Решение по дело №55/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Сливен, подадена чрез пълномощника му старши юрисконсулт А. Г., срещу Решение № 29 от 23.01.2024 г., постановено по АНД № 1577 / 2023 г. по описа на Районен съд – Сливен.

С Решение № 29 от 23.01.2024 г., постановено по АНД № 1577 / 2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, е отменено като незаконосъобразно НП № ********* от 01.10.2012 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“– Сливен, с което на „МТ Билд“ ЕООД ЕИК: *********, в качеството му на работодател, на основание чл. 416, ал. 5 от КТ вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, и е осъдена Дирекция „Инспекция по труда“ – Сливен да заплати на „МТ Билд“ ЕООД ЕИК: ********* сумата от 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

В касационната жалба касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно. Излага съображения, че: Районният съд е отменил наказателно постановление /НП/, което не е предмет на жалбата; в мотивите на решението Районният съд е приел наличие на граждански договор с лицето Х. Х., за което лице няма данни в АУАН и в НП; Районният съд неправилно е приел, че предвид представения граждански договор е налице основание за отмяна на НП; по делото са събрани доказателства за наличие на трудови правоотношения. Моли решението на Районния съд да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от упълномощен процесуален представител – старши юрисконсулт А. Г., който поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител – адвокат В. В., която оспорва жалбата, моли да бъде оставена без уважение, излага съображения в подкрепа на твърденията си за правилност на обжалваното решение, претендира присъждане на направените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, счита, че решението на Районния съд следва да бъде отменено, поради допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в противоречие между мотивите и диспозитива на решението.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но е неправилно.

Производството пред Районния съд е образувано по жалба от „МТ Билд“ ЕООД с ЕИК: *********, подадена против НП № 20-2300220 от 02.11.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“– Сливен, с което на „МТ Билд“ ЕООД с ЕИК: *********, в качеството му на работодател, за нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда КТ/ и на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 17.10.2023 г. от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Сливен, е съставен на „МТ Билд“ ЕООД с ЕИК: *********, в качеството му на работодател, Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 20-2300220, за това че: при извършена на 09.10.2023 г. проверка по спазване изискванията на трудовото законодателство на „МТ Билд“ ЕООД, обект на контрол СМР жилищна сграда /[населено място], [улица]/, е констатирано, че лицето В. М. З. с [ЕГН] предоставя работна сила – работи като м., извършва работи по м. на северната фасада на сградата, като З. собственоръчно писмено декларирал самоличност, длъжност, предприятието, в което работи, вид работа, работно време, уговорено трудово възнаграждение; на 17.10.2023 г. в Дирекция „Инспекция по труда“– Сливен, управителят на „МТ Билд“ ЕООД е представил граждански договор № 7 от 02.10.2023 г. между „МТ Билд“ ЕООД и В. М. З.; няма сключен трудов договор между „МТ Билд“ ЕООД и В. М. З.; „МТ Билд“ ЕООД, в качеството на работодател, е допуснал до работа В. М. З., без трудов договор, сключен в писмена форма, с което е нарушил чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ.

Въз основа на съставения АУАН, на 02.11.2023 г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Сливен, е издадено обжалваното пред Районния съд НП № 20-2300220 от 02.11.2023 г.

Районният съд се е произнесъл по жалбата с Решение № 29 от 23.01.2024 г. С постановеното от Районния съд решение е отменено като незаконосъобразно НП № ********* от 01.10.2012 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Сливен, с което на „МТ Билд“ ЕООД ЕИК: *********, в качеството му на работодател, на основание чл. 416, ал. 5 от КТ вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, и е осъдена Дирекция „Инспекция по труда“ – Сливен да заплати на „МТ Билд“ ЕООД ЕИК: ********* сумата от 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

В мотивите на обжалваното решение Районният съд е описал констатираното от актосъставителя нарушение, цитирал е съставения на дружеството АУАН № 20-2300220 от 17.10.2023 г., посочил е приетото за установено от административнонаказващия орган, че няма сключен трудов договор между „МТ Билд“ ЕООД и В. М. З.. Районният съд е приел за установено, че „МТ Билд“ ЕООД в качеството си на страна по граждански договор е наел лицето В. З., който се е задължил с конкретна работа, а именно „М. на б. ***”. Изложил е съображения, че се касае за наличие на граждански, а не на трудови правоотношения. Направил е извод, че липсва основание за ангажиране на отговорността на дружеството жалбоподател за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ.

С оглед на изложеното, е налице противоречие между мотивите и диспозитива на обжалваното съдебно решение. Налице е несъответствие между формираната от Районния съд воля, обективирана в мотивите на решението, и нейното изразяване в диспозитива на същото. След като е изложил мотиви за незаконосъобразност на наказателното постановление, издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Сливен, въз основа на АУАН № 20-2300220 от 17.10.2023 г., Районният съд е постановил диспозитив, с който е отменил като незаконосъобразно НП № ********* от 01.10.2012 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Сливен. Следователно крайният правен резултат не представлява логическо следствие от изложените съображения. Това противоречие е особено съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като препятства възможността да се установи каква е била действителната воля на Районния съд.

Мотивите на съдебното решение са изложените от съда съображения, обхващащи преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи, въз основа на които съдът е стигнал до своето решение и е обосновал крайния си извод, изведен в диспозитива на решението. Мотивите са отправна точка за преценка на законосъобразността и правилността на констатациите и изводите на съда. Мотивите не пораждат самостоятелни правни последици, а обосновават резултата - диспозитива на съдебния акт. Мотивите като писмени съображения, обосноваващи правните изводи на съда, са от съществено значение за съдебния акт.

Противоречието между мотивите и диспозитива на решението може да се приравни на липса на мотиви към съдебния акт, поради което е от категорията на съществените процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. Тази липса не позволява на касационната инстанция да разбере какви са били правните съображения на Районния съд при постановяване на решението, да провери тяхната относимост към установените фактически обстоятелства и съответствието им с материалния закон.

По изложените съображения, съдебният акт следва да бъде отменен и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Районния съд.

На основание чл. 226, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, по разноските пред настоящата касационна инстанция следва да се произнесе Районният съд.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Административен съд – Сливен

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 29 от 23.01.2024 г., постановено по АНД № 1577 / 2023 г. по описа на Районен съд – Сливен.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд– Сливен.

Решението е окончателно.