№ 4172
гр. София, 06.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20221110205159 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 462187-F476101/09.09.2019 г., издадено
от началника на Отдел „Оперативни дейности“-София в Централно
управление на НАП, на „A.“ ЕООД е наложена „имуществена санкция” в
размер на 600 лева за извършено административно нарушение по чл. 16, ал. 1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на министерство на финансите за
регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални
устройства, изразяващо се в това, че при извършена на 07.03.2019 г. проверка
на стопанисван от дружеството търговски обект е установено, че в обекта има
монтирано и работещо фискално устройство, за което няма сключен писмен
договор за техническо обслужване и ремонт.
Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице „A.“ ЕООД, в която са релевирани доводи за неговата
неправилност. Изложени са съображения, че дружеството не е извършило
вмененото му нарушение, доколкото не се установява в обекта да е
използвано процесното фискално устройство. Отделно от това е изложено, че
в случая дружеството е имало сключен договор за сервизно обслужване по
отношение на процесното фискално устройство със срок на валидност до
1
02.03.2019 г., тоест, не се касае за изначална липса на договор за сервизно
обслужване, а за наличие на такъв с изтекъл срок на действие. Изложени са
съображения за наличието на маловажен случай на административно
нарушение, доколкото дружеството е имало сключен договор за сервизно
обслужване до 02.03.2019 г., като не го е подновило единствено поради
липсата на намерение за работа с фискалното устройство след това и
дерегистрацията му няколко дни по-късно. В тази насока е акцентирано и на
обстоятелството, че е имало само два работни дни след изтичане на срока на
действие на договора за сервизно обслужване. Твърди се, че нарушението не
води до неотразяване на приходи от продажба на стоки. С оглед на
изложеното, от съда се иска да отмени обжалваното наказателно
постановление като незаконосъобразно. Претендират се направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение.
В хода на съдебното производство наказващият орган не се явява и не
изпраща процесуален представител.
Процесуалният представител на дружеството-жалбоподател поддържа
подадената жалба в хода на съдебното производство по изложените в нея
съображения. В допълнение е посочено, че от събраните по делото писмени
доказателства се установява, че процесното фискално устройство е с номер на
фискална памет, завършващ на „****“, докато в АУАН и НП е визирано
такова, завършващо на „5436“. Твърди се, че от приложените описи на
касовата наличност не ставало ясно кой от тях за кое фискално устройство се
отнася. Релевирани са доводи за маловажност на извършеното
административно нарушение, като се претендират направените разноски
съгласно приложения списък с разноски.
Жалбата срещу процесното НП е процесуално допустима, доколкото е
депозирана в законоустановения 7-дневен срок от надлежно легитимирано
лице. Софийски районен съд, след като обсъди доводите в същата, както и
събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите
на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на
атакуваното наказателно постановление, констатира, че са налице основания
за неговото изменение в санкционната му част. Съображенията на съда за
това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
2
фактическа обстановка:
„A.“ ЕООД с ЕИК *********** със седалище и адрес на управление гр.
София, ........, представлявано от А.В.Д., стопанисвало търговски обект –
градински център, находящ се в гр. София, ...........
На 07.03.2019 г., около 16.55 часа, свидетелят А. и негов колега,
инспектори по приходи в ЦУ на НАП, извършили проверка в горепосочения
търговски обект – градински център, находящ се в гр. София, ...........
стопанисван от „A.“ ЕООД. По време на извършване на проверката било
установено, че в обекта има въведено в експлоатация и работещо фискално
устройство модел „Compact M - KL” с индивидуален номер (ИН) на
фискалното устройство DY 41**** и фискална памет (ФП) № ********,
регистрирано в НАП с потвърждение № ........../02.03.2018 г. В търговския
обект било установено и фискално устройство с ИН № DY ............ и ФП №
............. При извършване на проверката, представителят на „A.“ ЕООД
представил договор за сервизно обслужване на фискално устройство модел
„Compact M - KL” с ИН DY 41**** и ФП № ********, сключен на 02.03.2018
г. и валиден до 02.03.2019 г. Не бил представен писмен договор за техническо
обслужване и ремонт на посоченото фискално устройство, валиден към
момента на извършване на проверката.
Въз основа на извършената проверка бил съставен протокол за извършена
проверка от 07.03.2019 г.
На 10.03.2019 г. св. А. съставил акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № F476101/10.03.2019 г. срещу „A.“ ЕООД за извършено
административно нарушение по чл. 16, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
на МФ. АУАН бил връчен на упълномощен представител на дружеството на
същата дата.
Въз основа на съставения АУАН било издадено наказателно
постановление № 462187-F476101/09.09.2019 г. от началника на Отдел
„Оперативни дейности-София в ЦУ на НАП, с което за описаното в АУАН
административно нарушение на „A.“ ЕООД била наложена имуществена
санкция в размер на 600 лева.
Видно от приложената по делото разписка, неразделна част от НП,
наказаното дружество е получило препис от наказателното постановление на
3
12.02.2020 г.
В законоустановения 7-дневен срок (на 19.02.2020 г.) представител на „A.
ЕООД подал жалба срещу издаденото наказателно постановление, която
инициирала настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетеля А.; протокол за извършена проверка от 07.03.2019
г.; ДФО от 07.03.2019 г. на процесното фискално устройство; 2 броя опис на
пари в каса от 07.03.2019 г.; свидетелство за регистрация на фискално
устройство; договор за сервизно обслужване от 02.03.2018 г. и Заповед №
ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на Национална агенция
за приходите.
Изложената в АУАН и в обстоятелствената част на обжалваното НП
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото гласни и писмени доказателства. В този смисъл съдът намира
показанията на св. А. за подробни, последователни и непротиворечиви,
поради което съдът ги кредитира изцяло. Именно от показанията му се
установява, че при извършване на проверка в процесния търговски обект е
установено работещо фискално устройство модел „Compact M - KL” с
индивидуален номер (ИН) DY 41**** и фискална памет (ФП) № ********.
Спорният момент по делото е дали посоченото фискално устройство е
работило към момента на проверката. Съдът счита, че това обстоятелство се
установява по безспорен начин от приложения между л. 27 и л. 28 от
настоящото дело дневен финансов отчет (ДФО) от процесното устройство, от
който е видна налична сума от извършени продажби за деня в размер на 853
лева. Нещо повече, по делото е приложен и опис на касовата наличност (л. 31
от делото), от който е видно, че в касата на процесното фискално устройство е
установена парична сума в размер на 847 лева. Съдът намира за
неоснователен довода на процесуалния представител на жалбоподателя, че,
доколкото не е установено кой от двата описа (л. 31 и л. 32 от делото) се
отнася за процесното фискално устройство, то не е доказано, че същото е
работило. На първо място, в протокола за извършена проверка изрично е
посочено коя сума кое фискално устройство касае, като отразените стойности
могат да бъдат съпоставени и със сумите, отразени в разпечатаните дневни
4
финансови отчети от двете фискални устройства. Освен това, дори да се
приеме за основателно възражението, че не е ясно кой опис на касовата
наличност кое фискално устройство касае, то това обстоятелство не води до
недоказаност на извършеното нарушение. Напротив, именно от посочените
два описа на парите в касата е видно, че всяко едно от фискалните
устройства, вкл. процесното такова, е било в работен режим на 07.03.2019 г.,
като са отразени продажби чрез същото (видно от ДФО) и са налични
парични средства в касата и на двете фискални устройства.
От показанията на св. Янев и приложения по преписката договор за
сервизно обслужване от 02.03.2018 г. се установява, че за процесното
фискалното устройство ИН DY 41**** и ФП № ******** не е имало сключен
писмен договор за техническо обслужване и ремонт, валиден към 07.03.2019
г. Наличният такъв е бил със срок на валидност до 02.03.2019 г., като е
изтекъл 5 дни преди проверката. Това обстоятелство не се оспорва и от
дружеството-жалбоподател.
Съдът кредитира и останалите писмени доказателства по делото,
приобщени по реда на чл. 102 от НПК, като намира същите за относими към
предмета на доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, съгласно т.
1.1, б. „г“ и т. 2.1. от приложената Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на
изпълнителния директор на Национална агенция по приходите, като са
спазени давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН за съставяне на
АУАН и издаване на НП. Не са допуснати и нарушения на разпоредбите на
чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, като АУАН и НП съдържат всички задължителни
реквизити съобразно посочените норми.
Съдът намира за неоснователно релевираното от дружеството-
жалбоподател възражение, че са допуснати съществени процесуални
нарушения при съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП,
доколкото в същото неправилно е посочен индивидуалният номер на
процесното фискално устройство – ИН № DY 415436, вместо реалния такъв
DY 41****. Действително, от приложения КЛЕН и ДФО за процесното
фискално устройство е видно, че същото е с ИН № DY 41****. Съдът счита,
5
че в АУАН и НП е допусната техническа грешка по отношение на последната
цифра от индивидуалния номер на процесното фискално устройство, като
вместо „9“ е посочена цифрата „6“. Посочената техническа грешка обаче не
представлява нарушение на процесуалните правила, още по-малко
съществено такова, доколкото не е довело до ограничаване на процесуалните
права на санкционираното лице. В този смисъл следва да се посочи, че в
АУАН и НП процесното фискално устройство е индивидуализирано не само
със своя индивидуален номер, но и с посочване на марка и модел, номер на
фискална памет (ФП) № ******** и потвърждение № ........../02.03.2018 г., с
което същото е регистрирано в НАП. Всички тези данни кореспондират с
действителните такива на процесното фискално устройство. В този смисъл
очевидно дружеството-жалбоподател е било наясно относно това за кое точно
от двете налични в търговския обект фискални устройства е било
санкционирано, поради което не е ограничено правото му на защита, респ.
възможността му да разбере фактическите рамки на вмененото му
„административно обвинение“.
При извършената проверка за правилното приложение на материалния
закон, настоящият съдебен състав счита, че „A.“ ЕООД е осъществило
състава на вмененото му административно нарушение по чл. 16, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите
(Наредба № Н-18/13.12.2006 г.).
Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
при въвеждане в експлоатация и работа с ФУ/ИАСУТД лицата по чл.3 от
същата наредба, каквото безспорно е дружеството-жалбоподател, трябва да
имат сключен писмен договор за техническо обслужване и ремонт с лице,
получило разрешение от БИМ, което притежава разрешение за сервизно
обслужване на съответния тип ФУ/ИАСУТД. От събраните по делото
доказателство по несъмнен начин се установи, че към момента на извършване
на проверката – 07.03.2019 г., за въведеното в експлоатация и работещо в
търговския обект фискално устройство с ИН DY 41**** и ФП № ******** не
е имало сключен писмен договор за техническо обслужване и ремонт.
6
Обобщавайки гореизложеното, като не е имало сключен такъв договор по
отношение на процесното фискално устройство към 07.03.2019 г.,
дружеството-жалбоподател е осъществило на същата дата състава на
вмененото му административно нарушение по чл. 16, ал. 1 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006 г.
За съставомерността на извършеното административно нарушение е
ирелевантно дали дружеството изобщо не е имало сключен договор за
техническо обслужване и ремонт на съответното фискално устройство или е
имало такъв, но с изтекъл срок на валидност. И в двата случая, към датата на
проверката 07.03.2019 г. дружеството-жалбоподател не е сключило писмен
договор за техническа поддръжка на процесното фискално устройство,
поради което е осъществен съставът на вмененото му административно
нарушение.
Административнонаказателната отговорност на юридическите лица и ЕТ е
безвиновна, обективна такава, по смисъла на разпоредбата на чл. 83, ал. 1
ЗАНН, поради което в случая не е необходимо да бъдат обсъждани
съставомерните признаци на административното нарушение от субективна
страна.
При индивидуализацията на наказанието, административнонаказващият
орган правилно е приложил санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2, вр. ал.
1 ЗДДС, съгласно която в случаите на нарушаване на подзаконов нормативен
акт, свързан с прилагането на чл. 118 ЗДДС (какъвто се явява Наредба № Н-
18 от 13.12.2006 г. съгласно чл. 118, ал. 4 ЗДДС) и когато нарушението не
води до неотразяване на приходи, на юридическите лица и ЕТ се налага
имуществената санкция, посочена в нормата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС в размер
от 500 до 2000 лева. В случая административнонаказващият орган е наложил
на дружеството-жалбоподател имуществената санкция в размер на 600 лева.
Съдът счита, че не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства, които
да обуславят индивидуализиране на санкцията в размер над предвидения
минимален такъв от 500 лева. Посоченият в НП факт, а именно допуснато
друго нарушение – липса на паспорт на ФУ, във връзка с което е съставен
друг АУАН, съдът счита, че не следва да се отчита като отегчаващо
отговорността обстоятелство с оглед презумпцията за невиновност и липсата
на данни за влизане в сила на НП, издадено въз основа на посочения АУАН
7
№ F476099/10.03.2019 г. От друга страна, доколкото в случая се касае за
първо нарушение на дружеството-жалбоподател, съдът счита, че целите на
наказанието могат да се постигнат и с определяне на имуществена санкция в
предвидения в разпоредбата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС минимален размер от 500
лева. С оглед на това, атакуваното НП следва да се измени в санкционната си
част чрез намаляване на размера на наложената санкция от 600 на 500 лева.
Извършеното от дружеството-жалбоподател нарушение не представлява
маловажен случай на административно нарушение, обстоятелство, което
подлежи на задължителна преценка от административнонаказващия орган,
респ. от съда при осъществявания контрол за законосъобразност на НП (в
този смисъл са задължителните указания на Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС). Съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН, вр. с
чл. 93, т. 9 от НК, респ. § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, за да се определи един случай
като маловажен се взема предвид липсата или незначителността на
настъпилите вредни последици или по-ниската степен на обществена
опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на административно
нарушение от съответния вид. В конкретиката на настоящия случай, обаче,
съдът не намира основания за приложението на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН,
доколкото извършеното нарушение не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност от обикновените случаи на извършени нарушения от
този вид. Фактът, че от нарушението не са настъпили вреди за фиска е
ирелевантно, тъй като приложимата санкционна разпоредба предвижда
налагане на санкцията по чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС в случаите, когато
нарушението не е довело до неотразяване на приходи. С оглед на това липсата
на настъпване на вредни последици е предвидено изрично в санкционната
разпоредба като привилегирован състав на нарушение, поради което не може
да се отчита като смекчаващо обстоятелство. Фактът, че дружеството не е
санкционирано за други нарушения по реда на ЗДДС е отчетено от съда при
определяне на минималния размер на санкцията. Същото обаче не се явява
изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, което само по себе
си да обуслови приложението на чл. 28 ЗАНН. Не представлява смекчаващо
отговорността обстоятелство и фактът, че фискалното устройство е било без
валиден писмен договор за техническо обслужване и ремонт само няколко
работни дни, доколкото срокът на предходния договор касателно същото е
изтекъл на 02.03.2019 г. Дружеството-жалбоподател в качеството си на лице
8
по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ е било задължено да
поддържа в изправност въведените в експлоатация и работещи в
стопанисваните от него търговски обекти фискални устройства, вкл. като има
сключен валиден писмен договор за техническо обслужване и ремонт на
същите. Ирелевантно в случая се явява обстоятелството колко време преди
извършване на нарушението дружеството-жалбоподател е имало действащ
такъв договор, доколкото меродавно е наличието на актуален и действащ
такъв към датата на извършване на проверката. Нещо повече, в случая е
видно, че дружеството не е сключило такъв договор и след приключване на
проверката, вкл. до съставяне на АУАН, като същото е било демонтирано и
изведено от експлоатация едва на 30.05.2019 г. (видно от приложения
протокол за извършен демонтаж). Същевременно, нарушаването на правилата
относно отчетността на паричните суми в касовите наличности при работа с
регистрирани фискални устройства, както и тяхната техническа поддръжка,
винаги застрашава обществените отношения, обект на защита от посочените
разпоредби, поради което не може да се приеме, че е налице маловажен
случай на административно нарушение. С оглед на изложеното,
административнонаказващият орган правилно не е приложил разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното административно нарушение не
представлява маловажен случай.
Предвид всичко гореизложено, подадената жалба се явява неоснователна,
като атакуваното наказателно постановление следва да се измени единствено
в своята санкционна част, като наложената имуществена санкция се намали
от 600 на 500 лева.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН въззиваемата страна има
право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение с оглед
осъщественото процесуално представителство по делото. В настоящия случай
обаче такова искане е било направено единствено пред АССГ по адм. дело №
1716/2022 г. по описа на XVII-ти касационен състав. Подобно искане не е
било релевирано до приключване на съдебните прения както по настоящото
дело, така и по НАХД № 3401/2020 г. по описа на СРС, НО, 133-ти състав. С
оглед на това съдът следва да присъди разноски за процесуално
представителство на въззиваемата страна единствено по делото пред АССГ.
Предвид провеждането на едно съдебно заседание, както и липсата на правна
9
и фактическа сложност на делото, съдът счита, че възнаграждението в полза
на въззиваемата страна следва да се определи в предвидения в разпоредбата
на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ минимален размер,
а именно 80 лева.
В случая не следва да се присъждат разноски в полза на дружеството-
жалбоподател. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК в полза на
жалбоподателя се присъждат разноски, само ако обжалваният
административен акт бъде отменен. В случая не се касае за отмяна – пълна
или частична, на обжалваното НП, а само до изменението му в санкционната
му част. В този случай не следва да се присъждат разноски в полза на
жалбоподателя, като разпоредбата на чл. 144 АПК, препращаща към
правилата на ГПК, касае неуредените в АПК случаи, каквато не е настоящата
хипотеза, доколкото е налице законова регламентация в чл. 143, ал. 1 АПК. В
този смисъл е и Определение от 13.05.2020 г. по КЧАНД № 185/2020 г. по
описа на Административен съд-Русе, II-ри състав и Определение № 12679 от
27.09.2019 г. по адм. дело № 8590/2018 г. по описа на ВАС, I-во отд., касаещи
идентични на настоящата хипотези. В цитираните определения изрично е
посочено, че меродавен за присъждането на разноски в полза на
жалбоподателя се явява крайният резултат от оспорването на
административния акт, тоест, дали същият е благоприятен или не за страната
по делото, като в случаите на изменение на НП отговорът е отрицателен,
поради което и не следва да се присъждат разноски в полза на жалбоподателя.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, т. 4, вр. 2, т. 4 ЗАНН,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 462187-F476101/09.09.2019 г.,
издадено от началника на Отдел „Оперативни дейности“-София в Централно
управление на НАП, с което на „A.“ ЕООД е наложена „имуществена
санкция” в размер на 600 лева за извършено административно нарушение по
чл. 16, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на министерство на
финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез
фискални устройства, като НАМАЛЯВА размера на наложената на „A.“
ЕООД имуществена санкция от 600 лева на 500 (петстотин) лева.
10
ОСЪЖДА „A.“ ЕООД с ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ........, да заплати на Национална агенция за приходите
сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство на въззивемата страна по
КНАХД № 1716/2022 г. по описа на АССГ, XVII-ти касационен състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11