№ 6170
гр. София, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Виктория Мингова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20231100508190 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 31.03.2023 г., гр.д. 47096/2021 г., СРС, 50 с-в отхвърля
предявения от З. Г. И., като наследник по закон на починалата в хода на
процеса на 29.12.2022 г. З. З. И., срещу Р. Г. И. иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата 2 875,00 лева - главница, представляваща обезщетение за
лишаване от ползване на недвижим имот - апартамент № 5, находящ се в гр.
София, ж.к. „******* за периода 20.08.2020 г. до 12.08.2021 г., ведно със
законна лихва върху тази сума, считано от 12.08.2021 г. до окончателното
изплащане и сумата 500 лева – съдебни разноски.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищеца З. Г. И.. Счита, че
първоинстанционният съд неправилно и изопачено възприема показанията на
свидетелите. Погрешни са изводите за кредитиране на установеното от свид.
Х. вместо от свид. Р. И., с аргумент за заинтересованост на първата, след като
очевидно и свид. Х., като приятелка на ответницата по иска, е заинтересована
в нейна полза. Свид. Р. И. последователно установява, че ответницата ползва
апартамента без правно основание, като лишава майка си З. И. от достъп и
1
ключ, извършва ремонт, настанява наемател и разполага изцяло с изплатената
наемна цена. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което
да се уважи искът.
Въззиваемата – ответницата по иска Р. Г. И. оспорва жалбата. Възразява,
че свид. Х., като пряк участник в извършването на ремонта, на база личните
си впечатления установява постигнатата уговорка между З. И. и ответницата,
майката да отстъпи апартамента на дъщеря си, за да се извърши ремонт и
отдаване под наем, а с получените доходи да се погасява предоставения от
свидетелката заем за ремонта. Показанията на свид. Р. И. са
непоследователни, противоречиви и дадени изцяло в полза на ищеца, като
неин съпруг, поради което не следва да се кредитират.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и неправилно.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
С договор за дарение от 11.09.2003 г., оформен с нот. акт № 134, т. I,
рег. №13143, нот.д. № 127/2003 г., н-с рег. № 140 НК, Г.К. И. и
първоначалната ищца З. З. И. даряват на дъщеря си – ответницата по иска Р.
Г. И. апартамент № 5, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, ведно с с избено
помещение № 2 и 2,506 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, като дарителите пожизнено си запазват
правото на ползване върху имота. При липса на друга нарочна уговорка в
договора, съдът приема, че всеки от дарителите запазва по 1/2 идеална част от
вещното право на ползване, като елемент от абсолютното вещно право на
собственост, както и в съответствие с прехвърлените си права от голата
собственост.
Дарителите Г.К. И., поч. 24.10.2016 г. и първоначалната ищца З. З. И.,
поч. 29.12.2022 г. в хода на първоинстанционното производство, оставят за
2
наследници техния син и новоконституиран по реда на чл. 227 ГПК ищец З. Г.
И., както и дъщеря – ответницата Р. Г. И..
В резултат на настъпилото ex lege на 29.12.2022 г. процесуално
правоприемство между първоначалната ищца и ответницата, последната се
явява страна по делото, спрямо която се сливат две несъвместими
процесуални качества на насрещни страни, което води до частична
недопустимост на исковото производство. Същото е прекратено само по
отношение на наследствената на покойната ищца 1/2 част (чл. 5, ал. 1 ЗН), а
именно над размера от 2 875 лв. до пълния предявен размер от 5 750 лв.
(Така е прието и с определение № 712/23.11.2020 г., гр.д. 2956/2019 г., ВКС,
ІV г.о. ).
Във връзка с изясняване на спорните релевантни факти за ползване без
правно основание на имота от ответницата, от което неоснователно се
обогатява за сметка на З. И., в о.с.з. 28.11.2022 г. са разпитани свид. Р. И. –
снаха на З. И. и съпруга на настоящия ищец, както и свид. С. Х. - приятелка и
бивш работодател на ответницата.
И двете свидетелки въз основа на дадени сведения от страните знаят за
постигната уговорка между първоначалната ищца и ответницата, последната
да извърши ремонт на апартамента в ж.к. „*******“. В подкрепа е
установеното от свид. Х., въз основа на непосредствени впечатления, че З. И.
се радва на това начинание, вижда как тече ремонтът и накрая донася цветя за
украса. Свидетелката е заварвала в жилището и ищеца, който по нейна молба
се включва да помага в края на 2019 г. точно когато ремонтът е готов.
Същевременно свид. Р. И. установява, че около 3 до 5 години след смъртта на
съпруга си (през 2016 г.), З. И. живее в имота, впоследствие дава на
ответницата да се „оправя“ с жилището и се изнася в апартамент при сина си,
а през лятото пребивава на село.
Никоя от свидетелките не присъства на договаряне между майка и
дъщеря, нито свидетелства да й е известно, същите да постигат общо и
недвусмислено съгласие имотът да се отдава под наем, а с получения доход
да се погасява заем за ремонта. Заявеното предположение на свид. Х. за
наличие на такава уговорка, не се основава на нейни преки възприятия, а само
на казано от ответницата, без да се подкрепя с други преки доказателствени
средства, поради което съдът не следва да го цени. Следва да се кредитират
3
показанията й в частта за лично дадени й от ответницата парични суми от
получената наемна цена с цел погасяване на предоставен от свидетелката
заем за ремонта, които не са опровергани или разколебани с други
доказателствени средства.
Съдът приема предвид дотук обсъденото, че З. И. доброволно напуска
апартамента и предоставя възможност на ответницата да го ремонтира, като
отношенията им са добри най-малкото до края на 2019 г., когато приключва
ремонтът.
Свид. Р. И. установява, че отношенията между З. И. и ответницата се
влошават 2 години, след като ответницата се разделя със съпруга си.
Двете свидетелки изясняват, че след ремонта, през процесния период в
апартамента е допуснат наемател от ответницата, която не изплаща каквото и
да било от получения приход на З. И.. Установяват също, че след проведен в
апартамента разговор между наемателя, З. И. и ищеца, наемателят напуска.
Обстоятелството, че датата на посещението е 03.06.2021 г. се установява чрез
постановление от 09.11.2021 г. СРП за отказ от образуване на досъдебно
производство, пр.пр. 20774/2021 г., образувана по сигнал на настоящата
ответница.
Противоречиви са показанията относно разполагането с ключ и
свободен достъп до имота от З. И. през исковия период. Същата, според свид.
Х. и в нейно присъствие, получава ключ от сменената брава на входната врата
след ремонта. Свид. Р. И. заявява, че З. И. не разполага с ключ и достъп през
този период. Тогава ответницата вече се държи лошо с нея, не я допуска,
когато заедно със свидетелката правят неуспешен опит да посетят
апартамента, като им се смее от балкона и дори изгонва майка си от общата
им къща на село. Именно всичко това мотивира З. И. да предприемане
действията, довели до освобождаване на жилището от наемателя, който
въпреки обещанията си не й предава ключ, а в жилището се настанява
ответницата. В тази връзка, съдът приема, че даже и да е предоставен ключ
след ремонта, ответницата фактически се ползва от имота и отнема
възможността на З. И. безпрепятствено за си служи с него.
Предвид обсъдената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил
4
без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, до размера на обедняването. За да бъде уважен такъв иск следва да
се докажат елементите от фактическия състав, които са: обогатяване на едно
лице за сметка на друго, обедняване на другото лице, липса на основание за
обогатяване и отсъствие на друга правна възможност да се защитят
интересите на обеднелия, произтичане на обедняването и обогатяването от
един или няколко общи факти.
В случая, родителите на ответницата Р. И. й даряват собствения си
апартамент, като си запазват пожизнено вещното право на ползване. След
смъртта на съпруга си през 2016 г., вещният ползвател - първоначалната ищца
З. И. продължава да живее в апартамента, а по-късно доброволно се
премества при сина си – конституирания на нейно място ищец З. И., като се
споразумява с голия собственик – ответницата Р. И., последната да разполага
с апартамента. Ответницата извършва ремонт на жилището със знание и
съгласие на З. И.. Отношенията им се влошават след приключване на ремонта
в края на 2019 г., когато ответницата осуетява възможността за
безпрепятствено използване по предназначение на апартамента от вещния
ползвател, като без изричното й съгласие допуска свой наемател в жилището.
Разполага изцяло с получения доход, с който включително изплаща
предоставен й заем за ремонта от свидетелката С. Х., вместо да го предоставя
като компенсация на ползвателя. Скоро след разговор със З. И. и ищеца,
проведен на 03.06.2021 г. за освобождаване на жилището и предаване на
ключовете, наемателят напуска, но свободен достъп до апартамента
продължава да има само ответницата.
Целта на правната уредба на неоснователно обогатяване е да бъде
отстранено едно фактическо съществуващо, но според представите на
правния ред необосновано и затова несправедливо разместване на
имуществени блага, довело до обогатяване на едно лице и обедняване на
друго. Без значение е по какъв начин се стигна до получаване на неследваща
се имуществена облага, т.е. дали поведението на обогатилото се лице е
укоримо и виновно. Релевантна е липса на правно основание за
неоснователното разместване на блага. Под правно основание се разбира
правоотношението, от което произтича правото да се иска получаването на
съответната имуществена облага и задължението тя да се престира – това
може да бъде договор, административен акт, самият закон, водене на чужда
5
работа без поръчка и пр. Липсата на правно основание е липсата на право за
дадено лице да получи имуществена придобивка.
В случая, с оглед постигнатото договаряне между вещния ползвател и
голия собственик единствено за ремонт на апартамента, но не и за
последващото му отдаване под наем, още повече без насрещен доход за
ползвателя, ответницата без правно основание и за сметка на вещния
ползвател създава непреодолими пречки за упражняване на вещното право на
ползване от титуляра, като владее от имота изцяло за себе си - лично или чрез
трето лице-наемател и се възползва от получените граждански плодове.
Предвид осъщественото от ответницата без правно основание ползване на
апартамента чрез трето лице, а впоследствие лично през периода 20.08.2020 г.
до 12.08.2021 г., когато съответно получава приходи от наем и спестява
разходи за изплащане на такъв, съразмерни на обедняването на З. И. във вид
на пропуснатите ползи да увеличи материалното си състояние в същия
размер, искът за възстановяване на несправедливо нарушено имуществено
равновесие в полза на наследника на вещния ползвател е доказан по
основание.
Искът е доказан и по размер. При съобразяване на определената в
съдебно-техническата експертиза средна пазарна цена на наема през същия
период в размер на 4 319 лв., искът за сумата 2 875 следва да се уважи изцяло.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 2
ГПК следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което искът се
уважи.
Пред първа инстанция, ищцовата страна реализира разноски за 115 лв. –
д.т. по иска и 300 лв. – депозит за СТЕ, а пред въззивна – 57.50 лв. – д.т., или
общо 472,50 лв., които се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 31.03.2023 г., гр.д. 47096/2021 г., СРС, 50 с-в и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Р. Г. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „*******“,
6
ул. „*******да заплати на З. Г. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, район
„Възраждане“, ул. ******* .на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата 2 875 лв. -
обезщетение за лишаване от ползване на апартамент № 5, находящ се в гр.
София, ж.к. „******* през периода 20.08.2020 г. до 12.08.2021 г., ведно със
законна лихва върху тази сума, считано от 12.08.2021 г. до окончателното
изплащане и сумата 472,50 лв. – разноски за първа и въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7