Р Е Ш Е Н И Е №..................
град Свиленград, 07.12.2020година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна
колегия, в публично съдебно заседание на втори декември две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Добринка Кирева
при секретар: Ренета Иванова, като разгледа докладваното от
Съдията Административно наказателно дело №664 по описа за 2020година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №20-0351-000853 от 12.10.2020 година
на Началника на група към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград, с което на И.А.И. с ЕГН ********** *** за
нарушение на чл.20,ал.1 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 20лева и за извършено
нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП на основание чл.174,ал.3,пр.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2000лева и „ЛИШАВАНЕ ОТ
ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС” за срок от 24
месеца и на основание Наредба №Iз- 2539 на МВР на водача са отнети общо 12точки.
Жалбоподателят И.А.И. в законопредвидения срок обжалва
горе цитираното НП,което счита за неправилно и незаконносъобразно. Излага общи
доводи за незаконносъобразност на обжалвания акт,без да конкретизира изрично
такива. С оглед на изложеното моли съда
за пълна отмяна на обжалвания акт.
В съдебно заседание жалбоподателят
редовно призован не се явява и не изпраща представител. В писмена молба до съда
жалбоподателя поддържа жалбата по изложените в нея доводи и излага допълнителни
съображения в посока отмяна на обжалваният акт. В съдебно заседание не ангажира
доказателства ,единствено сочи практика на Адм.съд Хасково по идентични случаи.
Административнонаказващият орган/АНО/-
Началника на Група към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград , не изпраща
представител и не взема становище.
Районна прокуратура – Свиленград,
не изпраща представител и не взема становище.
Съдът,
след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
доказателства, установи следното от фактическа
страна:
От приетите писмени доказателства
по делото,както и от свидетелските показания на разпитаният по делото свидетел Д.Н.Д. се установява, че на 16.09.2020година свидетелят на посочената
дата работел по утвърден план за времето от 20,30ч. до 08,30ч. на
17.09.2020г.Около 21,30часа по разпореждане на ОД посетили ПТП в гр.Свиленград по улица Княз Борис I. На място св. Д.Н.Д. установил,че неговият колега С.Д.С. бил
запазил местопроизшествието и с оглед приел ,че
лек автомобил марка Опел,модел Астра с рег.№Х 0334 КС собственост и
управлявана от водоча жалбоподател се е движела по ул. Княз Борис I посока автогара,като загубил
контрол над МПС, преминал в насрещната лента за движение и блъснал движещият
се в посока ромската махала лек
автомобил Опел,модел Астра с рег.№ Х 4973 КР собственост на фирма /Али 2018 ООД
с водач Мохамед Али Айман Хенди. На место свидетелят тествал водача Мохамед Али
Айман Хенди и поканил и водача –жалбоподател,но същият отказал да бъде тестван
за алкохол и не съобщил,че е употребил такъв
Във връзка с отказа да бъде тестван с
техническо средство за наличие на алкохол в кръвта, св.Д. Д. издал на водача
талон за медицинско изследва №0051307, но жалбоподателя отказал да бъде тестван
с кръвна проба,което обстоятелство било отразено в издадения талон за
изследване.
За така констатираното нарушение на
жалбоподателят бил съставен, предявен и
връчен лично акт за извършено административно нарушение №175497 от 16.09.2020г.
в негово присъствиеи в присъствието на С. Д.С., като жалбоподателят не е вписал ,че
има възражения по акта.
Срещу Акта в законно установеният
3-дневен срок не е постъпило възражение.Въз основа на Акта е издадено
обжалваното НП.
Както в Акта,така и в обжалваното
НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл.20,ал.1
от ЗДвП ,поради което на жалбоподателя на основание чл.185 от ЗДвП е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 20лева и за извършено
нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП на основание чл.174,ал.3,пр.1 от ЗДвП ме е
наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2000лева и „ЛИШАВАНЕ ОТ
ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС” за срок от 24
месеца и на основание Наредба №Iз- 2539 на МВР на водача са отнети общо
12точки.
По административно наказателната
преписка има и приложена справка за
нарушител/водач, видно от която жалбоподателя е правоспособен водач.
По случая са изготвени и докладни от актосъставителя.
Изложената
фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в
АУАН, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаният в
съдебно заседание, свидетел – Д.Н.Д. . С тази правна
преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Д.Н.Д. , които са
безпротиворечиви, логични и взаимно допълващи се, правдиво звучащи и при липса
на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява посоченият
свидетел да има личностно отношение към жалбоподателя, което да го провокира да
съставя АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания
не се намериха, а единствено поради служебното му качество – служител на ОДМВР
- Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост
спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от
тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната
проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това
е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе
посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с
останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се
опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя.
С правна
преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства,
приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които
не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло
по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти.
Материалната компетентност на издателя на НП – Началника на
група към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград, въпреки че не се оспорва по делото, последната се доказва и от приетата
по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, с
която на определен кръг длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е
делегирал правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от които
изрично визирана е и тази длъжност, в рамките на териториалната й компетентност
– обслужваната територия.
При така установената фактическа обстановка, Съдът
в настоящия си състав достига до следните правни
изводи:
Преди
всичко, съдът намира жалбата за допустима,
като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59
ал.2 пр.І от
Същото е издадено от компетентен орган, в
съответствие с процесуалните правила на ЗАНН.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на
ал.2 и ал.3 на чл.34 от ЗАНН срокове.
От своя страна, АУАН по съдържанието си също,
безспорно удовлетворява процесуалните изисквания досежно неговото минимално съдържание, в съответствие
с императивното предписание на чл.42 ЗАНН.
По отношение на нарушението с правна
квалификация чл. 20, ал. 1 от ЗДвП:
По т. 1 от НП
жалбоподателят е наказан за нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.
Нормата на
чл. 20, ал. 1 от ЗДвП
задължава водачите да контролират непрекъснато ППС, които
управляват.
От обективна страна
времето и мястото на извършване на нарушението са доказани по делото от
показанията на свидетелят
Д. и са правилно определени в АУАН и НП, а именно
на 16.09.2020 г. около 21: 30 часа в
в гр.Свиленград по ул.Княз Борис пред дом №40.
Авторството на деянието от страна на
жалбоподателя също е установено по категоричен начин по делото от показанията
на разпитаният свидетел,като
това
обстоятелство не се и оспорва по делото.
Следователно жалбоподателят е годен
субект на административното нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП в качеството си на водач
на пътно превозно средство.
Изпълнителното деяние
на нарушението се е изразило в поведението по изгубване на контрола върху
процесното МПС по време на управление, като последното минава в
насрещното платно за движение и блъска движещият се посока ромската махала лек автомобил Опел
Астра с рег.№ Х4973КР.
Това обстоятелство
отново е категорично доказано по делото от показанията и на свидетеля Д..
Нарушението по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП е формално и от
обективна страна е било довършено с факта на осъществяване на изпълнителното
деяние, без необходимост от настъпването на определен общественоопасен
резултат.
Налице е Пътнотранспортно
произшествие /ПТП/ съгласно
дефиницията по § 6, т. 30
от ДР на ЗДвП (събитие, възникнало в процеса на движението на
пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на
пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.). Доколкото има материални щети
в резултат на сблъска на двете МПС, несъмнено е налице ПТП.
В случая установените
от свидетелските показания и настъпили в пряка причинна връзка с деянието
увреждания на МПС-ва следва да се съобразяват при оценката на
степента на обществена опасност на конкретното деяние. Именно този вредоносен
резултат, намиращ се в пряка връзка с процесното нарушение и описан както в
АУАН, така и в НП, разкрива завишената степен на обществена опасност на
деянието и изключва възможността то да се квалифицира като маловажен случай на
административно нарушение. Обществената опасност е с висок интензитет,
оправдаващ използването на държавна принуда под формата на административно
наказание.
От субективна страна
деянието е извършено виновно и при форма на вината самонадеяност (съзнавана
непредпазливост). Към момента на извършване на деянието жалбоподателят е
съзнавал, че боравейки с уредите за управление на превозното средство, е привел
същото в движение и следователно е имал качеството на водач на МПС. Формирал е
представа за особеностите на мястото, на което се е намирал, както и за
собствените си умения за управление на такъв тип моторно превозно средство. Във
волево отношение по делото не се установява жалбоподателят нито да е целял,
нито да се е съгласявал със загубването на контрол върху управляваното пътно
превозно средство, поради което деянието не е умишлено извършено. Въпреки това,
съобразявайки горните обстоятелства – особеностите на терена и на уменията и
опита си като водач, той е предвиждал възможното настъпване на описания
резултат. Жалбоподателят е осъществил деянието със субективната увереност, че
може да предотврати този резултат. Увереността му обаче е почивала на
неправилната му оценка за всички относими фактори – в случая И. е надценил
своите възможности. В своята съвкупност тези обстоятелства определят виновно
поведение на жалбоподателя, изразено в самонадеяност като форма на
непредпазливата вина.
Съгласно чл. 7,
ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи. Тъй като за нарушението по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП липсва такова изрично
предвиждане, то не са налице основания за отпадане на отговорността на
нарушителя.
Предвид гореизложеното
настоящият съдебен състав приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, за което е наказан
по т. 1 от наказателно постановление.
Правилно е приложена
относимата санкционна разпоредба, като на основание чл. 185
от ЗДвП административнонаказващият орган е наложил на нарушителя
административно наказание "глоба" в размер на 20 лева.
Видът и размерът на приложимото в
случая наказание са определени от законодателя във фиксиран размер, като съдът
не констатира допуснато нарушение при определянето и индивидуализацията на
наказанието, поради което обжалваното наказателно постановление трябва да бъде
потвърдено като законосъобразно в частта си по т. 1.
По
отношение на нарушението с правна квалификация чл. 174, ал. 3 от ЗДвП:
Не се спори, че към момента на
съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал качеството на „водач” на моторно
превозно средство (МПС) по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните
разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция
на термина „водач”. От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да
установи, че деецът управлява МПС. Понятието „управление” на автомобил включва
всяко действие по упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му
в движение. В случая жалбоподателят не оспорва,че е имал това качество през
процесният ден , не е посочил подобно възражение и в Жалбата си.
Административното нарушение по
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП визира в себе си водач на МПС, който откаже да му бъде
извършена проверка с тест за установяване употребата на алкохол/наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Отказът на водача да му бъде
извършена проверка с техническо средство и да даде кръвна проба за установяване
на употребата на алкохол/наркотични вещества или техни аналози са два различни способа,
чрез които се установява наличието на алкохол/наркотични вещества или техни
аналози. В случая на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП
те са употребени именно като две различни алтернативни възможности, които
контролиращият орган следва да предостави на проверявания водач на МПС с цел да
бъде установено дали управлява МПС след или без употреба на алкохол/наркотични
вещества или техни аналози.
Ако водачът
откаже само медицинското изследване, но се беше съгласил да му бъде извършена
проверка с техническо средство, тогава той не би осъществил състава на чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП. Същите изводи следват и при обратната хипотеза, когато
проверяваният водач откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство,
но се съгласи да даде проба за медицинско изследване. По тази причина
изброяването на методите, с които се установява от контролните органи
употребата на алкохол/наркотични вещества или техни аналози не представлява две
различни хипотези на административни нарушения, а се касае за едно единствено
нарушение, изразяващо се в това, че водачът на МПС е отказал да му бъде
извършена проверка за употреба на алкохол/наркотични вещества или техни
аналози, независимо по кой метод.
В случая, както се посочи
жалбоподателят, притежаващ качеството водач по смисъла на § 6, т. 25 от
ДР на ЗДвП и е годен субект на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП .
В настоящият случай ,съдът
намира,че има допуснато процесуално нарушение по следните съображения.
В чл. 3а от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози(Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.) с
лабораторно изследване се цели да се установи употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози, когато водачът откаже извършване на
проверка с техническо средство или тест, не приеме показанията на техническото
средство или теста, или физическото състояние на лицето не позволява извършване
на проверка с техническо средство или тест.
Съгласно чл.4 ,ал.1 от НАРЕДБА
№ 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози(Загл. изм. - ДВ, бр.
