М
О Т И В И към Присъда № 260018/21 г. по НЧХД №184/2020 г. на СлРС, изготвени на 07.04.21г.
Тъжителят В.М.А. е повдигнал обвинение срещу всеки
един от подс. А.С. и подс. К.С.
за извършени от тях престъпления по чл. 146,ал. 1,предл.1от НК и по чл.147,ал.1
,предл.1 от НК. С тъжбата са предявени гр. искове за причинените на
тъжителката неимущ. вреди от подс. С. в размер
на 750 лв.в резултат на деянието по чл.147,ал.1 ,предл.1 от НК и в размер на
750лв. в резултат на деянието по чл. 146,ал.1 ,предл. 1 от НК като се
претендира законната лихва, от датата на
увреждането до окончателното изплащане на тази сума, както и разноските по
делото.
С тъжбата
са предявени гр. искове за
причинените на тъжителката неимущ. вреди от подс. С. в
размер на 750 лв.в резултат на деянието по чл.147,ал.1 ,предл.1 от НК и в
размер на 750лв. в резултат на деянието по чл. 146,ал.1 ,предл. 1 от НК като се
претендира законната лихва, от датата на
увреждането до окончателното изплащане на тази сума, както и разноските по
делото.
В с.з. тъжителката лично и чрез процесуалния
си представител поддържа тъжбата. Конституирана като гр. ищец поддържа гражданските
искове предявени и приети за всяко едно от двете деяния спрямо всеки един от
двамата подсъдими .Моли съда да ги уважи изцяло.
Разпитана в с.з. подсъдимите не се признават
за виновни. Дават обяснения по предявените им
обвинения. Упълномощения от тях защитник моли съда да отхвърли тъжбата, като признае
подсъдимите за невиновни, ведно с произтичащите от това последици –
отхвърляне на притендираните
обезщетения и заплащане от страна на частния тъжител на разноските по делото.
От
събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Подс. С.
и подс. С. са майка и син, а тъжителката е тяхна
роднина/първа братовчедка на подс. С. и племенница на
подс. С./.
Отношенията между подсъдимите и тъжителката били влошени.
На 29.10.19г. подсъдимите посетили гроба на бащата на подс. С. и установили, че надгробния му паметник е
преместен без тяхното знание, а на неговото място е изграден нов. Това било
направено от тъжителката и сестра й,
поради което подсъдимите се
ядосали и решили още същия ден да посетят местоработата на тъжителката за да
говорят с нея.
Около 17.00ч., двамата пристигнали
в гр.Сливен и отишли на работното място на тъжителката А. в МБАЛ ,Д-р Иван Селимински“ АД. Качили се на шестия етаж в „Ортопедично
отделение“,тъй като знаели, че тя работи там като медицинска сестра и в този
момент от отделението излязла тъжителката. Те започнали да говорят с нея като
искали да разберат защо е подменен паметника. Разговаряли на висок глас като по
време на разговора тъжителката в опит да преустанови разговора успяла да
премине през целия коридора и се насочила към Операционната зала на
отделението. Тогава подсъдимите решили да влязат в Отделението и се
възползували от моментно отваряне на вратата на отделението. Когато влезли в
коридора подс. С. и подс. С.
успели да стигнат почти до края му, където се намирала манипулационната зала на
отделението и където работила св. Д.И.. Попитали я дали познава тъжителката, като казали името й. Тя
им отговорила положително и тогава подсъдимия С. заявил,че не я познава и, че тя
е „„Двуличница“, „Лицемерка „, „Крадла“ и „Лъжкиня“. Това било повторено и от
подсъдимата С. като двамата с подс. С. говорили на
висок глас. Св. И., която била сама в манипулационната зала ги помолила да
преустановят разговора, тъй като се огласявал целия коридор и тогава те се
отправили към изхода. Когато стигнали към края на коридора били пресрещнати от
св. Д.И. –санитар в отделението и подс. С. и задала
същия въпрос, а именно дали познава В. Атастасова, която работила като
медицинска сестра в отделението. Тъй като свидетелката отговорила утвърдително подс. С. и заявила,
че не я познава както и, че тя е „Двуличница и „Лицемерка „. Казала й,че освен
това тя е „Крадла“. Свидетелката ги помолила да напуснат отделението, тъй като
и двамата говорили много високо и ги придружила до изхода .
Подсъдимите напуснали отделението и се
прибрали в домовете си.
По- късно същия ден св. А., разбрала от колежките си какво точно
се е случило и какви клевети са изрекли
спрямо нея подсъдимите лица. Това я разстроило много и повлияло на поведението
и както в момента така и в следващите дни, тъй като се чувствала много засегната и с накърнено лично
и професионално достойнство.
Горната фактическа обстановка ,съдът прие за безспорно установена въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
По делото е извършен разпит на трима свидетели, а именно на лицата Д., И.
и Д.И. както и на сочения от подсъдимите св. Митев. Първите две свидетелки са
лицата, пред които подсъдимите лица са изнесли позорящите тъжителката
обстоятелства, а именно,че е „Двуличница“, „Лицемерка
„,Крадла“ и „Лъжкина“. В показанията си и двете свидетелки заявяват
категорично, че са чули тези твърдения като всяка от тях посочва от кого точно
и кой думи са произнесени. Техните показанията са подробни и точни като напълно
съответствуват
помежду си, поради което съдът ги кредитира изцяло и въз основа на тях
изгражда извода си за виновност на подсъдимите лица в извършено престъпление по
чл. 147 ,ал. 1 предл.1от НК. Съдът кредитира и показанията на св. Митев, доколкото
същите не противоречат на останалите гласни доказателства. Този свидетел, обаче
не е очевидец на деянията на подсъдимите и като такъв показанията му не
допринасят съществено за установяване
на обективната истина. Въпреки това, съдът ги приобщи към доказателствения
материал като, въз основа на тях прие за доказани обстоятелствата свързани с личностните
отношения между страните по делото.
Съдът кредитира
обясненията на подсъдимите, в частта относно твърденията им във връзка с
повода, по които са потърсили
пострадалата и отношенията между тях. В останалата им главна част, съдът
изключи обясненията им от доказателствения материал, тъй
като същите противоречат на останалите събрани по делото гласни доказателства. Приема същите като изградена защитна теза.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа
страна, съдът изведе следните правни изводи:
Съдът прие ,че по делото не се установи
по безспорен и категоричен начин повдигнатото спрямо подс. С. и подс. С. обвинение за извършено от тях престъпление по чл.
146,ал. 1, предл. 1 от НК, поради което ги ОПРАВДА, затова,че на
29.10.2019 год. в гр. Сливен, около 17.00ч. в сградата на МБАЛ „Д-р Иван
Селимински” АД –Сливен са отправили обидни за честта
и достойнството на В.М.А. *** думи, а именно думите „мръсница , „крадла“,
„двуличница“, „лъжкиня“ и лицемерка“.
По делото не се
установи безспорно, че на инкриминираната дата в присъствието на пострадалата
подсъдимите са казали е унизителни за достойнството й думи, а именно
мръсница, „крадла“, „двуличница, „лъжкиня“ и лицемерка“.Това твърдение е
изнесено в тъжбата на съда, но по делото липсват достатъчно доказателства, въз
основа на които да се приеме за установено по безспорен и категоричен начин. Действително
свидетелката И. твърди, че лично
пострадалата и е споделила, че е получила обиди, но не може да конкретизира
точно кои думи и изрази са били употребени от подсъдимити,
нито кой от тях и какво точно е казал . Св. И. също твърди, че пострадалата е
споделила за нанесени и обиди, но заявява, че те са отправени не от двамата подсъдими, а единствено
от подсъдимия С..
Предвид така
наличните противоречиви и непълни свидетелски показания , съдът прие, че по
делото липсват достатъчно доказателства, въз основа на които да осъди
подсъдимите лица.
Воден от горното и
като съобрази, че съгласно НПК присъдата не може да почива на предположения, съдът
ОПРАВДА подс. С. и подс. С.
по повдигнатото им обвинение за извършено престъпление по чл. 146, ал. 1 предл.
1 от НК спрямо всеки един от тях.
Съдът прие, че по делото се установи по
безспорен и категоричен начин,че на 29.10.2019 год., в гр. Сливен, около 17.00ч.,
в сградата на МБАЛ „Д-р Иван Селимински” АД гр.Сливен, подс. С.
разгласил позорно обстоятелство за В.М.А. *** като я нарекъл „Крадла“,
„Двуличница , „Лъжкиня“и „Лицемерка“ – престъпление по чл. 147 ал.1,предл.1 от НК,поради което го призна за ВИНОВЕН като го оправда по повдигнатото му
обвинение относно думата „мръсница“.
Съдът прие, че по
делото се установи по безспорен и категоричен начин,че на
29.10.2019 год., в гр. Сливен, около 17.00ч., в сградата на МБАЛ „Д-р Иван Селимински”
АД гр.Сливен, подс. С. разгласила позорно
обстоятелство за В.М.А. *** като я нарекъл „Крадла“, „Двуличница , „Лъжкиня“ и
„Лицемерка“ – престъпление по чл. 147 ал.1,предл.1 от НК,поради което я призна
за ВИНОВНА като я оправда по
повдигнатото й обвинение за същото престъпление,относно думата „мръсница“.
Безспорно е установено, че на инкриминираната
дата в подсъдимия С. и подс. С. са разгласили позорни обстоятелства за тъжителката
А. като са заявили,че същата е „Крадла“, „Двуличница, „Лъжкиня“ и „Лицемерка“ .
Налице
са всички изискуеми от закона елементи на престъпния състав на престъплението
по чл. 147 ал.1,предл.1 от НК. От
обективна страна е налице пострадало физическо лице – тъжителката А. спрямо ,която
подсъдимите са разгласили посочените по -горе обстоятелства,а именно ,че същата
е крадла, двуличница,лъжкиня и лицемерка, като по този начин са засегнали
честта и достойнството й.
Преценени на
основана на приетите в обществото морални норми за човешко общуване както и по своето съдържание така посочените
думи представляват позорящи я обстоятелства, който от своя страна са довели до нарушаване на душевното й равновесие и лично и професионално достойнство.
От субективна страна подсъдимите са действали умишлено ,тъй като са съзнавала характер на разгласените обстоятелства както и ,че по своята същност
те са опозоряващи я, въпреки което са положили усилия да ги разгласят пред
колегите на пострадалата .
Всеки един от
подсъдимите е извършил деянието за
което е признат за виновен с пряк
умисъл, тъй като е съзнавал обществено опасният им характер, предвиждал е и е искал настъпването на обществено опасните
им последици.
Съдът ОПРАВДА всеки
един от подсъдимите за извършено престъпление по чл. 147,ал. 1 предл. 1 от НК
изразяващо се в разгласяването на позорното обстоятелство, че пострадалата е
„мръсница“,тъй като по делото не се събраха достатъчно доказателства подс.С. или подс.С. да са
твърдели това позорящо пострадалата
обстоятелство.
Причини, мотиви и
условия за извършване на престъпленията, съдът намира във влошените
междуличностни отношения между подсъдимите и пострадалата А., в ниската правна култура на двамата подсъдими и
не на последно място в слабите им морално- волеви задръжки.
Като смекчаващи вината на подсъдимите
обстоятелства, съдът отчете наличието на силно изразена емоционалност породена
от загубата на близък човек и промяната на надгробната му плоча както и чистото
съдебно минало за двамата подсъдими.
Съдът не отчете
наличието на отекчаващи вината на подсъдъмите
обстоятелства.
При определяне вида
и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимите, съдът се
съобрази с принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието и счете ,че същото следва да се наложи при
условията на чл. 78а от НК. Съдът се съобрази с обстоятелството,
че са налице
законните условия за прилагане на
чл.78А от НК – чисто съд. минало на
подсъдимите, които не са се ползвали досега от привилегията на чл.78 А от НК, размерът на наказанието,
предвиден в НК за този вид престъпления,
липса на причинени от престъплението
имуществени вреди, поради което освободи
от наказателна отговорност подсъдимите като им наложи административно наказание
„ГЛОБА“ в полза на Държавата в размер на 1000 (хиляда
) лева за всеки един от тях.
Така определените
наказания, съдът счита за максимално справедливо и за отговарящо на степента на
обществена опасност на подсъдимите и извършените от тях деяния.
ПО ПРЕДЯВЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ
ИСКОВЕ :
С оглед установеното
от фактическа страна, съдът прие, че следва да ангажира деликтната
отговорност на подсъдимите за причинените от неправомерните им действия по чл.
147 ал.1,предл.1 от НК, от всеки един от тях неимуществени вреди на гражданския ищец в настоящото
дело.
Съдът намира предявените от тъжителката
против подсъдимия С. и подс. С. граждански искове за сумата от 750 лв.,спрямо
всеки един от тях и представляващи
обезщетение за причинените й неимуществени вреди от неправомерните им действия
по чл. 147,ал.1 предл.1 от НК за доказани по основание ,поради доказаност на деликтното
правоотношение, макар и предявени в завишен размер.
По безспорен начин в хода на съдебното
следствие се установи, че тъжителката е претърпяла морални и емоционални
страдания. В резултата на деянието на всеки един от подсъдимите авторитета на
тъжителката и нейното личностно
достойнство са били подронени пред колегите
й .
В тази връзка,съдът прие, че справедлив
еквивалент на причинените на пострадалата неимуществени вреди е сумата от 400 лв.за всеки един от двата
приети за съвместно разглеждане граждански искове. До този размер исковете за неимуществени вреди спрямо подс. С. и подс. С. следва да
бъдат уважени, а до пълния размер на
всеки от тях , а именно до 750лв., отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Съдът намира предявените от тъжителката
против подсъдимите С. и С. граждански искове за сумата от 750 лв.,за
всеки от тях представляващи обезщетение за причинените й неимуществени вреди от
неправомерните им действия по чл. 146 ал.1,предл.1 от НК за недоказани по основание поради недоказаност
на деликтното правоотношение,поради което ги остави
без уважение.
По
правилата на процеса ,съдът осъди подс. А.П.С. да
заплати сумата от по 50лв,представляваща държавна такса върху уважената част от
гражданския иск, в полза на Държавата към бюджета на съдебната власт.
По правилата на процеса ,съдът
осъди подс. К.А.С.
да заплати държавна такса върху уважената част от гражданския иск в размер на
50 лв., в полза на Държавата към бюджета на съдебната власт.
Осъди подс. К.А.С. и А.С. да заплатят на В.М.А.
направените по делото разноски в размер на
125лв, за всеки един от тях, представляващи разноски за процесуално
представителство във връзка с повдигнатото и доказано обвинение по чл. 147,ал.1
,предл.1 от НК.
На основание чл. 190 от НПК , съдът ВЪЗЛОЖИ на частния тъжител А. направените от подс. С. и подс. С. разноски КАТО я ОСЪЖДА да заплати на всеки
един от тях сумата от 275/двеста седемдесет и пет /лв. представляваща разноски,
във връзка с повдигнатото и недоказано
обвинение за извършено от тях престъпление по чл. 146,ал. 1,предл. 1 от НК
Ръководен от изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: