№ 4863
гр. София, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20241110173337 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ от ЗК „Лев Инс“ АД чрез
юрк. Лозанов /л.6/ за заплащане на сумата от 1421,30 лв., представляваща регресно вземане
за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско”, включващо 15 лв.
ликвидационни разноски за вреди, причинени при ПТП на 31.10.2019 г. на лек автомобил
"Тойота Хайлукс", с рег. № ВР 9293 ВМ, вследствие противоправно поведение на водач на
автомобил "Дачия Докер", с рег.№ СВ 0871 АС, чиято гражданска отговорност е
застрахована от ответника, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението до окончателното изплащане. Претендират се разноските по
делото.
По иска по чл. 411 КЗ ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по
договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско” за л.а. "Тойота Хайлукс", с рег.
№ ВР 9293 ВМ, е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети
на застрахования автомобил. Твърди, че щетите са на стойност 9496,14 лв., като поддържа да
е изпълнил задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение, както и да е
сторил разходи за ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Твърди, че ответникът е
застраховал гражданската отговорност на делинквента, спрямо когото в полза на ищеца
възниква регресно вземане за платеното застрахователно обезщетение. Ответникът не е
възстановил дължимата сума изцяло, въпреки че е поканен с регресна покана.
Ответникът ЗАД „Алианц България“ чрез адв. Т. е депозирал отговор в
законоустановения срок, с който оспорва иска по размер. Не оспорва настъпването на ПТП-
то, механизма му и вината на застрахования при него водач. Оспорва размера на
причинените вреди, твърди, че същите не отговарят на действително претърпените, като
поддържа да е одобрил и изплатил регресната претенция извънсъдебно в действителния
1
размер на вредите. Моли исковете да бъдат отхвърлени, претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност по реда чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:
Относно иска по чл.411 ал.1 от КЗ
От разпоредбата на чл.411 ал.1 от КЗ се установява, че предпоставките за уважаване
на предявения иск са: 1. настъпила суброгация на ищеца в правата на увреденото лице - 1)
да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2)
застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и 2.
причинителя на вредата да има сключен валиден застрахователен договор с ответника по
застраховка „Гражданска отговорност” /ГО/.
По реда на чл.146 ал.1 т.3 от ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване в
отношенията между страните са обявени следните обстоятелства: Наличие на
застрахователни правоотношения между собственика на лек автомобил "Дачия Докер", с рег.
№ СВ 0871 АС и ответника – гражданска отговорност, между ищеца и собственика на лек
автомобил "Тойота Хайлукс", с рег. № ВР 9293 ВМ – имуществена застраховка към датата на
ПТП – 31.10.2019 г., виновно причиняване на ПТП от водача на лек автомобил "Дачия
Докер", с рег.№ СВ 0871 АС, вследствие на което са причинени имуществени вреди на лек
автомобил "Тойота Хайлукс", с рег. № ВР 9293 ВМ, изплащане от ищеца застрахователно
обезщетение в размер на 9496,14 лв., както и реализирани ликвидационни разноски в размер
на 15 лв., изплащане от ответника и получено от ищеца регресно обезщетение за процесното
ПТП в размер на 8089,84 лв.
Т.е. с плащането на застрахователното обезщетение /стойността на услугата по
възстановяване и отстраняване на щетите/ от страна на ищеца за него е възникнало по
силата на закона суброгационно право спрямо причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” - ответника. Обхватът на
суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което
застрахователят е платил, и от размера на обезщетението, което третото лице като
делинквент дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на застрахования. Причинителят на вредите
респ. неговия застраховател по ГО, който не може да бъде задължен да плати повече,
отколкото са задълженията на делинквента към увреденото лице, нито повече от платеното
от самия застраховател.
Видно от заключението на САТЕ, което съдът кредитира като пълно, ясно и
обосновано, стойността на причинените щети на увредения автомобил към момента на
процесното застрахователно събитие по средни пазарни цени е 19019,08 лв. Вещото лице
защити заключението си в съдебно заседание, проведено на 07.03.2025г. Посочва, че
пазарните цени не зависят от методиките, приети от застрахователните дружества, или от
реално заплатеното от застрахователя на доверен сервиз. Разяснява, че пазарната стойност се
2
определя при осредняване на цени в официален представител и алтернативни доставчици,
което е съобразил и сторил при изготвяне на заключението. Намира, че цените определени в
оценките на застрахователите са занижени и прилагат коефициент за овехтяване на
детайлите, като на пазара е невъзможно да се намерят детайли с посочената степен на
овехтяване, а те се заменят обичайно с нови. Съдът се присъединява към заключението на
вещото лице и по отношение на горните изводи. Следва да се добави, че няма твърдения за
наличието на тотална щета, както и данни за такава, като на вещото лице не са били
поставяни задачи в тази връзка.
Според чл. 499 ал.2 пр. първо КЗ, при вреди на имущество обезщетението не може
да надвишава действителната стойност на причинените вреди.
При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се отчита уговорката
между застрахования и застрахователя - чл.400 ал.1, ал. и ал.3 от КЗ . При положение, че
друго не е уговорено се приема, че застрахователната сума е определена съгласно
действителната стойност и следователно дължимото застрахователно обезщетение следва да
се определи в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно
стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната
стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането, като не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е
инкорпориран в самата застрахователна стойност и действителната стойност на увреденото
имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи
друго със същото качество/ ал.2/, т.е по пазарната му стойност./ тези, за привеждане на
увреденото МПС в изправно техническо състояние, тоест, годно за движение. Макар и
частите, които са повредени, в действителност да не са били нови към датата на настъпване
на ПТП, няма как да се вмени в задължение на застрахованото лице да намери части, със
същата степен на използване и то ще е принудено да закупи нови и техният размер е
неговата действителна вреда/.
В тази насока ВКС се е произнесъл и в Р № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. №
627/2008 г., II т. о., ТК и Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т.
о., ТК, решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о. , решение № 79 от
2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о на ВКС и др.
Конкретиката на случая сочи, че действителната стойност на увреденото имущество е
19019,08 лв., /заключение по САТЕ/ и до който размер ищецът би имал право да получи
плащане по регресната претенция, при условие че е платил обезщетение в същия размер. В
настоящият случай ищецът е заплатил обезщетение под пазарната стойност, като именно до
този размер е възникнало и неговото суброгационно право, тъй като в противен случай би се
стигнало до неоснователно обогатяване.
На съдът е служебно известно, че обичайните разноски за определяне размера на
обезщетението са в границите между 15 лв. и 25 лв. За ликвидационни разходи се
претендира сумата от 15 лв., която също следва да бъде присъдена.
3
При условие, че ответникът е заплатил сумата от 9496,14 лв., то обезщетението което
има право да получи като неплатен размер е 1406,30 лв. и 15 лв. ликвидационни разноски,
които са в рамките на обичайната търговска практика, или общо 1421,30 лв. Следователно,
искът подлежи на уважаване в пълен размер.
Относно разноските
На основание чл.78 ал.1 от ГПК и предвид изхода на делото, ответникът носи
отговорността за заплащане на направените от ищеца разноски, както следва: Държавна
такса в размер от 56,85 лв./представени са две идентични платежни нареждания за сумата от
60 лв. на л. 7 и л.34, като за разликата от 3,15 лв. ищецът може да иска възстановяване по
сметка/; Депозит за съдебно автотехническа експертиза в размер на 200 лв. и
юристконсултско възнаграждение в размер от 100 лв. на осн. чл. 25 НЗПП или общо в
размер на 356,85 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Сребърна“ № 16, да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“
№ 67А, както следва:
- на основание чл. 411, ал.1 КЗ сумата 1421,30 лв., представляваща неплатения
размер на регресна претенция за платено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско” относно автомобил "Тойота Хайлукс", с рег. № ВР 9293 ВМ, поради
настъпило пътнотранспортно произшествие на 31.10.2019 г. по вина на водача лек
автомобил „Дачия Докер", с рег.№ СВ 0871 АС, чиято деликтна отговорност е застрахована
по застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗК „Лев Инс” АД, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 10.12.2024г. до окончателното изплащане.
- на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата от 356,85 лв., представляваща направените
от дружеството разноски по настоящото дело.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5