Присъда по дело №13/2023 на Районен съд - Попово

Мотиви по НОХД № 13 по описа на ПпРС за 2023 година

Подсъдимият Р. Е. Д. от с.Г., общ.П., е предаден на съд по обвинение за това, че „на
26.07.2022 г., около 01.00 ч., в с.Г., общ. П.,обл.Т., в дом на ул.“***“№4, е извършил действие –
„целуване по устните“, с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение лицето С.
М. Т.а, родена на 14.08.1945 г., навършило 14-годишна възраст, чрез употреба на сила – стискане
с две ръце гушата на Т.а“ - престъпление по чл.150, ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура в с.з. поддържа обвинението, като предвид
характера на проведената диференцирана процедура пледира за налагане на наказание около 2 г.
ЛОС, определено по реда на чл.58а, ал.1 НК, изтърпяването на което бъде отложено по реда на
условното осъждане с подходящ изпитателен срок.
До започване на разпоредителното заседание, за пострадалата – починала на 08.10.2022 г.
се явява адв.Р. Р. от ТАК, в качеството на упълномощен от наследниците й Д.О. и Б.Т. повереник.
Предявява граждански иск против подсъдимия, желае да се конституира и като частен обвинител.
С определение по реда на чл.248,ал.3 НПК съдът остави без уважение молбата на повереника
приемайки, че наследниците нямат качество на пострадали лица. С опр.№ **** г. по вчнд №
112/2023 г. на ТОС определението на ПпРС е изцяло потвърдено.
След проведено разпоредително заседание, в с.з. упълномощеният от подсъдимия
защитник адв.Б. К. от ТАК прави искане за разглеждане на делото по реда на Глава ХXVII-ма
НПК. Съдът намери, че са налице всички предпоставки за приключване на делото по
диференцираната процедура, при което трансформира производството и разгледа делото именно
по този ред. В хода на проведеното съкратеното съдебно следствие подсъдимият се признава за
виновен и съжалява за стореното. Същото е и становището на защитника, който претендира за
определяне на минимално наказание ЛОС, изтърпяването на което бъде отложено по реда на чл.66
НК. Сочи, че е налице самопризнание на подсъдимия и чисто съдебно минало към датата на
извършване на деянието.
Предвид характера на производството, с определение постановено на осн. чл.372, ал.4, вр.с
чл.371, т.2 от НПК и след като прие, че направеното в хода на съкратеното съдебно следствие
признание на подсъдимия се подкрепя по несъмнен и категоричен начин от доказателствата по
делото, съдът обяви, че ще ползва същото при постановяване на присъдата без да бъдат събирани
доказателства, относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, при отчитане
изискванията, вписани в нормата на чл.373,ал.3 от НПК, прие за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият Р. Е. Д. живеел със съпругата си в с. Г., общ.П., работел като машинен
оператор в **** Т., бил неосъждан /реабилитиран по право на осн.чл.86,ал.1,т.1 НК за осъждането
по нохд № 123/ 1988 г. на ВВС, справка л.28/.
На 25.07.2022 г. подс.Д. /известен в селото като „Ф.“/ се прибрал от работа, след което
отишъл в питейно заведение в с. Г., общ. П., където в компания на свои познати употребил
значително количество алкохол. След като в 00.00 ч. заведението затворило, подсъдимият и св.В.
останали още малко на масите отвън, като около 01.00 ч. /вече на 26.07.2022 г./ си тръгнали. В
резултат на употребеното значително количество алкохол, довело до снижаване на задръжките му,
подс.Д. решил да влезе в дома на пострадалата С. Т.а /позната му с името „С.“/, находящ се на
ул. “***“№4 и да извърши блудствени действия с нея. Знаел, че пострадалата е трудно подвижна е
не очаквал да му окаже съпротива. Веднага след това пристъпил към изпълнение на взетото
решение. Вратата не била заключена, с оглед на което подсъдимият безпрепятствено влязъл в
жилищните помещения. В стаята, където се намирала пострадалата нямало осветление, а самата тя
лежала на легло, завита с юрган.
Пострадалата познавала добре подсъдимия, тъй като били далечни роднини и веднага го
познала заявявайки му – „Б. Ф., ти както правиш тука?“ /показания на починалата пострадала,
дадени пред съдия от ПпРС по чнд № 186/ 2022 г., л.34 от ДП/. Без да отговори нищо на въпроса,
1

подс.Д. отишъл до леглото, развил юргана, с който била завита пострадалата и се навел над нея,
хващайки я за врата и я стиснал за гушата. Целунал я по устата, при което пострадалата го ухапала
по долната устна по степен, при която му причинила рана, от която протекла кръв. Тази
неочаквана ответна реакция на пострадалата изплашила подсъдимия, който избягал през
прозореца, който бил отворен, с поставен комарник, като кръв от него попаднала върху перваза и
върху дрехата, с която била облечена пострадалата
На сутринта, жената, която се грижила за пострадалата – св.Т. М. я посетила и при разговор
помежду им била информирана за случилото се, видяла и кръвта по перваза на прозореца.
Пострадалата помолила св.М. да се обади на кмета на селото и да му съобщи за станалото – което
последната направила, но на следващия ден. Кмета от своя страна се свързал с РУ П. и на място
бил изпратен св.Й.М., който провел беседа с пострадала за изясняване на обстоятелствата във
връзка със случилото се. Св.М. направил и снимки на капките кръв дрехата на пострадалата и
перваза на прозореца. След като била установена съпричастността на подсъдимия към
извършеното престъпление, на 28.07.2022 г. същият бил прегледан от съдебен лекар в МБАЛ Т.,
като в издаденото СМУ /л.15/ било отразено, че при прегледа е установена разкъсно-контузна рана
от ухапване по долната устна, което може да бъде получено от ухапване от човек. При тези
обстоятелства, на 30.08.2022 г. било образувано ДП № 291/2022 г. по описа на РУ П., в хода на
което била назначена СМУ, в заключението към която в.л. д-р Г. /л.44/ приело, че констатираната в
СМУ разкъсно-контузна рана с дължина 1.5 см заемаща цялата червена част от долната устна на
подсъдимия, добре отговаря да е получена от човешки зъби при ухапване. Преди приключване на
ДП, на 15.12. 2022 г. пострадалата починала /акт за смърт, л.53/.
Така възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от
събраните в с.з.доказателства, посредством приложените по ДП № 291/2022 г. по описа на РУ П.
писмени доказателствени средства, както и чрез показанията на всички свидетели, и писменото
заключение на вещото лице по извършената СМЕ,приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им по реда на чл. 283 НПК. Установените обстоятелства се подкрепят изцяло и от
самопризнанието подсъдимия в с.з., одобрено от съда по реда на чл.372,ал.4 във вр. с чл.371,т.2 от
НПК.
Ето защо, с оглед на установената на хода съкратеното съдебно следствие фактическа
обстановка и при отчитане на заложеното в чл.373,ал.3 от НПК съдът прие за доказано по
безспорен и несъмнен начин, че подс.Р. Е. Д. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението субсумирано от разпоредбата чл.150,ал.1 НК описано в обвинителния
акт, за извършването на което е предаден на съд. Това е така, защото на 26.07.2022 г., в с.Г.,
общ.П., в дом на ул.“***“№4. Касае се за двуактно престъпление, при което посредством употреба
на сила – „стискане с две ръце на гушата“, пострадалата Т.а е била приведена в безпомощно
състояние, като именно привеждането в това състояние е част от изпълнителното деяние, с оглед
на което и предвид предприетите последващи действия на подсъдимия посредством извършеното
действие „целуване по устните“ несъмнено водят до довършеност на престъплението. Всъщност
единствено последвалата от пострадалата реакция и ухапването на долната устна на подсъдимия е
довело до обективна невъзможност за извършване на и други блудствени действия, но дори и
извършеното макар и еднократно действие несъмнено е обхванато от престъпния умисъл на
подсъдимия, при което е било осъществено целеното възбуждане и удовлетворяване на половото
желание без съвкупление. От субективна страна деянието е извършено под формата на пряк
умисъл, който се обективира в извършените от подсъдимия действия. Д. безспорно е съзнавал
обществено опасния характер на своето деяние и обстоятелството, че пострадалата не е съгласна с
нея да бъдат извършени действия за възбуждане е удовлетворяване на полово желание. Казано по
друг начин, в създалата се ситуация подс.Д. е направил всичко необходимо, за да осъществи
своето намерение за извършване на действия с цел да възбуди и удовлетвори половото си желание
без съвкупление, като е употребил и нужното физическо въздействие
При индивидуализацията на наказанието, което следва да изтърпи подсъдимия, при
спазване на императивните изисквания на чл.373,ал.2 от НПК, без да обсъжда наличието или
липсата на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, съдът прие, че същото следва да се
определи в условията на чл.58а,ал.1 от НК. Действително в актуалната си редакция чл.58а от НК
2

предвижда две алтернативни възможности при индивидуализация на наказанието – първата е по
ал.1, а втората по ал.4, като вторият вариант би бил очевидно по-благоприятен за подсъдимия, тъй
като при приложение на чл.55,ал.1,т.1 НК наказанието би било определено под специалния
минимум. За да определи наказанието по реда на чл.58а,ал.4 от НК е необходимо съдът да
констатира наличие на многобройни, респ. едно, но изключително смекчаващо вината на
подсъдимия обстоятелство. В настоящият казус съдът прие, че наказанието следва да се определи
в хипотезата на чл.58а,ал.1 НК като отчете, че не са налице нито многобройни, нито такива
изключително смекчаващи вината обстоятелства, които да го мотивират да определи наказанието
при условията на чл.58а,ал.4 от НК.
Предвиденото в чл.150,ал.1 НК наказание е в размер от 2 до 8 г. лишаване от свобода.
Съдът индивидуализира в тези предели размерите на наложеното наказание лишаване от свобода,
като преди да посочи конкретните си съображения за това, следва да се посочат и общите
/принципни/ такива досежно обществената опасност на извършеното престъпление. Преди всичко
и с оглед размера на предвиденото наказание за този вид престъпни посегателства, съдът отчете, че
обществената опасност е завишена, тъй като очевидно е налице отрицателна обществена реакция
към престъпленията против половата неприкосновеност. При определяне на наказанието съдът
съобрази характера, интензитета и времетраенето на извършените действия, като отчете, че
престъпното посегателство е извършено под влияние на алкохол. Като смекчаващо вината
обстоятелство съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия, но не отчете като отделно
смекчаващо вината обстоятелство направеното в хода на съкратеното съдебно следствие
самопризнание. Тъй като съдебно производство е проведено по реда на Глава ХХVІІ-ма НПК
направеното самопризнание и демонстрираното чрез него съдействие за разкриване на обективната
истина не може да се отчита като смекчаващо вината обстоятелство, тъй като предопределя
своеобразен бонус /макар и доста ограничен в настоящата редакция на НК/, регламентиран в
чл.58а,ал.1 НК. Принципно направеното в с.з. признание на фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт действително би могло да бъде отчитано като смекчаващо вината
обстоятелства, но само когато „…съставлява елемент от цялостно, обективно проявено при ДП
процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия
извършител” – т.7 от ТР №1/2009 г. по т.д.№ 1/2008г. на ОСНК/, което очевидно не е налице в
случая. От приобщената по делото доказателствена съвкупност, съдът не можа да направи извод,
че без обясненията, които е депозирал подсъдимия в ДП в присъствие на защитник, разкриването
на престъплението би било затруднено. Видно е, че престъплението е разкрито посредством
своевременното му заявяване му от страна на пострадалата и свидетелите, след което е последвала
незабавната реакция на органите на полицията и изготвено СМУ. Формалното потвърждаване на
обстоятелствата изложени в ОА е извършено за пръв път в с.з. при наличие на множество
доказателства, вече категорично уличаващо подсъдимия като негов извършител. Съдът намира, че
макар и да е налице само формално признание на фактите изложени в ОА, то е налично и искрено
разкаяние за стореното, при което съдът наложи на подсъдимия наказание в размер на
специалния минимум, а именно 2 г. ЛОС, след което и на осн. чл.58,ал.1 НК го редуцира с 1/3 и
постанови да изтърпи наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА /съдът не посочва в диспозитива към присъдата начина на редуциране на
наказанието, а само правното основание и редуцираният размер, с оглед задължителните указания,
дадени в мотивите към т.2 от ТР № 2/19.06.2015 г. по т.д. № 2/2015 г. на ОСНК на ВКС/.
Задължение на съда при определяне на наказанието е да прецени дали са налице
предпоставките по чл.66,ал.1 от НК, когато размерът на наложеното наказание допуска отлагане
на изпълнението му. В конкретният случай формалните предпоставки за приложение на условно
осъждане действително съществуват, но приложението но чл.66 НК е допустимо само ако за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на подсъдимия, не е наложително то
да се изтърпи ефективно. При подробният анализ направен по-горе, съдът направи извод за това,
че макар и извършеното престъпление да е със завишена степен на обществена опасност, то
поведението на самия подсъдим дава основание да бъде прието, че чрез отлагане изпълнението на
наказанието той ще се поправи и превъзпита. Ето защо съдът отложи ефективното изтърпяване на
наложеното наказание в размер на 1 г. и 4 м. ЛОС за изпитателен срок от 3 г., считано от влизане
на присъдата в сила като прие, че при съпоставка с тежестта на престъплението и добрите
3

характеристични данни на подсъдимия, условното наказание е справедлив отговор на
обществената му опасност и морална укоримост.
Съдът се произнесе и по въпроса за разноските като предвид изхода на делото осъди
подсъдимия да заплати общо сумата 170.40 лв. за в.л. от ДП – в полза на ОДМВР Т..
Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА:

4

Номер на акта:	13
Дата:	5 април 2023 г. (в сила от 20 април 2023 г.)
Съдия:	Явор Пламенов Томов

Дело:	20233520200013
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	16 януари 2023 г.

Присъда по дело №13/2023 на Районен съд - Попово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите