РЕШЕНИЕ
№ 339
гр. Търговище, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание
на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря Благовеста Д. Първанова
като разгледа докладваното от ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело №
20243530100836 по описа за 2024 година
Предявен е иск, с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от
ГПК, за обща сума от 4985,07 лв.
В исковата молба се твърди, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
С.А. клон България“, чийто правоприемник е ищеца, и ответницата е имало
сключен договор за потребителски кредит № CREX-19801660 / 19.01.2023
год., по силата на който кредиторът е предоставил на ответницата сумата от
4271,70 лв., срещу задължението й да възстанови сумата на 18 равни месечни
вноски в размер на по 293,34 лв., която сума включвала плащане по
главницата и лихва в размер на 15.48%, представляваща печалба на кредитора.
Твърди се , че кредитът е бил отпуснат и усвоен за закупуване на стоки от
Технополис България АД, като на ответницата е била предоставена кредитна
карта, посредством която тя е продължила да използва кредита, чрез
осъществени картови трансакции и теглене на пари в брой. Ищецът твърди в
молбата, че на 15.03.2023 год. ответницата е преустановила плащането на
дължимите вноски по кредита и е изпаднала в забава, поради което просрочие
кредитът е бил обявен за изцяло предсрочно изискуем, като на 11.05.2023 год.
на ответницата е била изпратена покана, с която е била уведомена за
пресрочната изискуемост и е бил предоставен срок за доброволно изпълнение,
1
но плащане не последвало. Ищецът твърди, че ответника останал задължен за
4271,70 лв. – главница, 342,82 лв. – договорна лихва за периода 15.03.2023 год.
– 11.05.2023 год. и 370,55 лв. – мораторна лихва от 15.04.2023 год. –
19.12.2023 год., поради което се снабдил със заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК за горните суми, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението и направените разноски, но заповедта за изпълнение била
връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК, поради което на ищеца било
указано от съда да предяви иск за установяване на вземането си. За това и в
изпълнение указанията на заповедния съд ищеца е предявил иск по чл.422 от
ГПК за установяване на вземането за което е издадена заповед за изпълнение.
Претендира разноски. В съдебно заседание ищецът, чрез писмено становище
поддържа иска, така както е предявен.
В дадения месечен срок ответникът, чрез назначения от съда особен
представител е упражнил правото си на отговор. В отговора са наведени
доводи за недействителност на договора за кредит, поради противоречие на
клаузите му със ЗПК и ЗЗП, като същите били определени изцяло в полза на
кредитора, при противоречие с добрите нрави и морала. В отговора се твърди,
че не е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията на ищеца, тъй като
няма доказателства, че отправената покана-уведомление, с което кредиторът е
уведомил длъжника за предсрочната изискуемост е достигнало до последния.
В съдебно заседание ответникът, чрез особения представител поддържа
доводите изложени в отговора. Моли съдът да постанови решение, с което да
отхвърли иска.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установено следното : Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 83 / 2024
год. на РСТ ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 и сл. от ГПК и съда е издал заповед за незабавно изпълнение
№ 424/03.08.2020 год. против ответника за вземане в размер на 3734 лв.,
представляваща неизплатено задължение за главница по Договор за
потребителски кредит № CREX-19801660/19.01.2023г., застрахователна
премия в размер на 537,70лв., договорна лихва в размер на 342,82лв., за
периода от 15.03.2023г. до 11.05.2023г., мораторна лихва в размер на 370,55лв.,
за периода от 15.04.2023г. до 19.12.2023г., ведно със законната лихва върху
главницата от 22.01.2024г. На заявителя са присъдени и направените по делото
разноски. Заповедта е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.1-5 от
2
ГПК, поради което и съобразно разпоредбата на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК съдът
е указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си против
ответницата. Това определя правния интерес на ищеца от предявяване на
настоящия иск, с правно осн. чл.422 от ГПК.
Видно от приложения по делото Договор за потребителски кредит №
CREX-19801660/19.01.2023г , сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България и ответника банката е предоставила кредит за покупка на
стоки, в размер на 4271,70 лв., от която 3734,00 лв. - цената на стоките и
537,70 лв. – застраховка Сигурност на плащанията, срещу задължението на
кредитополучателя да възстанови сумата за период от 18 месеца, на равни
месечни вноски в размер на 293,34 лв., при крайна падежна дата – 15.08.2024
год., при фиксиран лихвен процент за срока на договора в размер на 25,48 %,
при ГПР 28,69 %. В договора е посочена общата сума, която следвало да
възстанови ответника – 5280,12 лв. В договора е посочено, че при допусната
забава при изпълнение на задължението за връщане на кредита се начислява
наказателна лихва върху просрочените вноски в размер на законната лихва за
периода на забавата. Неразделна част от договора е и приложения по делото
погасителен план, в който освен размера на всяка погасителна вноска до
крайния срок на договора е посочено и как се съотнася същата за погасяване
на главницата и договорната лихва, както и какъв е остатъка от общото
вземане, както и ОУ относими към договора за кредит. Видно от приложените
договор за кредит, ОУ, погасителен план, ответникът е бил запознати със
съдържанието на същите и е положил електронен подпис. Не се спори по
делото, че ищеца е универсален правоприемник на кредитора БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България и поради това носител на правата и
задълженията, произтичащи от процесния договор за кредит. Безспорно е по
делото, че ответникът не е изпълнил задължението си да възстанови заемната
сума по начините и в сроковете, посочени в договора, поради което
кредиторът е обявил вземането за предсрочно изискуемо, считано от
11.05.23025 год., като е изпратил покана за доброволно изпълнение до
ответника ( л. 9 ). Липсват доказателства, че поканата реално е достигнала до
ответника, като едно от възраженията на последния, че след като не му е
връчена не е настъпила и предсрочната изискуемост на вземането.
Действително към датата на подаване на заявлението предсрочната
изискуемост може и да не е била настъпила, но към образуване на исковото
3
производство вземането е изцяло изискуемо, при настъпил краен падеж –
15.08.2024 год. Това обстоятелство следва да се вземе предвид при
разглеждане на спора и съдът като приема, че е на лице настъпил падеж, на
крайна дата, счита, че не следва да обсъжда настъпването на предсрочна
изискуемост и дали това е надлежно съобщено на ответника.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза и изслушването
на вещото лице в съдебно заседание се установи, че към датата на подаване на
заявлението – 22.01.2024 год. непогасеното задължение на ответника към
кредитора е било в размер на 4 271,20 лв. – главница, 118,84 лв. -
възнаградителна лихва за периода 15.04.2023 год. – 11.05.2023 год. и
мораторна лихва в размер на 424,41 лв. за периода 15.04.2023 год. – 22.01.2024
год. Посочено е в експертизата, че на 13.03.2023 год. ответникът е внесъл сума
в размер на 194,80 лв., разпределени за погасяване на договорна лихва с падеж
15.03.2023 год. – 170,92 лв. и за погасяване на главница – 23.88 лв. Установи се
от заключението, че ответникът не е погасявал задължението си след януари
2024 год. , когато е издадена заповед за изпълнение.
Не са наведени твърдения, както и не са представени доказателства
задължението да е погасено изцяло, или частично след издаване на заповедта
или в хода на съдебното дирене.
При така установеното съдът прави следните изводи : След преценка на
събраните по делото писмени съдът приема за безспорно установено, че
между страните е възникнала облигационна връзка, основана на сключения
договор за кредит, по силата на който ответникът се е задължил да върне на
кредитополучателя заемната сума. Не се спори, че ищеца е изпълнил
задължението си да предостави парична сума на ответника, но последния не е
изпълнил задължението си да възстанови заемната сума по начин и в срокове,
определени с договора. Установи се, че вземането на ищеца по договора за
кредит съществува и е изискуемо на краен падеж, настъпил в хода на
производството. Възраженията на ответника за недействителност на договора
за кредит, поради противоречие с ЗПК и ЗЗП съдът счита за неоснователни по
следните съображения: Настоящият договор за кредит е сключен при
действието на Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 22 от ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2
и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В
4
настоящия казус, процесният договор е сключен в предвидената в чл. 10, ал. 1
от ЗПК писмена форма, при ясно постигнато съгласие относно размера на
предоставения кредитен ресурс от 3734,00 лв., ведно със застрахователна
премия от 537,70 лева, или общ размер на кредита 4271,70 лв., лихвения
процент по кредита – фиксиран годишен лихвен процент от 25,48 % и
годишният процент на разходите – 28,69 %, погасителен план, съдържащ
информация за броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски и техния размер. Договора е сключен при действие на ОУ,
предоставени на ответника, подписани електронно от същия, като така е
спазено и изискването на чл.11, ал.2 от ЗПК. Следователно, изводът който се
налага е, че изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12,
ал.1, т.7-9 от ЗПК са изпълнени.
Възраженията на ответника, че клаузите в договора ползват единствено
кредитора, като с първата вноска по кредита е погасена по-голяма част от
дължимата възнаградителна лихва и това противоречи на ЗЗП и ЗПК съдът
счита за неоснователни. В ОУ към договора е посочено, че с погасителните
вноски ще се покриват компонентите на задължението в последователност
разноски, лихви, главница, като това е и законово определения ред за
погасяване на задължение, освен ако не е уговорено друго – чл. 76, ал.2 от
ЗЗД. Поради това съдът счита, че разпределяне на внесените от ответника
суми за погасяване първо на договорната лихва, а след това на главницата по
кредита не противоречи на закона и не накърнява добрите нрави.
При събраните по делото доказателства съдът приема за основателно
твърдението на назначения особен представител на ответника, че предсрочна
изискуемост на вземането на ищеца не е настъпила към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, тъй
като няма доказателства ответникът да е бил надлежно уведомен за обявената
от кредитора предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит в
момент, предхождащ датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Съгласно приетото с ТР № 8 от 02.04.2019 г.,
постановено по т.д.№8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, предявеният по реда на
чл.422 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков
кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с
настъпил падеж към датата на формиране на силата на присъдено нещо,
въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
5
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение. Предвид на това следва да бъдат присъдени вноските с настъпил
падеж към приключване на съдебното дирене в настоящето производство, но
видно от приложения към договора погасителен план падежът на последната
погасителна вноска е фиксиран за дата 15.08.2024 г., поради което съдът счита,
че за изискуемостта на дълга е ирелевантно обявяването на предсрочната
изискуемост, тъй като е настъпила общата такава. Доколкото в настоящия
случай е настъпил падежът на цялото задължение, то същото е изцяло
изискуемо.
Тъй като не се установиха плащания от ответника след последното от
13.03.2023 год. и предвид гореизложеното съдът приема, че иска на ищеца за
установяване на вземане за което е издадена заповед за изпълнение е
основателен и доказан по основание. На ищеца е издадена заповед за вземания
в размер на 3734 лв., представляваща неизплатено задължение за главница по
Договор за потребителски кредит № CREX-19801660/19.01.2023г.,
застрахователна премия в размер на 537,70лв., договорна лихва в размер на
342,82 лв., за периода от 15.03.2023г. до 11.05.2023г., мораторна лихва в размер
на 370,55лв., за периода от 15.04.2023г. до 19.12.2023г., ведно със законната
лихва върху главницата от 22.01.2024г. От заключението се установи, че
размера на възнаградителната лихва е в размер на 118,84 лв., а не в размер на
342,82 лв., поради което иска за установяване на вземане от договорна лихва
следва да се уважи в този размер, като до пълния следва да се отхвърли като
неоснователен.
По отношение на разноските : Ищецът е направил искане за присъждане
на разноски в исковото и заповедното производство, като предвид изхода на
спора такива следва да му се присъдят съразмерно на уважената част от иска.
Съгласно представения по делото списък разноските на ищецът са в размер на
1919,96 лв., а разноските в заповедното производство са в размер на 795,35
лв., като съобразно уважената част от иска ответникът следва да заплати
съдебни разноски в исковото производство в размер на 1833,70 лв. и разноски
в заповедното производство в размер на 759,61 лв., на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. Х. Х. с ЕГН ********** с
постоянен адрес : гр.Търговище, кв. ****** и настоящ адрес: гр.Търговище,
кв. *************, дължи на “Юробанк България” АД, ЕИК *********,(като
правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“), със седалище и адрес
на управление: гр. София, район Витоша, ул. ”Околовръстен” № 260,
представлявана от изп. директори Д. Ш. и П. Д.-прокурист, действащи чрез
адв. М. Ц., АС Д. и съдружници, със съдебен адрес : гр. София, ул. „Св. Св.
Кирил и Методий“ № 84, ет. 4, вземане в размер на 4 271,70 лв. – главница,
включваща кредит в размер на 3734,00 лв. и застраховка 537,70 лв. , 118,84 лв.
-възнаградителна лихва за периода 15.04.2023 год. – 11.05.2023 год. и
370,55лв., мораторна лихва за периода от 15.04.2023г. до 19.12.2023г., ведно
със законната лихва върху главницата от 22.01.2024 г. до окончателното
плащане, за което вземане има издадена по реда на чл.410 от ГПК Заповед за
изпълнение № 73 / 06.02.2024 г. по ч. гр. д. № 83 / 2024 г. на РСТ, на осн.
чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК, като отхвърля иска по чл. 422 от
ГПК в частта за установяване на вземане за договорна лихва, в останалата му
част и до пълния размер от 342,82 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА С. Х. Х. с ЕГН ********** с постоянен адрес :
гр.Търговище, кв. ******** и настоящ адрес: гр.Търговище, кв. ******** да
заплати на “Юробанк България” АД, ЕИК *********,(като правоприемник на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“), със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Витоша, ул. ”Околовръстен” № 260, представлявана от изп.
директори Д. Ш. и П. Д. -прокурист, действащи чрез адв. М. Ц., АС Д. и
съдружници, със съдебен адрес : гр. София, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ №
84, ет. 4, направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от
иска, в размер на 1833,70 лв. – разноски в исковото производство и 759,61 лв.
– разноски в заповедното производство, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
7