Р Е Ш Е Н И Е
№ 1212/23.6.2023г.
Град
Пловдив, 23.06.2023
година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в открито заседание на петнадесети юни
две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Любомира Несторова
Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Борис Михов, като разгледа
докладваното от съдия Харитева к.а.н.д.
№ 1231 по описа на съда за 2023
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл.
от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на „Урожай“
ЕООД срещу решение № 34 от 27.03.2023 г., постановено по а.н.д. № 100 по описа
на Районен съд Асеновград за 2023 година, с което е потвърдено наказателно
постановление № НП-339 от 29.11.2022 г. на зам.-министъра на земеделието, с
което на основание чл.49а ЗПЗП на „Урожай“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град Асеновград, ул. „Черни връх“ № 5, представлявано от
управителя П.Ж.Ф., е наложена имуществена санкция в размер на 5100 лева за
нарушение на чл.33б, ал.1 ЗПЗП.
Според касатора решението е неправилно поради нарушение
на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост, поради което се иска неговата отмяна и отмяна на обжалваното
наказателно постановление или изменение на наложената имуществена санкция на
500 лева.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва
касационната жалба и моли да се потвърди обжалваното решение като правилно по
съображения, изложени в писмен отговор. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава
заключение за неоснователност на касационната жалба и моли да се потвърди
решението на Асеновградския районен съд като правилно.
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна
по делото, за която поправеното решение е неблагоприятно, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради следните съображения:
За да потвърди наказателното постановление, районният
съд е приел за безспорно установено, че към датата на проверката 27.10.2022 г.
имот с идентификатор 72789.13.239, с начин на трайно ползване по КВС/КККР: ливада,
в землището на с. Тополово, община Асеновград, целият с площ 60244 кв.м, от
които 57868 кв.м попадащи в слой ПЗП, собственост на „Урожай” ЕООД, като част
от имота, попадащ в слой ПЗП – 50414,5339 кв.м или 5,041 ха, е била изорана с
дискова брана, т.е., безспорно е била нарушена забраната по чл.33б, ал.1 ЗПЗП. Неоснователни
според районния съд са възраженията за неясноти относно субекта на нарушението
и изпълнителното деяние, тъй като са налице безспорни доказателства, че имотът
е регистриран и се води на „Урожай” ЕООД и е включен в поддържания от
Министерството на земеделието регистър за земеделската земя, попадаща в слой
ПЗП. Според районния съд след като към 27.10.2022 г. наказващият орган
безспорно е установил, че имотът се ползва не по предназначение съгласно
чл.33б, ал.1 ЗПЗП, датата, на която е реализирано изораване, се явява без
съществено значение, а описаното в АУАН и наказателното постановление нарушение
е достатъчно пълно, точно и ясно, като за нарушителя е станало възможно да
разбере какво е нарушението и каква е правната му квалификация, така че да
организира защитата си. Според районния съд при определяне размера на
наложената имуществена санкция наказващият орган се е съобразил с критериите на
чл.27, ал.2 ЗАНН, като е отчел тежестта на нарушението, наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства (нарушението е за първи път), че представителят на
дружеството е указал необходимото съдействие на проверяващите. Тъй като размерът
на имуществената санкция е бил определен на основание чл.49а ЗПЗП, отм., ДВ,
бр.102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., а обжалваното наказателно
постановление е издадено на 29.11.2022 г., районният съд е извършил преценка по
смисъла на чл.3,ал.2 ЗАНН и е направил извод, че с измененията в ЗПЗП, ДВ, бр.102
от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., е приет нов чл.85, чиято алинея първа
възпроизвежда текста на отменения чл.49а, т.е., новият закон не предвижда
отпадане на отговорността и наказуемостта за този вид нарушения, нито предвижда
по-ниски размери на наказанията, т.е., новият закон не се явява по-благоприятен
за нарушителя. Според съда не са били допуснати нарушения от страна наказващия
орган при определяне на размера на имуществената санкция, изложени са мотиви и
е налице позоваване на чл.50 ЗПЗП и на Методика за определяне размерите на
санкциите, одобрена от министъра на земеделието въз основа на доклад рег.№
93-7179 от 27.09.2018 г. Наложената санкция съответства като конкретен размер
на засегнатата от нарушението площ и не надвишава този размер, поради което за
съда не са били налице основания за намаление на санкцията, защото наложената
санкция е минималната за съответното нарушение за този имот.
Решението е правилно. Правнорелевантните факти са
установени по безспорен начин и въз основа на тях са направени обосновани и
съответни на материалния закон изводи, които напълно се споделят от
касационната инстанция, поради което и на основание чл.221, ал.2 АПК препраща
към мотивите на първоинстанционното решение.
Неоснователно и неподкрепено от никакви доказателства
е възражението на касатора, че процесният имот не попада в слой „Постоянно затревени
площи“. Напротив, заповедта за одобряване на слоя е общодостъпна на сайта на
Министерството на земеделието (МЗ), обявена е на 09.03.2021 г., без данни за
нейното оспорване от страна на дружеството, т.е., налице е влязъл в сила
административен акт. Проверката в директория „Идентификация на земеделски
парцели“ в сайта на МЗ дава възможност да бъде направена справка относно
географския обхват на специализирания слой „Постоянно затревени площи“, в който
попада процесният имот. Освен това, изводите на районния съд са подкрепени и с
информацията от констативен протокол от 27.10.2022 г., в който са отразени данните
от проверката на комисията, назначена за изпълнение на заповедта на министъра
за извършване на теренни проверки. Т.е., налице е официален писмен документ,
който се ползва с материална доказателствена сила относно отразените в него
факти и обстоятелства и тази доказателствена сила не е била оборена от
дружеството в съдебното производство при негова доказателствена тежест.
От страна на дружеството не е поискано събиране на
доказателства или допускане извършването на съдебна експертиза, за оборване
доказателствената сила на официалните документи или за установяване на други
благоприятни за дружеството факти, които доказателства и доказателствени средства
да са били отказани от първостепенния съд, поради което касационната инстанция
намира за напълно неоснователно възражението за допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила.
Необосновано и неоснователно е също възражението на
дружеството относно датата на извършване на нарушението. Посочената в АУАН и в
наказателното постановление дата – 27.10.2022 г. – не е доказано да е невярна.
На тази дата е извършена проверка, тази дата е посочена в констативния протокол
от проверката и на тази дата е установено неправомерното ползване не по
предназначение на площите, включени в слой „Постоянно затревени площи“ – едно
от изпълнителните деяния на нарушението по чл.33б, ал.1 ЗПЗП. Т.е., АУАН и
наказателното постановление са издадени в сроковете по чл.34 ЗАНН и изводът на
районния съд, че е ирелевантна за законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление датата на извършеното разораване, е напълно обоснован
и правилен, защото на 27.10.2022 г. от проверяващата комисия е безспорно
установено ползването не по предназначение на площи, включени в специализирания
слой.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че обжалваното решение като допустимо,
обосновано и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото
и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да
бъде уважено и да бъде осъден касаторът да заплати на МЗ сумата 80 лева на
основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 34
от 27.03.2023 г., постановено по а.н.д. № 100 по описа на Районен съд
Асеновград за 2023 година.
ОСЪЖДА Урожай“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Асеновград, ул. „Черни връх“ № 5,
представлявано от управителя П.Ж.Ф., да заплати на Министерството на
земеделието сумата 80 (осемдесет) лева, юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.