Решение по дело №1096/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 262368
Дата: 26 юли 2021 г. (в сила от 22 септември 2021 г.)
Съдия: Марина Юлиянова Георгиева
Дело: 20213110101096
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р   E  Ш   Е   Н   И   Е

 

№ ……………./26.07.2021 г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в публично заседание на двадесет и пети юни две хиляди двадесет и първа година в състав

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА

 

 при участието на секретаря ТЕОДОРА КОСТАДИНОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1096/2021 г.

Производството по делото е образувано по предявени от страна на Н.Й.Д., ЕГН **********, адрес: ***; Е.Д.М., ЕГН **********, адрес: *** и В.Д.В., ЕГН **********, адрес: *** срещу „ Г.Ж.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 383 КЗ във връзка чл. 382, ал.3, изр.второ КЗ във връзка с чл. 382, ал.3 изр.1 КЗ с искане ответника да се осъди да заплати на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от общо 12 270 лева, застрахователно обезщетение по застраховка "Живот, свързана с банков кредит", сключена между „Г.Ж.“ ЕАД, ЕИК ********* и наследодателя на ищците Д. В.Д., починал на 02.12.2020 г., която сума представлява непогасения остатък по договор за кредит за текущо потребление от 14.06.2019 г., сключен между Д. В.Д. и „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *********, обезпечен с горепосочената застраховка, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.01.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба, ищците излагат следните фактически твърдения: Заявяват, че са наследници на Д. В.Д., починал на 02.12.2020 г. Посочват, че последния е сключил на 14.06.2019 г. договор за кредит за текущо потребление с „Банка ДСК“ АД като по този кредит е бил застрахован със сертификат В0004373397190614 при условията на Групов договор за застраховка „Живот свързани с банков кредит“. Застраховката била сключена като обезпечение и в качеството му на кредитополучател по договор за потребителски кредит с банка ДСК за сумата от 15 000 лева. След настъпване на смъртта на Д. ищците уведомили и банката и застрахователя. Била заведена застрахователна претенция № **********/10.12.2020 г., по която застрахователя отказал изплащане на обезщетението поради това, че заболяванията на Д. датирали от 2016 г. като смъртта е в причинно следствена връзка с придружаващите заболявания. Оспорват наличието на основания за отказ за изплащане на застрахователното обезщетение в размер на остатъка от задължението по договора за кредит. Твърдят, че по време на сключване на кредита както и преди това Д. Д. не е бил в дългогодишно, задълбочаващо се и с лош терапевтичен отзвук заболяване, а именно диабет и висока кръвно налягане. Едва на 27.06.2019 г., когато е приет по спешност в болницата е диагностициран с коронарен сидндром с персистираща елевация. Това събитие е след сключване на договора за кредит за текущо потребление от 14.06.2019 г. Посочват, че банката бездейства, тъй като не е предприела съответните съдебни действия за събиране на застрахователно обезщетение след отказа на застрахователя да заплати дължимото обезщетение. Твърдят, че е налице правен интерес от предявяване на настоящата искова претенция. Молят за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е ангажирал писмен отговор, с който исковата претенция се оспорва по основание и размер. Не оспорва, че Д. Д. е включен в групата на застрахованите лица по групова застраховка „Живот, свързана с банков кредит“ с подписания от него сертификат № В 0004373397190614/2019 г., сключен с „Г.Ж.“ ЕАД. Твърди, че Д. не е декларирал заболяванията, с които е диагностициран приживе и за които е изрично поставен въпрос при попълване на заявлението за включване в групата на застрахованите лица. Заявява, че укриването на съществено за риска обстоятелство, което е в причинна връзка със смъртта на застрахования е изключен застрахователен риск по застраховката, на основание чл. 12.4 от ОУ на групова застраховка „Живот, свързана с банков кредит“. Посочва, че Д. е декларирал, че не е боледувал през последните 5 години и в момента на присъединяване не боледува от хронично заболяване и провежда медицинско или медикаментозно лечение във връзка с хронично заболяване или увреждане; че не е боледувал и в момента на присъединяване не боледува от следните значими заболявания – сърдечносъдови заболявания, включително артериосклероза, психично заболяване, вкл. шизофрения, наркомания, анорексия, синдром на алкохолна зависимост, инсулт, епилепсия, рак, злокачествено заболяване на кръвта, диабет, нефрит, и други изброени в съгласие за включване в групата на застрахованите лица. Не оспорва, че след настъпване на смъртта наследниците му са предявили претенция за заплащане на застрахователно обезщетение. Посочва, че Д. е боледувал от комплекс от дългогодишни, задълбочаващи се с лош терапевтичен отзвук заболявания – декомпресиран захарен диабет с неврологични усложнения от месец октомври 2018 при артериална хипертония с хипертонично сърце с давност от 2016 г. За тези заболявания е бил редовно консултиран и се е водел на диспансерен отчет, приемал е терапия с недобър резултат и чести прекъсвания. Тези заболявания довеждат до остър сърдечно съдов инцидент – остър миокарден инфаркт през месец юни 2016 г., който е наложил стениране и последваща нестабилна форма на ангина пекторис при интервенционално лечение. Смъртта на Д. е в причинна връзка и способствана от заболяванията, които е имал приживе и които е декларирал, че няма при сключване на застраховката. Според застрахователя смъртта се намира в причинно следствена връзка с хиперсмоларната негетогена кома, представляваща израз на захарен диабет, от който Д. е страдал преди застраховането и за които не е уведомил застрахователя при подписване на съгласието за включване в групата на застрахованите лица, както и за другите си заболявания.  Д. е знаел за заболяванията си и съзнателно не ги е обявил и го е премълчал пред застрахователя като по този начин го е заблудил, което е от съществено значение при определяне на риска, при което застрахователя не би го присъединил към групата на застрахованите лица. Твърди, че размерът на дълга е по – малък от претендирания. Оспорва и искането за присъждане на законна лихва. Моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените в производството разноски.

На основание чл. 26, ал.4 ГПК като съищец е конституирана „Б.Д.“ ЕАД, която в срок преди съдебното заседание изразява становище по съществото на спора.

            Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, установява следната фактическа обстановка:

            Като писмено доказателство е прието извлечение от акт за смърт, издаден въз основа на акт за смърт № 1427/02.12.2020 г., от който е видно, че Д. В.Д. е починал на 02.12.2020 г.

            От удостоверение за наследници, издадено от община Т. е видно, че наследници на починалия Д. са съпругата му Н.Й.Д., Е.Д.М. и В.Д.В. – дъщеря и син на последния.

            От уведомление с изх. № 20-04-68/15.01.2021 г. от „Г.Ж.“ ЕАД, изпратено до наследниците на Д. Д. и до „Банка ДСК“ АД е видно, че застрахователят отказва изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като смъртта на Д. се намира в причинно – следствена връзка с хиперсмоларната некетогенна кома, представляваща израз на предшестващия датата на влизане в сила на индивидуалното застрахователно покритие захарен диабет с описаните усложнения при съпътстващи, също предшестващи, артериална хипертония и хипертонично сърце довели до остър миокарден инфаркт и коронарна болест. За направения отказ се позовава на Общите условия на групова застраховка „Живот, свързана с банков кредит“.

            От епикриза ИЗ № 268227, издадена от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД се установява, че Д. Д. е постъпил на 21.06.2019 г. по спешност и е изписан на 27.06.2019 г. като окончателната му диагноза е Исхемична болест на сърцето, остър миокарден инфаркт, преден със ST елевация; коронарна атеросклероза – двусъдова болест, пристъпно предсърдно мъждене, хронична левостранна сърдечна недостатъчност 2 функционален клас, хипертонична болест 3 стадии, умерена степен, сърдечна форма, хипертонично сърце, захарен диабет тип 2.

            От епикриза ИЗ № 10675/1031, издадена от МБАЛ – Добрич е видно, че Д. Д. е постъпил на 02.10.2020 г. и е изписан на 05.10.2020 г. с окончателна диагноза – исхемична болест на сърцето, двуклонова коронарна болест, артериална хипертония 3-та степен, дислипидемия и захарен диабет – тип 2.

            От епикриза с ИЗ № 12589, издадена от МБАЛ – Добрич е видно, че Д. Д. е постъпил на 28.11.2020 г. и е починал на 02.12.2020 г. От същата е видно, че окончателната диагноза е декомпресиран захарен диабет тип 2, лош контрол, хиперосмоларна некетогенна кома, десметаболитна енцефалопатия, хипертонична болест 3 стадий, умерена степен, сърдечно – мозъчна форма, състояние след ОМИ, РСI и имплантация на стентове, двуклонова болест, хронична СН, септично състояние с неизвестна първична локализация, кардиоциркулаторна слабост, мозъчен и белодробен оток.

            Като писмено доказателство по делото е прието искане за включване в групата на застрахованите лица по групов договор за застраховка „Живот, свързана с банков кредит“ от Д. В.Д.. От него е видно, че покритите рискове са – смърт в резултат на застрахователно събитие, настъпила със застрахования през периода на индивидуалното застрахователно покритие и пълна трайна неработоспособност – постановена с ЕР на ТЕЛК/НЕЛК неработоспособност над 70%, настъпила през срока на индивидуалното застрахователно покритие в резултат на застрахователно събитие и неспособност на застрахования да упражнява каквато и да било дейност чрез полагане на личен труд за осигуряване на доход. Посочва, че е запознат, че за установяване на правни претенции застрахователят може да иска и да получава от здравни, лечебни, медицински органи, институции и лица, данни, медицински и други документи относно здравословното му състояние и здравно-осигурителния ме статус. Декларира, че е получил, прочел, разбрал и е приел Общите условия за застраховка Живот, свързана с банков кредит и стандартизирания информационен документ за застрахователния продукт. Видно е, че Д. декларира истинността и изчерпателността на посочените по-горе данни като изразява готовност при нужда да предостави уточняваща информация или допълнителна документация. Задължава се при промяна на информацията да уведоми застраховащият и застрахователя в срок от 10 дни.

            От сертификат № В 0004373397190614 на застрахованото лице по групов договор за застраховка „Живот, свързана с банков кредит“ от 14.06.2019 г. се установява, че Д. Д. е включен в групов договор за застраховка „Живот, свързана с банков кредит“ относно следните покрити рискове – смърт в резултат на застрахователно събитие, настъпила със застрахования през периода на индивидуалното застрахователно покритие и пълна трайна неработоспособност – постановена с ЕР на ТЕЛК/НЕЛК неработоспособност над 70%, настъпила през срока на индивидуалното застрахователно покритие в резултат на застрахователно събитие и неспособност на застрахования да упражнява каквато и да било дейност чрез полагане на личен труд за осигуряване на доход. Декларира, че е запознат с Общите условия на „Г.Ж.“ ЕАД по застраховка „Живот, свързана с банков кредит“, както и че за неуредените случаи в настоящия сертификат се прилагат общите условия.

            По делото като писмено доказателство е приет договор за кредит за текущо потребление от 14.06.2019 г., от който е видно, че между Д. В.Д. като кредитополучател и „Б.Д.“ ЕАД като кредитор е сключен договор за текущо потребление в размер на 15 000 лева със срок за издължаване 60 месеца.

            От нареждане за периодични преводи с бъдеща дата на изпълнение е видно, че на 14.06.2019 г. Д. В.Д. е заплатил дължимата застрахователна премия към „Г.Ж.“ ЕАД.

            Прието по делото са Общите условия по групова застраховка „Живот, свързана с банков кредит“, от които е видно, че в раздел 3, т.12 са описани изключените застрахователни рискове. Същите са подписани от Д. В.Д..  

            Видно, по делото от представените писмени доказателства е, че „Г.Ж.“ ЕАД е била уведомена от „Банка ДСК“ АД за настъпилата смърт на Д. Д. като е изпратила и съответните документи затова. От наследниците са изискани медицински документи във връзка с претенцията по изплащане на застрахователно обезщетение № **********/10.12.2020 г. Към образуваната преписка е приложена и справка от Районна здравноосигурителна каса, от която е видно, че за периода от 01.01.2015 г. до 02.12.2020 г. са налице множество посещения на общопрактикуващия лекар, както и справка от рецептурната книжка на лицето, личния му картон, епикризи, становище на лекуващия му лекар и становище на експерта към застрахователната компания.

            По делото е приобщена справка за изписаните лекарства на Д. В.Д. и за извършените на същия прегледи за периода от 2009 г. до 26.11.2020 г. като се установява, че на извършения преглед на 11.12.2009 г. е поставена диагноза Хипертонична болест на сърцето.

            Прието по делото е заключение по назначената ССчЕ, от което се установява, че непогасената част по договора за кредит към декември 2020 г. е главница в размер на 10 932.75 лева. Размерът на задължението към 02.12.2020 г. е в размер на 11 161,67 лева. 

            От приетото по делото заключение по СМЕ, неоспорено от страните, се установява, че Д. В.Д. е страдал от артериална хипертония, трети стадий, сърдечномозъчна форма, въведен на диспансерен отчет на 11.12.2009 г.; захарен диабет, тип 2, въведен на диспансерен отчет на 03.10.2018 г.; исхемична болест на сърцето /двуклонова коронарна болест/, установена при проведено инвазивно изследване, образни изследвания, ЕКГ, параклинични изследвания, към времето 27.06.2019 г. по повод на остър миокарден инфаркт, ангажиращ сърдечната преграда и сърдечния връх. Във времето на диагностицирането на описаните заболявания до 02.12.2020 г. /извън постъпването в здравните заведения/ е провеждане несистемно медикаментозно лечение, отразено в приложените документи, лош контрол на кръвната захар, лош липиден контрол. Причина за развитие на инфаркт на миокарда е исхемичната болест на сърцето, дължаща се на атеросклеторични промени в двете коронарни артерии. Основни рискови фактори за развитието на коронаросклерозата са артериалната хипертония, захарния диабет, тютюнопушенето, повишена концентрация на липопротеини /хиперлипопротеинемия/, наднормено тегло. Коронаросклерозата води до несъответствие между кислородните нужди на сърдечния мускул и възможностите за неговото оросяване. В този смисъл е налице причинно следствена връзка между съществуващите дългогодишни артериална хипертония, захарен диабет, повишена концентрация на липопротеини и други и развилият се остър миокарден инфаркт на 27.06.2019 г. От друга страна описаните заболявания обуславят сърдечна недостатъчност, венозен застой в малкия кръв на кръвообращение, повишен риск от инфекции, създават условия за развитие на септични състояния. В този смисъл е налице причинно следствена връзка между описаните заболявания и настъпилия смъртен изход на Д. Д. на 02.12.2020год. Хроничните мозъчни промени в областта на гръбначния стълб нямат отношение към настъпването на смъртния изход.

            В съдебно заседание вещото лице заявява, че според него не е налице друга причинна връзка за настъпилия летален изход, освен тези заболявания. Уточнява, че е налице несистемно лечение на заболяванията от страна на Дядо Д. и именно то води до усложнения. Вещото лице е категоричен, че към датата 14.06.2019 г. наследодателя на ищците е страдал от заболявания на сърдечно – съдовата система и на ендокринната система.

            С оглед гореизложената фактическа обстановка, съдът от правна страна приема следното:

Изложените в исковата молба фактически твърдения и заявения въз основа на тях петитум обуславят правна квалификация на исковете по  чл. 383 във връзка с чл. 382 КЗ, последните в сила от 01.01.2016 г. С тази правна норма законодателят е запълнил съществуващата законова празнота в отменения Кодекс за застраховането, като е уредил правото на пряк иск на наследниците на застрахованото лице срещу застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение в полза на банката кредитодател.

С нормата на чл. 382, ал. 3 КЗ е уредено правното задължение на кредитора, при смърт на длъжника-застраховано лице по застрахователен договор по повод негово неимуществено благо, да предприеме с грижата на добър стопанин, всички необходими действия относно претендирането и изплащането от страна на застрахователя на застрахователното обезщетение. Систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 382, ал. 3, изр. последно КЗ и чл. 382, ал. 3, изр. първо КЗ води до извод, че при неизпълнение на задължението на кредитора да предяви иск срещу застрахователя за изплащане на обезщетението при настъпило застрахователно събитие, наследниците на починалия длъжник по договора за кредит, както и всяко задължено по договора за кредит лице, имат право на иск срещу застрахователя. Допустимото искане е за осъждане на застрахователя да заплати в полза на кредитора дължимото застрахователно обезщетение до размера на непогасената част от задължението по кредита.

Надлежни страни в производството са кредитополучателят- длъжник, респ. неговите наследници по закон като ищци, застрахователят- като ответник и кредиторът- банката като съищец, конституиран на осн. чл. 26, ал. 4 ГПК.

Успешното провеждане на предявения иск изисква, в настоящия случай, изисква да се установят при условията на пълно и главно доказване следните правно релевантни факти: настъпила смърт на Д. Д. – длъжник по договор за кредит за текущо потребление, сключен между него и б. „Д.“ ЕАД; качеството на наследници на Д. Д.; сключване на договор за застраховка "Живот " в полза на банката – кредитор, който покрива рискове, свързани със живота, здравето и телесната неприкосновеност на наследодателя на ищците, настъпване на застрахователно събитие при действието на застрахователния договор; липса на предявен иск от страна на кредитора „Б.Д.“ ЕАД относно претендирането и изплащането от страна на застрахователя на застрахователната сума по застрахователния договор; размера на иска, а ответникът следва да установи фактите по възраженията си, от които черпи изгодни за себе си последици, вкл.наличието на изключен риск, т.е. липса на основание за ангажиране отговорността на застрахователя.

Съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че на 14.06.2019 г. Д. В.Д., сключил договор за кредит за текущо потребление с „Б.Д.“ ЕАД като по този кредит е бил застрахован със сертификат В0004373397190614 при условията на групов договор за застраховка „Живот, свързани с банков кредит“, сключен с „Г.Ж.“ ЕАД; че на 02.12.2020 г. Д. В.Д. е починал; че при застрахователя е образувана щета № **********/10.12.2020 г.; че застрахователят е отказал изплащане на застрахователно обезщетение.

По делото се установява, че „Б.Д.“ ЕАД не е предприела действия относно предявяване на иск спрямо застрахователя за изплащане на дължимото застрахователно обезщетение. От представените писмени доказателства се доказва, че ищците са наследници по закон на починалия Д. Д., на основание чл. 5 и чл. 9 ЗН.

Не е оспорено от ответника обстоятелството, че смъртта на кредитополучателя е настъпила по време на действие на процесната застраховка. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства безспорно се установява, че е налице настъпила смърт на наследодателя на ищците. Спорен между страните е единствено въпросът дали настъпилата смърт е сред покритите застрахователни рискове или не.

От съвкупния анализ на приетите по делото доказателства и от съдебно медицинската експертиза, която съдът цени като компетентно изготвена и съответстваща на останалия събран по делото доказателствен материал се установява, че развилият се остър миокарден инфарк на 27.06.2019 г., след сключване на договора за кредит и застрахователния договор на 14.06.2019 г. е в резултат на съществуващата дългогодишна артериална хипертония, датираща от 11.12.2009 г., захарен диабет – тип 2 от 03.10.2018 г., повишена концентрация на липопротеини. Налице е причинно – следствена връзка между описаните заболявания и настъпилия смъртен изход, тъй като те обуславят сърдечна недостатъчност, венозен застой в малкия кръг на кръвообръщението, повишен риск от инфекции и създаване на условия за развитие на септични състояния. Следователно, от съвкупния анализ на всички представени по делото доказателства, следва изводът, че смъртта на наследодателя на ищците се намира в причинно – следствена връзка с неговите съществуващи заболявания, които той е имал още преди сключването на договора за банков кредит и на договора за застраховка към него. Настъпилия на 27.06.2019 г. остър миокарден инфакт и в последствие настъпилия летален изход на Д. В.Д. не е в резултат на инцидентно, моментно влошаване на състоянието му, а се дължи на предходни налични заболявания, за който не е полагано системно лечение от негова страна. Този извод на съда се базира на приетото по делото заключение по СМЕ, което съдът цени като компетентно изготвено и съответстващо на останалия събран по делото доказателствен материал. Същото е подробно и всестранно и е отговорило в цялост на постановените въпроси, поради което настоящата инстанция го кредитира изцяло.

В Общите условия, които наследодателят на ищците е подписал е посочено, че отговорността на застрахователя по застрахователния договор не включва смърт или пълна трайна неработоспособност, когато те са в причинно – следствена връзка с предварително съществуващо заболяване и/или с негови усложнения и рецидиви, за което застрахованият е получил медицинско консултиране, диагностициране и/или лечение в 5 – годишния период преди датата на сключване на застраховката, аргумент от т.12.4 от общите условия.

С оглед горедостигнатия извод за това, че настъпилата смърт на наследодателя на ищците се намира в причинно – следствена връзка с неговите съществуващи заболявания, които той е имал още преди сключването на договора за банков кредит и на договора за застраховка към него и които са били надлежно диагностицирани и при съблюдавате на общите условия следва изводът, че настъпилата смърт на Д. Д. не е сред покритите застрахователни рискове, с оглед на което застрахователят правилно е отказал изплащане на застрахователно обезщетение по договора за банков кредит с кредитор „Банка ДСК“.

На основание гореизложените мотиви съдът следва да отхвърли исковите претенции на Н.Й.Д., ЕГН **********, адрес: ***; Е.Д.М., ЕГН **********, адрес: *** и В.Д.В., ЕГН **********, адрес: *** срещу „Г.Ж.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** с правно основание чл. 383 КЗ във връзка чл. 382, ал.3, изр.второ КЗ във връзка с чл. 382, ал.3 изр.1 КЗ с искане ответника да се осъди да заплати на конституирания съищец „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от общо 12 270 лева, застрахователно обезщетение по застраховка "Живот, свързана с банков кредит", сключена между „Г.Ж.“ ЕАД, ЕИК ********* и наследодателя на ищците Д. В.Д., починал на 02.12.2020 г., която сума представлява непогасения остатък по договор за кредит за текущо потребление от 14.06.2019 г., сключен между Д. В.Д. и „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *********, обезпечен с горепосочената застраховка, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.01.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на делото право на разноски има само ответната страна, която претендира заплащане на сумата от 300 лева, заплатен депозит за изготвяне на СМЕ и сумата от 300 лева юрисконсултско възнаграждение. При съобразяване на разпоредбата на чл. 78, ал.8 ГПК във връзка с чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя размер на юрисконсултското възнаграждение в размер на 300 лева. С оглед гореизложеното в тежест на ищците Н.Й.Д., ЕГН **********, адрес: ***; Е.Д.М., ЕГН **********, адрес: *** и В.Д.В., ЕГН **********, адрес: *** следва да се възложат разноски за исковото производство, в размер на 600 лева. Не следва да се възлагат разноските и в тежест на съищеца „Банка ДСК“, доколкото същата не станала причина за завеждане на настоящото производство.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от страна на Н.Й.Д., ЕГН **********, адрес: ***; Е.Д.М., ЕГН **********, адрес: *** и В.Д.В., ЕГН **********, адрес: *** срещу „Г.Ж.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 383 КЗ във връзка чл. 382, ал.3, изр.второ КЗ във връзка с чл. 382, ал.3 изр.1 КЗ с искане „Г.Ж.“ ЕАД, ЕИК ********* да се осъди да заплати на конституирания съищец „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от общо 12 270 лева, застрахователно обезщетение по застраховка "Живот, свързана с банков кредит", сключена между „Г.Ж.“ ЕАД, ЕИК ********* и наследодателя на ищците Д. В.Д., починал на 02.12.2020 г., която сума представлява непогасения остатък по договор за кредит за текущо потребление от 14.06.2019 г., сключен между Д. В.Д. и „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *********, обезпечен с горепосочената застраховка, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.01.2021 г. до окончателното изплащане на задължението

 

ОСЪЖДА Н.Й.Д., ЕГН **********, адрес: ***; Е.Д.М., ЕГН **********, адрес: *** и В.Д.В., ЕГН **********, адрес: *** да заплатят на „Г.Ж.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 600 лева, представляваща сторени от последния разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал.3 ГПК

 

 РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОКРЪЖЕН СЪД, град Варна

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: