№ 1267
гр. София, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110213979 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
С Наказателно постановление № 23-003172/29.07.2021г. Директор на
дирекция "Инспекция по труда Софийска област" на основание чл. 414 ал. 1
КТ е наложил на "Т.05" ЕООД, ЕИК ХХХ, имуществена санкция в размер на
2000, 00 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 146 ал. 3 т. 2 КТ.
Недоволно от наказателното постановление е останало
санкционираното юридическо лице, което го атакува със срочно подадена
жалба чрез упълномощен представител - адв. Д. П.. С жалбата наказателното
постановление се обжалва като издадено в противоречие с материалния закон
и необосновано. Изтъква се, че без да съобразява представените при
проверката документи, наказващият орган неправилно е приел, че работното
време се изчислява подневно. Сочи се, че документите, относими към
изчисляване на работното време, са представени на по-късен етап от
проверката, тъй като са предоставени на счетоводството на дружеството след
датите, когато е извършена проверка на място и по документи. Излагат се
съображения, че наказателното постановление е немотивирано по отношение
наложената на въззивника санкция и че не са обсъдени направените с АУАН
възражения. По изложените съображения се прави искане за отмяна на
наказателното постановление и присъждане на разноски.
В съдебно заседание дружеството - жалбоподател се представлява от
1
адв. Д. П., която пледира наказателното постановление да се отмени по
съображенията в жалбата и претендира разноски.
Въззиваемата страна – Дирекция „Инспекция по труда Софийска
област", се представлява от юрк. В. Вутов, който пледира обжалваното
наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Навежда, че нарушението е доказано, а представената от
работодателя заповед, с която се въвежда сумирано изчисляване на работното
време, счита за създадена единствено за целите на
административнонаказателното производство. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
"Т.05" ЕООД, ЕИК ХХХ, е юридическо лице, регистрирано на
територията на Република България, със седалище гр. София, адрес на
управление ж.к. "ХХХ", ул. "ХХХта" № 20 и с управител Теодора Евгениева
Аврамова. Дружеството стопанисва сладкарски цех на адрес гр. София, ул.
"ХХХта" № 20.
В ДИТСО бил получен сигнал за нарушения на трудовото
законодателство от страна на дружеството - въззивник. По повод получения
сигнал на 03.06.2021г. служители на ДИТСО, сред които и свидетелката Д.С.,
на длъжност "главен инспектор", извършили проверка на място в
стопанисвания от въззивника цех на горепосочения адрес. При извършване на
проверката на място на служителите от ДИТСО не били представени
документи, свързани с отчитане на работното време. Проверяващите връчили
на управителя на дружеството - Т.А., призовка на основание чл. 45 ал. 1 АПК,
с която изискали на 09.06.2021г. законен или упълномощен представител на
дружеството да се яви в сградата на ДИТСО и да представи трудовите
досиета на работещите в дружеството, правилник за вътрешния трудов ред,
документи, свързани с разпределението на работното време и начина на
отчитането му, присъствени форми и графици за работа от месец март 2021г.
до момента на проверката. На 09.06.2021г. в сградата на ДИТСО се явила
П.П. упълномощена с пълномощно рег. № 882/07.02.2021г., и представила
заповед № 004/08.06.2021г. на управителя на "Т.05" ЕООД, трудови договори,
присъствена форма на наетите по трудов договор работници за месец май
2021г. и работен график за същия период, правилник за вътрешния трудов
ред, ведно с приложение. В саморъчни сведения от 17.06.2021г.
упълномощеният представител на дружеството декларирал, че в дружеството
работното време се изчислява подневно, включително и през 2021г.
Въз основа на представените документи служителите в ДИТСО
установили, че в дружеството е въведено подневно изчисляване на работното
2
време, като е установено работно време от 08.30 до 17.00 часа в дните от
неделя до четвъртък, а като почивни дни са определени петък, събота и
всички официални празници съгласно чл. 154 КТ. Служителите при ДИТСО
установили, че с трудов договор № 43/01.12.2020г., сключен между "Т.05"
ЕООД, като работодател, и Д.Ж.Г. - служител, Георгиева е назначена на
длъжност "работник сладкарско производство" с място на работа - цех,
стопанисван от "Т.05" ЕООД и 8-часов работен ден. При преглед на
присъствената форма за месец май 2021г. свидетелката Д.С. установила, че
Д.Ж.Г. е работила редовна смяна /с продължителност на работното време 8
часа/ на 03.05.2021г. - Великден и на 06.05.2021г. - Гергьовден, Ден на
храбростта и Българската армия. За резултатите от проверката бил съставен
протокол за извършена проверка № ПР2118647/17.06.2021г., с който на
работодателя били дадени и задължителни предписания по реда на чл. 404 ал.
1 т. 1 КТ.
Свидетелката Д.С. приела, че тъй като Д.Г. е работила в два дни на
официални празници, редовна смяна във всеки от дните, служителката е
положила извънреден труд от общо 16 часа в рамките на календарната
седмица от трети до девети май 2021г., с което е нарушена максималната
продължителност на дневния извънреден труд за една календарна седмица,
предвидена в чл. 146 ал. 3 т. 2 КТ. На 17.06.2021г. в присъствието на един
свидетел и на упълномощения представител на работодателя - П. П.,
свидетелката Д.С. съставила АУАН № 23-003172/17.06.2021г., с който
повдигнала против дружеството - въззивник административнонаказателно
обвинение за нарушение на чл. 146 ал. 3 т. 2 КТ. Срещу съставения АУАН
били депозирани възражения от работодателя, заведени с вх. №
21062972/21.06.2021г. с доводи, че в дружеството е въведено сумирано
изчисляване на работното време. С възражението била представена и заповед
№ 001-4/27.04.2021г. на управителя на „Т.05“ ЕООД, съгласно която от
01.05.2021г. работодателят "Т.05" ЕООД въвежда сумирано изчисляване на
работното време с период на отчитане три месеца.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно
нарушение на 29.07.2021г. инж. Е.А. - директор на ДИТ - Софийска област
издала обжалваното наказателно постановление № 23-003172, с което на
основание чл. 414 ал. 1 КТ за нарушението на чл. 146 ал. 3 т. 2 КТ на
дружеството - въззивник била наложена имуществена санкция в размер на
2000, 00 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: гласни - показанията на свидетелката Д.С., както и писмените
доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК - заповед №
004/08.06.2021г. на управителя на "Т.05" ЕООД, присъствена форма на
наетите по трудов договор работници за месец май 2021г. и работен график за
същия период, правилник за вътрешния трудов ред, ведно с приложение,
саморъчни сведения от 17.06.2021г. от П. П., трудов договор №
3
43/01.12.2020г., сключен между "Т.05" ЕООД, като работодател, и Д.Ж.Г. -
служител, протокол за извършена проверка № ПР2118647/17.06.2021г.,
АУАН № 23-003172/17.06.2021г., възражения вх. № 21062972/21.06.2021г.,
заповед № 001-4/27.04.2021г., наказателно постановление № 23-
003172/29.07.2021г., заповед № З-0025/08.01.2019г., заповед № З -
0024/08.01.2019г и заповед № З - 0058/11.02.2014г. - и трите, издадени от
изпълнителния директор на ИАГИТ.
Съдът кредитира приобщените доказателства и доказателствени
средства, които прецени като еднопосочни, последователни и
безпротиворечиви. Съдът кредитира показанията на разпитаната свидетелка
Д. С., които прецени като последователни, еднопосочни, логични и съответни
на писмените доказателства. Тази свидетелка е участвала при извършване на
проверката на дружеството - въззивник и в съдебно заседание възпроизвежда
обстоятелствата по протичането й и констатациите от същата. Съдът
кредитира и писмените доказателства, които също прецени като логични,
последователни и безпротиворечиви, съответни на гласните доказателствени
средства. От доказателствената съвкупност съдът изключи единствено
представената заповед № 001-4/27.04.2021г., с която се твърди, че
работодателят "Т.05" ЕООД е въвел сумирано изчисляване на работното
време с 3-месечен период на отчитане, считано от 01.05.2021г. За да изключи
обсъжданата заповед от доказателствената съвкупност, въз основа на която
изгради фактическите си и правни изводи, съдът прие, че заповедта е
съставена и представена единствено за целите на
административнонаказателното производство. На първо място, заповедта от
27.04.2021г. не кореспондира с останалите писмени и със събраните гласни
доказателства. Същата противоречи на правилника за вътрешния трудов ред,
на представената от работодателя заповед № 004/08.06.2021г., с която пък
работното време се определя в дните от неделя до четвъртък с почивни дни -
петък, събота и всички официални празници /която заповед изцяло
кореспондира с установеното в правилника за вътрешния трудов ред/ и на
саморъчните обяснения, дадени от упълномощения представител на
въззивника, според които е установено подневно изчисляване на работното
време. Въззивникът коректно се позовава на липсата на преклузия за
представяне на доказателства в административнонаказателното производство.
Няма пречка относими доказателства да се представят и с възраженията по
чл. 44 ал. 1 ЗАНН, като и в този случай, ако въз основа на представените
4
доказателства се установи, че административното нарушение, за което е
съставен АУАН, не е извършено, наказващият орган следва да прекрати
административнонаказателното производство с мотивирана резолюция. В
случая обаче доколкото обсъжданата заповед няма достоверна дата, то
момента на представянето й следва също да се преценя с оглед формиране на
изводи дали тя е била издадена преди извършване на проверката от
контролните органи. В случая заповедта е представена в последния възможен
момент в предсъдебната фаза на административнонаказателното
производство - с възражението срещу АУАН, когато на въззивника вече е
било предявено и повдигнато конкретното административнонаказателно
обвинение. На следващо място - още с призовката от 03.06.2021г.
служителите на ДИТСО са изискали от работодателя да представи документи,
свързани с разпределението на работното време и начина на отчитането му,
т.е. работодателят не е бил в неизвестност за предмета на проверката на
Инспекцията и за документите, които следва да представи. На следващо
място, призовката, с която са изискани документите, не е връчена на лицето,
извършващо счетоводното обслужване на работодателя, а на управителя на
дружеството - работодател, който би следвало да разполага с всички
относими документи по отношение организацията на работното време,
доколкото цитираната заповед изхожда именно от управителя на "Т.05"
ЕООД. Най-сетне, несъстоятелни са и възраженията, че упълномощеното
лице П. П., което извършва счетоводното обслужване на "Т.05" ЕООД, не е
могло да представи заповедта от 27.04.2021г., тъй като към момента на
проверката не е разполагало с нея, по причина, че документите, свързани с
отчитане на работното време, се предават на счетоводителя до десето число
на следващия календарен месец и доколкото заповедта е в сила от
01.05.2021г., то тя е следвало да бъде предадена на счетоводителя на
10.06.2021г. - т.е. след извършване на проверката на място от страна на
контролните органи и след представянето на документи в ДИТСО на
09.06.2021г. Видно от материалите по административнонаказателната
преписка, упълномощеният представител на дружеството - въззивник е
представил заповед № 004/08.06.2021г., с която е въведено подневно
изчисляване на работното време и са определени работните и почивни дни за
служителите в дружеството. Ако се споделят възраженията на въззивника, то
счетоводителят П. не би следвало да разполага с тази заповед към момента на
5
проверката, тъй като същата би следвало да й бъде предадена едва на
10.07.2021г. В случая обаче упълномощеният представител на въззивника не
само е разполагал със заповед № 004/08.06.2021г., но и я е представил на
09.06.2021г., т.е. в деня след издаването й, пред контролните органи. Следва
да се посочи и че до издаване на АУАН от страна на работодателя чрез
законния му или упълномощен представител не са наведени дори устно
твърдения за сумирано изчисляване на работното време, като и в саморъчните
сведения от 17.06.2021г. П. П. е заявила, че в дружеството и за 2021г. е
въведено подневно изчисляване на работното време. Впрочем, дори и да се
възприемат безкритично твърденията в жалбата, че информацията за
отработеното време и относимите документи се предават на лицето,
извършващо счетоводното обслужване, на десето число на следващия
календарен месец, то на датата на съставяне на АУАН - 17.06.2021г.,
упълномощеният представител на въззивника, е следвало да разполага с тях и
да е в състояние да ги представи на контролните органи. Вместо това обаче
заповедта, с която се въвежда сумирано изчисляване на работното време, е
представена едва с възраженията срещу АУАН, когато на работодателя вече е
било предявено конкретното административнонаказателно обвинение, както и
са му били известни конкретните съображения на актосъставителя, за да
приеме, че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 146 ал. 3 т. 2 КТ, т.е.
въззивникът е можел да ги съобрази при преценката какви конкретно
възражения да наведе срещу АУАН и какви доказателства да представи.
Предвид всичко изложено съдът приема, че обсъжданата заповед № 001-
4/27.04.2021г. е съставена единствено, за да обслужи
административнонаказателното производство и не доказва, че към месец май
2021г. работодателят е бил въвел сумирано изчисляване на работното време.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу
въззивника е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа
на АУАН № 23-003172/17.06.2021г., който е съставен от компетентен орган, в
рамките на материалната му и териториална компетентност. Съгласно чл.416,
6
ал.1 от КТ, актовете за нарушения на трудовото законодателство се съставят
от държавни контролни органи, каквито съгласно чл.399, ал.1 от КТ са ИА
"Главна инспекция по труда" и нейните подразделения, включително
Дирекция "Инспекция по труда Софийска област", чийто служител е главен
инспектор Д.С., съставила акта.
Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно
нарушение е издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и
материално компетентен орган. Съгласно заповед № 3-0058 от 11.02.2014г. на
изпълнителния директор на ИА "Главна инспекция по труда" и на основание
чл.416, ал.5 от КТ, директорите на съответните териториални инспекции по
труда са оправомощени да издават наказателни постановления за
нарушенията, установени от инспектори при съответната дирекция.
Териториалната компетентност и на актосъставителя, и на наказващия
орган се установява от приетата като писмено доказателство заповед № З -
0024/08.01.2019г. на изпълнителния директор на ИАГИТ, съгласно която в
териториалния обхват на контролна дейност на служителите на ДИТСО се
включва и район Овча купел, където се намира стопанисвания от въззивника
цех, където е и работното място на служителя Д.Г., и където е извършено
нарушението.
И АУАН, и НП са издадени при спазване на предвидените в чл. 34 ал.
1 и ал. 3 ЗАНН срокове.
Съдът намери, че не е допуснато нарушение на процесуалните правила
и при съставяне и връчване на АУАН, който е съставен в присъствието на
един свидетел - Калинка Вълкова, която е присъствала и при извършване на
проверката, съответно - установяване на нарушението, видно от протокол за
извършена проверка № ПР2118647/17.06.2021г. Актът е съставен в
присъствието на упълномощен представител на дружеството - жалбоподател
и му е връчен за запознаване.
Както АУАН, така и НП имат предвиденото в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН
съдържание. По надлежен начин и при пълна идентичност както в АУАН,
така и в НП, са описани както нарушението, така и обстоятелствата, при
които е извършено, в това число и на дата и мястото на извършването му,
посочена е и нарушената законова разпоредба. При издаване на наказателното
постановление не е нарушена разпоредбата на чл. 52 ал. 4 ЗАНН. Посочената
7
разпоредба предвижда задължение за наказващия орган преди да се
произнесе по преписката, да извърши проверка на акта с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост и да прецени възраженията и събраните
доказателства. Не е предвидено задължение за наказващия орган да изложи
мотиви в наказателното постановление по наведените срещу АУАН
възражения, а още по-малко - да ги приеме за основателни.
Съдът намери, че правилно е приложен и материалният закон и е
ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството -
жалбоподател.
Съгласно чл. 143 ал. 1 КТ извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя
или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. При подневното отчитане на работното
време, когато работник или служител отработи в повече от
законоустановеното работно време за длъжността, то се отчита като
извънреден труд във всеки отделен месец. В този смисъл ако съгласно
утвърдения график работникът следва да е на работа в дните на официални
празници, то положеният труд не е извънреден, но и в този случай се дължи
по-високо заплащане съгласно чл. 264 КТ.
При сумираното изчисляване, установената нормална
продължителност на работното време се спазва средно за определен по-
продължителен от деня и седмицата период от време. В този случай
продължителността на работното време през отделните дни може да
надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в
границите на отчетния период. По този начин балансът на работното и
свободното време се запазват средно за периода на отчитане. Когато в края на
отчитане, нормата работно време е превишена, ще е налице извънреден труд.
В случая въз основа на събраните доказателства съдът приема, че към
месец май 2021г. е било въведено подневно отчитане на работното време в
дружеството, като съгласно правилника за вътрешния трудов ред е било
установено работно време от 08.30 часа до 17.00 часа в дните от неделя до
четвъртък и като почивни са били определени петък, събота и всички
официални празници съгласно чл. 154 КТ. От присъствената форма за месец
май 2021г. се установява, че служителят Д.Г. е била на работа редовна смяна
8
/т.е. с продължителност 8 часа/ на 03.05.2021г. - Великден и на 06.05.2021г. -
Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия - и двата дни официални
празници съгласно чл. 154 КТ. Доколкото се касае за положен труд извън
установеното за служителя Георгиева работно време, то положеният труд е
извънреден. Разпоредбата на чл. 146 ал. 3 КТ урежда максималната
продължителност на извънредния труд, който за една календарна седмица не
може да надвишава 6 часа дневен или 4 часа нощен. В случая за календарната
седмица от трети до девети май 2021г. служителят Георгиева е положила
общо 16 часа извънреден труд, с което е нарушена разпоредбата на чл. 146 ал.
3 т. 2 КТ.
Нарушението е извършено на работното място на служителя Георгиева
- в сладкарския цех, стопанисван от "Т.05" ЕООД, в ж.к. "ХХХ", ул. "ХХХта"
№ 20. Нарушението е извършено на 03.05.2021г., тъй като още на тази дата
служителят Георгиева е превишила максималната продължителност на
допустимия извънреден труд за цялата седмица /при максимална
продължителност от 6 часа за една календарна седмица, само за един ден - за
03.05.2021г. Георгиева е работила 8 часа/. Така, правилно в АУАН и НП са
посочени времето и мястото на извършване на нарушението.
Предвид факта, че отговорността на юридическите лица е обективна
/безвиновна/, субективната съставомерност на деянието не следва да бъде
обсъждана.
Не са налице предпоставките на чл. 415в КТ. Предвид задължителното
тълкуване, дадено в Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. по тълк. д. №
7/2010 г. на ВАС специалният състав по глава ХІХ, раздел ІІ от КТ на
"маловажно" административнонарушение по чл. 415в от КТ изключва
приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН . При това в тези
случаи не е предвидено освобождаване от административнонаказателна
отговорност /за разлика от тези по чл. 28 от ЗАНН/, а налагане на същото по
вид административно наказание - парична санкция, но в многократно по-
нисък размер. В случая обаче не са налице предпоставките за приложение на
привилегированата разпоредба, тъй като нарушението не е било отстранено
веднага след установяването му. На следващо място съдът намира, че
предвид характера на нарушението за работника са настъпили вредни
последици, тъй като в рамките на една календарна седмица служителят
9
Георгиева е положила извънреден труд повече от два пъти над максималната
допустима продължителност, с което е било ограничено правото й на отдих и
почивка.
По вида и размера на наказанието:
Съгласно разпоредбата на чл. 414 ал. 1 КТ работодател, който наруши
разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко
наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до
15 000 лв. Действително, в наказателното постановление не са изложени
конкретни съображения по отношение индивидуализация размера на
имуществената санкция, но това обстоятелство не представлява съществено
процесуално нарушение, тъй като съдът всякога е длъжен в производството
по оспорване на наказателното постановление да извърши преценка дали
наложеното административно наказание е съответно на критериите по чл. 27
ал. 2 ЗАНН и е от естество да осигури постигане на целите по чл. 12 ЗАНН. В
случая на въззивника е наложена имуществена санкция към, но все пак над
предвидения в закона минимален размер, а именно 2000, 00 лева. Съдът
намира, че този размер е съответен от една страна на липсата на данни за
предходни нарушения на трудовото законодателство, за които да е
санкциониран работодателят, и от друга страна - на обстоятелството, че
служителят Георгиева е положила извънреден труд, който надвишава повече
от два пъти, установената в чл. 146 ал. 3 т. 2 КТ максимална
продължителност.
Предвид изложеното съдът намери, че жалбата е неоснователна и
атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди.
Право на разноски има въззиваемата страна, каквато претенция е
заявена в съдебно заседание. Като взе предвид фактическата и правна
сложност на делото, обстоятелството, че в производството пред съда не са
събрани доказателства, различни от представените пред наказващия орган в
предсъдебната фаза на производството, и броя на проведените съдебни
заседания, съдът счете, че юрисконсултското възнаграждение, което
въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна за процесуалното
представителство на последната, следва да е в минималния размер,
предвиден в разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на
10
правната помощ, а именно - 80, 00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-
003172/29.07.2021г., издадено от Директор на дирекция "Инспекция по труда
Софийска област", с което на основание чл. 414 ал. 1 КТ на "Т.05" ЕООД,
ЕИК ХХХ, е наложена имуществена санкция в размер на 2000, 00 /две
хиляди/ лева за нарушение на чл. 146 ал. 3 т. 2 КТ.
ОСЪЖДА на основание чл. 63 ал. 3 вр. ал. 5 ЗАНН "Т.05" ЕООД, ЕИК
ХХХ, ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда",
адрес гр. София, бул. "Княз Александър Дондуков" № 3, сумата от 80, 00
/осемдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11