Р Е Ш Е Н И Е  №  187/24.6.2020 г.

гр. Ямбол, 24.06.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Ямболският районен съд, VІ-ти наказателен състав, в публично съдебно заседание на десети юни две хиляди и двадесета година, в състав:      

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. ПАНАЙОТОВА

 

при участието на секретаря М. П. като разгледа докладваното от съдия ПАНАЙОТОВА АНД № 193 по описа на ЯРС за 2020 година, за да се произнесе, взе  предвид следното:

       

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. ***, подадена чрез редовно упълномощен адвокат, против Наказателно постановление № 20-0813-000177/03.02.2020 г., издадено от Началника на сектор Пътна полиция при ОД на МВР – Ямбол, В ЧАСТТА МУ по т.1, т.3 и т.4, с която са му наложени наказания, както следва:

- на основание чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП (т.1 от НП),

- на основание чл.183, ал.2, т.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП (т.3 от НП), и

- на основание чл.183, ал.4, т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл.139, ал.1, т.4 от ЗДвП ( т.4 от НП).

На основание Наредба № Iз-2539 на МВР, с НП е постановено и отнемане общо на 14 контролни точки.

С жалбата се иска отмяна на НП в оспорените части. Излага се общо формулирано оплакване, че в случая е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като се касае за маловажен случай на нарушения. Не се сочат обстоятелства, разкриващи по-ниска степен на обществена опасност на конкретните деяния в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, участва лично и с редовно упълномощен защитник – адвокат, който пледира за отмяна на НП в частта му по т.1, т.3 и т.4. В допълнение към довода в жалбата за приложимост на чл.28 от ЗАНН защитникът застъпва становище и за недоказаност на нарушението по т.4 – управление на МПС с износени гуми, като счита, че средството, с което е измерена дълбочината на грайфера, не е одобрено от БИМ. Не прави искане за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, също редовно призована, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт, оспорва жалбата като я намира за неоснователна. Счита, че НП в обжалваните части е правилно и законосъобразно и пледира да бъде потвърдено. Прави искане за присъждане на разноски – юрисконсултско възнагражздение в размер на 100 лева.

След като обсъди събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 26.01.2020г. около 14:30 часа свидетелите Г. и П. – служители в сектор ПП при ОД на МВР – Ямбол, се намирали на ул. „Севтополис“ в центъра на с. Кабиле, обл. Ямбол, до кръстовището с ул. „Иван Вазов“, където изпълнявали служебните си задължения по КАТ. По същото време от ул. „Спартак“ към кръстовището с ул. „Севтополис“ в с. Кабиле приближил товарен автомобил „Форд Транзит“ с немски регистрационен номер ***, управляван от жалбоподателя. Улицата, по която се движел жалбоподателят била сигнализирана с пътен знак Б2 – „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“. Тъй като на кръстовището на ул. „Спартак“ с ул. „Севтополис“ водачът на автомобила не спрял, полицаите го спряли за проверка, при което установили, че жалбоподателят не използва и обезопасителен колан. Гумите на управляваното МПС били с видими конци на места, поради което полицаите измерили с шублер-дълбокомер D-********* дълбочината на грайфера и установили, че тя е под 4 мм. Затова, св. Г. съставил на жалбоподателя АУАН серия GA, № 180314 от 26.01.2020г. за нарушения по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, по чл.6, т.1 от ЗДвП и по чл.139, ал.1, т.4 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал акта без възражения.

Впоследствие - на 03.02.2020 г., въз основа на акта и при идентично на посоченото в него фактическо и юридическо описание на нарушенията, срещу жалбоподателя е издадено частично обжалваното НП.

В хода на проверката жалбоподателят не представил СУМПС и контролния талон към него. За установяване самоличността му била извършена справка посредством станцията за отдалечен достъп, при което се установило, че същият има неплатени глоби в общ размер от 640 лева, наложени с влезли в сила НП.

Видно от прложената към АНП справка за нарушител/водач, жалбоподателят е правоспособен водач на МПС от 2014г., притежава СУМПС № *********/04.04.2014г. за кат.“В“ и „М“ и до извършване на горните деяния, или за по-малко от шест години, е наказван ДВАЙСЕТ И ДЕВЕТ пъти за нарушения на правилата за движение по пътищата – десет пъти с влезли в сила НП и деветнайсет пъти с налагане на глоба с фиш.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите Г. и П., отчасти от показанията на св. К., както и от писмените доказателства по делото, които, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, са последователни, логични, безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, повради което се кредитират изцяло.

Съдът не даде вяра единствено на показанията на св. К. в частта им относно обстоятелството, че на кръстовището с ул. „Севтополис“ жалбоподателят е спрял поставения на ул. „Спартак“ знак Б2, тъй като в тази им част същите стоят изолирано и се опровергават от останалите гласни доказателства – показанията на свидетелите Г. и П., които от своя страна изцяло хармонизират помежду си и кореспондират с писмените доказателства. По отношение на последните двама свидетели, които са очевидци на нарушенията, липсват каквито и да било данни или мотиви за тенденциозно отношение към жалбоподателя. Т.е., обективно няма обстоятелства, които да поставят под съмнение добросъвестността на тези свидетели при депозиране на показанията. Затова същите следва да се оценят като достоверни. От друга страна, съществуващите и към настоящия момент близки приятелски отношения между жалбоподателя и св. К. и пълното противоречие на показанията му с останалия доказателствен материал, налагат извод за недобросъвестност и целенасоченост. Затова, тъй като показанията на св. Г. и П. от една страна, и тези на св. К. от друга, установяват взаимноизключващи се факти, отчитайки заинтересоваността на последния от изхода на делото, с оглед близките му приятелски отношенията с жалбоподателя, съдът счете, че неговите показания не следва да се кредитират.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима - подадена е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право да обжалва

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

НП в атакуваните му части – по т.1, т.3 и т.4, с които жалбоподателят е санкциониран за нарушения по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, по чл.6, т.1 от ЗДвП  и по чл.139, ал.1, т.4 от ЗДвП, съдът намери за законосъобразно както от материалноправна, така и от процесуалноправна страна. В тези му части НП е издадено от компетентен орган, спазени са формата и редът при издаването му, съдържа изискуемите от закона реквизити, в т.ч. точно и ясно фактическо и юридическо описание на нарушенията.

От показанията на свидетелите очевидци Г. и П. и от писмените доказателства по делото по безспорен начин се установява, че жалбоподателят е извършил вменените му нарушения, тъй като на 26.01.2020г. около 14,30 часа в с. Кабиле, обл. Ямбол, на кръствището на улиците „Спартак“ и „Севтополис“, е управлявал МПС по смисъла на параграф 6, т.12, б. „б“ от ДР на ЗДвП– товарен автомобил „Форд транзит”, с немски регистрационен номер ***, без да използва обезопасителен колан, като при преминаване през кръстовището не е съобразил поведението си с поставения на ул. „Спартак“ пътен знак относно предимството - Б2, който съгласно чл.45, ал.2 от ППЗДвП има наименование „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!”, а е навлязъл в кръстовището без да спре. Безспорно е установено и това, че управлявания от жалбоподателя автомобил не е бил с гуми, предназначени за зимни условия, тъй като дълбочината на протектора е била по.малка от 4 мм. Т.е., несъмнено, с деянието си жалбоподателят е нарушил внемените му разпоредби на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, чл.6, т.1 от ЗДвП  и чл.139, ал.1, т.4 от ЗДвП, задължаващи водачите да използват обезопасителен колан по време на движение, да съобразяват поведението си с пътните знаци и в периода от 15 ноември до 1 март да управляват МПС с гуми, предназначени за зимни условия, или с дълбочина на протектора не по-малка или равна на 4 мм.

 Съдът намира за безспорно установени, както твърдяните деяния, така и тяхното авторство, защото отразените в акта и в НП констатации бяха потвърдени изцяло от показанията на свидетелите очевидци Г. и П., които в пълна степен хармонизират помежду си и кореспондират с писмените доказантелства. Индиция в тази посока е и обстоятелството, че при съставяне на АУАН жалбоподателят не е вписал възражения срещу констатациите в него. Поради това, и тъй като липсват каквито и да било данни, които да поставят под съмнение добросъвестността на свидетелите при депозиране на показанията им, за съда е безспорно, че жалбоподателят е извършил вменените му нарушения и е осъществил административнонаказателните състави на чл.183, ал.4, т.7, на чл.183, ал.2, т.3 и на чл.183, ал.4, т.5 от ЗДвП, предвиждащи за всяко от извършените нарушения административно наказание глоба, съответно в размер на 50 лева, в размер на 20 лева и в размер на 50 лева. Тъй като за всяко от нарушенията размерът на глобата е фиксиран, съдът не намери основание за изменяване на НП чрез намаляване размера на санкцията. С оглед обстоятелствата, свързани с времето и мястото на извършване на нарушенията – около 14:30 часа и на централна улица в с. Кабиле, водеща към АМ Тракия, завишената степен на обществена опасност на дееца, обуславяща се от обстоятелствата, че от 2014г., когато е придобил правоспособност, е наказван многократно (29 пъти) по административен ред за нарушаване правилата за движение по пътищата, както и че процесният ден същият е извършил пет нарушения на основни правила за движение, съдът счете, че деянията не разкриват по-ниска степен на обществена опасност на извършеното в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид и не намери основание за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Що се отнася до броя на отнетите общо 14 контролни точки, същият е определен в съответствие с разпоредбите на чл.6, ал.1, т.7 и т.9 от Наредба № Із-2539 от 17 декември 2012 г. На МВР, предвиждащи съответно отнемане на 8 к.т. за неспиране на пътен знак „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!” и отнемане на 6 к.т. за неизпълнение на задължението за използване на предпазен колан. Т.е., липсва основание за изменение или отмяна на НП и в тази му част.

С оглед на изложеното, и тъй като при извършената служебна проверка относно законосъобразността на НП в обжалваните му части не се установи същото да страда от пороци, представляващи основание за неговата отмяна, направеното от жалбоподателя оспорване следва да се отхвърли. При това положение и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.3 от АПК вр. чл.63, ал.5 от ЗАНН, искането на представителя на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсулскто възнаграждение в размер на 100 лева се явява основателно и следва да се уважи.

Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН (обн. ДВ бр.24/29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г.), в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. Според чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в случая, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт (както е в случая за ОД на МВР – Ямбол), се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Доколкото размерът на поисканото възнаграждение не надхвъря определения в чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ максимален размер, претендираната сума следва да се присъди в тежест на жалбоподателя.

Водим от горното, и на осн. чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0813-000177/03.02.2020 г., издадено от Началника на сектор Пътна полиция при ОД на МВР – Ямбол, В ЧАСТТА МУ по т.1, с която на основание чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП, на Н.И.Г. ***, ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, В ЧАСТТА МУ по т.3, с която на основание чл.183, ал.2, т.3 от ЗДвП, му е наложено административно наказание глоба в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, В ЧАСТТА МУ по т.4, с която на основание чл.183, ал.4, т.5 от ЗДвП, му е наложено административно наказание глоба в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл.139, ал.1, т.4 от ЗДвП, КАКТО И В ЧАСТТА МУ, в която на основание Наредба № Iз-2539 на МВР, е постановено отнемане на 14 (четиринадесет) контролни точки.

В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ – по т.2 и т.5, НП № 20-0813-000177/03.02.2020 г., издадено от Началника на сектор Пътна полиция при ОД на МВР – Ямбол, като необжалвано, Е ВЛЯЗЛО В ЗАКОННА СИЛА.

ОСЪЖДА Н.И.Г. ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР – Ямбол сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред Административен съд – Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: