Р Е Ш Е
Н И Е
№………./…..........2020 год.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети октомври две хиляди
и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТОНИ КРЪСТЕВ
при секретар Мая Иванова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 120 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по обективно
съединени искове с правно основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, предявени от „Юробанк България” АД за осъждане на Н.И.Д. в качеството му
на кредитополучател по Договор за банков кредит за покупка на недвижим имот №
HL 35806/09.05.2008 г. да заплати в полза на „Юробанк България" АД, гр.
София, следните суми: 42 294.67 CHF (четиридесет и две хиляди двеста деветдесет
и четири швейцарски франка и 67 сантима) – просрочена главница за периода от
13.02.2015 г. до 22.01.2020 г.; 675,03 CHF (шестстотин седемдесет и пет
швейцарски франка и 03 сантима) – такси, съгл. чл. 4, т.
2 от Договора за кредит за периода от 13.05.2017 г. до 22.01.2020 г.; -
621,07 лева (шестстотин двадесет и един лева и 7 стотинки),- нотариални такси и
държавни такси към АВ, дължими на основание от чл. 13, ал. 2 и чл. 10 Договора
за кредит, представляващи сторени от ищеца разноски по кредита; - 76.42 CHF
(седемдесет и шест франка и 42 сантима) – застраховки по
обезпечения, дължими на основание чл. 10 от Договора за кредит за периода от 17.05.2017
г. до 22.01.2020 г.
Претендират се и съдебно-деловодните
разноски.
Твърди се в исковата молба, че между
„Юробанк България" АД (с предишни фирмени наименования „Юробанк И Еф Джи
България" АД и „Българска пощенска банка" АД) и ответника Н.И.Д. в
качеството му на кредитополучател бил сключен Договор за
банков кредит за покупка на недвижим имот № HL 35806/09.05.2008 г., съгласно
който банката предоставила на кредитополучателя кредит общо в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 48 780 евро (четиридесет и осем
хиляди седемстотин и осемдесет евро) по курс „купува" за швейцарски
франкове към евро на Юробанк И Еф Джи България АД в деня на усвояване на
кредита. Кредитът бил предоставен за срок от 420 месеца, считано от датата на усвояване
– 13.05.2008 г., като кредитополучателят се задължил да върне предоставения
кредит ведно с дължимите лихви, такси и разноски при условията, уговорени в
договора за кредит. В Приложение № 1 страните посочили приложимия към датата на
подписването курс „купува" за швейцарския франк на „Юробанк И Еф Джи
България" АД към евро, съгласно който размерът на предоставения и усвоен
от кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове е равнява на
80 936,00 швейцарски франка. Била договорена годишна лихва равна на сбора
от базовия лихвен процент /БЛП/ за жилищни кредити в швейцарски франкове обявен
от банката и договорна лихвена надбавка в размер на 1,15 пункта, както и
наказателна надбавка за просрочие в размер на 10 пункта. Кредитополучателят
поел задължение да заплаща на банката такса за управление на кредита. Всички
вземания на банката, произтичащи от сключения договора за кредит били
обезпечени с договорна ипотека върху недвижим имот собственост на ответника Н.Д..
С Договор за прехвърляне на вземания
от 12.06.2008 г. „Юробанк България" АД прехвърлило всички свои вземания
към Н.И.Д., произтичащи от Договор за банков кредит № HL 35806/09.05.2008 г. на
„Бългериън Ритейл Сървисиз" АД. С Договор за прехвърляне на вземания по
Договори за кредит от 27.05.2015 г., "Бългериън Ритейл Сървисиз" АД
прехвърлило в полза на "Юробанк България" АД всички свои вземания към
Н.И.Д. произтичащи от Договор за банков кредит № HL 35806/09.05.2008 г. За
цесиите кредитополучателят бил уведомен с нотариална покана, която била
получена на 10.01.2020 г. от бащата на ответника, както и от самия ответник на
09.01.2020 г., чрез залепяне на уведомление, при условията на чл. 47, ал. 1, 2
и 5 от ГПК.
На 15.04.2009 г. между "Бългериън
Ритейл Сървисиз" АД и Н.Д. било подписано Допълнително споразумение към
Договор за кредит № HL 35806/09.05.2008 г., с което било констатирано, че
задълженията на кредитополучателя по Договора за кредит са в размер на 80
930,77 CHF, като бил уговорен облекчен ред за погасяване на кредита за четиримесечен период. С Допълнително
споразумение от 10.11.2009 г. към Договор за кредит № HL 35806/09.05.2008 г.
сключено между "Бългериън Ритейл Сървисиз" АД като кредитор и Н.И.Д.
в качеството му на кредитополучател, страните констатирали, че към датата на
споразумението задълженията на кредитополучателя по договора за кредит са в
размер на 82 132,30 CHF. Отново бил договорен четиримесечен период на облекчено
погасяване на дълга.
Поради непогасяване на задълженията по
договора в уговорените срокове, които към 04.11.2019 г. възлизали общо на
110 320,92 CHF, „Юробанк България" АД, на основание чл.18 от Договора
за кредит изпратила посочената по-горе нотариална покана до кредитополучателя,
с която обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем преди крайният срок на
погасяване и на длъжника бил даден 7 /седем/ дневен срок за доброволно
погасяване на задълженията към банката. Независимо от отправените му покани за
плащане, длъжникът не погасил дължимите суми на падежа, с оглед на което ищецът
претендира целият непогасен остатък от задължението по Договор за кредит № HL
35806/09.05.2008 г. като заявява, че същият възлиза на претендираните с
исковата молба суми.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответникът е подал отговор на исковата молба, в който излага становище за
неоснователност на предявения иск. Прави възражение за погасяване по давност на
всички задължения по договора, тъй като по силата на изричната уговорка между
страните предсрочната изискуемост е настъпила автоматично при неплащане на три
последователни погасителни месечни вноски като от датата на просрочие на
третата погасителна месечна вноска е изминал период по голям от 5 години.
В условията на евентуалност ответникът
оспорва размера на претенцията като предявява възражения за нищожност на
отделни клаузи от договора за кредит. Твърди нищожност и неравноправност на
клаузите определящи БЛП даващи право на търговеца да увеличава едностранно без
договаряне с потребителя приложимия лихвен процент по кредита по смисъла на
чл.143, т.10 от ЗЗП и чл.143, т.12 от ЗЗП, тъй като възприетата от банката
методология е твърде обща, не е достатъчно ясно определена, нито в самите
правила, установени от банката, нито е определяема по някакъв точен начин и в
крайна сметка не дава възможност да се предвиди кой точно икономически
показател ще съобрази банката при промяната на БЛП и таксите, като част от
факторите не стоят извън волята на банката, а са определяеми от банката.
Възразява, че клаузите относно предмета и целта на договора, ползването и
издължаването на кредита, специалните условия в раздел I-ви и ІІ-ри са неясни,
двусмислени, неразбираеми и противоречиви. Твърди, че не е бил информиран за
естеството на сделката и последствията от сключването й, като бил въведен умишлено
в заблуждение за тези обстоятелства. Твърди нищожност на клаузите в договора
относно прилагането на курса на швейцарския франк. Сочи, че кредитът е поискан,
договорен и усвоен в евро, поради което липсва основание за връщането му в
друга валута. Общият размер в швейцарски франкове бил определен неясно и бил
неясен и до момента. Поддържа, че всички суми по договора са в евро, че сумата
не е усвоена от кредитополучателя в швейцарски франкове, тъй като сметката е
била блокирана от търговеца. Възразява, че договорът е сключен при липса на
съгласие на страните относно размера на швейцарския франк по смисъла на чл. 26,
ал.2, пр.2 ЗЗД, като страните са постигнали съгласие единствено за размера на
отпуснатата сума в евро и следователно ответникът дължи връщане в размера на
валутата, посочена в договора. Възразява, че след като сумата е посочена в
евро, а се претендира в друга валута, то завишеният размер не се дължи, тъй
като не е уговорен.
Възразява още, че не е бил предупреден
за очакваните курсови разлики и вредите от тях, а е бил насочен да избере такъв
кредитен продукт. Твърди неравноправен характер на клаузите за превалутиране, в
частност чл. 22, ал.1 от договора, който прехвърля изцяло валутния риск върху
кредитополучателя. Последният, като по-слаба страна в правоотношението, не
разполагал с информация какви са очакваните прогнози в промяната на курса на
швейцарския франк, с каквато информация банката би следвало да разполага и е
следвало да предостави а кредитополучателя, за да предприеме необходимото за минимизиране
на валутния риск.
В съдебно заседание ищецът поддържа
изложените доводи и твърдения. Представя писмена защита.
Варненският
окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед
събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, а и от събраните по
делото доказателства се установява, че между страните е сключен Договор за
банков кредит за покупка на недвижим имот № HL 35806/09.05.2008 г., по силата
на който банката-ищец предоставя на ответника кредит за покупка на недвижим
имот – апартамент № 10, на трети етаж, находящ се в град Варна, ул. „Инж.
Каракулаков“ № 9, както и за други разплащания, в размер на равностойността в
швейцарски франкове общо на 48 780 евро по курс „купува" за швейцарски
франкове към евро на „Юробанк И Еф Джи България“ АД в деня на усвояване на
кредита за срок от 420 месеца, считано от датата на усвояване – 13.05.2008 г.
Видно от Приложение № 1 към договора приложимият курс „купува" за
швейцарския франк на „Юробанк И Еф Джи България" АД към евро е 1,659187
CHF/EUR, съгласно който размерът на предоставения и усвоен от кредитополучателя
кредитен лимит в швейцарски франкове е равнява на 80 936,00 швейцарски
франка. Договорената годишна лихва равна на сбора от базовия лихвен процент
/БЛП/ за жилищни кредити в швейцарски франкове обявен от банката и договорна
лихвена надбавка в размер на 1,15 пункта като към момента на сключване на
договора е в размер на 4,5%. Уговорена е такса за управление на кредита в
размер на 0,3% годишно върху размера на непогасената главница в началото на
всяка календарна година (чл. 4, т. 2 от Договора за кредит). За обезпечаване
вземания на банката, произтичащи от договора за кредит е учредена договорна
ипотека върху имота, за който е отпуснат кредита. Съгласно чл. 14 от договора
за кредит кредитополучателят се е задължил да заплаща застрахователните премии
по имуществените застраховки на предоставеното обезпечение.
Видно от приетите като доказателство
допълнителни споразумения от 15.04.2009 г. и 10.11.2009 г., сключени между „Бългериън
Ритейл Сървисиз“ АД като кредитор и кредитополучателя Н.Д., страните са
договорили облекчено погасяване на общ дълг в продължение на четири месеца като
по тази схема кредиторът е извършил
капитализация на лихви. Доказателства за прехвърляне на вземанията
на „Юробанк България" АД
произтичащи от Договор за банков кредит № HL 35806/09.05.2008 г. на „Бългериън
Ритейл Сървисиз" АД и за обратно прехвърляне на същите на „Юробанк
България" АД не са представени. Активната материалноправна легитимация на
ищеца не се оспорва от ответника.
Видно от представената нотариална
покана рег. № 5542/19.11.2019 г. на нотариус Б.Ю В., на основание трайно
просрочие на задълженията по договора за кредит, настъпило от м. август 2014 г.,
банката е обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем. Поканата е получена на
10.01.2020 г. от Иван Пенчев Д. – баща на ответника Н.И.Д.. Тъй като първоначално
адресатът не е бил открит от нотариуса, на 09.01.2020 г. на постоянния адрес на
ответника е било залепено уведомление при условията на чл. 47, ал. 1 от ГПК.
Връчването на поканата не се оспорва от ответника. Не се оспорва и спирането на
плащанията по договора за кредит. Не се оспорва настъпилата и обявена
предсрочна изискуемост на вземанията, но във връзка с релевираното възражение
за изтекла погасителна давност ответникът твърди, че предсрочната изискуемост е
настъпила автоматично с неплащането на трета поредна погасителна вноска.
Видно от заключението на вещото лице
по изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
изцяло кредитира като компетентно и безпристрастно, на 13.05.2008г.
разплащателната сметка в CHF на Н.Д. е заверена с кредитен ресурс на банката в
размер на 80936 швейцарски франка. Размерът на усвоената сума към 13.05.2008 г.
в швейцарски франк е 80936 CHF; в еврова равностойност е 48780 €; в левова
равностойност е 97593,44 BGN. Погасяването на дълга с малки изключения е
ставало чрез покупка на швейцарски франкове при продажба на левове на каса в
банката. Последното погасяване по дълга в размер на 179,38 шв. франка е
направено на 08.12.2014 г. като с тази сума частично е погасена лихва с падеж
13.08.2014 г. Според счетоводните записвания на банката погасената част от
кредита е главница в размер 3768,63 CHF, от общо дължима 82460,42 CHF; лихви в
размер 34712,95 CHF; такси в размер 1505,32 CHF, в т.ч. такси за управление
1201,96 CHF; застраховки 168,79 CHF. При настъпила на 10.01.2020 г.
предсрочната изискуемост размерът на просрочена главница за периода 13.02.2015
- 22.01.2020 г. е 78 256,64 CHF. Вещото лице е съобразило, че след
настъпване на предсрочната изискуемост цялата главница падежира – просрочена и
такава с ненастъпил падеж до датата на изискуемостта.
Според заключението след датата на
сключения договор базовият лихвен процент на Юробанк България АД за жилищни
кредити в швейцарски франкове е променян три пъти: повишение от 4.5% на 5%, считано
от 07.07.2008г.; повишение от 5% на 7.2%
считано от 10.10.2008 г.; намаление от 7.2% на 6.95%, считано от 10.09.2012 г. Вещото лице сочи, че
размерът на БЛП на банката в швейцарски франкове отразява състоянието и
промените в цената на ресурса на банката, чиито компоненти са тримесечния референтен
лихвен процент за съответната валута, рисковата премия за страната, процентът
на минималните задължителни резерви и други разходи, свързани с набиране на
средства. Обективните измерители са: пазарните (бенчмаркови) лихвени мерители,
директните нелихвени разходи на Банката по привличания паричен ресурс,
представляващи минимални задължителни резерви (МЗР), ФГВБ. Субективните
компоненти на БЛП са рисковата премия на банката при привличане на финансов
ресурс и начина на формиране на буферната надбавка. На ССчЕ не е представена
информация коя от стойностите – за кой ден от месеца – на бенчмарковата лихва
(Либор) се взема при изчисленията. Промените в БЛП на 10.10.2008г. и на
10.09.2012 г. доколкото ССчЕ е направила анализ и съпоставка съвпадат с посоката
на движение на тримесечния индекс LIBOR, но дали промените в този индекс и
по-точно до каква стойност са условие за промяна на приложимия БЛП няма
категорична яснота. Няма изрична информация и по въпроса как е определена
рисковата премия в какви размери, от какво се влияе, как се определят
нелихвените разходи (таксите и комисионните) при промени в пазарните условия. В
методологията на банката не е записана, нито на ССчЕ е представена конкретна
формула, чрез която се изчислява БЛП. Не е ясен критерият или методиката, по
които се определя размерът на базовия лихвен процент, представляващ основен
компонент при формирането на основния лихвен процент по кредита.
Вещото лице е направило собствени
изчисления за размера на непогасения остатък от дълга в три варианта.
Във вариант А – при условие, че след
датата на усвояване на кредита курсът на швейцарския франк към еврото бе
останал непроменен, погасената част от главницата би била в размер на 5279,73
CHF, съответно датата на последната погасителна вноска би била 13.03.2016 г. (номер
на погасителна вноска 94 – лист 5 от Приложение 2). Дължимият размер на
главницата би бил 77 180,69 CHF (82460.42 CHF - 5279,73CHF).
Във вариант Б1 – при условие, че след
датата на усвояване курсът на швейцарския франк към еврото и базовият лихвен
процент бяха останали непроменени (без отчитане на гратисен период, респ.
капитализация на лихви съгласно представените допълнителни споразумения),
размерът на погасената част от главницата по кредита би бил 8557,42 CHF. Датата
на последната погасителна вноска би била 13.05.2017 г. (номер на погасителна
вноска 108 - лист 6 от Приложение 3). Дължимият размер на главницата би бил 72
378,58 CHF (80936 CHF - 8557,42 CHF).
Във вариант Б 2 – при условие, че след
датата на усвояване курсът на швейцарския франк към еврото и базовият лихвен
процент бяха останали непроменени (с отчитане на гратисен период, респ.
капитализация на лихви съгласно представените допълнителни споразумения), размерът
на погасената част от главницата по кредита би бил 81889,60 CHF. Датата на
последната погасителна вноска би била 13.05.2017г. (номер на погасителна вноска
108 - лист 6 от Приложение 3). Дължимият размер на главницата би бил 73 708,13
CHF (81889,60 CHF - 8557,42 CHF).
Според заключението размерът на
задълженията на ответника по счетоводните книги на банката за такси, съгласно
чл. 4, ал. 2 от Договора за кредит за периода 13.05.2017-22.01.2020г. e 675,03
CHF или 1157,20 лв. Разноските за нотариални такси и такси по вписвания са в
размер на 621,07 лв. и са изцяло заплатени от банката. Претендираните застраховки
за периода 14.05.2017г. - 13.05.2020г. са в размер на 130,74 лв. (76,42 CHF) и
са заплатени към застрахователен посредник „Ай Енд Джи Иншурънс Брокерс“ ООД.
В съдебно заседание вещото лице
уточнява, че последната внесена сума е от 08.12.2014 г. и няма данни за
извършени погашения след датата 09.01.2020 г.
Във връзка с възражението на ответника
за неравноправност на отделни клаузи от договора за кредит поделото е разпитана
като свидетел М. Т. – служител на „Юробанк България“ АД от 16 години, в момента
управител на клон. Според показанията на свидетелката, които съдът цени при
условията на чл. 172 от ГПК, при отпускането на жилищен кредит се започва с
най-подробна консултация на клиента, изготвяне на примерен погасителен план,
съдържащ информация за лихва, месечна погасителна вноска, главница, оскъпяване,
има ли сключена застрахова „Живот“ и т.н. Кредитополучателят има възможност да
избира валутата и сроковете и абсолютно всичко. Към 2008 г. се предлагали продукти
в лева, в евро и швейцарски франкове като лихвата при кредит в швейцарски франкове била много по-ниска от лихвата на
другите валути и за времето си просто били много атрактивен и търсен продукт.
През годините банката имала голям набор от програми за превалутиране,
преструктуриране и т.н. на кредитите в швейцарски франкове. Преобладаващата
част от кредитите през годините, когато банката предлагала този кредит, били в
швейцарски франкове. Излага, че във всеки клон на банката има специално място,
където е на хартиен носител е налична абсолютно цялата информация за лихви,
формиране на лихвения процент, курсове, тарифа и абсолютно всичко е достъпно.
Според свидетелката на кредитополучателя Н.Д. е предлагано и превалутиране на
кредита в български лева, и програма за преструктуриране, за да облекчи
месечните си вноски. Той е бил консултиран от специалист, експерт жилищно
кредитиране, който приоритетно се занимава с клиентите, които имат жилищни
кредити или се интересуват от жилищни кредити. Посочва, че работата на експерта
жилищно кредитиране е да предостави на клиента детайлна информация. Предполага,
че между банката и клиента Н.Д., ако не е бил осъществен контакт, то най-малко е
направен опит да бъде потърсен, за да му бъдат предложени програми за
превалутиране и преструктуриране.
При
така установените факти съдът достига до следните правни изводи:
В исковата молба изрично се заявява,
че целият непогасен остатък от задължението за главница по Договор за банков
кредит № HL 35806/09.05.2008 г. е в размер на 42 294,67 швейцарски франка.
Ищецът твърди, че цялото вземане по кредита е предсрочно изискуемо, поради
което претенцията включва всички неиздължени вноски с падеж след 12.02.2015
год. – както такива с настъпил падеж до датата на подаване на исковата молба –
23.01.2020 год., така и тези, които са с уговорен падеж след тази дата, но са
станали предсрочно изискуеми. Посочването на периода 13.02.2015 год. – 22.01.2020
г. е от значение единствено с оглед на обстоятелството, че ищецът не претендира
вземания за незаплатени анюитетни вноски, чийто падеж е настъпил до 12.02.2015
год.
Основното защитно възражение на
ответника е за погасяване на всички искови претенции по давност. Възражението
се основава на уговорката в чл. 18, т. 2 от договора за кредит, според която с
неплащане изцяло или частично на три последователни погасителни месечни вноски
целият остатък от кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем като
изискуемостта настъпва без каквото и да е волеизявление на страните.
Ответникът не оспорва факта, че след
м. август 2014 г. е спрял плащанията по договора за кредит, както е посочено и в
изпратената му нотариална покана. От приетото по делото заключение на вещото
лице, което не е оспорено от ответника, се установява, че последната вноска за
погасяване по дълга в размер на 179,38 швейцарски франка е направена на
08.12.2014 г. като с тази сума частично е погасена лихва с падеж 13.08.2014г.
По въпроса за момента, от който
вземането на банка по договор за кредит става предсрочно изискуемо е налице
задължителна съдебна практика, обективирана в т. 18 от Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, според което в
хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от
договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем
при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и
кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става
изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката
е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на
длъжника предсрочната изискуемост. Даденото разрешение важи и за случаите на
предявен осъдителен иск за вземане, произтичащо от договор за банков кредит.
Следователно, възражението, че предсрочната изискуемост на вземането е
настъпила автоматично при пълно или частично неплащане на три последователни
анюитетни вноски е неоснователно.
За момент на настъпване на
предсрочната изискуемост на вноските с ненастъпил падеж съдът приема 10.01.2020
г. – датата на която по реда на чл. 46 от ГПК нотариалната покана съдържаща
изявлението на банката за обявяване на предсрочната изискуемост е връчена на
бащата на ответника на постоянния му адрес със задължение да бъде предадена на адресата.
Връчването на поканата по този ред не е оспорено от ответника.
Съгласно чл. 110 от ЗЗД с изтичане на
петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда
друг срок. След като изискуемостта на цялото вземане за главница не е настъпила
автоматично на падежната дата през м. октомври 2014 г., а на 10.01.2020 г.,
петгодишната погасителна давност за главницата е изтекла за всички вноски по
погасителния план с настъпил падеж преди 23.01.2015 г. Видно от исковата молба
ищецът не претендира вземания за главница по вноски с падеж преди 12.02.2015
год., поради което възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно.
Останалите искови претенции са за вземания, възникнали след 13.05.2017 г.,
поради което за тях давностният срок също не е изтекъл.
По
възражението за неравноправност на клаузите даващи право на кредитора да
променя едностранно размера на възнаградителната лихва съдът намира следното:
Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за
усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на
сбора на базовия лихвен процент за жилищни кредити в швейцарски франкове (БЛП),
валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка
от 1,15 пункта. Посочено е, че към момента на сключване на договора БЛП на
банката за жилищни кредит в швейцарски франкове е в размер на 4,5 %.
Съгласно чл. 3, ал. 5 от договора
действащият БЛП на банката за швейцарски франкове не подлежи на договаряне и
промените за него стават незабавно задължителни за страните. В чл. 12, ал. 1 от
договора е предвидено, че банката запазва правото си по време на действие на
договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните,
които прилага при операциите си, както и приложимите лихви по кредита в
швейцарски франкове или друга валута при евентуалното му превалутиране по реда
на чл. 20. Посочено е, че измененията в приложимите лихви влизат в сила от деня
на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните
по договора.
Съгласно чл. 145, ал. 2 ЗЗП преценяването на
неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му
предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една
страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна,
от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми.
Клаузата за възнаграждението на кредитора е съществен елемент на договора за
кредит и изискването на яснота и разбираемост се счита за изпълнено, не само
ако цената е посочена ясно от граматическа гледна точка, но и ако от
съдържанието й може точно да бъде разбран обхватът на поетото задължението и
средният потребител, относително осведомен и в разумна степен наблюдателен и
съобразителен, да разбере икономическите последици от сключването на договора.
В случая не е посочено на какво
основание банката ще променя БЛП. Не е посочено, че е необходимо да е налице
основателна причина за промяната. Не са посочени и обективни критерии като
пазарни индекси, котировки, курсове и пр., които ще водят до определена или
определяема промяна, в т.ч. увеличение на размера на БЛП. Не се установи
използваната от банката методология за промяна на БЛП да е предоставяна на
ответника при сключване на договора за кредит. От заключението на вещото лице
също не става ясно по каква методология или алгоритъм се изменя БЛП. Посочено
е, че БЛП се формира като сума от трансферната цена на ресурса в съответната
валута и лихвената премия, прилагана за най-кредитоспособните клиенти в
съответното бизнес направление, но не е посочено, кои обективни лихвени
проценти, индекси и пр. ще влияят на БЛП и с какво относително тегло. Това
създава възможност банката да определя изцяло по своя преценка по какъв начин
да изчисли базовия си лихвен процент и така едностранно да определи
съдържанието на договора.
Правото на информация за цената на
услугите е основно право на потребителя (чл.1 ЗЗП), респ. задължение на
добросъвестния търговец е да даде на потребителя информацията, позволяваща му
да направи своя избор (чл.4 ЗЗП). Законово задължение на банката, произтичащо и
от текста на чл. 147, ал. 1 ЗЗП, е да посочи като част от съдържанието на договора
ясни и разбираеми критерии, при които цената на заетите парични средства може
да бъде променена. То е гаранция за възможността кредитополучателят да предвиди
както точните промени, които търговецът би могъл да внесе в първоначално
уговорения размер на лихвата, така и да има предварителна осведоменост каква би
била дължимата от него месечна вноска (Решение № 205/07.11.2016 г. по т.д. №
154/2016г. на ВКС, ТК, І т.о.).
Процесните клаузи не съдържат
достатъчно ясна и разбираема за потребителя информация за условията и начина на
изменение на размера на лихвения процент по договора за кредит. Същите съдържат
неравноправни уговорки по смисъла на чл. 143, т.т. 10 и 12 от ЗЗП, тъй като
дават възможност на банката да увеличи едностранно лихвата, което е във вреда на
потребителя, създават неравновесие в правата и задълженията на страните като
поставят задължението на потребителя в зависимост от определянето на
съдържанието на едно понятие само от банката и противоречат на принципа на
добросъвестност.
Тъй като спорните клаузи не са
индивидуално договорени, същите са нищожни, освен ако се установи наличие на
някое от изключенията, визирани в чл.
144, ал. 3, т. 1, вр. 143, т. 10 и т. 12 от ЗЗП или в чл. 144, ал. 2, т. 1, вр.
143, т. 10 от ЗЗП.
На първо място следва да се отбележи,
че изключенията по чл. 144, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1 от ЗЗП са въведени при
презюмирана от закона добросъвестност на търговеца, т.е. недобросъвестното му
поведение прави неприложими специалните отклонения от генералната дефиниция за
неравнопоставеност, а както се посочи по-горе спорните клаузи дават възможност
за произвол като въвеждат понятието БЛБ, без да го дефинират, без да информират
потребителя за неговото съдържание, с което поставят търговеца в
по-благоприятно положение пред потребителя. Следователно не може да се приеме,
че търговецът е действал добросъвестно.
По въпроса за приложното поле на чл.
144, ал. 3, т. 1, вр. 143, т. 10 и т. 12 от ЗЗП е налице и практика по чл. 290
от ГПК, обективирана в Решение № 424/2.12.2015 по гр. д. № 1899/2015 г. на ВКС,
ІV г.о. Съгласно изложеното в мотивите на посоченото решение, както и в Решение
№ 77/22.04.2015 г. по гр.д. № 4452/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., изключението по
цитирания законов текст е приложимо само когато съответната клауза предвижда промяната
да не е в зависимост от волята на кредитора. Така например, хипотезата на чл.
144, ал. 3, т. 1, вр. 143, т. 10 и т. 12 от ЗЗП е приложима в случаите, когато
лихвеният процент е уговорен като сбор от лихвен процент на финансовия пазар
като Libor, Euribor, Sofibor, ОЛП и пр. и определена фиксирана надбавка.
Възможно е промяната да не настъпва автоматично, например да се извършва от
банката веднъж месечно или два пъти в годината, но във всички случаи тя трябва
да е определена като математически алгоритъм в самия договор и да е ясно каква
промяна в кой обективен фактор на пазара, до каква промяна в лихвата ще доведе.
В случая атакуваните клаузи от
договора за кредит не предвиждат автоматична промяна на лихвата, която да се
дължи на външни причини и да не зависи от волята на кредитора. Предвидено е
изменението на лихвения процент да се извършва посредством промяна на един от
двата компонента, от които е съставен, а именно т.нар. „базов лихвен процент“
(БЛП). Тази промяна се извършва по
усмотрение на банката, след нейна субективна преценка на фактори, които самата
банка е избрала за релевантни и е определила тяхното относително тегло. Кои са
тези фактори и по каква методология банката взема предвид тяхното влияние, не е
уговорено в договора за кредит.
Горното обуславя основателност на възражението
за нищожност на клаузите от договора за жилищен кредит, в които е предвидено
право на банката едностранно да определя размера на базовия лихвен процент.
Нищожността на посочените клаузи от
Договор за кредит за покупка на недвижим
имот HL 35806/09.05.2008 г. означава, че извършените увеличения на БЛП повишение
от 4.5% на 5%, считано от 07.07.2008г.;
повишение от 5% на 7.2% считано от 10.10.2008 г.; намаление от 7.2% на
6.95%, считано от 10.09.2012 г., при посочен в договора БЛП в размер на 4,5 %
са недоговоросъобразни и като такива – неправомерни. По силата на чл. 20а, ал.
2 от ЗЗД при липса на валидна уговорка между страните едностранното увеличение
на лихвата, основано на нищожна договорна клауза, няма действие спрямо
кредитополучателя.
По
възражението за неравноправност на клаузите относно прилагането на курса на
швейцарския франк и клаузите за превалутиране:
Съгласно чл. 1 от договора за кредит,
банката предоставя на кредитополучателя потребителски кредит в швейцарски
франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 48 780 евро по
курс „купува" за швейцарски франкове към евро на „Юробанк И Еф Джи
България“ АД в деня на усвояване на кредита. Разрешеният кредит се усвоява от
кредитополучателя по блокирана сметка в швейцарски франкове (чл. 2, ал. 1 от
договора), като усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по чл. 2,
ал. 1 се превалутира служебно от банката в евро по търговски курс
"купува" на швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояването,
като се превежда по открита в банката сметка на кредитополучателя в евро (чл.
2, ал. 3 от договора).
Съобразно чл. 6, ал. 2 от договора,
погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и
усвоен – швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна
вноска по главницата и / или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата
сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в
лева или евро по свои сметки в банката, погасяването на кредита може да се
извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева или евро, след
служебно превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс
"продава" на банката за швейцарския франк към евро, за което
кредитополучателят с подписването на договора дава своето неотменно и
безусловно съгласие и оправомощава банката.
В чл. 20 от договора е предвидено, че кредитополучателят
има право да поиска от банката да превалутира предоставения му кредит в швейцарски
франкове, съответно в евро по обявения курс "купува" на банката за швейцарски
франкове на датата на превалутирането, както и да прилага по отношение на
превалутирания кредит лихвените проценти, обявени от банката, като за
превалутирането се дължи и комисионна.
Според чл. 21 от договора,
превалутиране е промяна на валутата, в която се изчислява стойността на
задължението, при което следва да се приложи съответния лихвен процент,
приложим за новата валута на кредита при изчисляване на лихвата по същата.
В чл. 22, ал. 1 от договора кредитополучателят
декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения
от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към евро, както и
превалутирането по чл. 20 от договора, може да има за последица, включително в
случаите на чл. 6, ал. 2 от договора, повишаване на размера на дължимите
погасителни вноски по кредита, изразени в евро, като напълно приема да носи за
своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да
поеми всички вреди /включително и пропуснати ползи/, произтичащи от промяната
на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит.
Кредитополучателят декларира в ал. 2 на чл. 22 от договора, че изцяло е
запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на
чл. 6, ал. 2 и чл. 20-22 от договора, както и че е съгласен с настъпването им.
По делото не е установено, в т.ч. и от
показанията на разпитания свидетел, проведено индивидуално договаряне по повод
сключването на процесния договор от банката съобразно вменената й
доказателствена тежест по чл. 146, ал. 4 ЗЗП. Индивидуално уговорена клауза е
клауза в потребителски договор, която не е била изготвена предварително от
търговеца или доставчика, или дори и да е била изготвена предварително,
потребителят е могъл да изрази становище по нейното съдържание, доколкото при
достатъчно информиран избор, я е приел (решение № 98 по т. д. № 535/2016 г. на I т. о. на ВКС).
Подписването на договор за банков кредит от потребителя не освобождава банката
от задължението й да докаже, че намиращи се в договора клаузи, оспорени от
потребителя като неравноправни, са били индивидуално уговорени с него. Индивидуалното
договаряне следва да се извлече от събрани доказателства за водените преговори
и за обстоятелствата по сключването на договора за кредит, каквито по делото
липсват. Доказването следва да установи, че при сключването на съответните
клаузи, като предложени от доставчика на стоката или услугата, потребителят не е
бил принуден да ги приеме, без възможност за въвеждане на резерви или
изменения, в съответствие с икономическия си интерес или да се установи, че с
това си съдържание клаузите са били предложени от самия потребител. Сключването
на последващи споразумения за преструктуриране на дълга не прави уговорките,
поети в първоначалния договор индивидуално уговорени.
Относно валутата на кредита и валутния
риск и тълкуване и прилагане на практиката на СЕС и в частност на актовете по С-186/16 и С-119/17 са постановени по реда
на чл. 290 ГПК решение № 295/22.02.2019 г., т.
д. № 3539/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 294/27.03.2019 г. по т. д. №
1599/2017 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 384/29.03.2019 г. по т. д. № 2520/2016 г. на
ВКС, ТК, I т. о., решение № 314/29.07.2019 г. по т. д. № 1766/2016 г. на ВКС,
ТК, II т. о. и решение № 67/12.09.2019 г. по т. д. № 1392/2018 г. на ВКС, ТК, I
т. о. В посочените съдебни актове е прието, че "неравноправна е договорена
клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са
цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена
по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание
ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора
и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че
въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя
значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи
от договора, като в този случай за валутните разлики приложение не намират
изключенията на чл. 144, ал. 3 ЗЗП. За да дадат този
отговор, съдебните състави са се позовали на задължителната практика на Съда на
Европейския съюз (СЕС), постановена по транспонирани в ЗЗП разпоредби на
правото на ЕС (решение от 20.09.2017 г. по дело С-186/16,
EU: C: 2017: 703, определение от 22.02.2018 г. по дело С-119/17, EU: C: 2018:
103, решение от 30.04.2014 г. по дело С-26/13,
EU: C: 2014: 282, решение от 23.04.2015 г. по дело C-96/14,
EU: C: 2015: 262, решение от 03.06.2010 г. по дело C-484/08,
EU: C: 2010: 309/, решение от 20.09.2018 г. по дело С-51/17,
EU: C: 2018: 750, решение по дело C-415/11, EU: C: 2013: 164
и др.).
Съвкупният анализ на договорните
клаузи сочи, че настоящият кредит се предоставя в швейцарски франкове в размер
на равностойността им на 48 780 евро; независимо, че в чл. 2, ал. 1 е
предвидено, че кредитът се усвоява в швейцарски франкове, сумата се превежда
безкасово по сметка, до която кредитополучателят няма достъп, тъй като същата е
блокирана; швейцарските франкове от блокираната сметка служебно се превалутират
от банката в евро преди усвояването им, като реалното усвояване на кредита от
потребителя става именно в евро. Видно от горните уговорки, реален паричен
поток от кредитора към кредитополучателя в швейцарски франкове не е налице. Същевременно
липсват данни, че към момента на сключване на договора за кредит в чуждестранна
валута на кредитополучателя е била предоставена цялата относима информация,
която би му позволила да прецени икономическите последици от клаузата за
валутния риск за финансовите му задължения при значимо обезценяване на
валутата, в която получава доходите си. По смисъла на даденото от СЕС тълкуване
не може да се приеме за достатъчна информираност на потребителя предоставената
от банката информация, че е възможна промяна на обявения от нея курс купува
и/или продава на швейцарския франк, което ще рефлектира върху размера на дълга,
изразен в лева, в посока на повишаването му. На потребителя като по-слабата
страна в правоотношението, включително с оглед степен на информираност, не е
предоставена информация при сключването на договор за потребителски кредит със
срок на издължаване от 420 месеца какви са очакваните прогнози относно
промяната на швейцарския франк, спрямо който националната валута няма фиксиран
курс, както и какви действия може да предприеме кредитополучателят, за да
минимализира валутния риск, вкл. чрез застраховането му или използването на
други финансови инструменти. С такава информация като част от професионалната
си дейност банката следва да разполага и след като не е изпълнила задължението
си да я предостави на по-слабата страна по договора, липсва основание да се
приеме, че потребителят е могъл да прецени потенциално значимите икономически
последици върху финансовите му задължения от възникващия за него още със
сключването на договора валутен риск при получаван доход в местна валута, като
направи информиран избор дали да получи по-нисък лихвен процент и да носи
валутния риск или да получи кредит при по-висока лихва, но да не носи валутния
риск. Липсата на предоставена информация не позволява на средния потребител
(относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен) да
прецени потенциално значимите за него икономически последици при изчисляване на
погасителните вноски, тъй като не разполага с информация в дългосрочен план за
котировките на швейцарския франк. Банката като професионалист е могла и е била
длъжна да предвиди устойчивия темп на поскъпване на швейцарския франк и да
уведоми за това насрещната страна по договора, тъй като това представлява
обстоятелство, което по естеството си се отразява на по-нататъшното изпълнение
на договора. Клаузата на чл. 20, ал. 1 на договора не дава защита на
потребителя, тъй като упражняването на правото на превалутиране е свързано със
заплащането на комисионна и е обвързано с курс "купува" на банката за
швейцарски франкове за датата на превалутирането, който е едностранно
определен.
Банката с оглед експертната си
компетентност и познания относно очакваните промени на курса на швейцарския
франк в посока на значимо поскъпване, непредоставяйки тази информация на
потребителя е нарушила принципа на добросъвестност, при фиктивно предоставен
паричен поток в швейцарски франкове. Ако кредиторът беше постъпил добросъвестно
и справедливо с потребителя, не би могло да се очаква относително осведомен и
обичайно наблюдателен потребител да се съгласи с клаузата за поемане на риска
от промяна на посочената чуждестранна валута и понасяне на вредите от него дори
и при индивидуално договаряне (С-186/16, С-415/11).
В заключение, клаузите за прехвърляне
на валутния риск върху потребителя създават значително неравновесие между
правата и задълженията на страните по кредитния договор по см. на чл. 143, т. 19 от ЗЗП. Същите са
неравноправни, тъй като не са индивидуално договорени клаузи от кредитен
договор в чуждестранна валута, последиците от които са свързани с цялостно
прехвърляне на валутния риск върху потребителя. Същите не са съставени
прозрачен начин, така че кредитополучателят да може да прецени на основание
ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора.
Относно сключените допълнителни
споразумения следва да се отбележи, че страни по същите са „Бългериън Ритейл
Сървисиз" АД като кредитор и ответникът Н.И.Д.. Доказателства за
прехвърляне на вземанията на „Юробанк България" АД произтичащи от Договор
за банков кредит № HL 35806/09.05.2008 г. на „Бългериън Ритейл Сървисиз"
АД не са представени, поради което уговорките в представените с исковата молба
допълнителни споразумения от 15.04.2009 г. и 10.11.2009 г., в т.ч. относно
извършените капитализации на лихви не следва да се взимат под внимание, а в
отношенията между страните следва да се приложи първоначалният договор.
С оглед извода за неравноправност и
нищожност на клаузите в договора за кредит даващи право на банката – ищец
едностранно да повишава лихвения процент и тези, прехвърлящи валутния риск
изцяло върху потребителя, съдът намира, че размерът на главния кредитен дълг
следва да се определи съобразно вариант Б1 на заключението на назначената ССЕ,
в който са елиминирани курсовите разлики, дължащи се на повишението на курса на
швейцарския франк към еврото и е приложен първоначално уговорения лихвен
процент без да се вземат предвид извършените едностранно от банката увеличения
на базовия лихвен процент. Съгласно този вариант (л. 134), като се вземат
предвид надвнесените от кредитополучателя суми, размерът на погасената част от
главницата по кредита би бил 8557,42 CHF. Датата на последната погасителна
вноска би била 13.05.2017 г. Дължимият размер на главницата би бил 72 378,58
CHF (80936 CHF - 8557,42 CHF).
Видно е, че след прихващане на
надвнесените суми за погасяване на дължимите съгласно погасителния план
анюитетни вноски, кредитополучателят е изпълнил основното си договорно
задължение да върне предоставения му кредит ведно с уговорената лихва за
вноските с падежи до дата 13.05.2017 г. вкл. След тази дата до отправяне на
изявлението на банката за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита и
достигането му до кредитополучателя на 10.01.2020 г. са изминали повече от
тридесет месеца, през които кредитът не е обслужван, от което следва, че длъжникът
е изгубил преимуществото на срока и към датата на връчване на поканата са били
налице предпоставките на чл. 18, ал. 2 от договора за кредит за обявяване на
цялото вземане за предсрочно изискуемо.
Претендираната от ищеца сума от
42 294,67 швейцарски франка, представляваща целият непогасен остатък от
задължението за главница по Договор за банков кредит № HL 35806/09.05.2008 г.,
е по-малка от установения от вещото лице размер на дълга (72 378,58 CHF),
поради което искът е основателен. Вземането следва да бъде присъдено в
претендираната валута. Независимо, че договорът не предвижда възможност за
реално ползване на чуждестранната валута, кредитът следва да се погаси в същата
валута. Уговорката за вида валута, в която да се предостави кредита,
съответства на искането за отпускането му (л. 109) и на чл.1 от договора, като
същата е ясна и разбираема.
По
иска за заплащане на дължими такси:
Ищецът претендира сумата 675,03 CHF –
такси, съгл. чл. 4, т. 2 от Договора за кредит за периода от 13.05.2017 г. до
22.01.2020 г.
Видно от заключението на вещото лице –
Приложение 3, Вариант Б1 (л. 149), извършените от ответника погасителни вноски
са били достатъчни за заплащане на начисляваната такса за управление на кредита
по чл. 4, ал. 2 в размер на 0,3% върху остатъка от непогасената главница до
дата 13.05.2017 г. включително.
Съобразно остатъка от задължението за
главница, съгласно изчисленията на вещото лице (л. 149) остават дължими такси в
размер на 213,12 CHF с падеж 13.05.2018 г. и 209,12 CHF с падеж 13.05.2019 г.
или общо 422,24 швейцарски франка. За разликата до претендираната сума от
675,03 CHF искът е неоснователен и ще бъде отхвърлен.
По
иска за заплащане на заплатени застраховки:
Съгласно чл. 14, ал. 3-5 от договора
разноските по застраховане на обезпечението са за сметка на кредитополучателя. Размерът
на сторените разходи за застрахователни премии е установен със заключение на
ССЕ, което не е оспорено от ответника. С отговора на исковата молба не са направени
възражения против основанието и размера на вземането. Искът е основателен и
следва да бъде уважен.
По
иска за заплащане на нотариални такси и разноски:
Претенцията е формирана от разходи за нотариална
покана на стойност 130,80 лева и разходи за подновяване на договорна ипотека на
стойност 490,27 лева. Размерът на сторените разходи е установен с писмени
доказателства за заплащане на разходите (л. 40-42) и заключение на ССЕ,
изготвено при съобразяване на счетоводните записвания на банката, вкл. справки
и първична счетоводна документация. Претенцията е основателна и следва да бъде
уважена.
Отговорност
за разноски:
Ищецът е представил списък по чл. 80
от ГПК, видно от който претендира 3 232,59 лева заплатена държавна такса,
3 479,62 лева заплатен адвокатски хонорар и 400,00 лева – депозит за вещо
лице. По делото не са представени доказателства за уговорен и заплатен
адвокатски хонорар, поради което такъв не следва да се присъжда. От останалите
разноски в общ размер 3 632,59 лева съразмерно на приетите за основателни
претенции на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 3 611,42 лева. На
ответника следва да се присъди сумата от 2,33 лева съразмерно на отхвърлената
част от исковете. След извършена от съда компенсация на ищеца ще се присъди
сумата от 3 609,09 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА Н.И.Д. с ЕГН ********** ***, да заплати на "Юробанк България"
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр. София, район Витоша, ул.
„Околовръстен път" № 260, на основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ и чл. 79, ал.
1 от ЗЗД следните суми: - 42 294,67
CHF (четиридесет и две хиляди двеста деветдесет и четири швейцарски франка
и 67 сантима) – главница, дължима на
основание Договор за банков кредит за покупка на недвижим имот № HL
35806/09.05.2008 г.; - 422,24 CHF
(четиристотин двадесет и два 0,24 швейцарски франка) – такси, съгл. чл. 4, т. 2 от договора за кредит за периода от
13.05.2017 г. до 22.01.2020 г.; - 621,07
лева (шестстотин двадесет и един лева и 7 стотинки) – сторени от ищеца разноски по кредита, представляващи нотариални
такси и държавни такси към АВ дължими на основание от чл. 13, ал. 2 и чл. 10 от
договора за кредит; - 76,42 CHF
(седемдесет и шест франка и 42 сантима) – застраховки
по обезпечения, дължими на основание чл. 10 от договора за кредит за периода от
17.05.2017 г. до 22.01.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на разликата над сумата
от 422,24 до претендирания размер от 675,03 швейцарски франка – такси съгл. чл.
4, т. 2 от договора за кредит за периода от 13.05.2017 г. до 22.01.2020 г.
ОСЪЖДА Н.И.Д. с ЕГН ********** ***, да заплати на "Юробанк
България" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр. София, район
Витоша, ул. „Околовръстен път" № 260, сумата от 3 609,09 лева
съдебно-деловодни разноски за производството пред ВОС, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: