РЕШЕНИЕ
N
гр.София 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, II- „А“ състав в
откритото съдебно заседание на 23.11.2023 г. в състав:
Председател: Виолета Йовчева
Членове: Мариана Георгиева
Димитър
Ковачев
Като разгледа докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 759 по описа
за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М.А.В.-К. срещу Протоколно Решение от
20.10.2020г. на СРС по гр.д. 68372/2019г., с което в първа фаза на делбено
производство СРС е допуснал делба на два недвижими имота при квоти по ½
идеална част за всяка от страните по делото, като не е разгледал направено от
настоящата жалбоподателка възражение по чл. 30 от Закона за наследството за възстановяване
на запазената ѝ част от наследството на А.А.В. (баща на страните) накърнена
чрез извършено от него приживе в полза на ищеца И.В. дарение на парична сума от
5000,00 лева.
Изложени са оплаквания срещу отказът на СРС да разгледа възражението и
искането възстановяване на запазената част на жалбоподателката да бъде
извършено като ѝ бъде определен по-голям дял в собствеността върху единия
делбен имот-апартамент 53.
Постъпил е отговор на жалбата, с който тя се оспорва.
СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за
валидно и допустимо. Липсата на произнасяне по същество в на СРС по
възражението за възстановяване на накърнена запазена част не води до
недопустимост на решението (Решение № 17/, 29.01.2020г. по гр.д. №1748 от 2019,
ВКС I Г.О.), като въззивния съд дължи произнасяне по него с
диспозитив.
По правилността на решението.
Съгласно посочената практика на ВКС и друга такава съдът е длъжен да се
произнесе по съществото на направено в производството по съдебна делба
възражение по чл. 30 ЗН.
Във въззивното дело е прието за разглеждане направеното чрез възражение
искане за възстановяване на запазена част, като с определения на въззивния съд
от 20.10.2021г; 08.02.2022г.; са дадени указания на страните по необходимостта
за изясняване на състава на наследствената маса и съдът се е произнесъл по направени
във връзка с тези указания твърдения и искания от страните.
С молби от 16.11.2021г. и 18.11.2021г. страните са заявили, че няма
други имоти в наследството, няма МПС, наследодателя не е имал задължения.
И. В. прави твърдения, че е имало банкова сметка, ***. В.-К. след
смъртта на баща им, която се разпоредила с авоарите по сметката.
В ОСЗ на 24.11.2022г. И.В. лично е направил признание, съответно е
отделено за безспорно, че е получил като дарение от баща си (наследодателя А. В.) сумата от
5000,00 лева и е оттеглил твърдението си за характера на дарението като
обичайно такова по повод на раждане на внук..
В съдебното заседание на 24.11.2022г. са приети като писмени
доказателства, извлечения за движението по сметките на наследодателя –
представени по реда на чл. 192 ГПК от „Банка ДСК“. От които се установява, че
на 28.03.2016г. жалбоподателката В. е
изтеглила на каса от сметка на вече починалия неин баща сумата от 1500,00 лева,
а на 06.06.2016г. сумата от 3800,00 лева (л. 80).
От извлечение на л. 81-89 е видно че по другата сметка последното
движение е през 2006г. и не е имало остатъчни средства към смъртта на А. В..
От договора с държавата се установява, че родителите на страните през
1979г. са придобили по време на барака си първия делбен имот-апартамент 53.
Майката на страните К.В. е починала през 2013г., а баща им А. В. 22.03.2016г.
След смъртта на К.В., А. В. е станал собственик по прекратена СИО и по
наследство от К.на 2/3 идеални части от апартамента, които формират част от
имотите принадлежали му към смъртта му по смисъла на чл. 31 от ЗН.
От съдебно спогодителния протокол от 30.06.1992 на л. 38 и скицата на
л. 9 от делото на СРС се установява, че по съдебна делба на наследство К.В. е
получила недвижимия имот в гр. Банкя. След нейната смърт от този имот страните
са получили по 1/3 ид. част, а баща им също 1/3 ид. част, която формира другата
част от имотите принадлежали му към смъртта му по смисъла на чл. 31 ЗН.
При липса на твърдения и доказателства за друго имущество в масата по
чл. 31 ЗН се включват идеалните части от двата делбени имота и паричната сума от
общо 5300,00 лева, която е била налична по банковата сметка към 22.03.2016г. на
А. В.. Tова е т.нар. в практиката чист актив на наследството. Страните като наследници с равни части получават по
½ част от този актив.
За определяне на стойността на разполагаемата и запазената част към
този актив се включва дарената на И.В. сума от 5000,00 лева. и се образува
наследствената маса по чл. 31 ЗН и нейната стойност, респективно стойността на
запазената и разполагаемата части
При две деца разполагаемата част на А. В. е 1/3, а запазената част на
всяка от страните по делото е също по 1/3.
Съгласно СТЕ, която съдът намира, че следва да бъде кредитирана
стойността на апартамента към 22.03.2016г. е 336541,00 лева, като 2/3 части (собственост
на А. В. към смъртта му) от нея са равни на 224300,66 лева.
Стойността на имота в гр. Банкя според СТЕ е била 57610,96 лева, като
1/3 от нея е равна на 19203,65 лева.
Или общо стойността на масата по чл. 31 е била 253804,31 (224300,66+19203,65+5300+5000)
лева.
При две деца разполагаемата част на А. В. по чл. 29 ЗН е била 1/3 на
стойност 84601,44 лева. В същият размер и стойност е запазената част на
жалбоподателката.
От чистият актив на стойност 248804,31 лева като наследник жалбоподателката
е получила ½ или имущество на стойност 124402,15 лева.
Следователно стойността на запазената част на жалбоподателката е
по-малка от стойността на това, което тя получава като наследник от чистия
актив и няма накърняване на запазена част.
За пълнота следва да се посочи, че даже да имаше накърняване на
запазената част в случая, то би могло да се отстрани само с парично допълване,
но не и с определяне на жалбоподателката на по - голям дял от правото на
собственост върху апартамента, каквото е нейното искане, защото законът не
допуска възстановяване на запазена част на наследник чрез „посягане“ върху
припадаща се на други наследници част от неразпореденото (останалото в
наследството) имущество (ВКС, I Г.О., Решение
№ 69/1.04.2016 г. по гр.д. № 5266/2015 г., I г.о.).
При това положение искането за възстановяване на запазена част е
неоснователно и следва да се остави без уважение, а решението с което делбата е
допусната при равни квоти да бъде потвърдено, тъй като доказателствата се
установява съсобствеността върху делбените имоти и съгласно чл. 5 от ЗН квотите
на сънаследниците са равни по ½ част.
По искането на И.В. по чл. 344, ал. 2 ГПК:
Искането е частично основателно. Между страните има съсобственост с
квоти по ½ идеална част от имотите. Съгласно СТОЕ пазарния наем на
апартамента е 2317,46 лева.
Ответницата В.-К. не е оспорила в дадения ѝ срок твърдението, че ползва
апартамента еднолично. Следователно дължи заплащане на И.В. за ползването на
неговата ½ идеална част.
Конкретната сума е 1158,73 лева, която В. следва да бъде осъдена да
заплаща на И.В., считано от влизане в сила на настоящото решение (което в тази
си част е с характер на определение) до окончателното извършване на делбата. До
пълния размер от 1500,00 лева искането на В. е неоснователно
По разноските:
При този изход на делото във въззивната инстанция само И.в. има право
на разноски за въззивното производство. Дължими са само
150,00 лева за депозит за вещо лице. Доказателства за заплащане на адвокатски
хонорар няма и такъв не се присъжда.
Водим от гореизложеното СГС, II-A с-в
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО направеното от М.А.В.-К. с ЕГН **********
възражение по чл. 30 от закона за наследството за възстановяване на запазена
част от наследството на А.А.В. с ЕГН **********.
ПОТВЪРЖДАВА ПРОТОКОЛНО Решение от 20.10.2020г. на СРС по гр.д.
68372/2019г., с което в първа фаза на делбено производство СРС е допуснал делба
МЕЖДУ И.А.В., ЕГН: ********** и М.А.В. – К., ЕГН: ********** при квоти от по
½ (една втора) идеална част на следните на два недвижими имота:
1.
Недвижим имот находящ се в гр.София, ул.*********, а
именно: АПАРТАМЕНТ № 53, състоящ се от две стаи, кабинет, дневна, столова,
кухня и др. обслужващи помещението, застроен на 133,74 кв.м. с обща кубатура от
496.88 кв.м. при граници: изток - стълбище и ул.Ралица, запад - ул.Калиакра,
север - ул.Калиакра, юг - АПАРТАМЕНТ № 52, заедно с мазе № 47 от 7,27 кв.м.,
при граници: север - коридор, изток - мазе № 48, юг - мазе № 52, запад - мазе №
51, и 1,132 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото представляващо комплексно жилищно строителство по плана на гр.София, и
който имот е с идентификатор 68134.901.661.1.53.
2.
Поземлен имот с
идентификатор 02659.2248.1649, находящ се в гр.Банкя, община Столична, област
София, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД - 18- 13/17.01.2012г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
поземления имот гр.Банкя, район Банкя, местност „Бански рид“, с площ от 469
кв.м., при съседи: имоти с идентификатори ПО ККР: 02659.2249.169,
02659.2248.1574, 02659.2248.96, 02659.2248.95, съгласно скица на поземлен имот № 15 - 35950-09.05.2014г., издадена от СГКК - гр.София към АГКК.
ОСЪЖДА
на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК М.А.В.
– К., ЕГН: ********** да заплаща на И.А.В., ЕГН: ********** за ползването на
неговата ½ идеална част от АПАРТАМЕНТ № 53, находящ се в гр.София, ул.********* ежемесечно сумата от 1158,73
лева, считано от влизане в сила на настоящото решение в тази му част (имаща
характер на определение) до окончателното извършване на делбата, като отвхърля
искането на И.В. за разликата над тази сума до пълния предявен размер от
1500,00 лева.
Осъжда М.А.В.
– К., ЕГН: ********** да заплати на И.А.В., ЕГН: ********** сумата от 150,00
лева разноски за вещо лице във въззивното производство.
Настоящото
въззивно решение в частта му за отхвърляне на възражението по чл. 30 от ЗН и в частта му за
потвърждаване на решението на СРС по допускане на делбата подлежи на обжалване
пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
В частта
му по искането по чл. 344, ал. 2 от ГПК (имаща характер на определение)
решението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове:
1. 2