М О Т И
В И:
Производството е по реда на чл.375 и следващите от НПК, във връзка с чл.78а НК.
Постъпило е Постановление от 07.05.2020 година на Прокурор при
Районна прокуратура - Хасково, в което
се сочи, че срещу обвиняемия Б.Н.И. *** е образувано досъдебно производство № 145/2020г. по описа на РУ на МВР
- Хасково за извършено престъпление по чл.343в ал.3,вр.ал.1 от НК.
Събраните в хода на досъдебното
производство доказателства установявали по категоричен и безспорен начин
извършването на престъплението от обвиняемия. Последния не бил осъждан за
престъпление от общ характер, не бил освобождаван от наказателна
отговорност по раздел ІV на глава VІІІ
от НК, а от деянието нямало причинени имуществени вреди, поради което целите на
наказанието можели да се постигнат и с налагане на административно наказание. И
тъй като в случая били налице предпоставките на чл.78а от НК, прокурорът
предлага обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се
наложи административно наказание.
В
хода на воденото досъдебно производство обвиняемият признава вината си и
дава обяснения относно извършеното деяние. В съдебното
производство не оспорва отразените в постановлението фактически положения и не
желае събирането на нови доказателства.В последна дума моли да бъде оправдан.
В тази връзка договорният защитник
на обвиняемия адв.К. К. в хода на съдебните
прения развива пространни съображения за малозначителност на деянието, предвид ниската степен на обществена
опасност на подзащитния си и самото деяние и
моли за приложимост на чл.9 ал.2 от НК .В тази връзка пледира подзащитния му да бъде оправдан по повдигнатото обвинение.
Представителят на РП-Хасково
поддържа внесеното постановление за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на обвиняемия Б.Н.И.. Счита, че
от събраните доказателства, безспорно се установи както от обективна, така и от
субективна страна състава на осъщественото престъпление от негова страна.
Прегледът на ценимите компоненти по настоящото дело не давал възможност за осмисляне на предпоставките на нито една от
двете алтернативи на чл. 9, ал. 2 от НК ,поради което и пледира
да бъде наложена глоба в размер на 1000 лв.
Съдът, като се запозна със
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Обвиняемият Б.Н.И. е роден на ***г***. Правоспособен водач е на моторно превозно средство от 03.05.2016г.
за категории „В" и „АМ". За кратък период от време обв.И. успял да извърши множество нарушения на
правилата за движение, като му били наложени съответните наказания, вследствие
на което му били отнети общо 6/шест/ бр. контролни точки. Спрямо него били
издадени 14 Наказателни постановления; 10 бр. фишове и 3 бр. ЗППАМ.Със Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка с № 19-1030-001745/02.12.2019г.
по чл. 171,т.1,б."д" от ЗДвП на Началник сектор ПП при ОД на МВР - Пловдив,
свидетелството за управление на МПС № ********* на обв.Б.И. било отнето до заплащане
на дължимите глоби по влезли в сила наказателни постановления, за извършени от
него нарушения по Закона за движение по пътищата. Заповедта му била връчена на
13.01.2020г. и на 27.01.2020г. влязла в законна сила.
На 02.02.2020г. обв. Б.И. *** в жилището си, което
обитавал заедно с майка си - св. Н.И.
и бременната от него жена, с която живеел на семейни начала – М. Е. Д. Около обяд на
02.02.2020г. М.Е.Д. получила родилни болки, което
наложило да бъде транспортирана до АГО -
Хасково за преглед и евентуално раждане. Въпреки че съзнавал, че изтърпявал
принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството му за
управление на МПС, наложена му със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка с № 19-1030-001745/02.12.2019г. по чл.
171,т.1,б."д" от ЗДвП на Началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР
- Пловдив и не разполагал със СУМПС обв.Б.И. се качил в лек автомобил марка „Мерцедес ****" с peг. №*******, заедно с майка си - св. Н. И. и М.Д., като го привел в движение и
се оправили от село М., област Х.
в посока град Х. Около обяд на 02.02.2020г.тримата пристигнали в АГО - Хасково, където М. Е. И. била приета. В 13:25 часа на
02.02.2020г. тя родила дете от мъжки пол- М. Б.Н.. Този факт бил съобщен от медицинския персонал на обв. И..
Въпреки, че съзнавал, че изтърпявал ПАМ и не разполагал със СУМПС, както и факта, че
вече не били налице извънредни обстоятелства налагащи управление на МПС обв.Б.И., повторно се качил в лекия автомобил „Мерцедес ****" с per. *****, заедно с майка си - св. Н. И. Движел се в в град Хасково по
бул."Илинден" в посока бул."Освобождение". По същото време
около 14:10 часа на 02.02.2020г. на работа били свидетелите А. К. А. и К. М. М. и двамата служители на
сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР - Хасково. Те били изградили
местостоянка по утвърден график на бул."Илинден" до номер 129.
Двамата забелязали управляваният от обв.И. лек автомобил марка „Мерцедес ****" с peг. *******, който се движел по
бул."Илинден" в посока бул."Освобождение" и в изпълнение на
служебните си задължения подали сигнал за спирането му. След
като обв. И. видял това, той се подчинил на полицейското разпореждане и спрял управлявания от него лек автомобил. В хода на проверката св. А. и М. поискали от обв.И. документите
му на водач на МПС и тези на автомобила му. След направена справка в
информационите масиви на МВР, чрез ОДЧ при РУ на МВР - Хасково полицейските
служители констатирали, че свидетелството за управление на Б.Н. било временно отнето със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка до заплащане на
дължимите глоби, които обв.И., все още не бил платил, т.е. към момента на
извършване на проверката и бил неправоспособен водач. В тази връзка св.А. съставил на обв.Б.И. АУАН, серия GA
104195 от
02.02.2020г. Също така бил тестван за
наличие на алкохол в кръвта му, като пробата била отрицателна и бил задържан в
РУ на МВР - Хасково за срок от 24 часа по реда на ЗМВР.
Горната фактическа обстановка се
установява от обясненията на обвиняемия и показанията
на свидетелите А. А.К.,К.М. М. и
Н. М.И. от
досъдебното производство, подкрепени с протоколите
за извършени следствени действия,както
и писмените материали,приобщени към доказателствения материал
по делото на основание чл.283 от НПК. Въз
основа на обсъдените по-горе доказателствени средства съдът прие за
доказано участието на обвиняемия
по възведеното му обвинение .Анализът на показанията на свидетелите
и останалите доказателства по делото позволяват да се направят
изводи за фактическите
обстоятелства.Свидетелските показания в съвкупност не
страдат от съществени противоречия и са логически взаимно свързани, поради
което и съдът ги кредитира с доверие.Събраните по надлежния
процесуален ред доказателствените източници, в т.ч. писмените доказателства
следва да бъдат оценени поотделно и съпоставени помежду
си относно съдържащите се в тях фактически данни .
При така изяснената фактическа
обстановка безспорно се установи , че от обективна страна Б.Н.И. е осъществил деяние, съставляващо престъпление
по смисъла на чл.343в ал.3, вр. ал.1 от НК, а именно: на 02.02.2020г. в град Хасково
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мерцедес *****" с per.
*******, в срока на изтърпяване на
принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелство за
управление на моторно превозно средство наложена със ЗППАМ № 19-1030-001745/02.12.2019г.,
влязла в сила на 27.01.2020г.
При
положение, че фактите по делото не са спорни, следва да бъдат обсъдени аргументите
на защитата за приложимост на чл. 9, ал. 2
от НК .За да е налице явно малозначително деяние, по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, е необходимо същото, макар и
формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, да не е
общественоопасно или степента му на обществена опасност да е явно незначителна.
От това следва, че отправен аргумент за приложимостта на посочената разпоредба
е характеристиката на деянието, и не толкова
на дееца. Престъпленията, имащи за предмет спазване на правилата за
движение по пътищата , с оглед на техния обект на защита – обществените
отношения, свързани с опазването на общественото здраве, са поначало такива със
завишена степен на обществена опасност и в последните години придобили широк негативен социален отзвук . В
конкретния по делото случай деянието, осъществено от обв. И. единствено и само откъм
причини/мотиви/ за неговото извършване, разкрива
незначителна степен на обществена опасност ,в сравнение с типичната такава,
визирана от законодателя в състава на престъплението по чл. 343в, ал.
3 от НК,заради необходимостта да превози с моторно превозно средство бременната си жена от
дома им в с.М. до АГО в гр.Х. , тъй като
тя е имала родилни болки. След като това е приключило, нищо вече не е налагало
обвиняемия отново да управлява моторно превозно средство,за да се прибере
у дома си в с.М. ,като е имал
пред себе си други възможности- да се обади
на приятел, който да го превози с моторното му превозно средство, да изпрати майка си до населеното място
обратно с автобус, да наеме таксиметров превоз. Доказателства в тази насока не
са ангажирани от страна на обвиняемия , от които да може да се направи извод, че използването на
лекия автомобил е бил единственият възможен избор за обвиняемия да наруши забраната да управлява моторно
превозно средство. От приложената по
делото справка за нарушител на обв.И. се установява, че в рамките на четиригодишен период ,откакто е придобил правоспособност да
управлява МПС той многократно е санкциониран за нарушения на
правилата за движение по пътищата,сочещ дори на
системност. Той е санкциониран многократно по административен ред за
допуснати нарушение на транспортното законодателство- с наказателни
постановления, фишове и принудителни административни мерки. Наказван е за широк спектър от нарушения- за причиняване
на ПТП с материални щети, за управление
без СУМПС и контролен талон , за превишена скорост и т. н. Тези обстоятелства категорично
очертават жалбоподателя като личност, която проявява пренебрежение към
правилата за движение, като рисков и опасен участник в пътното движение,
застрашаващ живота и здравето на останалите граждани и който, въпреки
наложените му административни санкции, очевидно не желае да коригира
поведението си. На следващо място,
деянието, осъществено от обв.И. не е случаен факт за обвиняемия, инцидентна
проява, доколкото същият е бил с ясното
съзнание, че управлява процесното МПС, след отнемане на СУМПС, поради наложена
принудителна административна мярка.Чистото съдебно минало на обвиняемия,добрите
характеристични данни и семейната му ангажираност, не са достатъчни, за да
обусловят преценката, че степента на обществена опасност и морална укоримост на
престъплението са по-ниски от обикновените случаи на този вид престъпления .В
настоящия случай степента на засягане на обекта на посегателство не
може да се определи като незначителна ,с
оглед коментираните по –горе обстоятелства ,свързани с поведението на обвиняемия ,които сочат на извод за достатъчна степен на
обществената опасност на деянието, за да бъде то третирано като
престъпление.Тези съображения препятстват и
извода на съда за "явна малозначителност",
по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК на престъпното деяние на обвиняемия.
От субективна страна обвиняемият
Б.И. е действал умишлено като е съзнавал, че управлява моторно превозно
средство, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за
временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство.
След като прецени тежестта на
деянието и данните за обвиняемия, съдът счита, че са налице всички
материалноправни предпоставки за освобождаването му от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, визирани в
императивната разпоредба на чл. 78а, ал. 1 от НК. За
извършеното престъпление по чл.343в ал.3, във връзка с ал.1 от
НК, според действащата към момента на деянието редакция на текста /обн. ДВ
бр.95/2016г./ се предвижда наказание лишаване от свобода до
една година или глоба от 500 лв. до 1000 лв. Видно от приложената
справка за съдимост обвиняемият не е осъждан за
престъпление от общ характер и не
е освобождаван по реда на чл.78а от НК.Престъплението по чл.343в, ал.3, във връзка с ал.1 от НК
е на просто извършване и не са причинени имуществени вреди. В този смисъл,
съдът счита, че на обвиняемия следва да бъде наложено
административно наказание глоба. При определяне размера на наказанието,
съдът се съобрази с материалното и имотно състояние на
обвиняемия, както и с наличието на смекчаващи вината обстоятелства
- чисто съдебно минало и добри характеристични данни.
Съдът се съобрази и с липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства. Имайки
предвид тежестта на деянието, съдът счита, че наказанието
“глоба” следва да бъде определено, според предвиденото от
разпоредбата на чл.78 а от НК, в минимален размер
на 1000 лв . С така наложеното по вид и
размер наказание съдът счита, че целите на личната и генерална
превенция ще бъдат
постигнати.
Мотивиран
така,съдът постанови решението си.
Съдия: /п/ не
се чете
Вярно с
оригинала!
Секретар: Е.Д.