Р Е Ш Е Н И Е № 95
гр.
Сливен, 07.06.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН в
открито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
СТЕЛА
ДИНЧЕВА
При секретаря Радостина Желева и с
участието на прокурор Христо Куков като разгледа докладваното от съдия Динчева КАНД № 63 по описа на съда за 2021
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във вр. с
чл. 63, ал. 1 изр. второ от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Й.В.К.
чрез адв.К.К. *** против Решение № 260053/08.02.2021 год. по АНД № 1601/2020
год. по описа на Районен съд Сливен, с което е потвърдено НП № 4413/28.10.2020
год. издадено от Директора на ОД МВР Сливен, с което на Й.В.К. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева за нарушение на чл.209а,
ал.1 от Закона за здравето.
В съдебно заседание касационният жалбоподател
редовно призован се представлява от адв.К., който поддържа жалбата. Счита, че в
акта е налице несъответствие между текстовото описание на нарушението и
неговата цифрова квалификация. Несъстоятелни били изводите на районния съд, че
това се дължало на техническа грешка. Липсвала компетентност на а. да съставя
актове по ЗЗ. Моли обжалваното решение и НП да бъдат отменени. Претендира
присъждане на разноските сторени пред двете инстанции.
Ответникът по касационната жалба ОДМВР
Сливен редовно призовано не се представлява. По делото е постъпило писмено
становище от пълномощника на ответника, в което се заявява, че извършването на
нарушението е безспорно установено, а АУАН бил съставен от компетентно лице, за
което представя доказателства. Моли съдът да остави в сила решението на
районния съд. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
Сливен дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага
обжалваното решение да се остави в сила.
Касационната жалба е подадена в
установения със закона срок и от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 2 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Административен съд Сливен като
провери данните по делото във връзка с оплакванията в касационната жалба и
извърши проверка по чл. 218 от АПК във връзка с чл. 220 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, намира същата за основателна. Съображенията за това са следните:
Предмет на разглеждане пред Районен
съд Сливен е било Наказателно постановление № 4413/28.10.2020 год. на директора
на ОДМВР Сливен, с което на Й.В.К. е наложена глоба в размер на 300 лева на
основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето
(ЗЗ).
За да постанови обжалваното решение и
потвърди наказателното постановление районният съд е приел, че извършването на
нарушението изразяващо се в това, че на 14.10.2020 год. К. се е намирал в
търговски обект и не е носил защитна маска за еднократна или многократна
употреба или друго средство покриващо устата и носа, е безспорно установено. Приел
е, че НП е издадено от компетентен орган съгласно чл.209а, ал.4 от ЗЗ. Съдът е
констатирал, че в АУАН при изписване на разпоредбата чл.64 от ЗЗ а. е пропуснал
да посочи от кой закон е разпоредбата, а при изписването на чл.209а, ал.1 е
посочил, че текстът е от Закона за задълженията и договорите, а не от Закона за
здравето. Съдът е приел, че така описаните пропуски се дължат на технически
грешки и че съгласно чл.53, ал.2 от ЗАНН пороците на акта не са пречка за
издаване на НП ако е установено по безспорен начин извършването на деянието,
самоличността на нарушителя и неговата вина, които в случая били безспорно
установени.
Настоящият касационен състав намира,
че решението е валидно и допустимо, но неправилно. Не се споделя извода на
районния съд, че допуснатите пропуски от
а. при съставянето на АУАН се дължат на технически грешки. Според настоящия
състав на касационния съд актът за нарушение е издаден при допуснати нарушения
на процесуалния закон, които се преценяват като съществени, тъй като нарушават
правото на защита на наказаното лице и са самостоятелно основание за отмяна на
издаденото НП. Съгласно чл.42, ал.1, т.5 от ЗАНН актът за установяване на
административно нарушение трябва да съдържа законните разпоредби, които са
нарушени. Тази норма безусловно е императивна, тъй като осигурява правото на
защита на привлечения към административно-наказателна отговорност, в чието съдържание
се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се
твърди, че е извършено, за да може да организира защитата си в пълен обем. В
случая а. е посочил, че жалбоподателят е нарушил противоепидемичните мерки по „чл. 63, ал. 4“, а като нарушена законова разпоредба е
посочен „чл.209, ал.1 от ЗЗД“. Първо-чл.63, ал.4 не въвежда конкретно правило за поведение,
задължение или забрана за гражданите, а регламентира правомощието на министъра
на здравеопазването, при определени обстоятелства (при обявена от Министерски
съвет извънредна епидемична обстановка), да въвежда със заповед временни
противоепидемични мерки, второ-не е посочен нормативния акт, от който е чл.63,
ал.4, трето-налице е разминаване в описанието на нарушението в
обстоятелствената част на акта и неговото цифрово изражение-актът е съставен за
това, че лицето не е имало предпазна маска в търговски обект, а чл.209, ал.1
касае задължението на лицата за явяване на задължителен профилактичен преглед и
предвидената от закона санкция за неизпълнение на това задължение и четвърто-в
акта е посочено, че нарушената законова разпоредба чл.209, ал.1 е от Закона за
задълженията и договорите. Изводът, който може да се направи е, че в акта за
нарушение няма нито една норма, която да отговаря на описанието на нарушението
в обстоятелствената част. Тази нередовност на акта е довела до неправилна
квалификация на нарушението, което възпрепятства упражняването на правото на
жалбоподателя по чл. 44 от ЗАНН - в тридневен срок от съставянето на акта да направи
обосновани писмени възражения по него, както и възпрепятства лицето адекватно
да организира защитата си. Правната квалификация на отразените фактически
констатации в акта за нарушение определя рамките, в които жалбоподателят
упражнява правото си на защита още при започване на
административно-наказателното производство. От този момент лицето следва да се
защитава срещу фактическите и правни констатации залегнали в акта. Всяко
отклонение от тях при издаване на наказателното постановление ограничава това
право. Ограничаването, нарушаването на правото на защита във всички случаи
представлява съществено процесуално нарушение и води до порочност на издаденото
наказателно постановление. Посочените нарушения са съществени, не могат да
бъдат отстранени в съдебната фаза на производството и са винаги основание за
цялостна отмяна на обжалваното наказателно постановление. Ето защо настоящият
касационен състав намира, че наказателното постановление е незаконосъобразно,
поради допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които са
опорочили изначално производството по ангажиране на
административно-наказателната отговорност на Й.В.К.. Като е потвърдил същото
районният съд е постановил едно неправилно съдебно решение, което следва да се
отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени НП.
С оглед изхода на спора основателно е
предявеното от процесуалния представител на касатора искане за присъждане на
разноски. По делото е представен договор за
правна защита и съдействие, в който е отразен договорен и заплатен
адвокатски хонорар от 200 лева за процесуално представителство пред
Административен съд Сливен. Съдът намира възражението за прекомерност на
адвокатския хонорар направено с писменото становище от процесуалния
представител на ответника по касация за неоснователно. Съгласно чл.18, ал.2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения ако административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. В настоящия случай с НП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300 лева. Съгласно чл.7, ал.2 от наредбата за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес
възнагражденията са следните: 1. при интерес до 1000 лв. – 300 лв. Следователно
договореното възнаграждение в настоящия случай е определено под минимума предвиден
в наредбата, поради което възражението за прекомерност се преценява като
неоснователно. В производството пред районния съд касационният жалбоподател е
бил представляван от адв.К., за което е представен договор за правна защита и
съдействие с договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300
лева. Във връзка с гореизложеното съдът намира, че възнаграждението отговаря на
заложеното в Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и не е прекомерно.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН (в приложимата редакция на ДВ, бр. 94 от 2019
г.), във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд Сливен
Р
Е Ш И
ОТМЕНЯ Решение № 260053/08.02.2021 год. постановено
по АНД № 1601/2020 год. по описа на Районен съд Сливен и вместо него
ПОСТАНОВЯВА
ОТМЕНЯ НП № 4413/28.10.2020 год. издадено от
Директора на ОД МВР Сливен, с което на Й.В.К. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300 лева за нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона
за здравето.
ОСЪЖДА ОД МВР Сливен ДА ЗАПЛАТИ на Й.В.К. ЕГН **********
с адрес: *** разноски по делото в общ размер на 500 (петстотин) лева, от които
300 лева адвокатски хонорар по АНД № 1601/2020 год. и 200 лева адвокатски
хонорар за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