Р Е Ш
Е Н И Е
№ 42
гр.Кюстендил, 21.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
АЛЕКСОВА - СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
секретар И.С. и с участието на
прокурор Йордан Георгиев от ОП Кюстендил, като разгледа докладваното от съдия
Карамфилова КАНД №16/2020г., за да
се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.63
от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.
М.Ж.Г. *** обжалва решение
№407/03.12.2019г. на КРС, постановено по АНД №996/2019г., с което е потвърдено
НП №19-1139-000775/21.05.2019г. на началник сектор ПП Кюстендил. Развиват се
съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, представляващи касационни
основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Иска се отмяна на решението, респ. отмяна на НП.
Ответникът не изразява становище по
жалбата.
Заключението на прокурора от ОП
Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното
решение.
Предмет
на касационно оспорване е решение на КРС №407/03.12.2019г., постановено по АНД
№996/2019г., с което е потвърдено НП №19-1139-000775/21.05.2019г.
на началник сектор ПП Кюстендил. М.Ж.Г. *** е санкционирана на основание чл.182,
ал.1, т.6 от ЗДвП като са й наложени административни наказания „глоба“ в размер
на 850 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 3 месеца,
за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
КРС е потвърдил НП като
законосъобразно, приемайки че е издадено при спазване на процесуалните правила
и поради доказаност на административното нарушение от обективна и субективна
страна.
Касационната жалба е допустима –
подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
В пределите на служебната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост
на оспореното решение на КРС. Същото е и правилно, тъй като правните изводи са
съобразени с установените фактите и обстоятелствата по делото, както и със
закона.
Производството пред въззивния съд
е започнало по жалба на М.Ж.Г. ***-1139-000775/21.05.2019г. на началник сектор
ПП Кюстендил, за това че на 03.01.2019г. в
14.36ч. в с.Багренци, обл.Кюстендил, по път втори клас №62 км 4+730, при
разрешена за населено място скорост на движение от 50 км/ч, е управлявала МПС М
ЦХ с рег.№*****, собственост на ЕТ„В. Г. – гр.Н З, с 116.40 км/ч /наказуема скорост след
приспаднат толеранс в полза на водача от 3%/. Нарушението е установено и
заснето със стационарна видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения тип SITRAFFIC
LYNX ERS400, предварително позиционирана и трайно поставена на пътя.
Изготвен е клип. След анализ на снимковия материал и изготвена справка за
собственика на МПС, както и предвид декларацията по чл.188, ал.1 от ЗДвП от
14.02.2019г. на собственика и декларацията от 01.04.2019г. от нарушителя, е
прието, че автомобилът е управляван от М.Ж.Г.. За констатирано нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП е съставен АУАН №231629/10.04.2019г., а въз основа
констатациите в него е издадено оспореното НП. Представени са доказателства за
годността на АТСС.
Доколкото нарушението е установено и заснето
с АТСС и по аргумент от действаща разпоредба на чл.189, ал.4 от ЗДвП към датата
на извършване на нарушението /ДВ бр.54/2017г./, предвиждаща санкциониране с ЕФ
на нарушение, установено с АТСС, за
което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство или отнемане на контролни точки приложим, е общия ред по ЗАНН
за налагане на административно наказание, а не правилата на чл.189, ал.4 от ЗДвП относно реда и начина на издаване на ЕФ. В този смисъл правилно и
законосъобразно АНО е провел процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП
за установено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП /вж. в този смисъл ТР
№1/26.02.2014г. на ВАС по т.д.№1/2013г./. В настоящият случай КАС счита, че субекта
на нарушението се явява доказан от писмените доказателства - декларация по чл.188, ал.1 от ЗДвП от
собственика на МПС и от декларацията, депозирана от самия водач на автомобила.
Разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП сочи, че собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил МПС. Т.е. презумпцията, че нарушител е собственика на МПС-то е
оборена с представената декларацията, поради което правилно и законосъобразно
за нарушител от контролните органи, респ. от АНО е определено лицето, на когото
автомобила е предоставен за ползване – М.Ж.Г..
Събраните
писмени доказателства КАС намира за достатъчни, за да обосноват и извод за
извършено административно нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП от касатора. Представеният снимков материал, извлечен от паметта на
АТСС, доказва мястото и времето на нарушението, измерената скорост, доколкото той
се явява годно веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес, тъй като е направен от изправно техническо
средство - стационарна видео-радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип SITRAFFIC LYNX ERS400, т.е. скоростта на движение на автомобила е била над
максимално допустимата съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП – при ограничение от 50
км/ч за населено място, МПС-то се е движело със 120 км/ч. Посочвайки
наказуемата скорост от 116.40 км/ч не е допуснато нарушение, доколкото водача е
санкциониран при приспаднат толеранс от 3 км/ч, което не утежнява правното му положение.
С поведението си М.Г. е нарушила законовата разпоредба на чл.21, ал.1 ЗДвП и
законосъобразно е привлечена към административнонаказателна отговорност по
чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП. Не се споделят релевираните възражения за негодност
на снимковия материал. Той е изведен от паметта на одобрен тип средство за
измерване /срав. у-ние за одобрен тип средство/, което е преминало проверка за
техническа изправност /срав. протокол №69-С-ИСИ/19.10.2018г./.
Предвид гореизложеното КАС намира формирания извод на
КРС за законосъобразност на НП за правилен, доколкото изводите му кореспондират
с доказателствения материал по делото. Решението
ще бъде оставено в сила, поради отсъствие на касационните основания по чл.348,
ал.1 от НПК.
Воден от горното
и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №407/03.12.2019г.
на Кюстендилския районен съд, постановено по АНД №996/2019г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: