РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Г.О., II-„А“
състав в откритото съдебно заседание на 14.03.2022 г. в състав:
Председател: Мариана Георгиева
Членове: Виолета Йовчева
Димитър
Ковачев
При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия
Ковачев в.гр. дело N. 5605/ 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от С. Г. Г. срещу
Решение № 160468 от 25.07.2020г., постановено по гр. д. № 45703/2019г. по описа
на Софийски районен съд, 165 с-в, с което е отхвърлен предявения от Г. срещу „Т.С.“ЕАД
отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК с предмет недължимост на сумите
от 3321,85 лева главница-цена на ТЕ; 566,84 лева лихва за периода 03.03.2009г.
– 22.10.2012г., 177,77 лева разноски по изпълнително дело 20138560400315 на ЧСИ
Б.Б., за които суми има издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. 22729/2012г. на
СРС.
С жалбата моли решението да бъде отменено и да се
уважи иска като се претендират и разноски за двете инстанции.
Изтъкват се съображения за неправилност на решението.
Посочва, че след 27.02.2013г. не са извършвани никакви действия по
изпълнителното дело и е изтекла тригодишна давност, която счита за приложима.
Счита, че с насрочен опис на движими вещи не се прекъсва давност, защото не е
реално извършен, като посочва практика на ВКС. Влязлата в сила заповед за
изпълнение не прекъсвала давност поради липса на СПН. Неправилно СРС приел, че
доброволните плащания прекъсват срока за перемпция.
Иска отмяна на решението и уважаване на иска.
Няма постъпил отговорна жалбата.
СГС при
проверка по чл. 269 ГПК намира
решението за валидно и допустимо. По
отношение на неговата правилност СГС е ограничен до оплакванията в жалбата и
императивните материални норми.
От фактическа страна няма спор между страните, относно
влизането в сила на заповедта за изпълнение въз основа на която е издаден
изпълнителния лист, по който е образувано изпълнителното дело.
Спорът е какъв е приложимия давностен срок за вземания
обективирани в изпълнителен лист, издаден след влязла в сила заповед за
изпълнение, както и дали и кога са извършвани действия прекъсващи давността.
По спорния въпрос за приложимия давностен срок настоящият състав на СГС споделя
виждането, че влязлата в сила заповед за изпълнение е приравнена на влязло в
сила решение и давността е пет години за всички вземания включително лихвите съгласно
чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Характерно за влезлите в
сила решения е тяхното установително действие в отношенията между страните -
след влизане в сила на решението страните не могат да продължават спора.
Правното положение е установено и страните са длъжни да съобразяват своето
поведение с решението. Те не могат да се позовават на факти и обстоятелства
възникнали до приключване на устните състезания след които решението е влязло в
сила - такива факти са преклудирани. Изключение представляват институтите на
отмяна на влязло в сила решение и случаите ако след устни състезания са
настъпили нови факти, даващи право на нов иск за спорното право.
Аналогично е положението
при влезлите в сила заповеди за изпълнение. Съгласно практиката на ВКС длъжника
по заповедта не може да оспорва вземането с възражения основани на факти или
обстоятелства, които са му станали известни или са могли да му станат известни
до изтичане на срока за възражения. Следователно влязлата в сила заповед има
установително и преклудиращо действие.
Осъдителните решения имат
изпълнителна сила, каквато имат и заповедите за изпълнение по чл. 410 ГПК след
влизането им в сила. Както при съдебните решения, така и по отношение на заповедите
има възможност за преразглеждане на съществуването или дължимостта на вземането
само на строго лимитирани основания - по реда на чл. 423 ГПК (аналогичен на чл.
303, ал 1, т. 5 ГПК), чл. 424 или чл. 439 ГПК.
Редът по чл. 439 е приложим
при нововъзникнали обстоятелства, които както при съдебните решения могат да се
релевират чрез иск щом са настъпили след приключване на устни състезания и
съответно не се преклудират.
Основанията по чл. 424 ГПК
са аналогични на основанията за отмяна на влезли в сила решения по чл. 303, ал.
1, т. 1 с особеност, че се релевират по исков ред.
Видно от гореизложеното
чрез разпоредбите на чл. 423, чл. 424 и чл. 439 ГПК законодателят е придал на
влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането,
защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и
атакуването на влезли в сила решения.
Изрично в Решение № 118 от 07.07.2022
г. на ВКС по гр. д. № 4063/2021 г., Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о.,
ГК; Решение № 93 от 17.05.2021 г. на ВКС по гр.
д. № 2766/2020 г., IV г. о., ГК, Определение
№ 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV Г. О. е посочено, че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на присъдено
нещо и срока
на давността е вече по чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
От фактическа страна се установява от копието на
изпълнителното дело, че то е образувано по молба от 30.01.2013г.
В молбата се съдържа овластяване на ЧСИ с правата по
чл. 18 ЗЧСИ, включително да определя изпълнителен способ.
На 26.02.2013г. са изпратени запорни съобщения до банки
и е наложен запор на банкови сметки.
Налагането на запор е действие прекъсващо давността и
срока по чл. 433, т.8 от ГПК.
От този момент и до 26.06.2015г. когато е обявено ТР 2/2013г.
на ОСГТК на ВКС давността е спряла да тече на основание Постановление 3/1980г.
на Пленума на ВС. По отношение действието на ТР 2/2013г. настоящият състав
споделя изразеното в Решение 170/17.09.2018г. по гр.д. 2382/2017г.
на ВКС, IV Г.О. и решение на ВКС от 21.02.2019г. по
гр.д. 2917/2018г., IV
Г.О. виждане, че отмяната на
постановлението на върховния съд действа занапред, от обявяването на новото
тълкувателно решение.
На 23.07.2013г. ищцата е признала задълженията си с
молбата до ЧСИ, с която е заявила, че ще погасява задълженията на вноски от
50-100 лева всеки месец до 20-то число. След тази молба има постъпили плащания
от ищцата на 29.07.2013г; 20.08.2013г.; 14.10.2013г. и на 11.03.2014г. Всяко
плащане означава, че се прекъсва срока по чл. 433, т. 8 ГПК, защото след като
има изпълнение не е налице интерес за
кредитора да посочва и иска прилагане на друг изпълнителен способ. В този
смисъл и Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г.
о., ГК.
На 02.02.2016г. преди да изтече срока за перемпция е
постъпила молба от взискателя за справка и за налагане на запор върху трудово възнаграждение
и/или пенсия. Запор не е наложен, но няма данни неизвършването на действието да
е станало по вина на взискателя. Действително няма данни да е заплатена такса,
което прави молбата за запор нередовна, но няма и данни ЧСИ да е указал на
взискателя да заплати такава и нейния размер. Както е разяснено и в Решение №
37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК искането на взискателя
дори да е нередовно прекъсва давността, освен ако взискателя има вина за
неизвършване на способа, а в случая няма. По
същият начин е прекъсната и давността и срока за перемпция на 14.02.2017г. с
молба за запор върху банкови сметки. След 14.02.2017г. няма искани и извършвани
никакви действия, водещи до прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и
изпълнителното дело се е перимирало на 14.02.2019г.
На 05.08.2019г. е депозирана исковата молба.
Последното действие довело до прекъсване на давност е
на 14.02.2017г. Новата давност (от 5 години, а не както се сочи в жалбата три
години) би изтекла на 14.02.2022г. Но съгласно ЗАКОН за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците чл. 3, т. 2 се спират
давностните срокове до отмяната на извънредното положение. Съгласно § 13
от ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към Закона
за изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила
от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на
този закон в "Държавен вестник".
Тоест от 13.03.2020г. до 21.05.2020г. давност не е
текла по силата на закона. С два месеца и осем дни следва да се удължи и
давността по конкретния случай и при това положение давностния срок би изтекъл
на 22.04.2022г. и не е изтекъл, нито към деня на исковата молба, нито към деня
на приключване на устните състезания пред въззивния съд (14.03.2022г), към
която дата се формира и силата на присъдено нещо.
Ето защо решението с което искът е отхвърлен е
правилно макар и по частично различни мотиви.
При този изход на въззивното производство право на
разноски има само въззиваемото дружество, което претендира юрисконсултско
възнаграждение, което СГС определя на 50,00 лева, като намира че съгласно чл.
78, ал. 8 от ГПК е обвързан само от максималния размер на предвиденото в
наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждение, но не и от минималния.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 160468 от 25.07.2020г., постановено по гр.
д. № 45703/2019г. по описа на Софийски районен съд, 165 с-в.
ОСЪЖДА С.Г.Г. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „Т.С.“ЕАД
с ЕИК ******* 50,00 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение за
въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател : Членове : 1. 2.