Р Е Ш
Е Н И Е №
263
Гр.Пловдив, 01.03.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пловдивският окръжен съд, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на първи март, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
като разгледа
докладваното от председателя ч.гр.д.№253 по описа
на ПОС за 2019г., за
да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по жалба с вх.№3463/01.02.2019г. от М.Б.М. с ЕГН-**********,***, чрез пълномощника и адв. Х.Р., със съдебен адрес:***, офис №* – адв. Р., в качеството и на длъжник по изп.д.№20145330403093 по описа на трети район на СИС при Районен съд гр.Пловдив, против действията на съдебния изпълнител, обективирани в Постановление от 01.10.2018г., с което е отказано прекратяването на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК.Жалбоподателят излага оплаквания за неоснователност на отказа, по съображения подробно изложени в жалбата, иска неговата отмяна, като вместо това съдът постанови прекратяването на изпълнителното производство.
Ответникът по жалбата – взискател в изпълнителното производство Я.Б. М., чрез процесуалния представител адв. Г.М. оспорва жалбата като неоснователна, моли същата да се остави без уважение.
По реда на чл.436 ал.3 ГПК са постъпили писмени мотиви от ДСИ, при Районен съд гр.Пловдив, в които е изразено становище относно допустимостта на жалбата, а по същество относно нейната неоснователност, доколкото не са налице две пълни години, през които взискателят да не е предприемал валидно правно действие за събиране на вземането си.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Съдът е сезиран с жалба от лице, имащо качеството на длъжник в изпълнителното производство против действия на съдебния изпълнител, подлежащи на съдебен контрол, предвид на което и доколкото жалбата е депозирана в срок, то същата се явява процесуално допустима.
По отношение на нейната основателност:
Изпълнително дело №20145330403093 по описа на трети район на СИС при Районен съд гр.Пловдив, е образувано на 28.07.2014г. по молба на взискателя Я.Б. М. против длъжника М.Б.М., на основание издаден в полза на кредитора изпълнителен лист за сумата от 4 744.00лв главница, ведно със законната лихва считано от предявяване на иска – 16.11.2010г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1 625.00лв, дължима за уравняване на дяловете, със законната лихва от влизане на решението в сила.
Съгласно разпоредбата на чл.433 т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява, ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжки. Прекратяването става „екс леге“, като постановлението на съдебния изпълнител само констатира този факт. В конкретният случай, длъжникът твърди, че от образуване на изпълнителното дело на 28.07.2014г. не са извършвани никакви изпълнителни действия, освен справки за имуществото на длъжника и несъстоял се опис, до 05.12.2017г., когато е поискан запор върху банковата сметка на длъжника в „Банка ДСК“, каквато в действителност жалбоподателят няма.
Настоящият съдебен състав намира наведените доводи за неоснователни.
Видно от данните по делото, изпълнително производство е образувано на 28.07.2014г. С молба на 07.10.2015г. /л.164 от изп.д./ взискателят е поискал насрочването на опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника. Видно от извършените от съдебният изпълнител действия, обективирани в Протокол от 10.12.2015г., опис на движими вещи не е извършен, доколкото е констатирано, че находящите се в апартамента такива, са с ниска себестойност. Независимо от това обстоятелство обаче, съдът приема че са поискани, предприети и извършени валидни изпълнителни действия по смисъла на закона на 10.12.2015г., които по своя характер са прекъснали двугодишния преклузивен срок. От този момент е започнал да тече нов срок, който е прекъснат от взискателя с посочването на нов способ за изпълнение 05.12.2017г - запор върху банковите сметки на длъжника и съответно предприемане на изпълнителни действия от съдебният изпълнител.
Гореизложеното обосновава извода, че изпълнителното производство не се е прекратило „екс леге“, тъй като предвиденият преклузивен двугодишният срок не е изтекъл. В този смисъл отказа на съдебният изпълнител да прекрати изпълнителното производство се явява законосъобразен, а жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№3463/01.02.2019г. от М.Б.М. с ЕГН-**********,***, чрез пълномощника и адв. Х.Р., със съдебен адрес:***, офис №* – адв. Р., в качеството и на длъжник по изп.д.№20145330403093 по описа на трети район на СИС при Районен съд гр.Пловдив, против действията на съдебния изпълнител, обективирани в Постановление от 01.10.2018г., с което е отказано прекратяването на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: