Р Е Ш Е Н И Е
№………………..…./…………………….г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание,
проведено на седемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
МЛ.С. ТАНЯ КУНЕВА
като разгледа докладваното от младши
съдия Кунева
възз. гр. дело №
845 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.435 и сл. от ГПК и е образувано по жалба с вх. 697/10.01.2019 г.,
подадена от Й.Д.Ч., чрез адв. В. - взискател в изпълнителния процес, и по жалба с
вх. № 6455/07.03.2019 г. на К.Г.К., подадена чрез адв.
Д. – длъжник в изпълнителния процес и двете жалби срещу постановление за
разноски от 20.12.2018 г. на ДСИ М. М.при СИС при ВРС, по изп.д.
№ 3094/2018 г.
Жалбата на Й.Ч. е насочена срещу намаляването
от съдебния изпълнител на разноските за адвокатско възнаграждение, претендирани от взискателя. Твърди, че неоснователно ДСИ е редуцирал
размера на адвокатското възнаграждение, като сторените от него разноски са
доказани в изпълнителния процес и са съобразени с минималните размери за
образуване и водене на изпълнителното дело. Намира, че е налице неправилно
приложение на закона и Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което и следва да бъде отменено постановлението за
разноски, като се признае пълния размер на разноските за адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 436, ал. 2 от ГПК е
постъпило възражение от длъжниците К.Г.К. и П.З.К., чрез процесуален
представител адв. Д., в което се изразява становище за
неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като се
излагат аргументи, че разноски не се дължат, поради погасяване на задължението
преди получаване на поканата за доброволно изпълнение. Настоява се, че
доказателствата за заплатено възнаграждение са представени по-късно след
изплащане на дълга и не следва да се присъждат дори и в редуцирания размер. По
тези съображения намира, че заплатените разноски следва да останат в тежест на
взискателя.
С жалбата на длъжника К.Г.К. се атакува
постановлението за разноски в частта на присъдените разноски за адвокатско
възнаграждение с доводи за неговата незаконосъобразност, поради това, че дългът
е погасен извънсъдебно, преди получаване на поканата за доброволно изпълнение и
длъжниците не са знаели за образуваното изпълнително производство. Сочи се, че
доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение са представени по-късно
и не следва да се възлагат в тежест на длъжниците.
В срока по чл. 436, ал. 2 от ГПК е постъпило
възражение от взискателя Й.Ч., чрез процесуален
представител адв. В., в което се изразява становище за
неоснователност на жалбата. Настоява, че дългът е погасен след завеждане на
изпълнителното дело, за което длъжниците са дали повод, поради което разноските
за заплатено адвокатско възнаграждение са дължими. Сочи се, че тези разноски са
поискани с молбата за образуване на изпълнителното дело и правилно присъдени от
съдебния изпълнител. Акцентира, че предвид многобройните молби и становища
депозирани от взискателя присъдените разноски са в необоснован нисък размер.
На основание чл. 436, ал.3 от ГПК, ДСИ М. М.е
приложил писмени мотиви към жалбата, в които е описал извършените процесуални
действия по изпълнителното дело. Изложил е и доводи за неоснователност на
жалбите. Относно редуцирането на претендираното от взискателя адвокатско
възнаграждение е изложил съображения, че по делото не са осъществявани действия
по принудително изпълнение като поискания от взискателя изпълнителен способ не
е приложен.
Настоящият съдебен състав на ВОС, като взе предвид
данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, прие за
установено следното от фактическа
страна:
Изпълнително дело № 3094/2018г. е образувано
на 01.06.2018 г. по молба на адв. И.В., като
пълномощник на Й.Ч. въз основа на изпълнителен лист издаден по гр. д. №
154/2014 г. на РС - Девня, с който П.З.К. и К.Г.К. са осъдени да заплатят на молителя
суми в общ размер на 5038,50 лева, представляваща сторени по водените между
страните дела съдебно-деловодни разноски.
За
осъществяваните в изпълнителното производство представителство и защита
взискателя е представил пълномощно за адвокат В..
С молба от 05.06.2018 г. взискателят,
чрез адв. В., е поискал налагане на възбрана на
собствен на длъжниците недвижим имот, находящ се в с. Кипра.
Видно от молба с вх. № 15990 от 12.06.2018 г.
взискателя е представил втори изпълнителен лист и е поискал присъединяване на
задължението по него към образуваното изпълнително дело.
Съгласно представения изпълнителен лист от
11.06.2018 г. П.З.К. и К.Г.К. са осъдени да заплатят на Й.Ч. сумата от 1020
лева, представляваща извършени съдебно-деловодни разноски по в.гр.д. №
2090/2016 г.
Представен е договор за правна защита и
съдействие, от който е видно, че заплатения на адв. В.
хонорар е в размер на 600 лева за образуване и процесуално представителство по
изпълнителното дело. С разпореждане от 27.06.2018 г. вземането по този
изпълнителен лист е присъединено към делото.
Видно от материалите по изпълнителното дело
на 25.06.2018 г. е постъпила молба от длъжниците П.З.К.
и К.Г.К., с която се иска прекратяване на производството, поради извършено
плащане, като са представени доказателства за това плащане на 06.06.2018 г. и се възразява срещу разноските по делото.
На 28.06.2018 г. е депозирано становище от
процесуалния представител на длъжника, с което се изразява становище за дължимост на сторените по делото.
От представените по делото покани за
доброволно изпълнение до длъжниците се установява, че същите са връчени на пълномощник
Наталия Господинова на 10.07.2018 г. (л. 43а и л. 44а).
С молба от 24.07.2018 г. П.К. и К.К. са представени доказателства за извършено плащане на
21.06.2018 г. и по втория изпълнителен лист в размер на 1020 лв. и са
претендирали разноските да останат в тежест на взискателя.
Съгласно молба от 08.08.2018
г. процесуалният представител на взискателя е настоявал искането за понасяне на
разноски от взискателя да бъде отхвърлено.
С молба от 03.10.2018 г. Й.Ч. чрез адв. В. е представил справка за разноските и е поискал
тяхното присъждане. Срещу размерът на претендираното възнаграждение длъжниците
с молба от 19.11.2018 г. са релевирали възражение за
прекомерност.
С разпореждане от 20.12.2018 г. съдебният
изпълнител е редуцирал размерът на адвокатското възнаграждение до 200 лева
съобразно Наредбата за адвокатските възнаграждения и на същата дата е издал
постановление за разноски, с което е възложил в тежест на длъжниците заплащане
на следните суми: 24 лева – държавна такса; 18 лева – такса по чл.37 от
Тарифата за налагане на възбрана и адв. възнаграждение
по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. за образуване на изп.
дело в размер на 200 лева.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
По жалбата на длъжника К.Г.К., в частта, в която са присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в полза на взискателя, съдът намира следното:
Жалбата е допустима като подадена в
срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК - съобщението за разноските е невръчено редовно
на жалбоподателя видно от писмо с вх. № 16932/04.06.2019 г. на съдебния
изпълнител, поради което съдът намира за предявена в срок, от процесуално
легитимирана страна – длъжник в изпълнителния процес, срещу акт на
съдебния изпълнител, подлежащ на обжалване. По същество жалбата е
неоснователна.
Съгласно чл. 79, ал.
1, т. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в
случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК, освен поради
плащане, направено след започване на изпълнителното производство. Следователно
ако с плащане преди започване на изпълнителното производство е изпълнено
задължението, за принудителното изпълнение на което е образувано изпълнителното
производство, разноските по изпълнението и за представителство на взискателя са
за сметка на взискателя.
В настоящия случай,
видно от данните по изпълнителното дело, длъжникът не е заплатил задължението
си преди образуване на изпълнителното производство. Изпълнителното производство
е образувано на 01.06.2018 г., а плащанията от длъжниците са постъпили на 06.06.2018 г. и 21.06.2018 г. Съдебният изпълнител е
разпоредил правилно възлагане на разноските по делото в тежест на длъжниците.
Ирелевантно е обстоятелството, че те са узнали по-късно за образуваното дело,
доколкото след постановяване на решението са имали възможността да изпълнят
доброволно задължението си.
По изложените
съображения и по аргумент от чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските следва да се
възложат на длъжниците, поради което съдът намира жалбата на К.Г.К. за неоснователна и следва да се
остави без уважение.
По жалбата на взискателя Ч., с което е намален претендирания от него размер на адвокатско възнаграждение
съдът намира следното:
Жалбата е допустима, като подадена в
срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК - съобщението за разноските е връчено редовно на
жалбоподателя на 02.01.2019 г., а жалбата депозирана по пощата на 09.01.2019 г.,
съобразно представените доказателства с молба вх. № 17490/07.06.2019 г.; от процесуално легитимирана страна
– взискател в изпълнителния процес, срещу акт на ЧСИ, с който той се е
произнесъл по разноските. Разгледана по същество е частично основателна.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, насрещната страна може да иска от съда да присъди по-нисък размер на
претендираното адвокатско възнаграждение, поради прекомерност, като съобрази
фактическата и правна сложност на делото. В случая, изпълнителното производство
не е с висока степен на фактическа и правна сложност, което да изисква
заплащане на хонорар от 600 лв. Възможността за намаляване на възнаграждението
е ограничена от законовите разпоредби на чл. 78, ал. 5 от ГПК до минималните
размери установени в наредбата на Висшия адвокатски съвет.
От представените
преписи от изпълнителното дело е видно, че в хода на изпълнителното дело вземането
на взискателя е погасено. Действително към момента на постановяване на
разпореждането на ЧСИ за определяне размера на адвокатското възнаграждение не
се установява извършване от него на действия с цел удовлетворяване на паричното
вземане на взискателя. В случая обаче пълномощникът на взискателя освен
подаване на молбата за образуване на изпълнителното производство, многократно е
депозирал становища по направени от длъжника искания и възражения. Затова и при
съобразяване на на фактическа и правна сложност на
делото, извършените процесуални действия от процесуалния представител на
взискателя и при съобразяване на разпоредбите на чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението
за адвокат за образуване на изпълнителното производство, процесуално
представителство и защита следва да се намали на 500 лв. До този размер
искането за присъждане на разноски е основателно и като е намалил разноските на
взискателя до 200 лева, съдебният изпълнител е действал незаконосъобразно.
Поради това постановлението за разноски следва да се измени и да се увели
определения на взискателя размер на разноски от 200 лева на 500 лева. В
останалата част жалбата, съдържаща искане за определяне на разноски над 500
лева до претендираните 600 лева адвокатско
възнаграждение следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
жалба с вх. № 6455/07.03.2019 г. на К.Г.К., подадена чрез адв. Д. – длъжник в изпълнителния процес срещу
постановление за разноски от 20.12.2018 г. на ДСИ М. М.при СИС при ВРС, по изп.д. № 3094/2018 г.
ИЗМЕНЯ по жалбата
с вх. 697/10.01.2019 г., подадена от Й.Д.Ч.,
чрез адв. В. - взискател в изпълнителния
процес, постановление за разноски от 20.12.2018 г. на ДСИ М. М.при СИС при ВРС,
по изп.д. № 3094/2018 г. В ЧАСТТА, в която са
определени разноски на взискателя Й.Д.Ч. в размер на
200 лева, като УВЕЛИЧАВА така
определените разноски от 200 лева на
500 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.
697/10.01.2019 г. на Й.Д.Ч. в останалата част.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от настоящото решение на ДСИ М. М.при СИС при
ВРС, по изп.д. № 3094/2018 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: