договор за мобилни услуги от дата 20.09.2016г. с
уговорен срок на действие до 20.09.2018г., като при възползване от
преференциални условия на Оператора абонатът е взел мобилно устройство L.,
модел V. S. L. W., на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в
размер на 4.00 лева всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия
договор. В чл.1, ал.2 страните уговорили, че Лизингополучателят има право да
придобие собствеността върху предоставеното мобилно устройство, като подпише
договор за изкупуване на устройството с Лизингодателя най-малко 10 дни преди
изтичането на срока на договора за лизинг, след като заплати допълнителна сума
в размер на 4.00 лева. Ако Лизингополучателят не упражни правото си по ал.2,
устройството подлежи на връщане в срок от 1 /един/ месец след изтичане срока на
договора, като в същия срок Лизингополучателят може да заяви изрично и в
писмена фирма, че желае да върне устройството. Ако устройството не бъде
върнато, Лизингополучателят е длъжен да заплати допълнителна сума в размер на
4.00 лева. / чл. 1, ал.3/.
Твърди се, че ответницата не заплатила 6 лизингови вноски на обща стойност
69.54 лева, дължими за периода от месец 07/2017 г. до месец 01/2018 г., нито
върнал амобилно устройство на Лизингодателя при условията на чл.1, ал. 3 от
договора за лизинг от дата 09.02.2016 г.
Освен това ответницата не заплатила и 14 лизингови вноски на обща стойност
в размер на 56.00 лева, дължими за периода от месец 07/2017 г. до месец 08/2018
г., нито върнала мобилно устройство на Лизингодателя при условията на чл.1, ал.
3 от договора за лизинг от дата 20.09.2016 г.
Общо дължимата от ответницата сума била размер на 141.13 лева по договор за лизинг от 09.02.2016 г. и
договор за лизинг от 20.09.2016 г. и тъй като същата не била платена, по
заявление на ищцовото дружество било образувано ч. гр. д. №329/2019 г. по описа
на РС К. и издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
Заповедта била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК и след дадени от съд
указаниая, за ищецът бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск..
С исковата молба ищцовото дружество моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено, че ответницата му дължи сумата от 141,13 лв. (сто
четиридесет и един лева и тринадесет стотинки), представляваща незаплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг от 09.02.2016 г. и Договор за лизинг от
20.09.2019 г., за което на 11.03.2019 г. по ч. гр. д. №329/2019 г. по описа на
РС К. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
Претендират се направените разноски по делото, включително и тези в заповедното
производство.
Ответницата С.Т.М., редовно призована за съдебното заседание, не
се явява, не се представлява и не взема становище по иска. Въпреки дадената
ѝ възможност за писмен отговор, в срока по чл. 131 от ГПК, не е депозиран
такъв. На същата са указани последиците по чл.133, чл.143, ал.3 от ГПК, както и
по чл.238, ал.1 от ГПК, а именно: че ако не бъде подаден отговор в срока за
отговор на исковата молба и ответницата или неин представител не се яви в първото
заседание по делото, без да е направила искане за разглеждането му в нейно
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу нея.
С писмена молба с вх. №11905/24.10.2019 г., приета в първото по делото
открито съдебно заседание, ищцовото дружество, чрез пълномощника си адв. Г., е
направило искане за постановяване на неприсъствено решение на основание чл.
238, ал.1 от ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице процесуалните
предпоставки по чл. 239, ал.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответницата: същата е била редовно призована за съдебно заседание, не се
е явила и не е била представлявана. Редовно ѝ е връчено съобщението за
писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, но не е подала такъв, а са ѝ
указани надлежно последиците от това. С оглед приетите писмени доказателства,
представени с исковата молба, искът е вероятно основателен. Ето защо следва
срещу ответницата да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявеният
иск да бъде уважен съобразно ангажираните писмени доказателства, без същият да
се мотивира по същество, по аргумент от чл. 239, ал.2 от ГПК.
Производството по чл. 422 ГПК е особено
исково производство за установяването на
вземане, предмет на заповед за изпълнение. На заявителя /ищец по
настоящото дело/ са присъдени разноски по заповедното производство в размер на
общо 205.00 лева /25 лева за платена държавна такса и 180 лева за
адвокатсковъзнаграждение/, които основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата
следва да му заплати заедно с направените разноски в хода на настоящото исково
производство, включващи държавна
такса от 25 лева и 180 лева адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено, че С.Т.М. с ЕГН: **********,*** № 1 дължи на „T. Б.“ ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***, Б. П. С. сграда 6 със законен представител
– О. Б. сумата от 141,13 лв. (сто четиридесет и един лева и тринадесет
стотинки), представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от
09.02.2016 г. и Договор за лизинг от 20.09.2019 г., за което на 11.03.2019 г.
по ч. гр. д. №329/2019 г. по описа на РС К. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК.
ОСЪЖДА
С.Т.М. с ЕГН: **********,***
№ 1 да
ЗАПЛАТИ на „T. Б.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, Б. П.С., сграда 6 със законен
представител – О.Б. направените
по делото разноски общо в размер на 410.00 лв. (четиристотин и десет лева), от
които 205 лева в заповедното производство по ч. гр. д. № 329/2019 г. по описа
на РС Карлово и 205 лева в исковото производство по гр. д. №991/2019 г. по
описа на РС К..
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване, съгласно член 239, ал.4 от ГПК.
ПРЕПИС
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Ц.Ч.