П Р О
Т О К О Л
12.03.2018 година град
БУРГАС
РАЙОНЕН СЪД наказателна колегия, 44 н. с.
На дванадесети март две хиляди и
осемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
Съдебен секретар: Красимира
Андонова
Прокурор: Бояна
Кузманова
сложи за
разглеждане докладваното от съдия Ненкова
наказателно от общ характер дело
№ 1313 по описа за 2017 година
На именно повикване в 10.00 се явиха:
За Районна
прокуратура - Бургас - редовно уведомени, се явява прокурор Кузманова.
Обвиняемият Х.Р.М.,
нередовно призован, не се явява.
Явява се адв. Н.А. от
БАК, определена за служебен защитник на обвиняемия от досъдебното производство,
редовно уведомена.
Съдът докладва, че по
делото не е върната информация относно изпълнението на първата съдебна поръчка
до Кралство Мароко, извън докладваното в предходно съдебно заседание писмо.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че са налице
процесуални пречки за даване ход на делото. Считам, че в случая са налице основания
за прекратяване на наказателното производство в съдебното заседание, на основание
чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, тъй като в случая е налице
изтекла абсолютна давност по отношение на извършеното от обвиняемия Х.Р.М.. В
случая е повдигнато на последния обвинение за извършено престъпление по чл. 182,
ал. 2 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до 6
месеца или с глоба до 3000 лева.
Съобразно разпоредбите на чл. 81,
ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, абсолютният давностен срок за разследваното
престъпление е 4 години и половина. При изчисляване на същия считам, че е
изтекъл на 28.02.2018 г., поради което към настоящата дата 12.03.2018 г. абсолютната
давност за наказателното преследване за посоченото престъпление е изтекъл, поради
което моля да се прекрати наказателното производство, на основание чл. 289, ал.
1 от НПК, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК.
По отношение на обвиняемия няма
взета МНО, както и няма веществени доказателства по делото, които да налагат
произнасяне, на основание чл.289, ал. 3 от НПК.
АДВ. А.: Уважаема г-жо съдия, моля да
постановите определение, с което да прекратите производството по делото, поради
изтичане на абсолютната давност по закона за наказателното преследване, като
считам, че правата на моя подзащитен са гарантирани от мен в качеството ми на
защитник по делото. Считам, че делото следва да бъде прекратено, като отчитам
факта и че обвинението, за което е предаден на съд, не е за тежко умишлено
престъпление и е в интерес на обвиняемия производството да се прекрати, поради
изтичане на абсолютната давност, а не да продължи с постановяване на съдебен
акт. Считам, че моят подзащитен не би се възползвал от тази хипотеза, тоест да
желае делото да продължи. Моят подзащитен би бил съгласен с казаното от мен за прекратяване
на делото с нарочно определение от съда, поради изтичане на абсолютната законова
давност.
Съдът констатира, вземайки предвид
становищата и на представителя на държавното обвинение, и на присъстващия в съдебно
заседание назначен служебен защитник на обвиняемия от хода на ДП, че са налице
процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, като
видно от изявленията на присъстващите в съдебно заседание страни по делото, то
същите еднопосочно заявяват позиция в тази насока, като излагат довод, че в
случая е изтекла предвидената в закона абсолютна давност, която изключва
наказателно преследване спрямо обвиняемия съобразно и тежестта на повдигнатото
спрямо него обвинение. Спрямо обвиняемия Х.Р.М. Прокуратурата е внесла
обвинителен акт за това, че на 30.08.2013 г. в гр. Бургас не е изпълнил съдебно
решение № 103/29.01.2013 г. по гр. д. № 10006/2012 г. по описа на БРС относно
лични контакти с малолетното си дете Х М., като не го е върнал на майка му в
определеното в съдебното решение по горното дело време, като деянието
представлява особено тежък случай – престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК. Както
правилно посочва прокурорът в днешното съдебно заседание, а и защитата на
обвиняемия, то към датата на съдебното заседание – 12.03.2018 г. е изтекъл
абсолютният давностен срок, определен в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Обвинението
срещу обвиняемия Х.Р.М. е за престъпление, което по смисъла на закона и по
аргумент на разпоредбата на чл. 93, т. 7 от НК не е тежко такова, тъй като се
предвижда за него същото наказание лишаване от свобода до шест месеца или глоба
до 3000 лева. Следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, независимо от спирането, или прекъсването на давността, наказателното
преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с 1/2 –ра срока,
предвиден в предходния член. Както вече беше посочено по-горе, вземайки предвид
правната квалификация на престъплението, за което е повдигнато обвинение на
обвиняемия М. и наказанието за същото, то абсолютната давност в случая се явява
4 години и 6 месеца. В конкретния случай срокът на абсолютна давност за
престъплението, за което е обвинен обвиняемия М. и предаден на съд, както вече
съдът посочи по-горе, е 4 години и 6 месеца. Престъплението е довършено, съгласно
повдигнатото обвинение, на 30.08.2013 г., видно и от заключителната част на
обвинителния акт, т.е срокът от 4 години и 6 месеца е изтекъл, както правилно
сочи представителят на държавното обвинение, към 28.02.2018 г. (по аргумент и
на разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НПК), като след дата 01.03.2018 г. не
следва да се реализира наказателно преследване спрямо лицето по смисъла на
закона, а към датата на днешното съдебно заседание - 12.03.2018 г., то е
изключена възможността, поради изтичане на абсолютна давност за престъплението,
да се търси наказателна отговорност на обвиняемия М.. Съгласно императивните
норми на чл. 80 и чл. 81 от НК, наказателното производство срещу обвиняемия
следва да бъде прекратено, освен ако същият не желае делото да продължи (по
аргумент на разпоредбата на чл. 289, ал. 2, вр. чл. 24, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3
от НПК). В случая, видно от зяявеното от защитника на обвиняемия в днешното
съдебно заседание – адв. А., назначена за служебен защитник на лицето още от
хода на ДП, с оглед гарантиране защита правата на обвиняемия, предвид воденото
на цялото ДП в негово отсъствие, тоест в хипотезата на задочност, то същата в
днешното съдебно заседание изразява позиция от името на нейния подзащитен, че в
негов интерес е производството да приключи с нарочно определение на съда,
констатиращо изтеклата абсолютна давност за наказателно преследване спрямо
нейния подзащитен, като счита, че това е в интерес на обвиняемия М. и изрично
заявява, че не желае делото да продължи с постановяване на окончателен съдебен
акт. Съдът в този смисъл намира, че следва да приеме за законосъобразни
доводите на прокуратурата за прекратяване на делото, на основание чл. 289, ал. 1,
вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, като в тази насока е и позицията, заявена от защитата,
като релевантно е изявлението на защитник, а именно, че изрично желае делото да
се прекрати в днешното съдебно заседание и на посоченото основание, което е в
интерес на обвиняемия и неин подзащитен.
Съдебният състав
счита в тази насока, че следва да посочи и следните аргументи:
На първо място,
видно от материалите по ДП № 1858/2013 г. по описа на 01 РУ пир ОД на МВР –
Бургас, пор. № 3687/2013 г. по описа на БРП, пр.пр. № 13124/2013 г. по описа на
БРП, то в хода на ДП са били положени множество усилия от страна на
разследващите органи за откриване на настоящия обвиняем по делото.
На първо място, видно от
материалите по ДП, е била успешно реализирана съдебна поръчка, като обвиняемият
М. е бил открит на известния по делото адрес от мароканските власти, като
същият се е явил пред властите и е отговорил на поставените от прокуратурата
въпроси, като е посочил и актуален адрес, на който пребивава в Република
Мароко, като следва да се подчертае, че тези действия са били реализирани след
посочените от прокуратурата дати за явяване на лицето за привличането му в
качеството на обвиняем, като същият не се е възползвал от това.
Нещо повече, видно от
съдържанието на същите тези въпроси, то обвиняемият М. изрично е посочил, че
живее на адрес в Кралство Мароко, гр. К, кв. Б, вила № ; представил е
националната си лична карта пред властите; бил му е проведен разпит по
посочените въпроси, прочетен му е бил и документът, изпратен от Прокуратурата,
преведен на френски език, като самото провеждане на разпита /стр. 108 от ДП/ е
станало след всички, в т.ч. резервни дати, посочени от Прокуратурата за явяване
и привличането му в качеството му на обвиняем. Видно от отговорите, които
лицето е депозирало към онзи момент, то същият не само посочва постоянния си
адрес в Кралство Мароко, но излага и че на този адрес живее с дъщеря си Х; че е
напуснал пределите на РБългария на 02.07.2012 г.; сочи, че дъщеря му живее с
него от влизането му в Мароко в неговата къща и под негова опека на посочения
адрес; че ходи на училище в 4-ти клас, като живее с него и неговата майка, има
и лична бавачка, която се грижи за нея и двамата са в добри отношения помежду
им. Следователно се налага извод, че при постановяване на първата съдебна
поръчка по делото в хода на съдебното производство, то същата е именно на
установения адрес на лицето, на който, видно от гореизложеното, същият
постоянно пребивава със своята дъщеря и майка и където очевидно би могъл да
бъде призован, макар и предвид обстоятелството, че се касае за Кралство Мароко,
а видно от докладваното в предходно съдебно заседание писмо, то поръчките до
тази държава се изпълняват в един продължителен времеви период - между 7 и 12
месеца, като към днешна дата, въпреки множеството процесуални усилия, положени
от страна на прокуратурата в хода на разследването и от страна на съда, след
предаване лицето на съд, то същото не е било открито в хода на съдебното производство,
като правата му са били охранявани и гарантирани от назначен служебен защитник
и въпреки процесуалните усилия от страна на съдебния състав, личното явяване на
обвиняемия М., преди изтичане на предвидената в закона давност, не е било
реализирано по обективни причини, посочени по-горе.
Същевременно институтът на
давността се явява абсолютна пречка за продължаване на производството, предвид
заявеното и от страна на прокуратурата и на защитата в днешното съдебно
заседание, като съдът е задължен при констатиране на изтичане на предвидения
давностен срок да прекрати производството, в случай че има изявление в тази
насока, каквато е и процесната хипотеза.
В този смисъл следва да се
посочи, че съдът е обвързан с правната квалификация на деянието, дадена от
прокуратурата, при внасянето на обвинителния акт и повдигането на надлежно
обвинение спрямо конкретното лице. В случая, както вече беше посочено по-горе,
престъпният състав, за който прокуратурата е счела, че следва да бъде
ангажирана наказателна отговорност на лицето, за който има доказателства, е
престъпният състав на чл. 182, ал. 2 от НК, като по същността си този състав на
престъпление охранява обществени отношения, свързани с неизпълнение на съдебни
решения, цитирани от прокуратурата в обвинителния акт, като в случая, според
представителя на държавното обвинение, е особено тежък, като Наказателният
кодекс на РБългария предвижда за това престъпление наказание лишаване от
свобода до шест месеца или с глоба до 3000 лева. Следователно, съдът е обвързан
от така повдигнатите обвинения и следва при така повдигнатото обвинение и с
тази правна квалификация да съобрази и давността по смисъла на горецитираната
разпоредба на чл. 80 и чл. 81 от НК, като абсолютната давност в случая по
такова повдигнато обвинение и такъв размер на предвиденото наказание, императивно
е определена на 4 години и 6 месеца. При наведени възражения за изтекла такава
давност и при констатиране изтичането на същата, съдът е длъжен да се произнесе
съобразно закона, като в случая констатира, че действително законопредвиденият
срок - давностен такъв - е изтекъл и наказателното преследване спрямо обвиняемия
М. следва да бъде преустановено.
Същевременно следва да се
отбележи, че в предходно съдебно заседание и във връзка с искането от същото
това заседание на прокурора за приложение на чл. 269, ал. 3, т. 4, б.”б” от НПК,
съдът с мотивирано определение е посочил, че със свое Решение № 69/27.09.2017
г. на БОС, постановено по ВЧНД № 990/2017 г., окръжната съдебна инстанция в
мотивите си е посочила, че прокурорът не е следвало да приема, че е налице хипотезата на чл. 269, ал. 3, т. 4, б.”б” от НПК, като съдебният състав е описал, че при гледането на делото от първа
инстанция следва по предвидения процесуален ред – чрез нарочна съдебна поръчка
пред съдебните власти в Кралство Мароко - да се призове лицето М., който да
организира защитата си и да се яви пред българските съдебни власти, като му
бъдат разяснени правата. В допълнение се посочва, че не е изключено обвиняемият,
след надлежно призоваване, да се яви и упражни правото си на защита.
След постъпването на така
цитираното определение на доклад на съдията-докладчик по НОХД № 1313/2017 г.,
то същият с нарочно разпореждане от 12.10.2017 г. е насрочил делото по реда на
Глава 28 от НПК, като, съобразявайки указанията, дадени от въззивната инстанция
с цитирания вече съдебен акт, е постановил делото да се гледа в разумни
срокове, като е определил и да се извърши съдебна поръчка до Кралство Мароко с
посочване и на три резервни дати за явяване на лицето и връчване на същата на
постоянния му адрес, установен по делото. Тази съдебна поръчка е била изпратена
в Министерството на правосъдието на 09.11.2017 г. и до момента няма никакъв
отговор по нея, освен писмо, с което се докладва изпращането й до Кралство
Мароко, като съдът е постановил и втора такава, но видно от съдържанието на
докладваното в предходно съдебно заседание писмо от Директор на Дирекция
„Международно правно сътрудничество и европейски въпроси” към Министерството на
правосъдието, то за изпълнение на съдебната поръчка до Кралство Мароко са
необходими между 7 и 12 месеца. Следователно, към момента не е изпълнена още
първата съдебна поръчка, постановена от съда, като по втората е следвало да има
и доокомплектоване.
От изложеното се налага извод, че
съдът и до настоящия момент е положил надлежни процесуални усилия за
призоваване на лицето, съблюдавайки, както закона, така и правата на
обвиняемия, така и указанията на по-горната инстанция, за да не бъде нарушено
правото на защита на същия. В този смисъл съдебният състав не е приложил задочната
процедура в горецитирания смисъл, за което и окръжната инстанция вече се е
произнасяла.
Същевременно, видно от
разпоредбата на чл. 378, ал. 1, изр. 2 от НПК, за да се проведе процедура по
Глава 28 от НПК, страните следва да бъдат редовно призовани. Видно от всичко
изложено и към настоящия момент обвиняемият по делото М. не е бил редовно
призован.
Водим от всичко изложено, съдът е
продължил процесуалните си усилия по издирване на обвиняемия и редовното му
уведомяване за делото, за което, видно от цитираната правна квалификация,
явяването му не е и задължително, тъй като делото е било насрочено за
разглеждане по реда на Глава 28, при която се предвижда освобождаване от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание, в случай че са
налице предпоставките за това. Въпреки изложеното, съдът, съобразявайки се и с
горецитираните указания на окръжната инстанция и положил множество усилия
редовно да призове лицето за съдебно заседание, останали безуспешни по
обективни причини, като същевременно е гарантирал правата на обвиняемото лице
посредством назначения му служебен защитник за разглеждане на делото.
На следващо място, видно от
материалите по делото, то втората постановена поръчка също е била с три
резервни дати, последната от които 12.03.2018 г., тоест днес, което като цяло
са кратки процесуални срокове за разглеждане на делото, за да приключи в
разумен срок. Следователно съдебният състав, водим от всичко изложено, е
направил необходимото за приключване на делото, но предвид факта, както на
времетраенето на досъдебното производство, така и на усложненията, настъпили и
в хода на съдебното такова по откриване и призоваване на обвиняемото лице и
съобразно правната квалификация на обвинението, повдигнато на това лице, то за
съдебния състав при наведени възражения и то основателни такива, видно от гореизложеното
за изтекла абсолютна давност за наказателно преследване на лицето, то съдебният
състав разполага с единствена възможност, императив на закона, да констатира
изтичането на тази давност и да прекрати производството в горепосочения смисъл.
Водим от всичко изложено
и на основание чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК,
О П Р Е Д Е Л И : № 332
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НОХД № 1313/2017 г. по
описа на Районен съд - Бургас.
Определението подлежи на обжалване и
протестиране в 15-дневен срок пред Окръжен съд Бургас.
Протоколът е написан в съдебно
заседание, което приключи в 10.30 часа.
СЕКРЕТАР: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
В.О:К.А.