Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
09.07. 2021г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО
7-ми
състав
На двадесет
и пети май година 2021
В открито
съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
Гергана Христова - Коюмджиева
секретар:
Йоана Петрова
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 15823
по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.192, ал.1 от ЗЗД.
По изложените в исковата молба обстоятелства
П.Т.И. ЕГН ********** и Т.И.Т. ЕГН **********, чрез пълномощника адв.Г. С. са предявили срещу Р.Л. С.ЕГН **********, осъдителен иск с правно основание чл.192,
ал.1, изр. І ЗЗД във вр. с чл.55, ал.1,
предл. трето ЗЗД, за връщане на
продажната цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот от
25.02.2015г., по който Т.А.Т.- наследодател на ищците е претърпял евикция
/съдебно отстранение/, която цена е в размер на 50 000 лв., ведно със законната
лихва върху главницата считано от 03.12.2019г. – датата на депозиране на
исковата молба в съда до окончателно изплащане на вземането. Претендират
сторените в производството по делото разноски.
Ищците сочат, че са наследници по закон на
на Т.А.Т., починал на 16.05.2017г.
В исковата молба се твърди, че с договор за
покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 36, том I,
рег. №31 от 25.02.2015г., вписан в Служба по вписванията вх. Рег. №
9813/25.02.2015г., акт №33, том XX, дело №6566/25.02.2015г., наследодателят им Т.Т.купупил от ответницата Р. С.следния недвижим имот:
Ателие №12, находящо се в гр. София, Столична община, район Възраждане, в
жилищна сграда, въведена в експлоатация с Разрешение за ползване №
ДК-07-ЮЗР-142/17.05.20111г., издадено от ДНСК - София, с административен адрес:
гр. София, бул. „ инж. Т.Т., на третия жилищен етаж,
на кота +9.15 метра, със застроена площ 42.29 кв.м., състоящо се от входно
антре, дневна - трапезария с кухненски бокс, баня с тоалетна и тераса, заедно с
прилежащите му 1.612 % идеални части от общите части на сградата, както и
заедно с толкова идеални части от правото на строеж върху поземления имот, в
който е построена сградата, представляващ УПИ VI - 2.3.22.23 от квартал 223 по
плана на гр. София, местността „ Пробив булевард Пенчо Славейков" за сума
в размер на 50 000 лева, които са платени по банков път.
Посочват, че с Решение №1865 от 15.11.2016г.,
Решение №3036 от 09.01.2017г. по гр. д. №1460 по описа за 2015г. на CPC, I ГО,
28-ми състав; Решение №3541 от 04.06.2018г. по гр. д. № 2776 по описа за 2017г.
на СГС, ГО, II Г въззивен
състав, Р.Л.Б. е осъдена на основание чл. 108 от ЗС и с издаден изпълнителен
лист е задължена да предаде на К.И.Д., Д.И.Д.-С.иА.И.Д. с, описания по-горе недвижим имот. Заявяват още, че
исковата молба на К.И.Д., Д.И.Д.-С.иА.И.Д. срещу Р. С.е вписана в имотния регистър преди Т.Т.да придобие евикцирания имот.
Излагат съображения, че в изпълнение на
задълженията си като купувач по чл.183 ЗЗД, наследодателят на ищците Т.Т.е заплатил покупната цена на продавача Р. С., но
впоследствие съществуващото основание е отпаднало като същият е бил евикциран.
Евикцията е осъществена с издаване на изпълнителен лист и образуване на
изпълнително производство по реализиране правата на трето лице. Поддържат, че с
осъществената евикция по смисъла на чл.191 ЗЗД, процесният договор за продажба
на имота между страните по делото следва да се счита развален по аргумент от
правилото на чл. 89 ЗЗД, според което при двустранните договори ако се погаси
задължението на едната страна поради невъзможност да бъде изпълнено договорът
се счита развален по право. С осъществената евикция изпълнението на договора за
продажба е станало невъзможно, поради което в този случай купувачът няма
никаква нужда да разваля или да предявява отделен иск за разваляне на договора
за продажба. При изповядване на сделката е имало вписана искова молба, което
прави купувачът Т.Т.недобросъвестен и осъществена евикция, за него отпада възможността да иска разваляне на
договора по чл.189, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.87, ал.З от ЗЗД. Обстоятелството, че
към момента на сключване на сделката е имало вписана искова молба, в следствие
на което продавачът е отстранен от имота с влязло в сила Решение по чл. 108 от
ЗС, обуславя извод за неточност в изпълнението на задължението да се прехвърли
собствеността, което поражда задължението на продавача да върне цената на
имота. Съобразно изложеното молят исковата претенция да бъде уважена. Прилагат
писмени доказателства с искане да бъдат приети.
В законоустановения
срок и по реда чл.131 ГПК ответникът Р.Л. С., редовно уведомена, не изразява
становище.
В писмено становище вх.№303224 от
22.12.2020г. депозирано преди първо о.з. ответникът Р. С.оспорва предявения
иск. Поддържа, че ищците са могли да защитят правата си чрез иск за собственост
на основание добросъвестно владение и изтекла кратка придобивна
давност. Твърди, че към 25.02.2015г. когато е продала имота на наследодателя на
ищците се е лигитимирала като единствен собственик на имота и не и било
известно да има дела относно него. Поддържа, че към момента на предявяване на
осъдителния иск – 03.12.2019г. твърдинията на ищците, че са отстранени от имота
са неоснователни, тъй като съдебната евикция е осъществена едва на 05.10.2020г.
– датата на насрочен от съдебен изпълнител въвод във владение. Поддържа още, че
липсват доказателства, че плащането по покупко-прожбата е реално извършено от Т.А.Т.. Прави възражение за прекомерност на
адвокатските възнаграждения претендирани от ищците като разноски.
В открито съдебно заседание ищците чрез
адв. С. поддържат предявените искове. Претендират разноските по делото,
съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.
Ответницата, в съдебно заседание не
се явяват, не се представлява.
Съдът, преценявайки доводите на страните и събраните
по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235, ал.2 и ал.3 ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно, че ищците П.Т.И. и Т.И.Т., че
са наследници по закон на на Т.А.Т. – б.ж. на
гр.София, починал на 16.05.2017г., като
първата е негова дъщеря, а втората е негова съпруга, което се установява и от
удостоверение за наследници изх.№УГ01-3991 от 19.05.2017г. издадено от Столична
община, район Красно село./л.7 от делото/
Видно от приетия неоспорен Нотариален акт за
покупко –продажба на недвижим имот № 36, том I, рег. №31 от 25.02.2015г. на
Нтариус В. К.с рег.№269 от НК, вписан в СВ вх. рег. № 9813/25.02.2015г., акт
№33, том XX, дело №6566/25.02.2015г., на 25.02.2015г. праводателят
на ищците Т.А.Т., като купувач купил от ответницата Р.Л. С., в качедството на
продавач следния недвижим имот: Ателие №12, находящо се в гр. София, СО, район
Възраждане, в жилищна сграда, въведена в експлоатация с Разрешение за ползване
№ ДК-07-ЮЗР-142/17.05.20111г., издадено от ДНСК - София, с административен
адрес: гр. София, бул. „ инж. Т.Т., на третия жилищен
етаж, на кота +9.15 метра, със застроена площ 42.29 кв.м., състоящо се от
входно антре, дневна - трапезария с кухненски бокс, баня с тоалетна и тераса,
заедно с прилежащите му 1.612 % идеални части от общите части на сградата,
както и заедно с толкова идеални части от правото на строеж върху поземления
имот, в който е построена сградата, представляващ УПИ VI - 2.3.22.23 от квартал
223 по плана на гр. София, местността „ Пробив булевард Пенчо Славейков"
за сума в размер на 50 000 лева, които са платени по банков път./л.6 от делото/ В нотариалния акт за покупко
–продажба е удостоверено, че продажната цена от 50 000 лв. е изплатена изцяло по сметка на продавача по
банков път при подписване на нотариалния акт. В пункт II от натариалния акт е
уговорено, че владението е предадено на куппувача в деня на подписване на
договора за продажба. В пункт III е отразена декларацияна
продавача Р.С., че притежава изцяло
недвижимия имот предмет на продажбата, чи същия не е обременен с тежисти и
ипотеки и не е предмет на съдебен спор. В същия пунк от нотариалния акт е
уговорено, че при отсраняване на купувача от имота по съдебен ред, продавачът
дължи на купувача връщане на получената продажна цена, както и неустойка в
размер на 20 %. /л.6 от делото -гръб/
Видно от
Определение №123 от 08.03.2019г. постановено по гр.д-№3319/2018г. по описа на
ВКС, ГК, II ГО, Решение №3541 от 04.06.2018г. по гр.
д. № 2776 по описа за 2017г. на СГС,
потвърждаващо Решение №3036 от 09.01.2017г. по гр. д. №1460 по описа за
2015г. на CPC, I ГО, 28-ми състав, с което Р.Л.Б. е осъдена на основание чл.
108 от ЗС да предаде на К.И.Д., Д.И.Д.-С.иА.И.Д. процесния
недвижим имот, не е допуснато до касационно обжалване. Така Решение №3036 от
09.01.2017г. по гр. д. №1460/ 2015г. на CPC, I ГО, 28-ми състав, с което К.И.Д.,
Д.И.Д.-С.иА.И.Д. са
признати за собственици на Ателие №12, находящо се в гр. София, СО, район
Възраждане, в жилищна сграда, с административен адрес: гр. София, бул. „ инж. Т.Т., и ответницата Р.Б. е осъдена да им предаде владението
върху имота е влязло в сила на 03.08.2019г.
Приет е
препис от Изпълнителен лист издаден на 28.03.2019г. от СРС, I ГО, 28-ми състав,
по гр.д.№ №1460/ 2015г. на CPC в полза на К.И.Д., Д.И.Д.-С.иА.И.Д. за предаване на владението на процесния недвижим
имот - Ателие №12, находящо се в гр. София, СО, район
Възраждане, в жилищна сграда, въведена в експлоатация с Разрешение за ползване
№ ДК-07-ЮЗР-142/17.05.20111г., издадено от ДНСК - София, с административен
адрес: гр. София, бул. „инж. Т.Т., на третия жилищен
етаж, на кота +9.15 метра, със застроена площ 42.29
кв.м., състоящо се от входно антре, дневна - трапезария с кухненски бокс, баня
с тоалетна и тераса, заедно с прилежащите му 1.612 % идеални части от общите
части на сградата, както и заедно с толкова идеални части от правото на строеж
върху поземления имот, в който е построена сградата, представляващ УПИ VI - 2.3.22.23 от квартал 223 по плана
на гр. София, от Р.Б., на основние чл.404, т.1, пр.1 от ГПК, след констатацията
на съда, че Решение №3541 от 04.06.2018г. по гр. д. № 2776 по описа за
2017г. на СГС, Решение №3036 от
09.01.2017г. по гр. д. №1460 по описа за 2015г. на CPC, I ГО, 28-ми състав,
Определение №123 от 08.03.2019г. постановено по гр.д-№3319/2018г. по описа на
ВКС, ГК, II ГО, са влезли в сила./л.14 от делото/
Не се
спори, че исковата молба на К.И.Д., Д.И.Д.-С.иА.И.Д. срещу Р. С.е вписана в имотния регистър преди Т.Т.да придобие евикцирания имот.
Видно от
съобщение изх.№9082 от 28.08.2020г. по изп.д.№854/2019 на ЧСИ А.П. до длъжника Р.Б.
въвод във владение на взскателите К.И.Д., Д.И.Д.-С.иА.И.Д. в процесния имот
– Ателие №12 е насрочен на 05.10.2020г./л.30 от делото/
Горните
фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните писмени
доказателства. Неоснователно е възражението на ответника че липсват доказателства, че плащането по
покупко-прожбата е реално извършено от Т.А.Т.. Съдът приема за доказано
твърдението, че наследодателя на ищците по договора за покупко-продажба е заплатил
цена от 50 000лв. общо на продавача. Ответната страна е оспорила това
обстоятелство. Същото е доказано от представения нотариален акт, в който са
обективирани изявленията на страните че цената от 50 000лв. е платена от
купувача и получена от продавача. В тази си част, нотариалния акт има характер
на частен свидетелстващ документ. При оспорването на неговата истинност, в
тежест на страната, която го оспорва е да докаже че той е неистински. При това
в случая важат ограниченията за събиране на гласни доказателства (Решение № 402
от 17.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 449/2011 г., III г. о., ГК). Ответницата не
е представила никакви доказателства установяващи неистинността на
свидетелстващото изявление, че са получили цената.
При така установената фактическа обстановка, сочи
на следните правни изводи:
По допустимостта: Предвид
поддържани в исковата молба твърдения предявеният иск е допустим, а правото на
иск е надлежно упражнено.
По същество: Предявеният
иск намира правното си основание в чл. 192, ал. 1 от ЗЗД. Същият е основателен
и доказан и като такъв следва да бъде уважен. Налице са предпоставките на
цитираната разпоредба за възникване на правото на недобросъвестния купувач да
получи обратно платената от него цена. Това на първо място е валидно сключен
договор за покупко-продажба. На второ място - знанието на купувача към момента
на сключването на договора за права на трети лица върху имота - наслодателят на
ищците е знаел/или е могъл да разбере/, че върху имота е имало вписана искова молба, като в случая
този неизгоден за страната факт е признат в ИМ, което съдът цени по реда на
чл.175 от ГПК – с оглед всички събрани доказателства по делото.
На
следващо място - наличие на съдебно отстранение на купувача от имота т.е.
осъществена евикция. Установи се по безспорен начин от събраните писмени
доказателства, че върху имота който е закупен от наследодателят на ищците, е
признато право на собственост на трети лица - К.И.Д.,
Д.И.Д.-С.иА.И.Д. и в
последствие ответницата Р.Б. е осъдена да предаде владението върху имота на
третите лица, като е осъществен и въвод във владение на 28.08.2020г.
В
конкретния случай не се касае само за евентуална евикция, а за реализирана
такава - правата на третите лица са реализирани и владението върху недвижимия
имот е предадено на третите лица, а
купучавът и правоприеминиците му са
претърпели съдебно отстранение. Действително фактическия въвод е от
август 2020г., след завеждане на исковата молба -03.12.2019г., но съдът следва
да съобрази този факт, съгласно нормата на чл.235, ал.3 от ГПК .
В
правната теория действително се съдържат противоречиви становища дали в
резултат от евикцията договорът за продажба трябва да се счита за развален по
право/Ал. К., „Отделни видове облигационни отношения“, изд.1956 г., стр.88/,
или е необходимо договорът да бъде развален по съответния ред/И. Р.,
„Отговорността за евикция“, изд.1995 г., стр.148 и сл./. В съдебната практика е
възприето второто становище за наличие на правен интерес от предявяване на иск
за разваляне на договор с предмет недвижим имот /вж.ТР №1 от 02.07.2021г. по
т.д.№1/2019 на ОСГТК на ВКС/. Доктриналното
противоречие и съдебната практика обаче касаят случаите, при които купувачът е
добросъвестен, не знае за правата, които имат третите лица и като изправна страна има право да развали
договора поради неизпълнение. Няма обаче никакъв спор в теорията, че
купувачът, който знае за правата, с които вещта е обременена, не може да
развали договора за покупко-продажба. В този смисъл е и съдебната практика /например
решения № 261 от 26.10.2012 г. по гр. д. № 390/2012 на Второ Г. О., № 591 от
6.01.2006 г. по т.д. № 907/2004 на Второ Т. О. на ВКС и др./, която решаващият
състав напълно споделя. Макар да няма
право да развали договора, купувачът, който е знаел за чуждите права върху
вещта, може да иска връщане на цената съгласно изричната норма на чл. 192, ал.
1 от ЗЗД. Разпоредбата цели да изключи възможността продавачът да се
обогати неоснователно за сметка на купувача.
След
като съдебното отстранение е реализирано - евикцията е осъществена, то за да се
избегне неоснователното разместване на материални блага, нормата на чл. 192,
ал. 1 от ЗЗД дава право на купувача да иска само връщането на цената, която е
платил.
По
изложените съображения, следва да бъде осъдена ответницата да заплати на ищците,
като правоприемници на купувача сумата от 50 000 лв., разделно съобразно
наследствените им права – ¾ за Т.И.Т./като преживяла съпруга/ и ¼
за П.Т.И. /единствена дърщеря/, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска – 03.12.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата.
По отношение на разноските;
При този изход на спора право на разноски
имат ищците. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищците сумата от 5 500 лева за съдебни разноски пред
първа инстанция, включително държавна такса 2000лв., разноски за процесуално представителство
3500 лв. Възражението на ответницата по реда на чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност
на адвокатските възнаграждения претендирани от ищците
като разноски, съдът намира за неснователно спрямо
действителната и правна сложност на спора, обстоятелството, че се касае за представителство
на двама ищци и броя на открити с.з. проведени в първа инстанция.
Така
мотивиран, Софийски градски съд, ГО, І-7 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Р.Л. С.ЕГН **********
***, да заплати на Т.И.Т. ЕГН ********** и П.Т.И. ЕГН, **********, като
наследници по закон на Т.А.Т., двете със съдебен адрес ***, на основание чл.192, ал.1 от ЗЗД, сумата от 50 000 /петдесет хиляди/лв.,
представляваща заплатена продажна цена за недвижим имот по договор за покупко- продажба
сключен с Нотариален акт № 36, том I, рег. №31 от 25.02.2015г. на Нотариус В.
Кацарова, вписан в СВ с вх. рег. № 9813/25.02.2015г., акт №33, том XX, дело
№6566/25.02.2015г., по отношение на който е претърпяна евикция,
която сума е платима на ищците разделно съобразно наследствените им права - първата
3/4 части и втората 1/4 част от сумата, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от деня на предявяването на иска на 03.12.2019г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Р.Л. С.ЕГН
**********
*** да заплати на Т.И.Т. ЕГН **********
и П.Т.И. ЕГН **********, сумата от 5500
лева за съдебни разноски пред СГС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: