Р Е Ш Е Н И Е
№……….
гр. Варна, 10.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
10-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и трети
октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА
при секретаря Славея
Янчева,
при участието на прокурор при ВОП,
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д.
№ 714 по описа
за 2020г. на ВОС,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен e
иск с правно основание чл.5 от ЗЛС от Г.М.К. против Е.Д.Л. за поставяне на ответника под
запрещение, поради това, че не е в състояние да разбира и ръководи действоята
си и да се грижи за своите работи.
В исковата молба ищцата посочва, че Е.Л. е нейна майка, която от няколко
години започнала да получава кризи, в които губела разсъдъка си. През 2019г.
била диагностицирана със съдова деменция от глобарен тип. Заболяването й
започнало да прогресира, като започнала да забравя включени ел.уреди и газови
котлони, забрявала да се храни и да взема регулярно предписаните и лекарства.
Започнала да се буди нощем и да звъни по съседите, да изхвърля неща през
терасата, включително да прави опити да скочи от терасата. Твърди, че
ответницата не е в състояние да се грижи сама за себе си, поради което считано
от 04.02.2020г. е настанена в дом за стари хора „Св.Мария Магдалена“. Предвид
на това моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск като
постави ответницата под пълно запрещение.
В съдебно заседание ищцата Г.К., чрез процесуалния си
представител поддържа предявения иск и моли да бъде уважен.
Ответникът – Е.Д.Л., редовно уведомена за настоящото производство, не депозира
отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК. В съдебно заседание се явява лично във връзка с указанията на съда за
изслушването й по реда на чл.337 от ГПК.
Контролиращата страна Варненска окръжна прокуратура изразява становище за
основателност на предявения иск за поставяне на ответника под пълно запрещение.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.
235 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно от представеното удостоверение
за родствени връзки издадено от Община Варна /л.6/, Е.Д.Л. родена през 1933г. е
майка на Г.М.К..
Видно от представеното удостоверение
/л.5/ Е.Л. е настанена в Дом за стари хора „Св.Мария Магдалена“ за лица с
деменция от 04.02.2020г.
От проведения от съда разпит на ответницата по реда на
чл. 337, ал. 1 от ГПК се установява, че същата е частично ориентирана досежно
собствената си личност и близкото й обкръжение, но е напълно неориентирана за
време и място. На задаваните въпроси свързани с минали и настоящи събития
отговаря неинформативно и некритично. Липсва конкретно знание досежно доходите
и от пенсия, притежаваното имущество и месечните разходи на домакинството. В
невъзможност е да посочи обичайни цени на продукти, не познава стойността на
парите. Споделя, че понастоящем живее в апартамент в кв.“Победа“.
От заключението на проведената по делото
Съдебно-психиатрична експертиза, поддържано в съдебно заседание от вещото лице К.К.
се установява, че ответницата страда от психиатрично заболяване „Смесена корово и подкорова съдова деменция с
характер на лакунарка към глобарна“. Симптомите на деменцията на ответницата са
с необратим характер, като същата не е в състояние да се грижи за себе си и за
своите интереси по разумни подбуди, а функционирането на болни от това
заболяване достига до пълен социален упадък. Посочва, че Е.Л. не разбира
свойството и значението на постъпките си, не може да се грижи за своите
икономически интереси, да формира самостоятелно воля и да я изразява. Вещото
лице посочва, че заболяването на психиката на ответницата води до нарушаване на
нейните базистни психични годности, а личностните и когнитивните й способности
са напълно разрушени.
В хода на производството са събрани и гласни доказателства,
чрез разпит на свидетеля Е.К. – внучка на ответницата. Посочва, че през
последните години баба й започнала да говори несвързано и да разказва за мъртви
хора, които я посещавали. Често губела вещите си и смятала, че са откраднати,
за което сигнализирала кварталния. Започнала да звъни по съседи и да иска
лекарства за „умиране“. Когато отивала до магазина подавала портмонето си на
продавача, за да вземе сам нужната сума. Посочва, че баба й не е ориентирана,
не знае къде е живее, нито коя дата и година е, а жилището, което Е.
притежавала в кв.“Победа“ било продадено преди повече от 20 години.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Искът е с
правно основание чл.5, ал.1 от ЗЛС и е
предявен от легитимирано лице – дъщеря на ответника, т. е. негов близък
роднина, поради което същият е
допустим.
Под пълно запрещение се поставят лицата, страдащи от слабоумие или Д.на
болест, които не им позволяват сами да се грижат за своите дела и да защитават
интересите си, а под ограничено запрещение - лицата, чието състояние не е така
тежко. За да бъде поставено едно лице под запрещение, без значение в коя от двете
му форми, е необходимо, на първо място, да страда от Д.на болест или слабоумие.
Втората предпоставка, необходима за поставянето на дадено лице под запрещение,
е същият да не е в състояние да извършва съзнателни действия и да насочва и
управлява волята си за постигане на определени цели, както и сам да се грижи за
своите интереси и дела и да ги защитава. Ограничаването на гражданската
дееспособност на лицето е мярка със сериозни последици за поставения под
запрещение /без значение пълно или ограничено/, лишаваща го от пълноценно участие в социалния живот
и поставяща го в зависимост от волята на други лица, поради което към това
ограничаване на правата следва да се пристъпва само в случаи, налагащи защита
интересите на лицата и осигуряване на сигурност и стабилност в обществото, и то
когато болестното състояние влияе върху възможността за вземане на правилни
решения за защита на лични, морални и материални интереси.
В конкретния случай, посредством придобитите
лични впечатления по време на изслушването на Е.Л. в съдебно
заседание по реда на чл.337 от ГПК, както и с оглед събраните гласни
доказателства и експертно заключение съдът установява, че ответницата не е ориентирана във времето и
пространството, не е в състояние да изрази мисъл, впечатление или емоция чрез
думи и действия, нито да оценява адекватно фактите от обективната действителност и да свързва с тях обичайните им правни
последици. Ответницата страда от тежко заболяване на психиката „Смесена корово
и подкорова съдова деменция с характер на лакунарка към глобарна“, което не й позволява да формира воля, да се
грижи сама за своите работи и да участва адекватно в социалния живот по
начин, който да гарантира, че интересите й – лични и материални ще бъдат
съхранени. Същата не е в състояние да проявява критичност и да формира оценъчно
поведение спрямо собствените си и чужди прояви, което я лишава от възможността
да участва адекватно в социалния живот и да защитава интересите си.
Демонстрираната по време на изслушването невъзможност за пълноценна съзнателна
ориентация по отношение време, място, имущество, стройност на парите, разходи съдът
определя като потенциална опасност ответницата да бъде лесно въведена в
ситуация с неблагоприяти за нея последици, което следва да бъде преодоляно,
чрез оказване на съдействие и предприемане на действия по назначаване на
настойник на лицето.
При това положение следва да се приеме, че е налице Д.но
заболяване на ответника Е.Л. по смисъла на чл.5 от ЗЛС, водещо до невъзможност
за грижа за своите работи, което обуславя извод за необходимост от ограничаване
на гражданската дееспособност на лицето, чрез поставянето му под пълно запрещение. Доколкото
към настоящия момент липсват други механизми, които да определят конкретни
мерки за защита и подкрепа на хората с увреждания, с оглед съществуващият за тях риск в случай на
отхвърляне на иска за поставяне на лицето под запрещение, съдът намира, че
приложението на този институт не противоречи на основните принципи заложени в Конвенцията
за правата на хората с увреждания ратифицирана
със закон, приет от 41-ото НС на 26.01.2012г., обнародвана в ДВ,
бр. 12/10.02.2012г.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ Е.Д.Л., EГН **********, с адрес: *** по иска на Г.М.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл. 5 от ЗЛС.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на решението на основание чл. 338,
ал. 3 от ГПК заверен препис от същото да се изпрати на органа по настойничество
и попечителство при Община Варна за учредяване на настойничество.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: