РЕШЕНИЕ
№
гр. Варна, 30.10.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, ГО, 12 състав, в публичното заседание
на двадесет и втори октомври две хиляди двадесет
и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Снежана
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2762 по описа за 20201 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Образувано е по предявени от Х.Ж.Х. срещу „Ч.м.“ АД, искове за осъждане на
ответника да заплати на ищеца
-
на основание
чл. 128 ал. 1 от КТ, сумата от 5982,12 лева, представляваща
нетно, месечно трудово възнаграждение за периода от
м.01.2018 г. до м.02.2019 г., дължимо
по сключения между страните Трудов договор № 50/27.08.2009
г., прекратен със Заповед № 20/12.03.2019 г. на работодателя, ведно със
законната лихва върху всяка от
главниците, считано от датата на
подаване на исковата молба – 25.02.2021 г., до окончателното изплащане на задължението
-
на
основание чл. 86 ал.
1 от ЗЗД, сумата от 1515,34 лева, представляваща обезщетение за забава върху всяко
неизплатено трудово възнаграждение за периода от 26.02.2018 г. до 24.02.2021 г.
и
-
на
основание чл. 221 от КТ сумата от 504,00 лева / съгласно допуснато изменение на иска – вж. л.54
от делото/, представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие на основание чл.
327, ал. 1, т. 2 от КТ, ведно със законната
лихва върху всяка от главниците,
считано от датата на подаване
на исковата молба – 25.02.2021 г., до окончателното изплащане на задължението
В исковата молба
се твърди, че между страните
е сключен Трудов договор № 50/27.08.2009 г., прекратен
със Заповед № 20/12.03.2019
г. на работодателя, по силата на
който ищецът е назначен при ответника
на длъжност „Стругар“. Посочено е, че към 01.01.2018 г. основното месечно възнаграждение на ищеца е в размер от 554 лева, а от 01.01.2019 г. – в размер от 560 лева. Поддържа
се, че ответникът
не е заплатил на ищеца следните
нетни, месечни трудови възнаграждения и обезщетения за забава върху тях:
- за м. януари 2018г. главница от 385,59 лв. и обезщетение за забава в размер
на 117,29 лв. за периода от
26.02.2018г. до 24.02.2021г., за
м. февруари.2018г. главница от
520,63 лв. и обезщетение за забава в размер
на 154,31 лв. за периода от
26.03.2018г. до 24.02.2021г., за
м. март 20115г. главница от 442,17 лв. и обезщетение за забава в размер на 127,25 лв. за
периода от 26.04.2018г. до 24.02.2021г., за м. април 201 8г. главница от 494,10 лв. и обезщетение за забава в размер на 138,07 лв. за
периода от 26.05.2018г. до 24.02.2021г., за м. май 2018г. главница от 505,55 лв. и обезщетение за забава в размер на 136,92 лв. за
периода от 26.06.2018г. до 24.02.2021г.; - за м. юни 2018г. главница от 495,09 лв. и обезщетение за забава в размер на 129,96 лв. за
периода от 26.07.2018г. до 24.02.2021г., за м. юли 2018г. главница от 502,51 лв. и обезщетение за забава в размер на 127,58 лв. за
периода от 26.08.2018г. до 24.02.2021г., за м. август 2018г. главница от 365,44 лв. и обезщетение за забава в размер на 89,64 лв. за
периода от 26.09.2018г. до 24.02.2021г., за м. септември 2018г. главница от 406,37 лв. и обезщетение за забава в размер на 96,28 лв. за
периода от 26.10.2018г. до 24.02.2021г., за м. октомври 2018г. главница от 504,75 лв. и обезщетение за забава в размер на 115,25 лв. за
периода от 26.11.2018г. до 24.02.2021г., за м. ноември 2018г. главница от 373,03 лв. и обезщетение за забава в размер на 82,06 лв. за
периода от 26.12.2018г. до 24.02.2021г., за м. декември 2018г. главница от 316,55 лв. и обезщетение за забава в размер на 66,92 лв. за
периода от 26.01.2019г. до 24.02.2021г., за м. януари 2019г. главница от 397,03 лв. и обезщетение за забава в размер на 80,51 лв. за
периода от 26.02.2019г. до 24.02.2021г. и за м. февруари 2019г. главница от 273,31 лв. и обезщетение за забава в размер на 53,30 лв. за
периода от 26.03.2019г. до 24.02.2021г. Твърди се, че след
прекратяване на трудовото правоотношение ответникът не е заплатил в полза на ищеца обезщетение
за обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение
без предизвестие в размер на брутното
трудово възнаграждение за срока на
предизвестието, което към този момент
е в размер от 560 лева. Направено е искане за уважаване на предявените
искове. Претендира
се присъждането на съдебно - деловодни
разноски.
На ответника е редовно връчен препис от
исковата молба и приложенията към нея. В законоустановения срок
по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът
не е подал отговор на исковата
молба. На 17.06.2021 г., преди първото по
делото съдебно заседание, ответникът е депозирал становище, в което е посочил,
че оспорва като неоснователни предявените искове над признат размер от 6486,12
лв.- сума дължима на ищеца към момента на подаване на становището. Иска се
присъждане на разноски в условията по чл.78, ал.2 ГПК. Становище с идентично
съдържание е депозирано и на 21.10.2021 г.
Съдът, като съобрази
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, намира следното:
По исковете по чл.128,
т.2 КТ
По исковете
с правно основание чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже 1. наличието
на трудово правоотношение, по което за процесния
период е 2. престирал труд, както и 3. размера на уговореното трудово възнаграждение.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане на
възнаграждението.
По
делото не съществува спор, а и от представения трудов договор от 27.08.2009 г. се установява, че ищецът е
заемал длъжността „стругар“ при ответника, както и че е изпълнял трудовите
задължения в процесния период. В трудовия договор е
уговорено основно месечно възнаграждение в размер на 300 лв., платими до 25
число на следващия месец.
Видно
от трудовата книжка на ищеца, препис от която е представен по делото, се
установява, че по време на траене на трудовото правоотношение, дължимото
трудово възнаграждение е увеличавано многократно, като за периода от 01.01.2018 г.-31.12.2018 г. в било в размер на 540 лв.
месечно, а след 01.01.2019 г. – в размер на 560 лв.
месечно.
От
представените на л.8 и л.9 от делото молба от ищеца Х. до работодателя от
12.03.2019 г. и заповед на последния от същата дата, се установява, че
трудовото правоотношение е прекратено, по искане на работника на основание
чл.327, ал.1, т.2 КТ.
От
ответника са представени 15 бр. фишове за работни заплати – л.21-23 от делото,
за периода от м.01.2018 г. до м.03.2019 г. включително за лицето Х.Ж.Х., от
които се установява, че са начислени следните нетни трудови възнаграждения за
получаване от работника – м.01.2018 г.-385,50 лв. / след приспадане на 100 лв.
от първоначално посочената във фиша сума/, м.02.2018 г.-520,63 лв., м.03.2018
г.-442,17 лв., м.04.2018 г.-494,10 лв., м.05.2018 г.-505,55 лв., м.06.2018
г.-495,09 лв., м.07.2018 г.-502,51 лв.,м.08.2018 г.-365,44 лв., м.09.2018
г.406,37 лв., м.10.2018 г.-504,75 лв., м.11.2018 г.-373,03 лв., м.12.2018
г.-316,55 лв., м.01.2019 г.- 397,03 лв., м.02.2019 г.-273,31 лв. и м.03.2019
г.- 504,00 лв. Всички представени фишове не са подписани за получаващо сумите
лице.
Доколкото
самият ответник е представил фишовете за начислени трудови възнаграждения на
ищеца за процесния период и не е ангажирал
доказателства за заплащане на сумите, като едновременно с това е признал дължимостта на сумата от 6486,12 лв., която напълно
съответства на сбора на нетните трудови възнаграждения начислени в 15 бр.
представени фишове, съдът намира, че исковете по чл.128, ал.1, т.2 КТ,
предявени от ищеца са основателни и следва да бъдат уважени.
Следва
единствено да се уточни, че ответникът е
представил фиш за работна заплата за м.03.2019 г. в нетен размер от 504,00 лв.,
като тази претенция не се включва в иска на ищеца – исковия периода е от
м.01.2018 г. до м.02.2019 г. и именно за този периода тя подлежи на разглеждане.
С оглед представените от ответника писмени доказателства исковете за осъждането
на дружеството да заплати на ищеца нетно трудово възнаграждение следва да се
уважат за сумата от 5982,12 лв. /
сбор от възнагражденията дължими за периода м.01.2018 г.-02.2019 г., както следва: за м.01.2018 г. - 385,50
лв., м.02.2018 г.-520,63 лв., м.03.2018 г.-442,17 лв., м.04.2018 г.-494,10 лв.,
м.05.2018 г.-505,55 лв., м.06.2018 г.-495,09 лв., м.07.2018 г.-502,51
лв.,м.08.2018 г.-365,44 лв., м.09.2018 г.406,37 лв., м.10.2018 г.-504,75 лв.,
м.11.2018 г.-373,03 лв., м.12.2018 г.-316,55 лв., м.01.2019 г.- 397,03 лв.,
м.02.2019 г.-273,31 лв./
По исковете по чл.86 ЗЗД
По иска
с правно основание чл.86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, наличието на главен
дълг, изпадането в забава на ответника и размера на обезщетението за забава.
С оглед
извода за основателност на предявените искове за осъждане на ответника за
заплати на ищеца останали незаплатени трудови възнаграждения за периода от
м.01.2018 г. до м.02.2019 г. е налице главен дълг. Вземайки предвид уговорката
в сключения между страните трудов договор за падежа на всяко месечно задължение
за заплащане на трудово възнаграждение – до 25 число на следващия месец, съдът
намира, че ответникът е изпаднал в забава за всички процесни
вземания за трудово възнаграждение, като за възнаграждението за м.01.2018 г. е
изпадна в забава на 26.02.2018 г. и дължи обезщетение за претендирания
период до 24.02.2021 г. За плащанията за всеки следващ месец и изпадал в забава
на 26 число на месеца следващ месеца, за който се дължи възнаграждението
например за м.02.2018 г.- на 26.03.2018 г., за м.03.2018 г.- на 26.04.2018 г. и
т.н. По отношение на дължимия размер на лихва за забава, съдът го определя по
чл.162 ГПК с помощта на онлайн калкулатор и достига до извод за дължимост на следните суми:
-върху главница от 385,59 лв. за м. януари 2018г.- обезщетение за забава в размер на 117,29 лв. за
периода от 26.02.2018г. до 24.02.2021г.;
-върху главница от 520,63 лв. за м.
февруари.2018г.-
обезщетение за забава в размер
на 154,31 лв. за периода от
26.03.2018г. до 24.02.2021г.,
- върху главница от 442,17 лв. за
м. март 20115г. - обезщетение за забава в размер
на 127,25 лв. за периода от
26.04.2018г. до 24.02.2021г.,
-върху главница от 494,10 лв.
за м. април 2018г. - обезщетение за забава в размер на 138,07 лв. за
периода от 26.05.2018г. до 24.02.2021г.,
- върху главница от 505,55 лв. за
м. май 2018г.- обезщетение за забава в размер
на 136,92 лв. за периода от
26.06.2018г. до 24.02.2021г.;
- върху
главница от 495,09 лв за
м. юни 2018г. - обезщетение за забава в размер
на 129,96 лв. за периода от
26.07.2018г. до 24.02.2021г.,
- върху главница от 502,51 лв. за м. юли 2018г. - обезщетение за забава в размер на 127,58 лв. за
периода от 26.08.2018г. до 24.02.2021г.,
- върху главница от 365,44 лв. за м. август 2018г- и обезщетение за забава в размер
на 89,64 лв. за периода от
26.09.2018г. до 24.02.2021г.,
- върху главница от 406,37 лв за м. септември 2018г. - обезщетение за забава в размер
на 96,28 лв. за периода от
26.10.2018г. до 24.02.2021г.,
- върху главница от 504,75 лв. за
м. октомври 2018г. - обезщетение за забава в размер
на 115,25 лв. за периода от
26.11.2018г. до 24.02.2021г.,
- върху главница от 373,03 лв. за
м. ноември 2018г - обезщетение за забава в размер
на 82,06 лв. за периода от
26.12.2018г. до 24.02.2021г.,
- върху главница от 316,55 лв. за
м. декември 2018г. - обезщетение за забава в размер
на 66,92 лв. за периода от
26.01.2019г. до 24.02.2021г.,
- върху главница от 397,03 лв. за
м. януари 2019г. - обезщетение за забава в размер
на 80,51 лв. за периода от
26.02.2019г. до 24.02.2021г. и
- върху главница от 273,31 лв. за
м. февруари 2019г.- обезщетение за забава в размер
на 53,30 лв. за периода от
26.03.2019г. до 24.02.2021г.
или
общо дължимата сума за лихва за забава е в размер на 1515,34 лв. за периода от 26.02.2018 г. до 24.02.2021 г. и
предявеният по чл.86 ЗЗД иск е изцяло основателен.
По иска по чл.221, ал.1 КТ
По иска
по чл. 221, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово
правоотношение с ответника, което е било прекратено по надлежния ред и при
наличие на предпоставките по чл.327, ал.1, т.2 КТ – било е налице забавяне на
заплащане на трудовото му възнаграждение, размера на брутното трудово
възнаграждение. Ответникът следва да докаже, че е заплатил претендираната
сума.
Правото
по чл. 327 КТ представлява материално субективно преобразуващо трудово право на
работника или служителя да прекрати едностранно трудовия договор с работодателя
като неговото упражняване не е свързано с предварително уведомяване на
последния. Хипотезите на визираната разпоредба са точно и изчерпателно
изброени, като извън тях работникът или служителят не може да прекратява трудовото
правоотношение без предизвестие. Правото на едностранно прекратяване на
трудовия договор става с едностранно волеизявление като то трябва да бъде
изразено ясно, недвусмислено, безусловно и в писмена форма. Разпоредбата на чл.
327, т. 2 КТ не поставя други условия за прекратяване на трудовия договор освен
забавяне изплащаното на трудовото възнаграждение или обезщетение. В конкретния
случай между страните не се спори, че трудовото правоотношение е прекратено на 12.03.2019
г. на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ, като този факт се установява и от
представените по делото писмени доказателства.
В
самата заповед от работодателя за прекратяване на правоотношението от
12.03.2019 г. е посочено, че се дължи обезщетение по чл.221, ал.1 КТ в размер
на 1 брутно трудово възнаграждение. Видно от вписванията в трудовата книжка на
ищеца касаещи измененията на трудовото възнаграждение във времето, се
установява, че след 01.01.2019 г. брутното трудово
възнаграждение на ищеца е било в размер на 560 лв., каквото именно по размер е
било дължимото от работодателя обезщетение по чл.221, ал.1 КТ, за което
дружеството не е доказало да е заплатило на ищеца. Тъй като съдът е обвързан в произнасянето си от направеното
от ищеца искане, с оглед принципа за диспозитивното
начало в гражданския процес и съобразявайки допуснатото изменение на иска за
обезщетение чрез намаляване на неговия размер, искът следва да бъде уважен
именно в претендирания от ищеца размер от 504,00 лв.
По разноските:
При
този изход на спора, право на разноски има ищецът, но същият не е направил
искане за присъждане на такива.
Съдът
намира, че не са налице основания за присъждане на разноски в хипотезата на
чл.78, ал.2 ГПК, както е поискал ответникът. Съгласно чл.78, ал.2 ГПК, ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае
иска, разноските се възлагат върху ищеца. В конкретния случай не е налице нито
една от двете необходими предпоставки за приложение на разпоредбата –
изявленията в молбите от 17.06.2021 г. и 21.10.2021 г., че се оспорва дължимостта на сума над 6486,12 лв. не представлява
признание на исковете по основание и размер, а с оглед изводите за неплащане на
дължимите възнаграждения и обезщетение на ищеца към момента на образуване на
настоящото производство – ответникът е станал повод за завеждане на деолото.
На
основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимите
разноски за държавна такса по сметка на ВРС. Дължимата държавна такса е в
размер на сумата от 349,90 лв. / сбор от дължимите такси по всеки от кумулативно
съединените искове – 239,28 лв. по исковете по чл.128, ал.1, т.2 КТ, 60,61 лв.-
по исковете по чл.86 ЗЗД и 50,00 лв.- по иска по чл.221, ал.1 КТ/
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „*** адрес;*** да заплати на Х.Ж.Х., ЕГН:**********,
съдебен адрес: ***, следните суми:
- на основание чл. 128 ал. 1 от КТ, сумата от 5982,12 лева, представляваща нетно,
месечно трудово възнаграждение за периода от м.01.2018 г. до м.02.2019 г.,
дължимо по сключения между страните Трудов договор № 50/27.08.2009 г.,
прекратен със Заповед № 20/12.03.2019 г. на работодателя, ведно със законната лихва върху всяка от
главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.02.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението
- на основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, сумата от 1515,34 лева, представляваща
обезщетение за забава върху всяко неизплатено трудово възнаграждение за периода
от 26.02.2018 г. до 24.02.2021 г. и
- на основание чл. 221 от КТ сумата от 504,00 лева, представляваща обезщетение
при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие на основание чл.
327, ал. 1, т. 2 от КТ, ведно със законната лихва върху всяка от главниците,
считано от датата на подаване на исковата молба – 25.02.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението
ОСЪЖДА, на основание
чл.78, ал.6 ГПК, „*** адрес;*** да заплати по сметка на Районен съд- Варна сумата от 349,90 лв. / триста четиридесет и девет
лева и 49 стотинки/ - разноски за държавна такса в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд -Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: