№ 1608
гр. София, 20.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20231100502295 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Д. Т. С. и Р. Т. С., действащи чрез
процесуалния си представител, срещу неизгодните части на решение № 20225946 от
30.12.2021 г., постановено по гр. д. № 40531/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 42
с-в.
С обжалваната част от решението районният съд е признал за установено по
предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Д. Т. С. и Р. Т. С., установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, че всеки от
ответниците дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от по 146,57 лв. - главница,
представляваща стойността на потребена и незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж.к. *******, за периода от м. 09.2016 г. до м. 03.2017 г. и
сума в размер на по 32,28 лв., представляваща лихва за забава за периода 15.11.2016 г. до
18.10.2019 г., както и сумата от по 0,85 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от м. 10.2016 г. до м. 03.2017 г., ведно със законна лихва
върху главницата от 25.10.2019 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 61519/2019 г. по описа на СРС, 42
състав.
Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението е неправилно
в обжалваната установителна част, незаконосъобразно, необосновано, постановено в
несъответствие със събраните доказателства. Моли се решението в обжалваната част да бъде
отменено, а предявените искове да бъдат отхвърлени в обжалваните части, като се присъдят
направените пред двете инстанции разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД, е
депозирал отговор на въззивната жалба. С него се излагат съображения за неоснователност
1
на въззивната жалба. Претендира се присъждане на сторените пред въззивната инстанция
разноски.
Третото лице - помагач не е взело становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата
и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа
и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а
разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността
на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1
от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен
до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на
приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение
не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка
нарушение на императивни материално правни норми.
Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира
наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
По така предявения иск в тежест на „Топлофикация София” ЕАД е да докаже
основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е. съществуването на
договорни отношения между него и ответника през посочения период, както и че през този
период е доставил в имота на ответника твърдяното количество ТЕ, която е била отчетена и
доставена в съответствие с действащите нормативни актове, а също и нейната стойност.
Според действащата разпоредба на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на
топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна
енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено
ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена
за доставената и потребена топлинна енергия, респективно то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество.
Видно от представения по делото нотариален акт № 37/2017г. Н. С.а, Р. С. и Д. С. са
прехвърлили собствеността върху топлоснабдения недвижим имот на трето лице. Ето защо,
съдът приема, че до датата на съставяне на нотариалния акт – 23.03.2017г. двамата
ответника и Н. С.а са били собственици на топлоснабдения имот.
Установява се от представеното споразумение от 23.03.2017г., че старите
2
собственици и новият собственик са се договорили всички дължими разходи за консумативи
до 10.04.2017г. да се платят от продавачите – двамата ответници и Н. С.а. Исковият период
обхваща м. 05.2016г. до м. 03.2017г. Ето защо, съдът намира, че за процесния период
страните са били обвързани от облигационно правоотношение по доставка на топлинна
енергия, като неоснователни са възраженията на жалбоподателя в тази връзка.
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично
оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите
условия, като след изтичане на едномесечния срок от публикуването на общите условия те
влизат в сила и без изричното им приемане от купувача. С публикуване от топлопреносното
предприятие на одобрените от ДКЕВР Общи условия най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, договорът за продажба се счита за сключен с
конклудентни действия и общите условия обвързват ответника. Тоест, се установява, че
между страните е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба /доставка/
на топлинна енергия, при правата и задълженията, уредени в ОУ и ЗЕ /чл. 153, вр. чл. 149
ЗЕ/. По силата на посочената уредба потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на
доставената топлинна енергия в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася. Собственик на отоплен имот е страна в правоотношението и дължи заплащане
цената на потребената ТЕ ежемесечно, като щом е предвиден срок, той кани, а не фактът на
получаване на съответни фактури.
Предвид изложеното, съдът приема, че между страните в настоящото производство
съществува действително правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
съгласно ЗЕ, като този договор за продажба се счита за сключен при публично оповестените
общи условия с конклудентни действия – по арг. от чл. 150 от ЗЕ. Съдът споделя доводите
на СРС, че всеки от ответниците следва да отговоря за 1/8 от задълженията, до който размер
и са уважени исковете.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като
съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да купуват
топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събра-ние на етажната
собственост. За избора се съставя протокол съгласно Правилни-ка за упражняването, реда и
надзора в етажната собственост (чл. 149а от ЗЕ). Това в случая е сторено, видно от
приложения по делото протокол на ЕС. Ето защо, третото лице помагач е поело
задълженията на топлинен счетоводител за сградата по силата на сключен договор.
3
Отделно, следва да се посочи и че когато договорът с лицето по чл.139 б ЗЕ е прекратен,
съгласно чл. 61 от Наредба № 16-334/2007г., разпределението на топлинната енергия между
потребителите в сграда - етажна собственост се извършва само от топлопреносното
предприятие или от доставчика, т.е., от ищеца, съобразно методиката по приложението към
наредбата. Следователно, липсата на договор с лице по чл. 139 6 ЗЕ няма отно-шение към
съществуването на задължението за заплащане на топлинна енергия.
От заключението на вещото лице – топлотехник по приетата съдебна екс-пертиза
пред СРС, което съдът кредитира като обективно, изчерпателно и мотивирано, се
установява, че ФДР е разпределяло ежегодно ТЕ, след отчет на уредите за дялово
разпределение. От техническа гледна точка, наличието на метеорологична проверка, със
заключение „съответства“ е дало основание на вещото лице да заключи, че за този период
ОТ е било годно средство за техническо измерване.
Относно дължимата главница съдът възприема заключението на вещото лице по
СТЕ, тъй като главницата е изчислена без предишни просрочени или неплатени сметки и
без изравнявания за периоди извън процесния. В него не е включена и сумата за услугата
дялово разпределение. Вещото лице по СТЕ е ус-тановило реално потребеното количество
топлоенергия за процесния период и я е остойностило. С оглед на изложеното, съдът намира
доказан и размерът на потребената ТЕ.
Други оплаквания във въззивната жалба не са наведени, поради което съдът е
ограничен до посоченото в нея.
Поради съвпадане крайните изводите на двете съдебни инстанции, решението в
обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските за въззивната инстанция:
Съдът констатира, че въззиваемият не е внесъл депозит за особен представител на
ответниците, поради същият следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от
150 лв. – депозит за възнаграждение на особения представител.
На въззиваемия на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК следва да се бъдат
присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер на 250 лв., от които:
100 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 150 лв. възнаграждение за особен
представител.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част решение № 20225946 от 30.12.2021 г.,
постановено по гр. д. № 40531/2020г. по описа на Софийски районен съд, 42 с-в.
ОСЪЖДА Д. Т. С., ЕГН: ********** и Р. Т. С., ЕГН **********, да заплатят на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
4
ул. *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК разноски за въззивната
инстанция в размер на 250 лв.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ******* да заплати по сметка на СГС сума в размер на 150 лв.,
представляваща депозит за особен представител на ответниците за въззивното производство,
на основание чл. 77 ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
„Топлофикация София“ ЕАД - „Т.С.” ЕООД.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т.
1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5