Решение по дело №204/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…186………/03.07.2020г.,гр.Пазарджик

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданска колегия,ІІ въззивен състав, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди и двадесета  година,в състав:

                   Председател:Красимир Ненчев      

                                                членове:Албена Палова

Мариана Димитрова

при участието на секретаря Галина Младенова като разгледа докладваното от съдия Мариана Димитрова в.гр.дело №204 по описа на Съда за 2020 година,и за да се произнесе,взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

          С решение № 59 постановено на 20.01.2020г.  по гр.дело № 2542 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2019г., предявените от В.К.П., ЕГН ********** *** против   „Коловаг“ АД, ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление на дейността: гр. Септември, ул. „Любен Каравелов“№2В общ. Септември, обл. Пазарджик, представлявано от изпълнителния директор Е.С.Й., искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1  и  т.4  от КТ и по чл.224,ал.1 от КТ – за признаване на уволнението, наложено със Заповед №152 от 31.10.2018г., за незаконно и неговата отмяна; за осъждането на ответника  „Коловаг“ АД, ЕИК – ********* да направи поправка на основанието за уволнение, вписано  в трудовата книжка на ищеца; и за осъждането на  ответното дружество „Коловаг“ АД, ЕИК – ********* да  заплати на ищеца В.К.П., ЕГН- **********  обезщетение за  неизползван платен годишен отпуск за 2018 година в размер на 600.00 лева са отхвърлени като неоснователни.Присъдени са съдебно-деловодни разноски.

С въззивната си жалба ,подадена в срока по чл.259,ал.І от ГПК ищецът в първоинстанционното производство обжалва решението като твърди,че то е недопустимо, незаконосъобразно, необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.  Твърди,че първоинстанционният съд не е анализирал и съобразил представените по делото доказателства всяко едно поотделно и в съвкупност, и неправилно в нарушение на процесуалните правила е приел,че ищецът не е бил възпрепятстван и не са били ангажирани доказателства да е бил възпрепятстван да упражни правото си на иск за отмяна на уволнението. От друга страна неправилно съдът е приел,че не може изцяло да кредитира показанията на свидетелката П., тъй като в тях не се сочи в кои лечебни заведения и за какви периоди от време е бил на лечение ищецът. Формулира искане решението да бъде отменено, а предявените искове уважени, алтернативно –делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба,с изложени в него съображения за неоснователност на жалбата.

Жалбата е депозирана от страна, имаща интерес и право на обжалване, в предвидения от закона срок. Изпълнени са и другите изискуеми от закона задължения, поради което е допустима.

При извършената проверка по чл. 269 от ГПК въззивната инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Пазарджишкият окръжен съд като съобрази наведените от жалбоподателя  доводи за незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт и събраните по делото доказателства-поотделно и в съвкупност, прие за установено следното:

Няма спор  между страните в процеса, че трудовото правоотношение помежду им е прекратено със Заповед №152 от 31.10.2018г. на основание чл.188,т.3 във вр. с чл.187,ал.1,т.1 от КТ , връчена на ищеца П.  на 02.11.2018г.

Няма спор ,че ищецът е страдал от заболявания,налагащи периодична диагностика и болнично лечение,в този смисъл са приложените по делото писмени и гласни доказателства. От така събраните писмени доказателства ,се установява,че ищецът е провел болнично лечение за периода 12.10.2018г.-17.10.2018г.,както и  за периода 14.01.2019г.-17.01.2019г.

Установява се, че с решение на ТЕЛК №3257 от 02.08.2019г.  на ищеца е определена 80 % трайно намалена работоспособност.

Съобразявайки така установените факти по спора и разпоредбата на чл.358,ал.1т.2 от КТ в мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд е приел,че предявеният иск по чл.344,ал.1,т.1 от КТ е погасен по давност и като такъв е неоснователен. Като последица от това ,съдът е приел неоснователността на обусловения иск по чл.344,ал.1,т.4 от КТ.

Според настоящият съдебен състав иска по чл. 344,ал.1,т.1 от КТ е погасен по давност, поради което се явява неоснователен.

Съгласно разпоредбата на  чл.358,ал.1,т.2 от КТ искът по спор за прекратяване на трудовото правоотношение се предявява в двумесечен срок, а съгласно разпоредбата на чл.358,ал.2, т.1 от КТ срокът започва да тече от деня на прекратяването. Срокът, съгласно посочената разпоредба е давностен и води до неоснователност на иска. Моментът на прекратяване на трудовия договор е определен от законодателя в разпоредбите на чл. 335 от КТ, като зависи от вида на прекратяването. В случая е налице прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя на основание чл.188,т.3 във вр. с чл.187,ал.1,т.1 от КТ със Заповед №152 от 31.10.2018г. на основание чл.188,т.3 във вр. с чл.187,ал.1,т.1 от КТ и същата е връчена на жалбоподателя на 02.11.2018г.

От момента на връчването на заповедта –02.11.2018г.започва да тече предвидения в чл. 358,ал.2,т.1 от КТ двумесечен давностен  срок  и същият изтича на 02.01.2019 г., съгласно правилото за броене на сроковете по месеци. Трудовото правоотношение в случая е било прекратено към момента на връчване на заповедта за уволнение. Следователно от 02.11.2018г. започва да тече двумесечния давностен срок за предявяване на иска по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ и изтича на 02.01.2019 г. /работен ден/. Към момента на предявяването на иска на 18.06.2019г. срокът е бил изтекъл и искът се явява погасен по давност. Тъй като е налице своевременно направено с отговора на исковата молба възражение от страна на работодателя, правилно първоинстанционният съд е констатирал погасяването по давност на иска и го е отхвърлил като неоснователен. Не са били налице основания за спиране или прекъсване на давността.

Изцяло несъстоятелни са изложените във въззивната жалба доводи,че първоинстанционният съд на първо място не е обсъдил събраните по делото доказателства ,установяващи невъзможността на ищеца да предяви иска в срок, и на второ място ,че не е кредитирал в цялост показанията на св.П.. Относимите към правния спор доказателства,вкл. показанията на сочения свидетел са обсъдени от първоинстанционният съд , и въз основа на тях съдът е направил правилен правен извод,че ищецът не е доказал с надлежни доказателства ,че в периода 02.11.2018г.-02.01.2019г. е бил настанен в болнично заведение , или пък характера на заболяването му е такова,което да не му позволява да предяви претенциите си по съдебен ред. В този смисъл показанията на св. П. не установяват нещо различно от обсъдените от решаващия съд писмени доказателства. За релевантния период ищецът не е бил настанен в болнично заведение ,което състояние да е възпрепятствало упражняването на правото му на иск, или пък са били налице други обстоятелства,които са го възпрепятствали да стори това- липсват каквито и да било доказателства в този смисъл,поради което правилно първоинстанционният съд е приел,че ищецът не е доказал по несъмнен начин,че е бил възпрепятстван да упражни правото си да предяви иска по чл.344,ал.1т.1 от КТ.

Неоснователността на главния иск за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна обуславя и неоснователността на иска по чл.344,ал.1,т.4 от КТ.

Решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят сторените от него във въззивното производство съдебни разноски в размер на 100,00 лева-възнаграждение за юрисконсулт.

По изложените съображения,Пазарджишкият окръжен съд

 

Р      Е      Ш      И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 59 постановено на 20.01.2020г.  по гр.дело № 2542 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2019г.

ОСЪЖДА В.К.П., ЕГН ********** *** да заплати на  „Коловаг“ АД, ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление на дейността: гр. Септември, ул. „Любен Каравелов“№2В общ. Септември, обл. Пазарджик, представлявано от изпълнителния директор Е.С.Й. сумата в размер на 100,00 /сто / лева-представляваща съдебни разноски във въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

 

                            

 

Председател:                                                     

 

  членове: 1.

 

 

                                                                                               2.