№ 75
гр. София, 17.01.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Стефан Милев
Любомир Игнатов
като разгледа докладваното от Иван Коев Въззивно частно наказателно дело
№ 20211100604728 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.
Образувано е по жалба на М.С. срещу Определение от 21.04.2021 г. по НЧД №
5914/2021 г. по описа на СРС, НО, 104-ти състав, с което е потвърдено постановление на
Софийска районна прокуратура от 23.12.2020г., с което на основание чл. 199, вр. чл. 243,
ал.1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, предл. 2 от НПК е прекратено наказателното производство по
ДП № 2554/2019 г. по описа на 01 РУ - СДВР, пр. пр. № 35968/2019 г. по описа на СРП.
В жалбата се излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното
определение, като се иска неговата отмяна. Твърди се, че районният съд е преповторил
фактическите грешки, допуснати в постановлението на СРП, като неправилно е дадена вяра
на показанията на св. З.. Релевира се, че не е обоснован извода за прекратяване на
наказателното производство.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди изложените доводи във въззивната
жалба и се запозна с доказателствата по делото, намери за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, разгледана по същество обаче се явява
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, като първоинстанционното
определение бъде потвърдено поради следните съображения:
От данните по делото се установява, че досъдебното производство е образувано на
21.11.2019 г. за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК. Производството е
образувано по реда на чл. 212, ал. 1 вр. чл. 208, т. 1 от НПК. В хода на производството няма
привлечени лица в процесуалното качество на обвиняеми.
В хода на досъдебното производство като свидетели са разпитани лицата М.С., С.С.,
И.Х., Р. З. у Д.Д.; извършен е оглед на апартамента на св. С., приобщени са писмени
доказателства: разписки и извлечения от банкова сметна на св. С..
1
За да прекрати наказателното производство прокурорът при СРП е приел, че в случая
не е налице осъществен състав на престъпление по чл. 194, чл. 206, чл. 216 от НК или друго
от общ характер, като се касае за спор по повод неуредени гражданскоправни отношения.
Постановлението за прекратяване на наказателното производство било обжалвано от
М.С., в резултат на което било образувано НЧД № 5914/2021 г. по описа на СРС, 104-ти
състав, чието определение е атакувано пред въззивния съд. В определението си районният
съд е приел, че в хода на досъдебното производство са събрани всички възможни
доказателства и не е налице обективна възможност за събирането на нови такива.
Първоинстанционният съд е приел за правилни и обосновани и изводите на СРП, че не се
касае за извършени престъпления от общ характер, а е налице хипотезата на чл. 45 от ЗЗД.
Поради тези съображения районният съд е потвърдил постановлението на прокурора за
прекратяване на наказателното производство като правилно и законосъобразно.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна въззивният съд прие
следното:
Предмет на проверка е определението на районния съд, който съгласно разпоредбата
на чл. 243, ал. 5 НПК се произнася по обосноваността и законосъобразността на
постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Постановлението е обосновано, когато установените по делото фактически
положения обективно съответстват на събрания и проверен по делото доказателствен
материал. Вътрешното убеждение се изгражда върху събраните доказателства и
доказателствени средства и същото е обективно и ненакърнено, когато разследването е
пълно, всестранно и обективно, а прокурорът по пътя на формалната логика, обсъждайки
доказателствата и доказателствените средства по отделно и в тяхната съвкупност, е
достигнал до правилни фактически и правни изводи. Преценката за обоснованост на
постановлението е неразривно свързана с тази за законосъобразност, тъй като в настоящото
производство съдът е длъжен да провери дали са допуснати съществени процесуални
нарушения, каквито са тези на чл. 13 и 14 от НПК, а именно когато разследването е водено
формално, едностранчиво и не са събрани и проверени всички възможни и необходими
доказателства и доказателствени средства, относими към главния предмет на доказване. За
да бъде ефективно разследването, то трябва да бъде всеобхватно и безпристрастно.
Държавното обвинение е задължено да събере всички относими и необходими фактически
данни по случая, които да бъдат подложени на задълбочен и обективен доказателствен
анализ, в резултат на който да се даде отговор дали в конкретния казус е налице
престъпление или не, известен ли е неговият извършител и извършено ли е деянието
виновно.
Анализирайки събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав се
солидаризира с извода на първостепенния съд, че в случая не са налице доказателства,
сочещи към това да е извършено престъпление от общ характер, а се касае за неуредени
гражданско правни взаимоотношения. Действително, от наличната доказателствена
съвкупност става ясно, че между свидетелите С.и от една страна и св. З. от друга е
съществувал договор за наем на апартамент, находящ се в гр. София, ул. „******* –
собственост на св. С.. Безспорно установено по делото е и обстоятелството, че договорът е
бил постигнат чрез устна уговорка между страните, като липсва писмен документ,
удостоверяващ насрещните им и съвпадащи волеизявления досежно конкретни параметри
на договора за наем, както и писмен опис на имуществото към момента на отдаване на
имота под наем. На следващо място правилно СРП, а впоследствие и СРС са приели за
категорично установен и фактът, че към момента на наемане на процесното жилище същото
се е намирало в лошо състояние, което е обусловило и уговорка между страните
(свидетелите С.и и св. З.) за ремонт на апартамента и подобряване на условията за живот. От
събраните устни доказателствени средства се установява, че периодът на наемното
2
отношение между страните е бил от неустановена след месец февруари 2012 г. до август
2019 г., когато св. З. е освободила обитаваното от нея жилище. Устните доказателствени
средства са еднопосочни и досежно факта на постигната уговорка между свидетелите С.и и
св. З. за това, че последната ще постави подова настилка (ламинат) в стаите на апартамента,
както и шкаф-мивка, като впоследствие дадената от нея сума ще бъде възстановена чрез
приспадане от дължимия от нея месечен наем. В изпълнение на поетата уговорка
свидетелката З. действително е поставила ламинат в стаите, както и шкаф мивка в кухнята,
които обстоятелства на свой ред също не са предмет на спор между замесените страни. На
следващо място правилно е прието, че първоначално уговорената наемна цена от 200лв.
поетапно във времето се е увеличавала. Спорните факти в случая касаят от една страна дали
направените разходи за подобрения от страна на св. З. в апартамента на св. С. са били
възстановени и ако да – по какъв начин – чрез приспадане от уговорената наемна цена или
чрез приспадане от реалната пазарна цена на имота.
По отношение на поставените от св. З. подова настилка и шкаф противоречиви са
показанията на свидетелите С.и от една страна и показанията на св. З. от друга относно това
дали и по какъв начин последните са били заплатени от семейство С.и. Твърденията на
свидетелите С.и за извършено прихващане чрез приспадане от наемната цена са общи и
неясни. В съдържателен план показанията им съдържат данни, че уговорената със св. З.
наемна цена е била с няколко стотин лева под пазарната цена, което било с цел прихващане
на разходи във връзка с поддръжката на жилището. Акуратно след цялостен анализ на
доказателствената маса в постановлението за прекратяване е отбелязано, че в съзнанието на
св. З. вещите, с които се е разпоредила (взела със себе си при изнасянето от апартамента) е
третирала като свои собствени, с оглед на което не може действията да бъдат субсумирани
под престъпните състави нито на кражбата, нито на обсебването. Ерго - по-нататъшната им
съдба, доколкото в представите на св. З. вещите са били нейна собственост, категорично не
сочи на извършен състав на престъпление по чл. 194, чл. 206 от НК или по друг текст от НК,
до който извод законосъобразно са стигнали и СРП, и СРС.
Неоснователно е възражението в жалбата, че декларативно СРС е посочил, че
наказателното производство следва да бъде прекратено. Първоинстанционният съд изцяло
се е солидализирал с направените в постановлението фактически и правни изводи за наличие
на гражданско правни отношения между страните, и съответно – за липса на извършени от
страна на св. З. престъпления по чл. 194, чл. 206, чл. 216 от НК или друго, преследващо се
по общия ред. В основата на недоволството от страна на семейство С.и стоят неуредени
имуществени отношения с тяхната бивша наемателка – свидетелката З., които са предмет на
гражданско правно регулиране, както правилно са посочили и СРП, и СРС. Очевидно в
процесния случай свидетелите С.и имат имуществени претенции към св. З. във връзка с
години по-рано сключения между тях договор за наем и обусловените от него и предприети
от св. З. действия по подобряване на жилището. Доколкото се касае за т. нар. „дума срещу
дума“ с оглед липсата на писмени доказателства, в хода на разследването са събрани
наличните и възможни такива, като са обсъдени и изложените от разпитаните свидетели
версии за финансовия развой на отношенията им.
Правилни са изводите на СРС, че атакуваното пред него прокурорско постановление
е обосновано. Това е така, тъй като в хода на досъдебното производство са събрани и
проверени всички възможни и необходими доказателства и доказателствени средства,
относими към главния предмет на доказване и разкриващи обективната истина.
Доказателствената съвкупност е била подложена на анализ от наблюдаващия делото
прокурор. Оценката на доказателствата по отношение на фактическите обстоятелства,
включени в предмета на доказване, е направена в съответствие с правилата на формалната
логика. Контролът за достоверност на свидетелските показания на С.и, З., Х. и Д. е
осъществен на базата на изследване на тяхната вътрешна логичност, както и при
обективната съпоставка помежду им и с останалата доказателствена съвкупност, в частност
3
с представените разписки и извлечения от банкова сметка, както и протокол за оглед.
Изложената в постановлението за прекратяване интерпретацията на доказателствените
източници е вярна, като същите са тълкувани според действителното им съдържание и не е
допуснато преиначаване, изопачаване или игнориране на доказателствата. В резултат на
това прокурорът е достигнал до обосновани фактически констатации, които напълно
съответстват на доказателствената маса по делото. Правилно е изключена и хипотезата за
извършен престъпен състав на чл. 216 от НК, доколкото е отчетено естественото изхабяване
вследствие на ежедневна употреба на ползвани близо 10 години вещи, както и липсата на
умисъл за повреждането им.
Договорът за наем е неформален, поради което и настоящата инстанция приема, че
действително страните по договора се били уговорили да се отдава и ползва временно и
възмездно от св. З. апартамент – собственост на св. С.. Уговорените действия по освежаване
и подобряване на наетия апартамент от страна на св. З., както и последвалото напускане на
съшия, взимайки със себе си поставената подова настилка в кухнята и хола, шкафа в
кухнята и хладилника, са действия, които не попадат под обхвата на наказателно правното
третиране.Както правилно е посочил и първоинстанционният съд случаят касае договорни
отношения с произлизащите от тях права и задължения (вкл. основание, изискуемост,
определяемост, изпълнение, неизпълнение).
Съдържанието на събраните до този момент доказателства все в тази връзка
обуславя извод за липса на извършено престъпление от общ характер, а наличие на
неуредени договорни отношения, като изясняването на имуществените претенции между
свидетелите С.и и св. З. следва да се случи по гражданско правен ред. Въпросът дали
процесният случай касае хипотеза на неоснователно обогатяване, непозволено увреждане
или друго не може да намери своя отговор посредством наказателно правния
инструментариум поради липсата на извършено престъпление от общ характер.
С оглед гореизложеното въззивният съд намира определението на първата инстанция,
с което се потвърждава постановление на СРП от 23.12.2020 г. за прекратяване на
наказателното производство, за законосъобразно и обосновано, поради което същото следва
да бъде потвърдено.
Водим от горното Софийски Градски съд, НО, II-ри въззивен състав на основание чл. 243,
ал. 8, вр. ал. 6, т. 1 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 21.04.2021 г. по НЧД № 5914/2021 г. по описа на
СРС, НО, 104-ти състав, с което е потвърдено постановление на Софийска районна
прокуратура от 23.12.2020 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП №
2554/2019 г. по описа на 01 РУ - СДВР, пр. пр. № 35968/2019 г. по описа на СРП.
Определението е окончателно.
Препис да се връчи на СРП и на М.С..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5