Р Е Ш Е Н И Е
№
261202
гр.
П., 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П., II състав, в публичното заседание на двадесет
и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СИМОНА КИРИЛОВА
при
секретаря Роза Ризова, като разгледа докладваното гр. дело № 1588 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Предявен е отрицателен установителен
иск от Н.П.П., с който се иска да се признае за
установено спрямо ищцата, че ответниците Л.П.А., Е.А.А. и Р.А.А. не са собственици на
реална част с площ 300 кв. м., намираща се в североизточната част на имот с
идентификатор № 63152.1.681 по КККР на град П..
В исковата молба и допълнителна такава се посочва,
че ищцата въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран
в нотариален акт № 160 от 1969 г., е собственик на поземлен имот, застроен с едноетажна
жилищна сграда, който имот е с планоснимачен номер
1055 по ПРЗ на село Р., одобрен със заповед № III-234 от 09.04.1976 г., находящ се в населената и старизастроената
част на село Р., Община П., махала „***”, с граници на имота по нотариален акт:
улица, А.Н. и дере. Твърди се, че горепосоченият имот съставлява част от имот с
идентификатор № 63152.1.681 по КККР на град П., при което обхваща реална площ
от 300 кв. м., намираща се в североизточната част на имота. Посочва, че владее описаната
реална част от 1969 г. до настоящия момент. Ответниците
отричали правото на собственост на ищцовата страна
със съставянето на нотариален акт № 20 по дело № 1374 от 1970 г., което
обосновавало правния интерес от предявяването на отрицателния установителен иск и моли да се отмени този акт.
Ответниците Л.П.А. и Р.А.А. са
подали отговор на исковата молба, посочвайки, че са собственици на процесния имот, за което излагат подробни доводи. Поддържа
се, че претендираната от ищцата реална част от 300 кв.
м. попадала в площта на техния имот с размери 1157 кв. м., за който била
издадена заповед за деактуване № 1604/10.10.2018 г. на кмета на Община П.. Излагат се твърдения, че процесният имот не отговаря по граници с имота, описан в
нотариалния акт, с който ищцата се легитимира като собственик. Поясняват, че владението
на ищцата е прекъснато от Община П. със съставянето на акт за общинска собственост
№ 11208/08.04.2016 г., отнасящ се за имот, в който попада процесният.
Твърди се, че имотът е станал обшински във връзка с
разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ. Впоследствие за спорния имот била издадена
заповед за деактуване № 1604/10.10.2018
г. на кмета на Община П., с която имотът бил предаден на правоимащите
лица (ответниците).
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и
чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд П. е сезиран с пасивно субективно съединени
отрицателни установителни искове с квалификация чл.
124, ал. 1 ГПК за отричане съществуващо в полза на ответниците
право на собственост върху реална част от поземлен имот.
При предявен отрицателен установителен
иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за собственост ищецът цЕ.
да установи със сила на пресъдено нещо, че ответникът
не е собственик на една вещ. За да налице правен интерес за ищеца, освен
състоянието на правен спор за принадлежността на правото на собственост, той
трябва да докаже, макар и не пълно и главно, че той притежава самостоятелно
право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност
да придобие права, ако отрече правата на ответника (така Тълкувателно решение №
8 от *** г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК). Ответникът
трябва да изчерпи всички правни основания за придобиване материалното право на
собственост, тъй като уваженият отрицателен установителен
петиторен иск се ползва с разширени обективни предЕ. на силата на пресъдено
нещо. Ето защо, ако ответникът не е доказал годно правно основание за
придобиване на вещното право, то се счита, че правото му е отречено на всички
основания.
В процесния случай за ищцата е
налице правен интерес за предявяване на исковата претенция, доколкото
противопоставя свое самостоятелно право върху спорната реална част от имот,
което същевременно се оспорва от ответната страна, видно от представените
писмени доказателства и процесуалното поведение на ответниците.
Съгласно разпределената в първо с.з. доказателствена
тежест, в тежест на ответната страна е да установи осъществяването на придобивното си основание – сделка и наследяване, както и
възраженията си, че имотът е бил придобит от Община П. по реда на чл. 19 ЗСПЗЗ,
с което е било прекъснато владението на ищцата. В тежест на ищцовата
страна е да установи възраженията си за наличие на свои права върху имота,
включително и осъществено давностно владение, които правоизключват придобовните
основания на ответниците.
По делото не се спори, а от представеното удостоверение за
наследници се установява, че тримата ответници са
единствени наследници по закон на А.Й.А., починал на *** г.
Представен е договор от 21.02.1958 г., по силата на който С.Т.Ц.
продава на А.Й.А. недвижим имот, находящ се в землището
на с. К., П., махала „Р.“, представляващо празно дворно неурегулирано място с
площ 2000 кв.м., в местността „****“ /“***“, при граници – от две страни С.Т., П.С.Т.,
път и дере.
С нотариален акт от 13.05.1969 г., издаден по
обстоятелствена проверка, трето за спора лице П.С.Т. е признат за собственик на
дворно неурегулирано място, находящо се в землището
на с. Р., м. „***“, с площ 3000 кв.м., както и спрямо построената в него
жилищна сграда, при граници: В. /фамилията не се чете/, Л.С., С.Т. и път.
От нотариален акт № 159, том 3, дело № 1569/1969 г. от
15.09.1969 г. се установява, че П.С.Т., е продал на А.Н. С. недвижим имот, находящ се в землището на с. Р., П., съставляващ празно
неурегулирано дворно място с площ 300 кв.м., в местността „***“, при граници Х.
/без фамилия/, С.Т. и дере.
Видно от нотариален акт № 160, т. 2, дело № 1570/1969 г. от същата
дата – 15.09.1969 г., същото трето за спора лице – П.С.Т., е продало на ищцата Н.П.
недвижим имот, находящ се в землището на с. Р., П.,
съставляващ празно неурегулирано дворно място, също с площ 300 кв.м., в
местността „***“, при граници: улица, А.Н.
и дере. Съгласно приложената скица /л.77/, имотът съставлява имот, пл. № 1055
по ПРЗ на с. Р., утвърден със Заповед № III-234/09.04.1976 г., с площ 338
кв.м., като същият е записан на Н.П. въз основа на нот.акт
№ 160/1969 г.
С нотариален акт № 20, том 5, дело № 1374/1970 г. А.Й.А. е
признат за собственик по силата на давностно владение
на поземлен имот, находящ се в землището на с. Р.,
съставляващ дворно неурегулирано място с площ 3000 кв.м. в местността „***“,
при граници П. С., С.Т. горско стопанство и дере.
С Акт № 11208/08.04.2016 г., съставен на осн.
чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОбС, недвижим имот – терен, представляващ
земеделска земя, пл. № 681 в масив 001, м. „***“ в землището на с. Р., с площ
4,158 дка, е актуван като общинска собственст. В забележка
на гърба на АОС е посочено, че е налице Заповед от 25.08.2017 г. за отписване
на част от имот № 001681 – площ 3000 кв.м., в полза на наследниците на А.Й.А..
Представени са две заповеди – Заповед № 1515/25.08.2017 г. за отписване от актовите
книги за общинска собственост на площ 3000 кв.м. в, и Заповед № 1604/10.10.2018 г. за отписване на останалата площ от 1158 кв.м. от
имот, пл. № 001681 с обща площ 4,158 дка, в полза на наследниците на А.Й.А.. За
обстоятелството, че цЕ.ят терен е отписан от актовите
книги за общинска собственост в полза на наследниците на А.Й.А. е издадено и
удостоверение от 09.11.2018 г. от Община П. /л. 85/.
От заключението по първоначално изготвената СТЕ, която съдът
кредитира като изготвена компетентно и задълбочено, се изяснява, че площта на
спорния имот – имот, пл. № 1055 по ПРЗ на с. Р., утвърден със Заповед № III-234/09.04.1976 г., възлиза на 300
кв. м. – съгласно нот.акт и 338,00 кв.м., съгласно
скица. Същият е ограден с метална оградна мрежа и
бетонови колове със съседните имоти по източната, южната и западната граница,
като липсва ограда на имота по северната му граница с имот, пл. № 1054 по ПРЗ
на Р.. Изяснява се, че имотът е застроен от едноетажна сграда със ЗП 22,72
кв.м. и свързано с нея е изпълнена покрита верандна
площ – 11,70 кв.м. Имот, пл. № 1055 за пръв път е включен в ПРЗ на Р. от 1976
г., като няма данни да е включван в кадастрален план, няма и запис в разписния
лист. Вещото лице е дало отговор, че имот, пл. № 1055 не е идентичен с имота, предмет на нот.акт
№ 160/1969 г., а нотариален акт № 160/1969 г. се отнася за съсения
имот с пл. № 1054 по ПРЗ на с. Р., което обстоятелство било отразено и в
разписния лист, в който като собственик на имот, пл. № 1054 по ПРЗ била посочена
Н.П. Н., с посочено основание именно нотариалния акт № 160/1969 г. В о.с.з.
поддържа, че в разписния лист за имот, пл. № 1054 е записана Н. Н. на основание
нотариалния акт № 160, а за имот, пл. № 1055 няма данни и придобивно
основание, посочени в разписния лист. В с.з. поддържа, че е категорично
заключението му относно обстоятелството, че спорният имот не е идентичен с
имота, посочен в нот.акт № 160/1969 г. /л.133-134/.
Вещото лице изяснява, че имотът, описан в нот. акт № 159/1969 г., е имот, пл. № 1055 по ПРЗ на Р. от
1976 г.
Същевременно имот,
пл. № 1055 по ПРЗ на Р. от 1976 г. попада в ПИ с идентификатор 63152.1.681 по
КККР – частта, означена на скицата със сини букви ABCDEA от имот 63152.1.681 (означена със
зелен цвят и букви АБВГДЕЖЗИКЛМНОА, който е описан и в Акта за общинска собственост,
съгласно заключението – т. 4, л. 128). Повторно е изяснено, че имот, пл. № 1055
не попада в имота, предмет на нот.акт № 160/1969 г. –
актът се отнася за съседния имот, пл. № 1054.
За имот, пл. № 1055 по ПРЗ на Р. от 1976 г. не може категорично
да се каже дали попада в имота, предмет на нот.акт №
20, том 5, дело № 1374/1970 г. Изразено е становище, че спорният имот вероятно граничи, а не попада в границите на
имота, описан в НА № 20/1970 г. – л. 123 Не се установява категорично и
дали спорният имот, пл. № 1055 попада в границите на имота по договор за
продажба от 1958 г. Изяснява се, че имот, пл. № 1055 е бил земеделска земя,
включен в имотите по чл. 19 ЗСПЗЗ.
При изготвяне на експертизата вещото лице е съобразило
последователността на съставяне на нотариалните актове, като в о.с.з. изяснява
начина, по който е достигнало до изводите си за индивидуализацията на имотите.
Идентични са изводите, до които е достигнало вещото лице от
назначената и изслушана от съда повторна СТЕ, кредитирана изцяло като изготвена
компетентно и изчерпателно. Изяснява се, че спорният имот е именно имот, пл. №
1055, същият е предмет на н.а. № 159/1969 г., липсва ограда между него и съседния
му имот, пл. № 1054 (предмет на н.а. № 160/1969 г., с който ищцата се легитимира),
застроен е с едноетажна сграда. Напълно идентично вещото лице поддържа
експертно становище, че спорният ПИ, пл. № 1055 по ПРЗ/1976 г. е предмет на нот.акт № 159/1969 г., с който П. Т. го е прехвърлил на А. С.
и е съседен на имота, пл. № 1054, придобит от Н.П. с нот.акт
№ 160/1969 г. Съдът приема изводите на вещото лице, включително и относно
обстоятелството, че същият вероятно граничи с ПИ, предмет на к.н.а. от 1970 г.,
а не попада в него, но същевременно – че попада в част от ПИ с идентификатор
.681 по КККР, както и че е включен в предмета на Акта за общинска собственост
от 2016 г. Вещото лице по повторната СТЕ напълно идентично изяснява, че няма
категорични доказателства, че спорната реална част попада в имота, предмет на
договора от 1958 г.
Съдът кредитира заключенията по изслушаните СТЕ, доколкото
същите са изготвени изчерпателно, компетентно и по идентичен начин дават
обоснован отговор на въпросите, които са били поставени на вещите лица.
От разпита на свид.
Е.Х.И. – съсед, се изяснява, че преди около 30-40 години ищцата закупила
спорния имот от дядо П. (П.С.Т.). Ищцата закупила общо два имота – спорния от
дядо П. (П.С.Т.) и втори от баба К. и дядо С. (А.Н.), който в последствие Н. придобила,
обединила имотите и така увЕ.чила
площта на собствения си.
При предявяване на скицата, като
спорен имот свидетелят посочва имот, пл. № 1055. Свидетелката изяснява, че
спорният имот се намира над имота на баба К.. Относно границите на двата имота
свидетелката посочва, че спорният имот граничел с имота на баба К. и надолу – с
вадата, от горната страна – гора, а от 4-та страна – ливади. Посочва, че
вторият имот (на баба К.) граничи с вада надолу и шосето, а от горната страна –
с гора, а от другата страна – с имота, който преди това са го купили.
Свидетелката изяснява, че двата
имота са оградени „като едно общо“ с телена ограда отдавна – от около 20-30
години, като в спорния имот има бунгало, изградено от Н. и винаги се е ползвал
от нея, а от 4-5 години в имота живее дъщерята на ищцата. Свидетелката посочва,
че имотът не е бил включван в ТКЗС, не е обработван.
Разпитан в с.з., свид. К.Д.П., поддържа, че имотът е на Н., и имал
спомени още от детството, че в имота имало дървена къщичка, а в последствие
съпругът на Н. построил още една. Изяснява, че мястото от над 30 години е
оградено с циментови колове и оградна мрежа. Посочва,
че имотът не е бил в ТКЗС. Изяснява, че ищцата има „два имота и между тях няма
вътрешна ограда“, като понастоящем имотът се ползва от дъщерята на Н., а преди
това Н. и съпругът й са го посещавали около веднъж седмично. Посочва, че ответницата
Л. и съпругът й живеЕ. в съседен имот.
Относно границите на имота, свид. П. посочва, че от едната страна е имотът на Л., а от
другата е пътят и срещу пътя – Н. и Е. /свид. Е.Х/,
като дерето се намира от едната страна.
Съдът кредитира показанията на
двамата свидетЕ., като придобити непосредствено и
лично, преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК, предвид данните, че ответниците са подавали жалби в прокуратурата срещу свид. П. във връзка с незаконни постройки и незаконно отглеждане
на животни от негова страна.
При така установените фактически
положения, съдът намира, че ищцата не е придобила спорната реална част,
идентична на имот, пл. № 1055 с нотариалния акт, с който се е легитимирала като
собственик – последният касае съседния имот, пл. № 1054. Изясни се обаче, включително
с данните от свидетелските показания, че ищцата е закупила два имота – един от
„дядо П.“ /П. Т./, и един от „баба К. и дядо С.“ /А.Н./,
като е обединила същите помежду си и между тях няма ограда (обстоятелство,
което се изяснява и от двете СТЕ). От нот.акт №
159/1969 г. се изяснява, че А.Н. (когото свид. И.
сочи за другия праводател на ищцата), е придобил
спорния имот, но липсват писмени доказателства да го е прехвърлил на ищцата по
силата на формална сделка.
Ето защо, макар да не е придобила
имота по силата на нотариалния акт от 1969 г., съдът дължи произнасяне по противопоставеното
от ищцата възражение за придобиване на имота по давност, като го намира за
основателно.
По прилагане института на придобивната давност е налице константна практика на ВКС,
според която владението се определя като упражняване на фактическа власт върху
вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Фактическият
състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва както обективния елемент
на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да се държи
като своя. За да е налице фактът на владение, е необходимо владението трябва да
бъде постоянно т.е. фактическата власт върху вещта и държането й като своя да
нямат случаен характер, а да са израз на воля, трайно да се държи вещта по
начин препятстващ евентуалното владение на други лица, да е непрекъснато, несъмнително,
явно и спокойно. Същевременно в чл. 69 ЗС законодателят е установил оборимата презумпция в полза на владелеца поради трудността
за доказване на намерението за своене като психично
състояние. Чрез нея с оглед на това, което обикновено става, е формулирано
заключение за наличие на неизвестен факт, а именно – за субективния признак на
владението.
От приетите по делото
доказателства, вкл. свидетелските показания, може да се направи извод, че процесната реална част, съответстваща на имот, пл. № 1055, се
владее от ответницата от над 30 години, наред със собствения й имот, пл. №
1054, които тя е обединила фактически, оградила, поддържа и стопанисва, т.е. в период
за повече от десет години до завеждане на иска, поради което е придобита по
давност. Показанията на тази група свидетЕ. са
подробни, последователни, взаимно допълващи се и са резултат на непосредствени
впечатления. Няма данни спрямо имота да са осъществявани действия, водещи до прекъсването
на владението, или създаващи съмнения за това, че е явно, то не може да се
направи извод за изгубване на установената фактическа власт. В разпоредбата на
чл. 69 ЗС е установена презумпция, съгласно която се предполага, че владелецът
държи вещта като своя, която в случая не е опровергана.
Ето защо съдът счита, че в случая
налице са предвидените от закона предпоставки за приложение института на придобивната давност по отношение на ищцата спрямо спорната
реална част.
В случая, съгласно данните от
двете приети СТЕ се установява, че спорната реална част, съответстваща на имот,
пл. № 1055, не попада, а вероятно граничи с имота, предмет на к.н.а от 1970 г.,
с който ответниците се легитимират като собственици.
Същевременно не би могло да се каже с категоричност дали спорната част изобщо попада
в имота, предмет договора от 1958 г., чрез който ответниците
също се опитват да противопоставят свои права. Както бе посочено, ответниците по петиторния отрицателен
установителен иск следва да докажат правата си пълно и главно, а не са,
поради което на осн. чл. 154, ал. 2 ГПК съдът приема
недоказаният факт – за съществуващо в полза на ответниците
право на собственост върху спорната реална част, за неосъществил се.
Дори да се приеме, че спорната
реална част попада в имота, предмет на договора от 1958 г. и с оглед
установения факт, че спорната реална част попада в част от ПИ с идентификатор
.681 по КККР, както и че е включен в предмета на Акта за общинска собственост
от 2016 г., не се променя крайната преценка за изтекла в полза на ищцата придобивна давност. В случая не се установява
предпоставките по чл. 19 ЗСПЗЗ да са били налице и в този смисъл, придобивна давност е могла да тече.
В приложното поле на чл.19 ЗСПЗЗ
подадат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок и в този
смисъл са останали след възстановяване правото на собственост, т.е. земеделски
земи,които са били включени в ТКЗС, ДСЗ или образувани въз основа на тях
земеделски организации,отнети или одържавени в хипотезите,изброени в чл.10
ЗСПЗЗ. /В същия смисъл решение №427/21.07.2009г. на ВКС по гр.д.№3255/2008г.,
ІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК/. Ако имотът не подлежи на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие правото на
собственост по реда на чл. 19 ЗСПЗЗ, следователно и с отписването на имота не биха
могли да се прехвърлят права на ответниците върху
спорната част.
Чл. 12, ал. 1 ЗТПС /отм./
предвижда възможността за реално запазване правото на собственост върху
определен размер земеделска земя и ако собственикът на такава земя не е бил
член-кооператор, не е установено и земята да е била отнета или одържавена, а е
била владяна от собственика си до влизане на ЗСПЗЗ в сила, то върху такъв имот
правото на собственост не подлежи на възстановяване по реда на този закон, а
оттам и не намира приложение разпоредбата на чл.19 ЗСПЗЗ.
Ако ответникът твърди, че ищецът
не може да придобие по давност правото на собственост върху един имот по
причина,че този имот попада в приложното поле на чл.19 ЗСПЗЗ, негова е тежестта
да докаже, че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от
хипотезите на чл.10 ЗСПЗЗ, т.е. че е подлежал на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ. Ищецът не носи доказателствената тежест да
установи обстоятелството, че имотът не е подлежал на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ, респ. че не са били налице предпоставките за издаване на акт за общинска
собственост, след като такъв акт по делото не е бил представен. В посочения смисъл
е и трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, например
Решение №798/16.11.2010г. по гр.д.№3303/2008г. на І ГО на ВКС, Решение № 269 от
19.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 654/2012 г., Решение № 21 от 4.02.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1327/2009 г. При позоваване от страна на ищцата на изтекла в нейна
полза придобивна давност, тя следва да установи пълно
и главно осъществяването на всички елементи от този придобивен
способ, но не и липсата на пречки за настъпването на вещноправните
му последици.
В конкретния случай вещите лица по
първоначалната и повторната СТЕ посочват, че нямат данни дали спорният имот е
бил включван в ТКЗС /л. 133-134 и л. 294/, като вещото лице по повторната експертиза
е било запознато и с изисканата и приобщена административна преписка по повод
издаването на заповедта за деактуване № 1604/10.10.2018 г. на Кмета на Общината. В идентичен смисъл са и
гласните доказателствени средства, събрани чрез
разпита на двамата свидетЕ., както и данните по
административната преписка. Видно от двете заповеди за отписване, имотът е бил деактуван на осн. чл. 64, ал. 1 ЗОбС, като неправилно актуван като общинска собственост.
Нещо повече, видно от депозираните сигнали и жалби, съдържащи се в
административната преписка на Община П., се съдържат изявления от страна на ответниците, че имотът никога не е бил общинска собственост
– напр. на л. 193, л. 274, които наред с обсъдените доказателства, съдът
прецени по реда на чл. 175 ГПК.
Няма данни имотът, предмет на АОС,
да е бил отнеман юридически от наследодателя на ответниците,
и да е съставлявал социалистическа собственост, поради което и не е
съществувала законова пречка за придобиването му по давност.
В този смисъл, съдът намира, че
при упражнявана трайно и необезпокоявано фактическа власт на имота с намерение
да го свои (арг. чл. 69 ЗС), в период, надхвърлящ 10
години, ищцата е придобила по силата на давностно
владение спорната реална част. Не е доказано от ответниците
пълно и главно същата да е била предмет на договора от 1958 г., като на осн. чл. 154, ал. 2 ГПК съдът приема недоказания факт за
неосъществил се. Дори същата да е била предмет на сочения титул за собственост,
по изложените по-горе съображения съдът намира, че в процесния
случай и период давност е могла да тече, като противопоставеното възражение от
ищцата в този смисъл е основателно.
Ето защо, и доколкото ответниците не са установили пълно и главно съществуващо в
тяхна полза право на собственост върху спорната реална част, и с оглед
проведеното от ищцата обратно доказване, съдът счита, че отрицателните установителни искове са основателни и следва да бъдат
уважени. Доколкото обаче от двете СТЕ се установява, че спорната реална част
вероятно граничи, а не попада в границите на имота, предмет на нот. акт № 20/1970 г., не са налице предпоставките за
неговата отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК, съгласно искането на ищцата
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата следва да бъдат
присъдени сторените съдебно-деловодни разноски за платена държавна такса – 50
лв., депозити за вещо лице в размер на 350 лв., както и платен адвокатски
хонорар. Видно от представения договор за правна защита и съдействие /л.153/,
ищцата е уговорила и платила в брой адвокатско възнаграждение в размер на 2000
лева. Основателно е въведеното от процесуалния представител на ответника в
о.с.з. възражение за прекомерност, доколкото съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба №
1/2004 г. за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
интерес до 1000 лв., минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза
на 300 лв. В процесния случай данъчната оценка на
спорната част е 755,70 лв. и това е цената на иска по арг.
чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК. Предвид фактическата и правна сложност на делото и
обстоятелството, че упълномощеният от ищцата адвокат се е явявал в 2 съдебни
заседания, размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде редуциран до
600 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявените от Н.П.П., ЕГН ********** с адрес *** срещу Л.П.А.,
ЕГН ********** Е.А.А., ЕГН **********
И Р.А.А., ЕГН ********** с адрес ***, субективно
пасивно съединени отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК по
отношение на Н.П.П., че Л.П.А., Е.А.А. и Р.А.А. не са собственици на реална част с площ 300 кв.м., попадаща в североизточната
част на имот с идентификатор 63152,1.681 по КККР на с. Р., общ. П., обл. П., одобрени със Заповед № РД-18-1182/31.05.2018 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с. Р.,
общ. П., обл. „***“, с площ 4157 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ливада,
номер по предходен план: 001681, при съседи: 63152.1.414, 63152.1.483,
63152.1.680, 63152.1.528, 63152.1.199, 63152.1.9901, 63152.1.519, при граници
на реалната част: от три страни – имот с идентификатор 63152.1.681 и населено
място на с. Р., която реална част е изобразена
графично със сини букви ABCDEA
от имот 63152.1.681 (означен със зелен цвят и букви АБВГДЕЖЗИКЛМНОА) на скицата
към техническата експертиза на л. 129 по гр.д. № 1588/2020 г. на РС П., която е
приподписана от настоящия съдебен състав и съставлява
неразделна част от решението.
ОСЪЖДА
Л.П.А., ЕГН ********** Е.А.А., ЕГН ********** И Р.А.А., ЕГН ********** да заплатят на Н.П.П., ЕГН ********** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1000
лева – разноски пред Районен съд П..
РЕШЕНИЕТО може
да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7,
ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.