РЕШЕНИЕ №
22.07.2019 г., гр. Пазарджик
Пазарджишкият
районен съд, ХVІ граждански състав, в публично заседание на двадесет и първи юни
две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
СЕКРЕТАР:
Наталия Димитрова
разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 440 по описа на съда за
2019 година.
Производството
е образувано по иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД във връзка с чл. 52 от ЗЗД, предявен от Г.Х.Д. *** срещу И.Н.Н. ***, за осъждането на ответника да
заплати на ищеца сумата 3000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди - болки и страдания и затруднено придвижване в резултат на ПТП, причинено
от ответника.
В
исковата молба се твърди, че на 07.07.2018 г. ищецът, пресичайки кръстовище,
бил ударен изненадващо от автомобила на ответника. От удара паднал на земята.
Ответникът избягал от местопроизшествието, но след намесата на органите на МВР
се установила самоличността му. Вследствие на удара ищецът получил
кръвонасядане в поясно-седалищната област, контузии на таза, болезненост при
движение в поясната област, като болките продължили дълго време и придвижването
на крака му било силно затруднено.
Постъпил
е отговор от ответника, който оспорва иска изцяло, а в случай, че съдът го
сметне за основателен, го оспорва по размер. Заявява, че ударът е бил съвсем
лек и е изцяло по вина на ищеца, който е започнал да пресича, без да се огледа
и увери, че на платното няма движещи се автомобили, моли да се приеме, че са
налице предпоставките на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, и счита, че претендираната сума
е завишена и не отговаря на претърпените болки и страдания.
Като
трето лице помагач на страната на ответника е привлечен застрахователят на
гражданската му отговорност ЗК "О." - клон България. Той е възразил
срещу привличането си, тъй като според него ответникът няма регресни права, по
аргумент от чл. 500, ал.1 от КЗ - напуснал е местопроизшествието. По отношение
на предявения иск изразява становище, че няма безспорни данни водачът на
автомобила да е нарушил правилата за движение и вината за ПТП е на
велосипедиста, който не е съобазил поведението си с движещия се лек автомобил.
Разноски
по делото са претендирани само от ищеца.
От
писмените доказателства и свидетелските показания по делото се установява
следното:
На
07.07.2019 г. около 11 ч. ищецът управлявал велосипед по ул. "Струма"
в гр. Пазарджик, движейки се покрай тротоара вдясно. На кръстовището с бул.
"Мария Луиза" спрял на светофар. Успоредно с него от лявата му страна
се намирал автомобилът на ответника, който бил дал сигнал (мигач) за завой
надясно. При зелена светлина двамата тръгнали и велосипедът се блъснал в
задната дясна врата на завиващия автомобил. Ищецът паднал от велосипеда,
озовавайки се на земята в седнало положение. Ответникът продължил движението
си, следващият автомобил също продължил, а водачът на третия поред на светофара
автомобил - свидетелят Н. К., спрял. Той запомнил номера на автомобила на
ответника и попитал ищеца дали има нужда от лекар, след което се обадил на тел.
112. Пристигнала линейка и откарала ищеца в болница, където той бил прегледан.
При прегледа била поставена диагноза по МКБ "повърхностна травма в
областта на тазобедрената става и бедрото, неуточнена". Преглед от съдебен
лекар по желание на ищеца 10 дни след инцидента констатирал контузия на таза,
кафяво-зеленикаво кръвонасядане с размери 7х9 см в поясно-седалищната област и
болезненост при движение в поясната област. Известно време (според съпругата му
- месец и повече) ищецът поради болките се нуждаел от помощ при самообслужване.
На
ответника били наложени административни наказания за това, че е нарушил чл. 25,
ал. 1 от ЗДвП, като е предприел маневра, без да се убеди, че няма да създаде
опасност за останалите участници в движението, както и за това, че след ПТП е
напуснал местопроизшествието.
При
така установените факти съдът намира следното от правна страна:
Действията
на ответника при завиването надясно са били извършени в нарушение не само на
задължението му по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, но и на общото му задължение по чл.
5, ал. 2 от ЗДвП - да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението. А при решаването на въпроса дали движещият се направо велосипед,
или завиващият надясно автомобил е с предимство, би следвало да е приложим чл.
103 от ППЗДвП, доколкото друго правило липсва, т.е. да се приеме, че с
предимство е намиращият се отдясно - велосипедът, независимо, че в случая не
става дума за движение по различни пътища в тесния смисъл. Ответникът е нарушил
и това правило (това нарушение до известна степен се покрива с нарушението на
чл. 25, ал. 1 от ЗДвП). Няма правило за движение, нарушено от велосипедиста в
случая. Доколкото може да се говори за съпричиняване от негова страна, то се
изразява в неполагането на грижа за собствената му безопасност - не е обърнал
внимание на подадения от ответника сигнал за завой надясно и така не е успял да
реагира и да спре навреме, веднага щом стане ясно, че водачът на завиващото МПС
няма да го пропусне с предимство. Съдът намира, че вредите от претърпените
болки и страдания могат да се оценят по справедливост на около 2500 лв., а
поради наличието на известно съпричиняване това обезщетение би могло да се
намали с 1/5 и така да се присъди обезщетение в размер 2000 лв.
Въпросът
за регресния иск и напускането на местопроизшествието от ответника би следвало
да е по-скоро въпрос по същество на регресния иск, без да обосновава
неоснователност на искането за привличане на застрахователя като помагач. Дори
обаче застрахователят наистина да е неправилно привлечен, това не се отразява
по никакъв начин на неговото положение, т.е. той не би претърпял никакви вредни
последици от привличането си.
По
изложените съображения съдът
РЕШИ:
Осъжда
ответника И.Н.Н., ЕГН **********,***, да заплати на ищеца Г.Х.Д.,***, сумата
2000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и
затруднено движение, в резултат от пътнотранспортно произшествие, причинено от
ответника на 07.07.2018 г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от
07.07.2019г., до изплащането на сумата, като отхвърля иска за разликата над
2000 лв. до 3000 лв.
Решението
е постановено при участието на "Застрахователна компания О." АД - К.
чрез "Застрахователна компания О. - клон България" КЧТ, ЕИК ..., със
седалище в гр. София като помагач на страната на ответника.
Осъжда
И.Н.Н. да заплати на Г.Х.Д. сумата 346,67 лв., представляваща разноски по
делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: