№ 103
гр. гр.Несебър, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело №
20222150100927 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод исковата молба на „*********“ ЕАД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. ***********, против
„**********“ ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр.
**********, представлявано от М. Г. К..
В исковата молба се твърди, че по ч.гр.д. № 696/2022г. по описа на Районен
съд- Несебър, била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу
ответника, по заявление на ищеца, за сумата от 634.36 лв.- месечни такси и
потребление за използване на услуги по договор ********* за периода 23.12.2020 г.-
22.06.2021 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението
до окончателното плащане, сумата от 417.10 лв.- неустойка за неизпълнение на
договор *********, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
заявлението до окончателното плащане, 116.77 лв.- мораторна лихва върху посочените
вземания, изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за плащане по
всеки отделен счетоводен документ, до датата, предхождаща датата на депозиране на
заявлението, от които 77.20 лв.- мораторна лихва върху вземането за месечни такси и
потребление за периода 26.02.2021 г.- 28.06.2022 г. и 39.57 лв.- мораторна лихва върху
вземането за неустойка за периода 30.12.2020 г.- 28.06.2022 г. и разноски за
заповедното производство: 25 лв.- държавна такса и 300 лв.- адвокатско
възнаграждение. Длъжникът бил подал възражение срещу издадената заповед за
изпълнение, поради което за ищцовото дружество се поражда правен интерес от
предявяване на иск за установяване на вземането му. Сочи се, че ответното дружество
1
било сключило с „*********“ ЕАД (предишно наименование „*****“ ЕАД“) договор
за използване на електронни съобщителни услуги ID на клиент ********* от
16.11.2016 г. За всяка отделна мобилна услуга или пакет от услуги се сключвали
отделни приложения, представляващи неразделна част от договора, в които се
съдържало описание на избраните тарифни планове, срокове, ценови условия, условия
за подновяване/прекратяване, дължими неустойки или обезщетения. Договорът бил
многократно подновяван през годините за нови срокове, като били
добавяни/променяни услуги и тарифни планове. По договора, за процесния период
били използвани следните услуги, активирани със съответните приложения: с два броя
Приложение № 1 от 17.12.2018 г. за срок от две години били активирани услуги ** М
клас и офис телефон, като конкретните номера и избраните тарифни планове били
посочени в Приложение № 2 от 17.12.2018 г. За номера *********, ************,
***********, *********** бил избран план ** М план XXS с месечна такса 3 лв. без
ДДС. За номера ***********, *********, **********, **********, **********,
***********- план ** М клас X S с месечна такса 7 лв. без ДДС. За номера
************, **********, **********, ********** и ********- план *** M клас 3XL
със стандартна месечна такса 45 лв. без ДДС и промоционална за срока на договора
12.60 лв. без ДДС. След изтичане на първоначалния срок на договора се прилагала
стандартната месечна такса. За номер *********- план Офис телефон S с месечна такса
5.75 лв. без ДДС. За номер ********** на 30.04.2019 г. за срок от две години бил
сменен тарифния план от ** М клас XS на ** М клас 3XL с месечна такса 40 лв. без
ДДС и бил включен допълнителен пакет 5GB интернет на максимална скорост с
месечна такса 5 лв. без ДДС. С Приложение № 1 от 01.06.2020 г. за срок от две години
към договора била добавена услуга фиксиран интернет през мобилна мрежа Net Box за
номер ********** с месечна такса 15,99 лв. с ДДС (13,32 лв. без ДДС). Съгласно т. 5.1.
на абоната било предоставено за временно ползване за срока на договора оборудване-
DataBox устройство, което последният е следвало да върне на оператора при
прекратяване на договора в пълна комплектност и изправност- т. 5.4. от Приложението.
Уговорени били и неустоечни клаузи за нарушаване задълженията по договора- т. 7.1 и
т. 7.2. от Приложението. С допълнително приложение към Приложение № 1 за номера
бил активиран допълнителен пакет 75 GB интернет е месечна такса 8.11 лв. без ДДС.
По договора били издадени и дължими фактури на обща стойност 634.36 лв., както
следва: фактура № *********/27.01.2021 г. на стойност 21.38 лв.; фактура №
********* от 27.01.2021 г. на стойност 1.08 лв.; фактура № ********* от 27.01.2021 г.
на стойност 139.57 лв.; фактура № *********/26.02.2021 г. на стойност 144.47 лв.;
фактура № *********/26.03.2021 г. на стойност 144.47 лв.; фактура №
*********/26.04.2021 г. на стойност 136.73 лв.; фактура № *********/26.05.2021 г. на
стойност 25.73 лв. и фактура № ********* от 25.06.2021 г. на стойност 20.93 лв.
Сочи се, че за част от мобилните услуги абонатът направил пренос към
2
мрежата на друг мобилен оператор, преди изтичане срока на ползване на
приложенията, с които са активирани. Договорът останал в сила за останалите в
мрежата на оператора мобилни услуги, на основание т. 54.в от Общи условия за
взаимоотношенията между „*********“ ЕАД и абонатите и потребителите на
обществените мобилни наземни мрежи на „*********“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS
и LTE, съгласно която в случай, че абонатът желае преносимост на част от всички
номера, предоставени му от ** по договора за услуги, същият не се прекратява по
отношение на номерата, оставащи в мрежата на **. По отношение на тези услуги
договорът бил прекратен едностранно от мобилния оператор, считано от 14.07.2021 г.,
поради неизпълнение на задълженията на абоната за заплащане на използваните
мобилни услуги на основание т. 54.12. от Общи условия за взаимоотношенията между
„*********“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни
мрежи на „*********“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE и/или т. 83.1 от Общи
условия за взаимоотношенията между „*********“ ЕАД и крайните ползватели на
широколентов достъп до интернет чрез обществена електронна съобщителна
фиксирана мрежа за преност на данни, съгласно които договорът на
абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на **, в случай, че
забавата на плащането на дължимите суми от абоната потребителя е продължила
повече от 124 дена. При прекратяване на договора по желание/вина на абоната,
последният дължал неустойка за неизпълнение и неспазен срок на действие, уговорена
в Приложенията за активиране на всяка отделна мобилна услуга/пакет от услуги, за
които срокът на действие не е изтекъл. Неустойката била определена във фиксиран
размер или като сбор от стандартните месечни абонаментни такси (МАТ) за мобилните
планове без отстъпки дължими от абоната за съответните SIM карти, считано от датата
на прекратяване на договора до изтичане на посочения в договора срок за всеки
мобилен номер. Начислена била и неустойка във фиксиран размер по ценоразпис на
оператора за предоставено за срока на договора оборудване /рутер, модем, ТВ
приемник, телефон, централа, Data Box устройство, т.н./, което абонатът не върнал на
мобилния оператор след прекратяване на договора. За неустойката били издадени
следните сметки на обща стойност 417.10 лв.: сметка ***** от 14.07.2021 г. на
стойност 258.10 лв.; сметка № ********* от 26.01.2021 г. на стойност 15 лв.; сметка №
********* от 14.07.2021 г. на стойност 140 лв.; сметка № ******** от 29.12.2020 г. на
стойност 2 лв. и сметка № ********* от 01.03.2021 г. на стойност 2 лв. Обезщетението
за обработка на просрочени задължения било фиксирано в ценоразписа на мобилния
оператор и се начислявало при забава на плащане, надхвърляща определения в Общите
условия за услугата минимален срок от 15 дни след издаване на фактурата за
съответното задължение. Съгласно Общите условия на ********* „В случай на
частично или цялостно неизплащане на указаната във фактурата или друг финансово-
счетоводен документ сума в срока за плагцане, абонатът дължи: законова лихва за
3
забава за всеки ден закъснение, разходи, свързани със събиране на дължимите от него
суми, включително за съдебно и извънсъдебно събиране, извършвано от ** или чрез
трети лица; обезщетение в размер на 2.00 лв. без ДДС за обработка на просрочени
задължения, което обхваща разходи по администриране на просрочено плащане“.
Поради забавеното плащане на претендираното вземане ответникът дължал лихва в
размер на 116.77 лв., изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за
плащане по всеки отделен счетоводен документ до датата, предхождаща датата на
депозиране на заявлението, от които: 77.20 лв.- мораторна лихва върху вземането за
месечни такси и потребление за периода 26.02.2021 г.- 28.06.2022 г., и 39.57 лв.-
мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 30.12.2020 г.- 28.06.2022 г. С
оглед на гореизложеното се моли да бъде признато за установено, че ответното
дружество дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 1168.23 лв.,
представляваща: 634.36 лв.- месечни такси и потребление за използване на услуги по
договор ********* за периода 23.12.2020 г.- 22.06.2021 г., ведно със законна лихва за
забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, 417.10 лв.-
неустойка за неизпълнение на договор *********, ведно със законна лихва за забава от
датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, 116.77 лв.- мораторна
лихва върху посочените вземания, изчислена от датата, представляваща първи ден на
забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ, до датата, предхождаща
датата на депозиране на заявлението, от които 77.20 лв.- мораторна лихва върху
вземането за месечни такси и потребление за периода 26.02.2021 г.- 28.06.2022 г. и
39.57 лв.- мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 30.12.2020г.-
28.06.2022г.
В срокът по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното
дружество, с който излага становище за допустимост, но неоснователност на
предявените искове. Оспорват се исковете по основание и размер. Оспорва се
наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение. В тази връзка се
твърди, че по делото не е представен Договор ********* от 16.11.2016 г., поради което
няма как да се прилагат и Общите условия за взаимоотношенията между „*********“
ЕАД и абонатите и крайните ползватели на обществените мобилни наземни мрежи на
„*********“ ЕАД. Сочи се, че същите имат задължителна сила за абонатите, което се
удостоверява чрез подписа им под договора за услуги. Излага се, че исковата
претенция за установяване съществуването на вземане за неустойка в размер на 417.10
лв. е неоснователна, поради нищожност на неустоечните клаузи, които нарушават
разпоредбите на ЗЗП и противоречат на добрите нрави. Навежда се, че клаузата
противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, както и че е
нищожна на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, т. 5 от ЗЗП. Развиват се съображения
в тази насока. Сочи се, че претенцията за неустойка в размер на 140 лв. за невърнато
оборудване DataBox е неоснователна, тъй като оборудването е било върнато на
4
мобилния оператор. Предвид гореизложеното се моли предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото
доказателствен материал и
Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл.
92 от ЗЗД.
От материалите на приобщеното ч.гр.д. № 696 по описа на НсРС за 2022 г. се
установява, че е издадена заповед № 305 за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК от 10.07.2022 г., по силата на която е разпоредено длъжникът
„**********“ ЕООД да заплати на „*********“ ЕАД сумата в размер на 634.36 лв.,
представляваща неплатени месечни такси и потребление за използване на услуги по
Договор ********* за периода 23.12.2020 г.- 22.06.2021 г., ведно със законната лихва
за забава, считано от датата на подаване на заявлението- 29.06.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата в размер на 417.10 лв., представляваща
неустойка за неизпълнение по договор *********, ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на заявлението- 29.06.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата в размер на 116.77 лв., представляваща мораторна
лихва, от която: сумата от 77.20 лв.- мораторна лихва върху вземането за месечни
такси и потребление за периода 26.02.2021 г.- 28.06.2022 г. и 39.57 лв.- мораторна
лихва върху вземането за неустойка за периода 30.12.2020 г.- 28.06.2022 г., както и
сумата в размер на 325 лв., представляваща разноски, от които: 25 лв.- заплатена
държавна такса и 300 лв.- адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 414 от ГПК от длъжника е депозирано възражение за
недължимост на вземането по издадената заповед за изпълнение. В едномесечния срок
чл. 415, ал. 1 от ГПК, заявителят е предявил установителен иск против длъжника по
отношение на сумите по издадената заповед.
Предмет на установителния иск е съществуване на вземането и установяване
дължимостта на сумите по издадената заповед за. Тежестта на доказване е указана на
страните с Определение № 1247 от 07.11.2022 г., постановено по настоящото дело. В
тежест на ищецът е да докаже наличието на валидна облигационна връзка между
страните, по която ответника се е задължил и следва да заплати сочените суми;
изпълнение на договорното задължение за предоставяне на сочените услуги и мобилно
устройство; прекратяването на тези договори; уведомяването на ответника за това;
размерът на дължимите неустойки и изискуемост на вземането. При доказване на тези
факт, ответникът следва да докаже недължимост на сумите или плащане на същите.
В исковата молба ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за
използване на електронни съобщителни услуги ID на клиент ********* от 16.11.2016 г.
За всяка отделна мобилна услуга или пакет от услуги се сключвали отделни
5
приложения, които представлявали неразделна част от договора. В тях се съдържало
описание на избрани тарифни планове, срокове, ценови условия за
подновяване/прекратяване, дължими неустойки или обезщетения.
В подкрепа на тези твърдения по делото са представени два броя приложение
№ 1 от 17.12.2018 г. към договор № *********, с които са активирани услугите ** М
клас и Офис телефон, като в приложение № 2 от 17.12.2018 г. към договора са описани
тарифните планове за всеки телефон номер. Установява се, че за номера ************,
**********, **********, ********** и ******** е избран план ** М клас 3XL със
стандартна месечна такса 45 лв. без ДДС и с промоционална такса 12.60 лв. без ДДС,
като е предвидено, че след изтичане на първоначалния срок на договора се прилага
стандартната месечна такса. За телефонни номера ***********, *********,
**********, **********, ********** и *********** от ответника е избран план ** М
клас XS с месечна такса 7 лв. без ДДС. За телефонни номера *********, ************,
*********** и *********** е избран план ** М клас XXS, за който е предвидена
месечна такса в размер на 3 лв. без ДДС. Избран е план офис телефон S с месечна
такса 5.75 лв. без ДДС за телефонен номер *********. За номер ********** на
30.04.2019 г. за срок от две години е сменен тарифния план ** М клас XS на ** М клас
3XL с месечна такса 40 лв. без ДДС и включен допълнителен пакет 5 GB интернет на
максимална скорост с месечна такса 5 лв. без ДДС.
С приложение № 1 от 01.06.2020 г. към договора е активирана услугата ** Net
Box с месечна абонаментна такса 13.32 лв. без ДДС за срок от две години. Съгласно т.
5.1. от приложението ответникът е получил за временно ползване в рамките на срока за
договора оборудване 4G Wi-fi рутер (LTE рутер) Huawei B311-221 black +ext. Antenna,
предадено с приемо- предавателен протокол от 01.06.2020 г., със задължение да го
върне при прекратяване на договора. С допълнително приложение № 1 към договора е
активирана допълнителен пакет за 75 GB.
За използваните от ответника услуги, ищецът е издал представените по делото
фактури, от които се претендира сумата общо в размер на 634.36 лв. По договор №
*********** за услуги номер *********, **********, **********, ********** и
********, с период на фактуриране 23.12.2020 г.- 22.01.2021 г., ищецът е издал
фактура № ********** от 27.01.2021 г. на стойност 138.40 лв., по която с кредитно
известие от 26.02.2021 г. е направена отстъпка в размер на 115.02 лв. По договор №
******** за услуга номер ************, с период на фактуриране 23.12.2020 г.-
22.01.2021 г., ищецът е издал фактура № ********** от 27.01.2021 г. на стойност 1.08
лв. По договор № ****** за услуги номер **********, ***********, *********,
**********, ************, ***********, ***********, ***********, **********,
**********, *********, ищецът е издал следните фактури: фактура № ********** от
27.01.2021 г. на стойност 142.02 лв., с период на фактуриране 23.12.2020 г.- 22.01.2021
г., фактура № ********** от 26.02.2021 г. на стойност 144.47 лв., с период на
6
фактуриране 23.01.2021 г.- 22.02.2021 г., фактура № ********** от 26.03.2021 г. на
стойност 144.47 лв., с период на фактуриране 23.02.2021 г.- 22.03.2021 г., фактура №
********** от 26.04.2021 г. на стойност 172.36 лв., с период на фактуриране
23.03.2021 г.- 22.04.2021 г., фактура № ********** от 26.05.2021 г. на стойност 25.73
лв., с период на фактуриране 23.04.2021 г.- 22.05.2021 г. и фактура № ********** от
25.06.2021 г. на стойност 25.73 лв., с период на фактуриране 23.05.2021 г.- 22.06.2021
г., по която с кредитно известие от 26.07.2021 г. в полза на ответника е направена
отстъпка в размер на 4.80 лв.
По делото са представени и издадените от ищеца сметка № 0***** от
14.07.2021 г. с начислени неустойки в общ размер от 258.10 лв., сметка № 0*********
от 26.01.2021 г. за неустойка в размер на 15 лв., сметка № ******** от 14.07.2021 г., с
която е начислена неустойка за устройството в размер на 140 лв., сметка № 0********
от 29.12.2020 г. за сумата в размер на 2.00 лв., представляваща обезщетение за
обработка на просрочени задължения, както и сметка № 0********* от 01.03.2021 г. на
стойност 2.00 лв.- обезщетение за обработка на просрочени задължения.
Представени са и Общи условия на ищеца, които се сочи, че били валидни за
процесния период.
От заключението на изготвената съдебно- техническа експертиза се установява,
че в системата на ищцовото дружество съществуват 3 договора с ответника: договор с
ID ****** от 13.06.2016 г., партида **********; договор с ID *********** от
27.12.2016 г., партида *********, и договор с ID ******** от 28.04.2017 г., партида
*******. Експерта е констатирал, че към партида ********** били включени следните
услуги: *********, *********, ***********, **********, **********, **********,
************, **********, ***********, ***********, ***********, **********,
**********, **********, *********** и **********. Установил е, че услугите по
партидата са били активни до 08.03.2021 г., когато временно били спрени изходящите
обаждания. На 10.05.2021 г. временно били спрени изходящите и входящите
обаждания, като на 14.07.2021 г. били прекратени услуги по партидата, с изключение
на услуги ********* и ***********, по които на 12.09.2019 г. били спрени изходящите
и входящите обаждания, поради неплатени задължения. Вещото лице е посочило, че по
партида ********* били включени услуги номер **********, **********,
**********, ********* и ********, които били активни до 26.01.2021 г. Констатирало
е, че за номера **********, **********, ********* и ******** услугата е била активна
до 25-26.01.2021 г., когато е било направено прехвърляне към друг оператор. Услугата
по номер ********** е била активна до 22.01.2021 г., след което е прехвърлена на друг
абонат. Експерта е установил, че към партида *******.била включен услуга
************, активна до 18.01.2021 г., като след това е била прехвърлена към друг
абонат. Вещото лице е разяснило механизмът за прекратяване на договора при
7
забавени плащания. Заявило е, че при плащане на забавените задължения изцяло
алгоритъма за прекратяване на договора се спира и услугите се активират в пълен обем.
Според вещото лице неустойките се начислявали автоматично от системата според
зададените в договора параметри.
От заключението по изготвената съдебно- счетоводна експертиза се
установява, че процесните фактури и сметки са били осчетоводени при ищеца. В
счетоводството на ответника не са били отразени счетоводни данни за периода от
27.01.2021 г. до датата на изготвяне на експертизата, като в дневниците за покупки по
ЗДДС на ответното дружество за периода от м. 01.2021 г. до следващите дванадесет
месечни периода не били посочвани фактури, издавани от ищеца. Вещото лице
констатира, че при страните били осчетоводени и платени издадени фактури за
предходен период 01.05.2020 г.- 31.12.2021 г. Осчетоводените фактури били посочени
в дневниците за покупки по ЗДДС и са били декларирани в ТД на НАП- Бургас със
справки-декларации и уведомления за приемане, като в ответното дружество е
ползвано право на приспадане на данъчен кредит за осчетоводените и декларирани
фактури за периода от 01.05.2020 г. до 31.12.2021 г. Вещото лице е посочило, че в
регистрите на ищцовото дружество по партидата на ответника съществували
задължения в общ размер на 1051.46 лв., от които такса за потребление № **********
за тарифен план *** Net Box общо 634.36 лв. и неустойка за устройство ********
тарифен план *** Net Box и обезщетение за обработка на просрочени задължения
общо 417.10 лв. Експерта е установил, че неустойката за телефонен номер **********
е в общ размер на 258.10 лв. Неустойката за телефонен номер ********** е на обща
стойност 15 лв., като са начислени и обезщетения за обработка на просрочени
задължения в размер на 4 лв. Неустойката за предоставено и невърнато устройство
Data Box е в размер на 140 лв. Вещото лице е посочило, че общият размер на
мораторната лихва за забава върху неизплатените суми по процесните фактури и
сумите за неустойка е в размер на 124.96 лв. От заключението се установява, че в
счетоводството на дружеството- ищец счетоводните документи са били
осчетоводявани своевременно. В счетоводството на ответното дружество са били
осчетоводявани фактурите, получени от ищеца и извършените плащания по тях до
датата на издаване на процесните фактури, след което няма движение по партидата на
сметка 401 „Доставчици“, аналитична партида „*********“ ЕАД, по която сметка са
водени финансовите взаимоотношения между страните.
С оглед на така описаните доказателства съдът намира следното:
Договорът за услуга срещу възнаграждение, каквито са договорите с мобилните
оператори, се подчиняват на правилата, уредени в чл. 258 от ЗЗД и сл. относно
договора за изработка. Както вече беше посочено, в тежест на ищеца бе да докаже
наличието на валидна облигационна връзка между страните, по която ответника се е
задължил и следва да заплати сочените суми; изпълнение по договорното задължение
8
за предоставяне на сочените услуги и мобилно устройство; прекратяването на тези
договори; уведомяването на ответника за това; размерът на дължимите неустойки и
изискуемост на вземането. С още по- голяма сила тези факти подлежат на доказване
предвид изричното изявление на ответника за липсата на валидно облигационно
правоотношение между страните с поети по него задължения. По делото, обаче, не е
представен цитирания в исковата молба договор за използване на електронни
съобщителни услуги ID на клиент ********* от 16.11.2016 г., на който „*********“
ЕАД основава претенцията си. Видно от заповед № 305 от 10.07.2022 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по приложеното ч.гр.д. №
696/2022 г. по описа на НсРС, претендираното вземане произтича от неплатени
месечни такси и потребление за използване на услуги именно по този договор.
Съгласно т. 7 от общите условия, на които се позовава ищцовото дружество,
„*********“ ЕАД сключва с лицата, желаещи да ползват услугите, предоставяни от
съответната мрежа на ** писмен договор за предоставяне на обществени електронни
съобщителни услуги. В т. 6.а от общите условия е предвидено, че условия, различни от
предвидените в ОУ могат да бъдат уговорени в договорите за услуги между
дружеството и абоната или в допълнителни споразумения към тях. Действително за
всяка услуга се сключват отделни приложения, представляващи неразделна част от
договора. Следва да се обърне внимание, че съгласно т.6. от ОУ същите имат
задължителна сила, за което абонатите удостоверяват това с подписа си под услугите.
В случая по делото не е представен основния договор, сключен между страните, в
който да се посочат конкретните права и задължения на страните. Наличието на такъв
не се установява и от посоченото в изготвената и приета без възражения от страните
съдебно- техническа експертиза, в която вещото лице е заявило, че между страните има
сключени 3 договора- договор с ID ****** от 13.06.2016 г., партида **********;
договор с ID *********** от 27.12.2016 г., партида *********, и договор с ID
******** от 28.04.2017 г. Нито един, обаче, не съвпада по номер или дата с визирания
от ищеца, като основание за вземането, а именно- договор за използване на електронни
съобщителни услуги ID на клиент ********* от 16.11.2016 г.
След като установителният иск се явява продължение на заповедното
производство, видно от което вземането произтича от неплатени месечни такси и
потребление за използване на услуги по договор за използване на електронни
съобщителни услуги ID на клиент ********* от 16.11.2016 г., за който се твърди, че е
сключен между страните, то той следва да бъде представен по делото. Липсата му
налага извода за недоказано на твърденията на ищеца за наличие на валидна
облигационна връзка между страните, по силата на която ответника да е поел
задължение за заплащане на търсените суми. Не може да бъде споделено твърдението
на мобилния оператор, че приложенията към договор и общите условия съставлявали
достатъчно доказателство за обвързаност на страните. Както приложенията, така и
9
общите условия, могат да бъдат част от облигационна връзка, но не и същите да я
създават. Видно от представените приложения, в същите няма поети конкретни
задължения, а в общи линии се описват параметрите на предоставените с тях услуги.
Представените пък общи условия на първо място не носят никаква индикация дали
действително са приети в този им вид и в именно с това съдържание са станали
достояние до потребителите, и на второ място, предвид липсата на подписан договор,
няма доказателства, че са приети от ответника. Представените приложения няма
клауза, от която да се изведе такъв извод.
С оглед на така изложеното съдът намира всички претенции за неоснователни,
като е безпредметно да се изследва въпроса дали уговорените в приложенията
неустойки са нищожни или неравноправни.
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да
заплати на ответното дружество направените разноски в размер на 400 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „*********“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: гр. ***********, против „**********“ ЕООД, ЕИК ***********,
със седалище и адрес на управление: гр. ************, представлявано от М. Г. К., за
приемане за установено съществуването на вземане против ответното дружество в
полза на ищцовото дружество в размер на 1168.23 лв., представляваща: 634.36 лв.-
месечни такси и потребление за използване на услуги по договор ********* за периода
23.12.2020 г.- 22.06.2021 г., ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на
заявлението до окончателното плащане, 417.10 лв.- неустойка за неизпълнение на
договор *********, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на
заявлението до окончателното плащане, 116.77 лв.- мораторна лихва върху посочените
вземания, изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за плащане по
всеки отделен счетоводен документ, до датата, предхождаща датата на депозиране на
заявлението, от които 77.20 лв.- мораторна лихва върху вземането за месечни такси и
потребление за периода 26.02.2021 г.- 28.06.2022 г. и 39.57 лв.- мораторна лихва върху
вземането за неустойка за периода 30.12.2020 г.- 28.06.2022 г., за които е издадена
заповед № 305 от 10.07.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д. № 696/2022 г. по описа на Районен съд - Несебър.
ОСЪЖДА „*********“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. ***********, представлявано от А.В.Д.- главен изпълнителен директор
и М.М.- изпълнителен директор, да заплати на „**********“ ЕООД, ЕИК
10
***********, със седалище и адрес на управление: гр. **********, представлявано от
М. Г. К., сумата в размер на 400 лв., представляваща направените в настоящото
производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд- Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
11