№ 158
гр. Велико Търново, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети състав, в
съдебно заседание на тридесети май две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря С.А. изслуша докладваното
от съдия Данаилова адм. д. №176 по
описа за 2023 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр.
с чл. чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.
Образувано е
по жалба на П.Й.П., адрес ***, против Писмо
рег. №366004-6/22.03.2023 г. на
директора на ОД на МВР – Велико
Търново, с което е прието, че исканата информация няма обществен характер и не
касае дейността на ОД на МВР – Велико
Търново. Със Заявление до директора на ОД на МВР – Велико Търново вх. №366004-3/15.03.2023 г. П.П. е
поискал бюлетин на ОД на МВР – Велико Търново, в който е публикувано, че е
образувано ДП във връзка с подаден от него сигнал и е поставил въпроса умишлено
ли не е изписан номера на това досъдебно производство в Писмо изх. №322000-3498/13.02.2023 г.
Жалбоподателят не е съгласен с приетото, че
исканата информация няма обществен характер. Касаело се за началника на РУ –
Свищов и неговата съпруга, които били дали заем от 25 000 лв. на лице,
което твърди, че е принудено насила да подпише празен лист. Експертиза
доказвала, че върху подписа на изнудвания има частици от тонер, т. е. налице е „кражба
на подпис“. Срещу горепосочените лица по сигнал на П.П. било образувано ДП №3/2022 г. по описа на ОСлО
– Велико Търново, преписка №863/2022 г. на ВТРП. Моли да се отмени изцяло
писмото, тъй като същото противоречи на закона, необосновано е и не отговаря на
изискванията на ЗДОИ. Моли да се задължи ОД на МВР – Велико Търново да се
произнесе с решение, както го изисква законът.
В съдебно заседание оспорващият не се явява и не се
представлява. В представено по делото заявление поддържа жалбата.
Ответникът
по жалбата – директорът на ОД на МВР – Велико Търново, чрез ***Г., в съдебно заседание и в представено по
делото становище, поддържа, че жалбата е недопустима, тъй като писмото няма
характер на индивидуален административен акт и не обективира отказ за предоставяне
на достъп до обществена информация. Алтернативно я оспорва като неоснователна, доколкото
липсва нормативен акт, който да задължава МВР да публикува в информационния си
бюлетин сведения за водени в следствения отдел производства. За ОД на МВР –
Велико Търново не е налице задължение да съхранява и обработва такава
информация, съответно да я предоставя по реда на ЗДОИ. Моли жалбата
да бъде отхвърлена. Претендира разноски за юрисконсултстко възнаграждение.
Съдът, като прецени оспорения административен
акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, приема за установено следното:
Със Заявление за достъп до обществена
информация вх. № 366004-3/15.03.2023 г.
до директора на ОД на МВР – Велико Търново от П.Й.П.
*** е поискана следната информация, която
да му бъде предоставена под формата на заверени
копия от документи на електронната му поща: 1. Бюлетин на ОД на МВР –
Велико Търново, в който е публикувано, че е образувано ДП във връзка с подаден
от П.П. сигнал до ДКИАД рег. №489700-8994/2022 г.; 2. Умишлено ли не е изписан
в Писмо изх. №366000-3498/13.02.2023 г. номера на това ДП, образувано във
връзка със сигнала до ДКИАД рег. №489700-8994/2022 г., като по този начин П.П. е
лишен от информация. Заявлението е изпратено по електронна поща на 15.03.2023
г.
В отговор на така подаденото заявление с Писмо рег. №366004-6/22.03.2023 г. на директора на
ОД на МВР – Велико Търново на заявителя е
указано, че търсената информация няма обществен характер и не касае дейността
на ОД на МВР – Велико Търново. Изложени са мотиви, че липсва правно основание и
задължение за публикуване в бюлетините на ОД на МВР – Велико Търново на
информация за досъдебни производства на производство в ОСлО – Велико Търново. ОД
на МВР – Велико Търново е в обективна невъзможност, а и не е задължен субект за
предоставяне на информация, която не се създава, обработва и съхранява в структурата.
Писмото е изпратено на заявителя П.П.,
вкл. и по пощата на 26.03.2023 г. видно от поставеното клеймо. Заявителят е
останал недоволен от отговора, поради което е подал жалба до Административен съд – Велико Търново
по електронна поща на 23.03.2023 г.
С Определение от 28.03.2023 г. съдът е
разпределил доказателствената тежест по делото с указание към ответника, че е
негова доказателствената тежест за установяване на съществуването на
фактическите основания, посочени в акта, и изпълнението на законовите
изисквания при издаването му. Съответно на жалбоподателя е указано, че върху
него лежи доказателствената тежест за установяване на съществуването на
положителните факти, посочени в жалбата.