81 от 2018 г.),действала към датата на твърдяното нарушение,а и към
настоящият момент- В случаите, когато контролните органи задължително
посещават на място пътнотранспортно
произшествие, се извършва проверка с
техническо средство за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на
водачите на МПС, а при необходимост – и на останалите участници в
произшествието. При необходимост на водачите на МПС се извършва проверка с тест
или те се изпращат за медицинско изследване за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Съгласно ал.2 -При невъзможност да се извърши
проверка с техническо средство или тест на място, от лицата по ал. 1 се вземат
проби от медицински специалист в лечебното заведение, в което са транспортирани
за оказване на медицинска помощ или са настанени за лечение,като ал.3
сочи,че -В
случаите по ал. 2 контролният орган незабавно предприема мерки за установяване
на участниците в пътнотранспортното произшествие, транспортирани за оказване на
медицинска помощ или настанени в лечебно заведение, като посочва на кои от тях
да бъде взета проба и попълва и изпраща до лечебното заведение талона за
изследване по чл. 3, ал. 2.
В Наредбата
не се съдържа задължение за водача задължително да даде кръвна проба. Същият
може както да откаже да получи талона, така и да не се яви в медицинското
заведение или въпреки явяването си може да откаже да даде кръвна проба. Именно
във връзка с тези хипотези в Наредбата са разписани правилата по чл. 6 и чл. 15, ал.7. Първата разпоредба –
тази по чл. 6 е приложима, когато нарушителят откаже да получи талон за
медицинско изследване. В този случай това се удостоверява от контролния орган с
подпис на един свидетел и употребата на
алкохол се установява въз основа на показанията на техническото средство.
Разпоредбата на чл. 15,
ал.7
пък е приложима, когато лицето е получило талона и след като вече е в
медицинското заведение, там откаже да му бъде взета кръвна проба. В
тази хипотеза, отказът се отразява писмено от лекаря върху протокола за
медицинско изследване и отново употребата на алкохол се установява въз основа
на показанията на техническото средство.
В
процесния случай,обаче има неяснота относно задължението на водача,тъй като в
АУАН и НП е посочен час на настъпилото
ПТП- 21,30часа в каквато насока са и
показанията на разпитаният по делото свидетел Д.,че е посетил мястото на
настъпилото ПТП .
От друга страна обаче в издадения от свидетеля
Талон за медицинско изследване е посочен час на проверката 22,30часа,като е дадена възможност на водача да се яви в рамките на
15минути за вземане на кръвна проба м ЦСМП Свиленград,а самият талон е връчен
едва в 23,45ч.
Този период от време от
около 3часа от настъпване на ПТП ,до връчване на процесният талон ,съществено
разколебават доказателствената тежест на
осъщественото ,т.к. не бяха ангажирани доказателства,че непосредствено след
настъпване на ПТП жалбоподателят е бил поканен да бъде тестван по един от двата
начина,а едва в по късен момент е сторено това,през който промеждутък от
време,същият би могъл да е употребил алкохол и респективно тестването му да даде положителен резултат.
В
подкрепа на този извод на съда е чл.6,ал.6 от Наредбата,съгласно която-срока на явяването – до 45 минути, когато
нарушението е извършено на територията на населеното място, в което
се намира мястото за установяване с доказателствен анализатор или за извършване
на медицинско изследване и за вземането на кръв и урина за химическо или
химико-токсикологично лабораторно изследване, и до 120 минути – в останалите
случаи.
Не напразно законодателят е предвидил
по кратък срок за извършване на тестването на водачите ,тъй като се предполага,
че в този кратък период от време резултатите биха били сравнително близки при
евентуална проба отчитаща употреба на забранени от закона вещества,а отделно от
това при по продължителен период от време има вероятност ,водача да употреби
вещество или алкохол , особено след настъпило ПТП в резултат от
стреса.Забавянето в тестването на водача с цели три часа безспорно опорочава
реда предвиден в горепосочената наредба.
Отделно от това от страна на АНО не
бяха ангажирани доказателства,че въпреки първоначалния отказ да даде кръвна
проба,водача-жалбоподател не се е явил за даване на такава,съгласно чл.15,ал.7
от същият н.а,удостоверено от лекар, по реда указан в Наредбата.
При това положение и според
горепосоченото следва да се приеме,че напълно неправилно на жалбоподателят е
било наложено наказание по визирания в НП адм.състав на нарушение, тъй като
както вече бе отбелязано текстът на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП съдържа няколко
хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно и самостоятелното
осъществяване на която и да е от тях обосновава ангажиране на
административно-наказателната отговорност на водача по този текст,което
безспорно не е налице в настоящият случай, тъй като липсват категорични
доказателства,че водача не се е явил да даде кръвна проба/извън горепосоченото
за часовата разлика/,поради което следва да се приеме,че напълно неправилно е
била ангажирана адм.отговорност на жалбоподателя по визирания текст,поради
което обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно в тази му част следва
да се отмени.
За пълнота на съдебният акт ,следва да
се посочи,че хипотетично ако се приеме,че не са налице допуснати от страна на
АНО коментираните по – горе нарушение и недоказаност на нарушението ,съдът би приел
,че е налице правилното приложение на материалния закон, визиращ самостоятелно
административно нарушение, правно квалифицирано: с нормата на чл. 174,ал.3 от ЗДвП, субсумиращо
състава на чл. 174, ал.3, от с. закон. Така дадената от АНО правна квалификация
е вярна, съответства на изложените факти и описани деяния в констативно -
съобразителната част, приети за доказани от органа, които покриват обективните признаци
на посочените административно-наказателни разпоредби.
Като водач, управляващ МПС - лек
автомобил, жалбоподателят е субект на задълженията, предвидени в нормите на
ЗДвП, които установяват правилата за движение по пътищата, изискванията към
водачите и конкретни техни задължения, така и относно движещите се превозни
средства. Деянието, осъществено от жалбоподателя в качеството му на водач на МПС и изразило се отказ да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози или не даде кръвна проба за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични
вещества или техни аналози, който обективен факт съдът би приел за
категорично доказан по делото, безспорно би сочил поведение от негова страна, което е в пряк
разрез и в отклонение от императивната забрана за това, установена в нормата на
чл.174,ал.3 ЗДвП.
Неизпълнението на това задължение би
било съставомерно като административно нарушение, съгласно
административнонаказателния състав на чл.174,ал3 ЗДвП.Такава именно правна
квалификация е дал и административно наказващия орган и тя е правилна, на основание
тази санкционна норма и е наложил съответните наказания-кумулативно предвидени,които
са в твърд размер.
Налице би бил и субективният елемент от
състава на нарушението – извършено е
виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и
значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е
общественоопасния характер на извършваното
от него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Бил
е напълно наясно относно факта, че при проверка от надлежните органи е следвало
да бъда установена употребата, респ. липсата на наркотични вещества или
техни аналози в тялото му по някой от
начините, предвидени в ЗДвП.
Досежно
приложението на чл. 28 от ЗАНН. Преценката за липса на основания и предпоставки
за квалифициране на конкретния случай като маловажен, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането
на санкция на извършителя на нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази
насока, от негова страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ
по аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните
реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки признаците на осъществения
фактически състав на административно нарушение, процесното деяние не разкрива
обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък
изобщо липса на такава, поради което не съставлява маловажен случай, според
Съда. И това е така, както поради неговия формален характер – за
съставомерността му не е предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен
резултат, така и поради наличието не само на смекчаващи, но и на отегчаващи
обстоятелства. В случая с този ефект следва да се отчете, че МПС е управлявано
в населено място с обичайно интензивно и натоварено движение. Поради това
липсват предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно, респ.
за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката на
АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона. От тук, законосъобразно,
правилно и обосновано е издадено НП. И не
на последно място, при разрешаване правният въпрос за осъществяване
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, релевантни според съда са и характера
на този вид административно нарушение и множеството допуснати от страна на
жалбоподателя административни нарушения ,преди констатиране на настоящото,видно
от приобщената по делото справка за нарушител / водач.Предвид гореизложеното
настоящият съдебен състав би приел,че правилно наказващият орган е санкционирал
жалбоподателя.
По разноските:
По делото не се
претендират такива и от двете страни,поради което съдът н едължи изрично
произнасяне.
Мотивиран от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав.
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №20-0351-000853
от 12.10.2020 година на Началника на група към ОД на МВР Хасково, РУ-
Свиленград, в частта в която на И.А.И. с ЕГН ********** *** за извършено
нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП на основание чл.174,ал.3,пр.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2000лева и „ЛИШАВАНЕ ОТ
ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС” за срок от 24
месеца и на основание Наредба №Iз- 2539 на МВР на водача са отнети общо 12точки.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ №20-0351-000853 от 12.10.2020
година на Началника на група към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград, в частта в която на И.А.И. с ЕГН ********** *** за
нарушение на чл.20,ал.1 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 20лева .
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :.........................