Р Е Ш Е Н И Е № 261986
гр. Пловдив, 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, III граждански състав, в публично
заседание на деветнадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при
секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 19203 по описа за 2019 г. на
Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с осъдителен иск с
правно основание чл.61, ал.2 ЗЗД, предявен от Г.К.Т. и Н.М.Т. против Б.С.Б..
Ищците твърдят, че са били собственици на ¼
идеална част от ПИ с идентификатор № ****, находящ се в гр. **** и на ПИ с
идентификатор № ****, находящ се в гр. ****. Собственици на друга ¼
идеална част от имотите били Х. И. Я. и М. Е. Я., а ответницата притежавала
½ идеална част. Сочат, че съсобствениците взели решение за подготовка на
имотите за застрояване, като постигнали съгласие цялостната подготовка по
организиране на всички дейности, необходими за последващото
строителство да бъдат извършени от Г.К.Т.. Ответницата се съгласила да участва
в изграждането на новата сграда, като страните се уговорили, че всички разноски
във връзка с подготовката на документите, необходими за осъществяване на
строителството, ще бъдат платени съобразно идеалните части, които всеки един от
собствениците притежава след приключване на процедурата. Всеки от
съсобствениците физически лица учредили еднолични дружества с ограничена
отговорност, на които прехвърлили собствеността по отношение на притежаваните
от тях идеални части от имотите. За започване на проектирането на бъдещата
сграда, следвало да се издадат скица, скица виза за
проектиране, както и извадка от ПУП. Твърдят, че ищците заплатили всички
разходи за изготвянето на проектите за бъдещата сграда, както и таксите за
разглеждане и одобрение на инвестиционните проекти, а в последствие и такса за
издаване на разрешение за строеж и съгласуване на инвестиционните проекти, за
одобряване на плана за управление на отпадъците, за одобряване на план за
безопасност и здраве, както и за откриване на строителна площадка. Сочат, че са
подали необходимите искания до Община Пловдив, за получаване на разрешение за
разчистване на терена – събаряне на съществуващи сгради и премахване на
растителност в имота, като за премахването на растителността била заплатена
сумата от 5950 лв. За осъществяване на строителството, била открита партида към
ВиК; било необходимо и включване към
електроразпределителната мрежа; били заплатени и всички дължими за двата имота
данъци. Общата заплатена от ищците сума била в размер на 8887 лв., като
ответницата не заплатила направените от ищците разноски, съобразно размера на
притежаваните от нея идеални части от имота, а именно сумата от 4481,88 лв.
Предявяват настоящия иск, като намират, че исковата молба е покана за заплащане
на претендирата сума. Молят за неговото уважаване и
присъждане на сторените в производството разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника със становище за неоснователност на предявения иск.
Оспорва заплатените от ищците разноски в размер на 8887 лв. да са за
подготовката на съсобствените парцели за изграждане
на жилищна сграда. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноските.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
С нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № ***** Г.К.Т. и Х. И. Я. са придобили собствеността по отношение
на ½ идеална част от ПИ с идентификатор № ****, находящ се в гр. **** и
½ идеална част от ПИ с идентификатор № ****, находящ се в гр. *****.
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ ***** се установява, че Х. И. Я., М. Е. Я., Г.К.Т., Н.М.Т. и Б.С.Б. продават
на „Треви Инвест“ ЕООД (1/4 идеална част), „Т. Инвест“ ЕООД (1/4 идеална част) и „Ес Ес
Би Тур“ ООД (1/2 идеална част) от ПИ с идентификатор № ****, находящ се в гр. ****
и ПИ с идентификатор № ****, находящ се в гр. *****.
С нотариален акт за доброволна делба на
право на строеж в съсобствен поземлен имот № ***** е
извършена делба между дружествата по отношение на имотите и правото на строеж
върху самостоятелни обекти.
Видно от разрешение за строеж № 89/
21.06.2017 г., е разрешено на Г.К.Т., Х. И. Я. и Б.С.Б. да извършват
строителство на обект: „ново средноетажно – четири
пететажно застрояване на многофамилна жилищна сграда,
подземен паркинг и кафе-аператив в ПИ с идентификатор
№ ****, находящ се в гр. **** и ПИ с идентификатор № ****, находящ се в гр. *****.
Видно от писмо от Община *****, район *****изх.
№ ***** е издадена заповед № ***** на ***** на район *****за премахване на декоративна
дървесна растителност, находяща се на ул. ***** и на ул. *****.
От заключението на приетата по делото
СТЕ на вещо лице В.Р. се установява, че размерът на сумата от представените към
исковата молба разходни документи, отнасящи се за двата процесни
имота е в размер на 4110,09 лв., а увеличената стойност на ПИ с идентификатор №
**** с площ от 131 кв.м., находящ се в гр. ***** с извършеното събаряне на сгради
е в размер на 2094 лв.
От показанията на разпитания по делото
свидетел Х. И. Я. се установява, че заедно със страните по делото били съсобственици
на два поземлени имота, в които заедно построили жилищна сграда. За
подготовката на земята за строителството следвало да се извършват дейности, за
които заплатили ищците, а другите съсобственици следвало да им заплатят
припадащите се разходи съобразно притежаваната от тях идеална част от имотите. Ответницата
не се противопоставила на извършваните от ищците действия.
При
така установените правнорелевантни обстоятелства,
чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени
средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна
страна:
По
правната квалификация на предявения осъдителен иск:
Един от извъндоговорните източници на
облигационни отношения е воденето на чужда работа без пълномощие - negotiorum gestio. Съгласно разпоредбата на чл.61, ал.1 ЗЗД, ако
работата е била предприета уместно и
е била добре управлявана в чужд
интерес, заинтересуваният е длъжен да изпълни задълженията, сключени от негово
име, да обезщети управителя на работата за личните задължения, които той е
поел, и да му върне необходимите и полезни разноски заедно с лихвите от деня на
разходването им. В ал.2 на чл.61 ЗЗД е регламентирано, че ако работата е
предприета и в собствен интерес,
заинтересуваният отговаря само до размера на обогатяването му, а съгласно ал.3
– ако някой е предприел чужда работа въпреки волята на заинтересувания,
последният отговаря по правилата за неоснователно обогатяване. От текста на
законовите норми следва, че всяка от посочените разпоредби регламентира
различен размер на отговорността на доминуса. Така, в случаите, в които
гесторът е предприел работата и в
собствен интерес, той може да търси от заинтересования тази сума, с която
последният би се обогатил – чл.61, ал.2 ЗЗД.
В процесния случай, страните по делото
са били съсобственици на два поземлени имоти, като ищците са притежавали
¼ идеална част, а ответницата – ½ идеална част от имотите. Ищците
са предприели действия по подготовка на имотите за застрояване, а именно –
почистване от дървесна растителност, откриване на партида във ВиК, проучване и включване към електроразпределителната
мрежа, за което били заплатени изискуемите такси и разноски. Ищците също така
заплатили административните разноски за разглеждане и одобрение на
инвестиционен проект, такса за издаване на разрешение за строеж и съгласуване
на инвестиционния проект, за одобряване на план за управление на строителните
отпадъци и откриване на строителна площадка. Така описаните дейности са
извършени от ищците, за което свидетелстват, както представените към исковата
молба писмени доказателства, така и показанията на разпитания по делото
свидетел.
От значение за основателността на исковата претенция е
дали работата е била предприета уместно от ищеца и дали е водена добре, т.е.
било ли е необходимо извършването на всички дейности в имота и те добре ли са
изпълнени. Така описаните предпоставки се установяват от събраните по делото
доказателства, поради което искът е доказан по своето основание. При наличие на
всички други предпоставки, обемът на отговорността на доминуса
в случая, би се определил от нормата на чл.61, ал.2 ЗЗД, а именно – отговаря за
поетите задължения, необходимите и
полезните разноски, но само до размера на обогатяването му. При извършени
подобрения, отговорността се ограничава до по-малката сума между стойността на
направените разходи и увеличената стойност на имота вследствие на подобренията.
Така – решение № 487/ 30.11.2011 г. по гр.д. № 1503/ 2010 г. на ВКС, I г.о. При определянето на стойността се взема предвид пазарната цена на извършените в полза на
останалите собственици строителномонтажни работи в
процесната сграда – в този смисъл решение №132/09.11.2009 г., постановено по
гр.д. № 563 по описа за 2008 г. на ВКС, I т.о.
От заключението на вещото лице В.Р. се
установява, че стойността на направените разходи в имотите за подготовката им
за строителство възлиза на сумата от 4110,09 лв. за частта, която е притежавала
ответницата. До този размер следва да се уважи предявения осъдителен иск, като
за разликата до пълния му размер от 4481,88 лв. подлежи на отхвърляне. Като
законна последица от уважаване на иска е присъждане на законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 25.11.2019 г.
По отношение на разноските:
При
този изход на спора право на разноски има всяка една от страните по спора
съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от иска. На първо място,
на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно с
уважената част от иска. Съгласно списък на разноските ищецът претендира сумата
от общо 2128,40 лв. В тази сума страната е включила е внесената по делото
гаранция за допуснатото обезпечение на предявения иск в размер на 500 лв.,
която не следва да се присъжда като разноски, доколкото подлежи на
освобождаване и връщане на страната след приключване на производството по
делото и отмяна на обезпечението. Затова от пълния размер на реално сторените
разноски от 1628,40 лв., следва да се присъди сумата от 1493,32 лв. Ответницата
също има право на разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК съразмерно с
отхвърлената част от иска, но доколкото такива не се доказаха, не следва да се
присъждат.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Б.С.Б., ЕГН: **********, адрес: *** да
заплати на основание чл.61, ал.2 ЗЗД на Г.К.Т., ЕГН: ********** и Н.М.Т.,
ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, сумата от 4110,09 лв. (четири хиляди сто и десет лева и девет стотинки), представляваща
стойността на припадащата се част от извършените разходи за подготовка на
строителството в ПИ с идентификатор № ****, находящ се в гр. **** и ПИ с
идентификатор № ****, находящ се в гр. *****, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
25.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1493,32 лв.
(хиляда четиристотин деветдесет и три лева и тридесет и две стотинки) –
съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 4110,09
лв. до пълния предявен размер от 4481,88 лв.
Решението може да бъде обжалвано от
страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно
с оригинала.
К.К.