Като писмени доказателства по делото са
приети документите, съдържащите се в административната преписка, изпратена с
писмо изх. №1628/31.03.2023 година на ОД на МВР – Велико Търново, както и
представените от жалбоподателя: Сигнал на П.Й.П. до министъра на МВР и
множество институции, изпратен на 09.12.2022 г., Заявление по ЗДОИ до
председателя на ВКС от 10.02.2023 г., Решение на ВКС, с което изиска ДП №3/2022
г. при ОСлО при ВТОП, Решение на РС – Павликени, Решение на ВТОС, Отговор от
ОДМВР, че е образувано ДП без да е написан номерът на това ДП; разпечатка от
информационен бюлетин, Решение №288/22.06.2018 г. по АД №192/2018 г. на АСВТ, с
което е отменена Заповед за задържане №352-ЗЗ-19/27.02.2018 г. на пол.
инспектор ООР, Решение №7119/13.05.2019 г. на ВАС, с което е оставено в сила
решението на АСВТ, Писмо от РП – Свищов до РС – Свищов, Писмо от Апелативна
прокуратура – Велико Търново до РС – Свищов вх. №2240/02.04.2019 г., с което се
известява, че ВТАП не е образувала досъдебно производство, молба от П.Й. ***.
При така установената фактическа
обстановка, съдът, осъществявайки пълна служебна проверка на законосъобразността
на административния акт, съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, намира от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и изхожда от страната, инициирала
административното производство по издаване на оспорения акт.
Съдът намира възражението на ответника за
недопустимост на оспорването за неоснователно и приема, че оспореното Писмо
№366004-6/22.03.2023 г. на директора на ОД на МВР – Велико Търново има характер
на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и чл.
40, ал. 1 от ЗДОИ, представляващ годен предмет на съдебно оспорване, тъй като
несъмнено засяга претендираните от заявителя права и законни интереси. Предвид
специфичната материя, регулирана със ЗДОИ, всеки акт произнесен по заявление за
достъп до обществена информация, с който изрично или фактически се предоставя
или отказва предоставянето на искана такава, е индивидуален административен
акт. (в този смисъл е Решение №7767 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д.
№11943/2012 година).
По депозираното от жалбоподателя заявление
за достъп до обществена информация ответникът реално е отговорил, че информацията,
достъп до която е поискан няма обществен характер и не касае дейността на ОД на
МВР; липсва правно основание и задължение за публикуване в бюлетините на ОДМВР
– В. Търново на информация за досъдебни производства в ОСлО – В. Търново;
директорът е в обективна невъзможност и не е задължен субект за предоставяне на
информация. Не може да представи нито номера на досъдебното производство, нито бюлетин
за образувано такова, тъй като същото е на производство в ОСлО, а не в ОД на
МВР – Велико Търново, и дирекцията не създава, не обработва и не съхранява
такава информация. Тоест, в срока по ЗДОИ задълженият орган не е предоставил на
заявителя информацията, искана със заявлението, като заявителят е депозирал
жалба срещу това. Съобразно подробно изложените мотиви на органа и крайния
фактически резултат /информация не е предоставена/, съдът приема, че писмото е
акт по същество, с което реално се отказва предоставянето на конкретно посочена
и твърдяна като съществуваща от заявителя информация.
Във връзка с правния интерес от оспорването
следва да се посочи, че за жалбоподателя е налице такъв – да установи, че
неправомерно не му е предоставен достъп до обществена информация по начина, по
който е поискана в депозираното заявление, тъй като това е реална пречка за
пълноценно упражняване на правото му на достъп до обществена информация. В тази връзка, ответникът следва да държи
сметка, че принципно, ако не разполага с исканата информация (което винаги е
така, ако твърди, че не разполага с документите за нея) и едновременно с това
няма данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок дължи уведомяване на заявителя на основание
чл. 33 от ЗДОИ, като това уведомление само по себе си не е решение – отказ за
предоставяне на информация. От друга страна, жалбоподателят следва да има
предвид, че решението по чл. 33 от ЗДОИ принципно не подлежи на съдебен контрол – в този смисъл е постоянната
практика на ВАС (вж. напр. Определение № 13 от
2.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13769/2017 г., V о., Определение № 836 от 27.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 641/2016 г., V о, Определение № 5195 от 8.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2228/2019 г., V о., Определение № 11806 от 6.10.2017 г. на ВАС по
адм. д. № 10136/2017 г., V о. и много други).
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Оспореният административен акт е
постановен от компетентен орган – директорът на ОД на МВР – Велико Търново,
който е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. Решението по
заявлението за достъп до обществена информация, обективирано в Писмо
№366004-6/22.03.2023 г. на директора на ОД на МВР – Велико Търново, е издадено в предвидената от закона форма, в
съответствие с разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ. При издаването му са
спазени и административнопроизводствените правила за това, включително
сроковете, установени в съдържанието на чл. 28, ал. 1 от закона.
Съображенията, мотивирали отказа, са
правилни и законосъобразни, като настоящият състав ги споделя в пълнота. Законът
за достъп до обществената информация регламентира един от правните способи за
упражняване на конституционното право на гражданите за достъп до информация. В
чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ законодателят е дал легална дефиниция на понятието
обществена информация, достъпът до която законът регламентира. Именно за тази
информация законодателят е създал и изричното задължение за субектите по чл. 3,
ал. 1 от ЗДОИ, какъвто несъмнено е ответникът, да я предоставят когато е
създадена в кръга на тяхната компетентност и е налична.
По първа точка от заявлението си П.П. е
поискал бюлетин на ОД на МВР – Велико Търново, в който е публикувано, че е
образувано ДП във връзка с подаден от него сигнал. Изначално заявителят вменява
публикуването на бюлетин с информация на конкретно досъдебно производство, без
да държи сметка дължимо ли е такова публикуване според закона. Преди всичко, в
заявлението си П.П. сочи, че с Писмо №366000-3498/13.02.2023 г. на директора на
ОД на МВР – Велико Търново е информиран, че във връзка с подадения от него
сигнал до ДКИАД е „образувано ДП, водено в ОСлО – Велико Търново, където е на
производство“. Същевременно, в самата жалба до Административен съд – Велико
Търново П. недвусмислено заявява, че „срещу горепосочените лица е образувано ДП
№3/2022 г. по описа на ОСлО при ВТОП – РП – Павликени, ТОП – Павликени“. Заявителят
реално не е поискал номера на воденото досъдебно производство от разследващ
орган. Не твърди и по делото няма данни, че съществува бюлетин, оповестяващ
образувано при ОД на МВР – Велико Търново производство. П. към момента на
подаване на жалбата очевидно разполага с информацията, за която е задвижил
специално производство, което не е целта на закона. Директорът на ОД на МВР
няма ангажимент да публикува подобен бюлетин и не е задължен субект за
предоставяне на информация, която не се създава, обработва и съхранява в ОД на
МВР – Велико Търново. Отрицателният факт, твърдян от ответника, и в рамките на
съдебното производство не е опроверган от жалбоподателя, който не ангажира
никакви доказателства за обратния положителен такъв – за това, че досъдебното
производство се води в ОД на МВР – Велико Търново и се дължи публикуване на такъв
бюлетин.
На второ място в заявлението е поставен въпросът
умишлено ли не е изписан в Писмо изх. №322000-3498/13.02.2023 г. номера на това
досъдебно производство. Прави впечатление, че П.П. по същество не търси
информация относно номера на воденото производство или друга, а е поставил тенденциозен
въпрос, вменяващ отговорност и търсещ конкретна форма на виновно поведение,
което не попада в обхвата на производствата по ЗДОИ. Дори да се приеме, че
заявителят се интересува конкретно от номера на досъдебното производство /каквото
питане директно няма/, отново следва да се подчертае, че ДП се води в друга
структура и ОД на МВР – Велико Търново не създава, не обработва и не съхранява
такава информация. Този отрицателен факт, твърдян от ответника – че при него
няма на производство такова разследване, и в рамките на съдебното дело не се
опровергава от жалбоподателя, който не ангажира никакви доказателства за
обратния положителен такъв.
Нещо повече, с Писмо
№366000-3498/13.02.2023 г. на директора на ОД на МВР – Велико Търново П.П. е
получил информация, че документното престъпление, от което се интересува, е
предмет на разследване по образувано и водено в ОСлО – Велико Търново досъдебно
производство, което е на производство. Горното писмо е в отговор на сигнал, а
не по реда на ЗДОИ, но за прецизност настоящият състав следва да укаже на
жалбоподателя разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ, според която
основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице,
когато исканата обществена информация е предоставена на заявителя през
предходните 6 месеца. Целта на ЗДОИ е чрез предоставянето на търсената
обществена информация да се даде възможност на гражданите да си съставят
съответно мнение относно дейността на задължените субекти, каквато очевидно не
е целта на жалбоподателя с подаването на процесното заявление, поставящо
въпроси за публикуване на бюлетин, неподлежащ на публикуване, и търсене на
умисъл в изготвяне на писмо по сигнал.
По тези съображения жалбата срещу
оспореното писмо е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Както се каза,
след като не се доказа, че въпросното ДП е образувано, води се и е на
производство в ОД на МВР – Велико Търново, няма как да се предостави бюлетин за
оповестяването му, нито дали умишлено не е изписан номера на това досъдебно
производство. Възраженията, формулирани в жалбата, са неоснователни.
С оглед изхода
на спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски. В случая ответникът е защитаван от юрисконсулт, като предвид разпоредбата
на чл.37 от ЗПП във връзка с разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да
му се присъдят разноски от за
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева.
Водим
от изложеното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Административният съд – В.
Търново, пети състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Й.П. *** против Писмо рег.
№366004-6/22.03.2023 г. на директора на ОД на МВР – Велико Търново за отказ на достъп
до обществена информация.
ОСЪЖДА П.Й.П. *** да плати на ОД на МВР – Велико
Търново направените по делото разноски в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и на основание чл. 40, ал.
3 от ЗДОИ не подлежи на касационно обжалване.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: