Решение по дело №653/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 823
Дата: 7 юни 2021 г.
Съдия: Лилия Александрова
Дело: 20217040700653
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас, № 823 / 07.06.2021г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ:  СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                                         ДИАНА ГАНЕВА

 

при секретар Галина Драганова, изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 653/2021г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът „Уелдинг Сървисес Петров 2016“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул.“Ален мак“ № 28, представлявано от управителя Н.П.П., чрез адвокат Р.С.,***, е оспорил решение № 260109/09.02.2021г. постановено по АНД № 42/2021г. по описа на Районен съд Бургас, с което е изменено наказателно постановление № 02-0002546/29.10.2020г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас в частта относно размера на наложената санкция. С наказателното постановление на касатора за нарушение и на основание чл.415, ал.1 от Кодекса на труда КТ) е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв., която е намалена от съда на 1500 лв.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно. Счита, че е налице извънредно непредвидено обстоятелство – пандемията от Ковид–19, довело до невъзможността за заплащане на уговореното трудово възнаграждение. Иска решението да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител.

Ответникът по касация Дирекция „Инспекция по труда“ - Бургас, чрез представител по пълномощие, оспорва жалбата. Счита обжалваното решение за правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас – прокурор Х.К., счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение предлага да бъде оставено в сила.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е основателна.

„Уелдинг Сървисес Петров 2016“ ЕООД  е наказано за това, че в качеството си на работодател, към 11.08.2020г. не е изпълнил изцяло задължително предписание, дадено по точка № 2 от протокол № ПР 2016836/23.06.2020г. на ДИТ – Бургас, изразяващо се в задължението му като работодател да изплати в пълен размер уговореното трудово възнаграждение за месец януари 2020г. на следните лица: А.Д.И., на длъжност „шлосер – монтьор“ в размер на 1920,55 лв.; А.Г.Б., на длъжност „шлосер – монтьор“ в размер на 1551,96 лв.; Б.Д.Д., на длъжност „заварчик“ в размер на 2017,55лв., В.И.А., на длъжност „заварчик“ в размер на 1163,97 лв., Д.Г. Д., на длъжност „шлосер – монтьор“ в размер на 1021,71 лв., Е.А.Е., на длъжност „шлосер – монтьор“ в размер на 1361,23лв., С.Г.Х., на длъжност „технически ръководител“ в размер на 2334,83лв., работещи в обект: Производствена база, находящ се в гр.Бургас, ул. “Крайезерна“ № 3. Административнонаказващият орган е установил, че работодателят не е изпълнил предписанието по отношение на задължението да изплати трудовото възнаграждение за месец януари 2020г. на А.Д.И., на длъжност „шлосер – монтьор“ в размер на 1920,55 лв.; А.Г.Б., на длъжност „шлосер – монтьор“ в размер на 1551,96 лв.; Б.Д.Д., на длъжност „заварчик“ в размер на 2017,55лв., съгласно изискванията на чл.128, т.2 от КТ във връзка с чл.270, ал.1, чл.270, ал.2 и чл.270, ал.3 от КТ“, с първоначален срок за изпълнение 20.07.2020г., удължен до 10.08.2020г. (с протокол за удължаване на срока на предписанието, издаден на 31.07.2020г.).

Административнонаказващият орган е приел, че е нарушена нормата на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда.

Съгласно чл.415, ал.1 от КТ (в приложимата редакция) който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.

Районният съд, след като обсъдил всички доказателства, е приел, че не са налице съществени нарушения на процедурата при установяване на административното нарушение, но е счел, че наложената имуществена санкция се явява прекомерна и следва да бъде намалена до размер от 1500 лв. и е изменил наказателното постановление в тази част. Районният съд е приел, че с обжалваното наказателно постановление наказаното лице е санкционирано за неизпълнението на едно предписание, въпреки че в наказателното постановление е описано неизплащането на заплати на три различни лица.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно.

От административнонаказателната преписка се установява, че с протокол № ПР 2016836/23.06.2020г., т.2 (която изрично е посочена в наказателното постановление), е дадено предписание на работодателя „Уелдинг Сървисес Петров 2016“ ЕООД най-късно до 20.07.2020г.( в последствие удължен) да изплати в пълен размер уговореното трудово възнаграждение за м.януари 2020г. на седем различни лица, които са заемали различни длъжности при работодателя и на всяко от които се дължи различен размер трудово възнаграждение. В процесното наказателно постановление като едно нарушение е описано неизпълнението на предписанието по отношение на три от тези седем лица.

Този съдебен състав счита, че при издаване на наказателното постановление наказващият орган е нарушил чл.18 от ЗАНН, тъй като за три нарушения на предписания е наложил само едно наказание. Това нарушение не може да бъде санирано и обосновава унищожаемост на наказателното постановление.

С цитирания по-горе протокол, съставен от длъжностни лица на Дирекция „Инспекция по труда“ - Бургас са дадени множество предписания, които не се индивидуализират нито според това в колко протокола са описани, нито според това в какви точки са обединени в рамките на един протокол, както е в процесния случай. Например, по т.2 са дадени седем различни предписания. Неизпълнението на всяко от тях осъществява състав на нарушението на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда. С предписанията се цели отстраняване на последиците от неизпълнението на различни трудови договори, които имат различни характеристики – страни, заемана длъжност, размер на дължимо месечно възнаграждение. Тези характеристики обосновават обективни елементи на различни нарушения на чл.415, ал.1. Неизпълнението на предписанието да се изплати трудовото възнаграждение в размер на 1920,55 лв. на А.Д.И. на длъжност шлосер-монтьор притежава едни по вид обективни елементи на административно нарушение. Други са елементите по отношение на лицето Б.Д.Д., който заема друга длъжност заварчик и на когото се дължи друг размер възнаграждение – 2017,55 лв. В подкрепа на горния извод е и фактът, че в процесния случай, макар в една точка от протокола - № 2, да са описани седем лица, наети на трудов договор, на които се дължи различен размер на възнаграждение за м.януари 2020г., наказващият орган е приел, че ще санкционира работодателя само за три от тях. Обективните предели на нарушението категорично не могат да зависят от субективното желание на наказващия орган, т.е. не може според желанието на наказващия орган да се възприема като едно предписание описанието в един абзац и една точка от протокола на три лица, на пет лица или на сто лица. Обективните елементи на нарушението са предпоставени само от нормите на закона, а не от желанието на наказващия орган.

По изложените съображения с налагането на едно наказание за три нарушения наказващият орган е приложил неправилно закона, като този порок, съдържащ се в наказателното постановление не е бил съобразен от районния съд в обжалваното решение.

По изложените мотиви обжалваното решение на РС – Бургас следва да бъде отменено като неправилно, а по съществото на спора – наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение № 260109 от 09.02.2021г. постановено по АНД № 42/2021г. на Районен съд – Бургас, вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 02-0002546/29.01.2020г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ: