№ 486
гр. Ловеч, 18.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на осемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАН ИВАНОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
в присъствието на прокурора Ц. М. П.
като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Частно наказателно дело №
20234300200404 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 437 и сл. от НПК.
Постъпила е молба от Б. Б. Т., в която посочва, че изтърпява присъда в
размер на 1 година и 4 месеца, като е изтърпял по-голямата част от нея. Моли
да бъде предложен за условно предсрочно освобождаване.
Упълномощеният от Началника на Затвора Ловеч ИРД Г. Д. счита, че не
следва да бъде уважена подадената молба по изложените доводи в
становището представено от началника на Затвора – Ловеч.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч зам. окръжен прокурор
Ц. П. счита, че не са налице доказателства за поправянето и превъзпитанието
на лишения от свобода, поради което предлага молбата на осъдения Б. Б. Т.
да бъде оставена без уважение.
Служебно назначеният защитник на лишения от свобода адв. В. Г.
излага, че молбата на Т. за условно предсрочно освобождаване е основателна
и следва да бъде уважена. Счита, че са налице предпоставките на закона,
даващи основание за това. Акцентира, че на същия е определена и награда за
постигнати успехи, което според нея сочи, че подзащитния й се е поправил,
предвид и на това че от самото начало упражнява общественополезен труд.
Лишеният от свобода Б. Б. Т. в съдебно заседание моли да бъде уважена
молбата му. Сочи, че е осъзнал грешката си и че се е поправил.
Настоящата инстанция като съобрази постъпилата молба, становището
на страните изразено в съдебно заседание и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
1
От фактическа страна:
В момента осъденият Б. Б. Т. изтърпява наказание лишаване от свобода
наложено с Определение № 34 от 06.06.2023 г. по НОХ д. № 458/2023 год. по
описа на ОС – Русе, в размер на 1 (една) година и 4 (четири) месеца, ЕИСПП
№ на НП – ГИП22230337ГЧБ, с начало на наказанието 07.06.2023 година. Към
днешна дата 18.10.2023 г. е изтърпял 4 (четири) месеца и 11 (единадесет) дни;
от предварителен арест по НОХД № 458/2023 г. на Окръжен съд гр. Русе – 5
пет месеца и 16 шестнадесет дни, както следва: 1. По ЗМВР – 12.10.2022 г. – 1
(един) ден; 2. С МНО „Задържане под стража от 13.10.2022 г. до 20.01.2023 г.
– 3 (три) месеца и 7 (седем) дни; 3. С МНО „Домашен арест“ от 20.01.2023 г.
до 06.06.2023 г. – 4 (четири) месеца и 16 (шестнадесет) дни:2= 2 (два) месеца
и 8 (осем) дни; фактически е изтърпял 9 (девет) месеца и 27 (двадесет и седем)
дни; от работа 1 (един) месец и 3 (три) дни или ВСИЧКО – 11 (единадесет)
месеца, и има ОСТАТЪК от 5 (пет) месеца.
Б. Т. постъпва в затвора в Ловеч на 08.06.2023 г. Въпреки злоупотребата
с ПАВ, не са отчетени зависимости.
В момента се работи по всички задачи, залегнали в първоначалния план
на присъдата. Следва да се има предвид, че корекционната работа с лишения
от свобода е започнала реално след постъпването му в ЗО „Полигона“, т. е.
26.06.2023 г. Поради тази причина по-време на престоя на лишения от
свобода в затвора, се отчитат минимални промени в нуждите, настъпили по
време на изпълнение на наказанието и поправителните въздействия. Текущата
оценка на риска от вреди е без промяна, все още липсва занижение спрямо
първоначалната. Рискът от вреди в затвора клони към среден, но в
обществото продължава да е от среден към висок. Зоната очертаваща се като
най — проблемна е отношение към правонарушението. Лишеният от свобода
все още формално приема отговорността за извършеното, неустойчива е и
мотивацията му за промяна.
Предложени са му и е дал съгласието си, но не е участвал в
специализирани индивидуални и групови програми поради естеството и
натовареността на работата му. Водена е индивидуална корекционна дейност
по задачите от плана на присъдата.
В ЗО „Полигона“ първоначално му е предоставена възможност да
работи по доброволен труд, а малко след това е изведен на работа на външен
работен обект. Към момента продължава да работи на външен обект
***********. При желание е участвал в културно информационни, спортни и
други организирани дейности на групата. За престоя си в затвора не е
наказван. С цел стимулиране е награден веднъж, както следва: Със заповед №
Л - 439/28.09.2023 г. - „Извънредна хранителна, пратка“.
Социално - възпитателната работа с лишения от свобода е насочена към
промяна на нагласите и уменията за мислене. Реализацията на стъпките и
рационалността на работата се ограничава отчасти от кратките срокове на
третиране въпреки декларираното желание за промяна. Поставените задачи от
плана не са реализирани напълно, поради което следва да се продължи
работата с Т. във времето, за постигане на трайна положителна промяна.
Прогнозата за развитие на личността в условията на свобода на този
2
етап все още е неясна. В състояние е да прецени условията на средата и засега
поведението му е в съответствие е изискванията, но това лишеният от свобода
съобразява с непосредствените си интереси. Следва да се има предвид, че
въпреки че се стреми да са придържа към привидно добро поведение, налице
са прикрити негативни нагласи към правораздавателните й пенитенциарните
органи. Има желание единствено да работи, но това му желание е с цел
съкращаване па престоя му в затвора.
Не без значение са и наличието на предишни наложени присъди й
характера на извършеното престъпление и отношението към него. Осъждан в
миналото за кражби и притежание на наркотици. Влиза в затвора за първи
път, малко след като е изтекъл периодът му от условно наказание. Отличава
се като тих, кротък и непретенциозен. В общуването е миролюбив и
неконфликтен.
Оценката на риска от рецидив е в средните стойности – 58 т. Зоните
влизащи в риск са: отношение към правонарушението – не приема напълно
вината /формално/, завишена самооценка; управление на финансите и
доходите - приема за основен доход разпространението на марихуана,
употребява ПАВ; злоупотреба с наркотици - употребявал ПАВ и получавал
осъдителна присъда свързана с употреба и притежание на ПАВ; умения за
мислене – късно осъзнава последствията, действа импулсивно под влияние на
приятели.
При изготвената оценка на риска от сериозни вреди е отчетен среден и
има ситуативен характер против здравето. Засяга, но не във висока степен
обществото в общ план, като даване на негативен пример. Ескалира след
употреба на ПАВ. В условията на затвора са отчетени риск от уязвимост,
както и опасения във връзка с контрола и нарушение на задълженията.
Режимът му все още не е заменен в следващ по-лек. Липсва занижение
на риска и изпълнение на предвидените в плана на присъдата цели.
Видно от изложеното в доклада на инспектор Г. Х. е, че прогнозата за
развитие на личността на Т. в условията на свобода е все още е неясна.
Лишеният от свобода е в състояние да прецени условията на средата и засега
поведението му е в съответствие с изискванията, но това същият съобразява с
непосредствените си интереси. В хода на поправителния процес са
постигнати минимални позитивни резултати, дефицитите в отношението към
престъплението, нагласите, уменията за рационално мислене, мотивацията,
остават на дневен ред въпреки декларираното желание за промяна. Рискът от
вреди не е променян. Въпросът за вината също остава на дневен ред. Нужно е
да продължи работата по поставените задачи в плана на присъдата.
Необходимо е също така контролът спрямо него да бъде постоянен, а
третирането авторитетно и безкомпромисно.
От правна страна:
Съдът, като съобрази постъпилата молба от осъдения Б. Б. Т.,
становището на началника на Затвора – Ловеч и доказателствата по делото
счита, че същата е неоснователна и не следва да бъде уважена.
Установено е по делото, че към датата на съдебното заседание
3
осъденият Т. е изтърпял фактически 1/2 от наложеното наказание лишаване
от свобода, т.е. налице е една от предпоставките за условно предсрочно
освобождаване, а именно осъденият е изтърпял не по-малко от 1/2 от
наложеното му наказание, съгласно чл. 70, ал.1 т.1 от НК.
От приложените и подробно посочени по-горе писмени доказателства и
материалите по делото настоящата инстанция приема, че може да се направи
извод, че не са налице доказателства за положителни промени в поведението
на осъдения в пълен обем, респ. да се приеме, че с изтърпяната част от
наказанието са постигнати целите на специалната и генералната превенция,
предвидени в чл. 36 от НК. Съгласно установената съдебна практика – ПВС
№ 7/85 изм. с ПВС № 8/87 констатацията, че осъденият е показал примерно
поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно
положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и
дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието,
с оглед промяната на личността и поведението на осъденото лице, както и
липсата на рискове, което е в защита на обществения интерес.
В тази връзка настоящият състав съобразява отразеното в доклада от
ИСДВР Г. Х. и съгласуван с началник сектор СДВР главен инспектор Ст. С.,
от който определено става видно, че рискът от вреди в затвора клони към
среден, но в обществото продължава да е среден към висок, като най
проблемната зона е отношение към правонарушението, тъй като осъденият
формално приема отговорността за извършеното, а е налична и неустойчива
мотивация за промяна. В подкрепа на становището е изявеното от самия
осъден по време на съдебните прения, сочейки, че осъзнава „грешката си“ в
смисъл, че и към настоящия момент Т. не е осъзнал високата степен на
обществена опасност на извършеното от него деяние. Още повече и че
същият е осъждан и преди това за държане и разпространение на
високорискови наркотични вещества. Все в тази връзка следва да бъде
отбелязано и че към настоящия момент режимът на същия не е променен /л. 9
и л. 10 от делото/.
Действително както се сочи и от служебно назначения защитник адв. Г.
налична е една награда видно от заповед № Л-439 от 28.09.2023 г., от която
може да се направи извод, че са настъпили позитивни промени, но с оглед
отразеното в доклада съдът приема, че към настоящия етап не е настъпило
изцяло позитивен ефект от изтърпяната част от наказанието в пълен обем.
Нещо повече, както сочи и ИСДВР Г. Х., прогнозата за развитие на личността
в условията на свобода на този етап е все още неясна.
Съобразявайки изложеното дотук, настоящата инстанция приема, че не
са налице основанията на чл. 70, ал.1 от НК и не следва да се уважава
молбата на Б. Б. Т. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
остатъка от 5 (пет) месеца от наложеното му наказание с Определение № 34
4
от 06.06.2023 г. по НОХ д. № 458/2023 год. по описа на ОС – Русе, в размер на
1 (една) година и 4 (четири) месеца.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 440, ал.1 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Б. Б. Т., роден на
**.**.**** г. в гр. Г.О., област В.Т., с постоянен адрес: гр. Р., ул. ***,
български гражданин, със средно-специално образование, неженен, осъждан,
ЕГН **********, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
остатъка от 5 (пет) месеца от наложеното му наказание с Определение № 34
от 06.06.2023 г. по НОХ д. № 458/2023 год. по описа на ОС – Русе, в размер на
1 (една) година и 4 (четири) месеца, като неоснователна.
Определението подлежи на обжалване от осъдения и от началника на
Затвора – Ловеч и на протест от прокурора в 7-дневен срок от днес пред
Апелативен съд гр. Велико Търново по реда на глава двадесет и втора.
Определението се изпълнява незабавно след изтичане на срока за
обжалване, освен ако е подаден частен протест, който не е в интерес на
осъдения.
Препис от определението, след влизането му в сила, да се изпрати на
осъдения Б. Б. Т., на началника на Затвора Ловеч и на Окръжна прокуратура
Ловеч.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
5