№ 586
гр. София, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на седми
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Атанас Маджев
при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова
като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело №
20231100900495 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 68 ЗБН.
Образувано е по възражение на Д.К.И. „С.О. И Б.”, гр. София, с БУЛСТАТ ****
срещу отказ на синдиците на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност, обективиран в писмо с
изх. № 16 от 12.01.2023 г., да допълнят списъка на приетите вземане с вземане на
Д.К.И. „С.О. И Б.” към банката за получаване на сума в размер на 646,00 лв.,
представляваща разноски, присъдени с влязло в сила определение № 111/17.01.2022 г.,
постановено по в.ч.гр.д. № 2867/2021 г. по описа на Апелативен съд – София, за което е
издаден изпълнителен лист от 09.06.2022 г. и е предявено с молба вх. №
1589/28.11.2022 г.
Ищецът - Д.К.И. „С.О. И Б.“ поддържа, че има качеството кредитор на „К.Т.Б.“
АД - в несъстоятелност за сумата 646,00 лева – разноски, присъдени му в качеството
на страна участвала в съдебно производство по в.ч.гр.д. № 2867/2021 г. по описа на
Апелативен съд – София, като за същото бил снабден с изпълнителен лист. Предвид
това вземането му било неоспоримо, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт,
поради което следвало да бъде прието за удовлетворяване от масата на
несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност, като бъде включено в списъка
на приетите вземания с ред на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 8 ЗБН.
Ответникът – „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност, счита възражението за
неоснователно. Посочва, че в ЗБН не е предвиден ред, по който кредиторите на
несъстоятелната банка да могат да предявяват вземанията, които са възникнали след
постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност и след
изтичане на срока по чл. 63, ал. 1 ЗБН. С оглед на това счита, че вземането на ищеца за
разноски не може да се удовлетвори в откритото по отношение на банката
производство по несъстоятелност. Поради изложеното ответникът моли възражението
да бъде оставено без уважение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:
Преди всичко е необходимо да се изясни какъв е предметът на произнасяне в
1
настоящото исково производство, с оглед твърденията на ищеца във възражението. От
изложените в него факти и заявеното искане към съда се установява, че ищецът Д.К.И.
„С.О. И Б.“ поддържа, че в негова полза след постановяване на решението за откриване
на производство по несъстоятелност по отношение на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност
(„КТБ” АД (н)) е възникнало вземане срещу банката за разноски, направени в
пределите на проведено съдебно производство, които са му присъдени с влязло в сила
определение, че той е предявил това свое вземане в производството по несъстоятелност
на банката като е поискал изготвения от синдиците списък на приети вземания да бъде
допълнен с него, както и че синдиците са отказали да допълнят списъка с това му
вземане.
Софийски градски съд отчита, че по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК е
постановено определение № 67/15.02.2022 г., постановено по ч. т. д. № 1212/2021 г. по
описа на ВКС, I т.о., в което е прието, че в случай че лицата, упражняващи
правомощията на синдик на банката, откажат да допълнят списъка на приети вземания
с вземане на кредитор на банката за разноски, присъдени с влязло в сила съдебно
решение, защитата на този кредитор е чрез подаване на възражение срещу отказа на
синдика, което подлежи на разглеждане по реда на чл. 68 ЗБН - в отделно производство
и в открито заседание с участие на синдика, кредитора с оспорено вземане и
направилия възражение кредитор. Посочено е още, че в това производство предмет на
установяване не е съществуването на вземането, а правото на кредитора да бъде
включен в списъка на приетите вземания с определена поредност. Освен това в
практиката на ВКС се приема и това, че подаденото възражение срещу произнасянето
на синдика по искания на кредиторите за допълване или промяна на изготвените
списъци на предявени вземания по реда на чл. 68 ЗБН се разглежда като предявен
установителен иск, който може да има за предмет както дължимостта на вземането,
така и наличие на претендирано обезпечение и оттам реда му за удовлетворяване, а
също така може да има за предмет и само съществуването на правото за принудително
удовлетворяване на кредитора в откритото по отношение на банката производство по
несъстоятелност.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав счита, че е сезиран с предявен от
Д.К.И. „С.О. И Б.“ срещу „КТБ” АД (н) по реда на чл. 68 ЗБН установителен иск, имащ
за предмет съществуването на правото на Д.К.И. „С.О. И Б.“ на принудително
удовлетворяване в производството по несъстоятелност на банката за вземането му за
съдебни разноски в размер на 646,00 лв., представляваща разноски, присъдени с влязло
в сила определение № 111/17.01.2022 г., постановено по в.ч.гр.д. № 2867/2021 г. по
описа на Апелативен съд – София.
Отговорът на въпроса дали такова право за принудително удовлетворяване
съществува за Д.К.И. „С.О. И Б.“ е даден във вече посоченото определение №
67/15.02.2022 г., постановено по ч. т. д. № 1212/2021 г. по описа на ВКС, I т.о.
В него е прието, че вземането на кредитора за разноски, които са присъдени с
влязло в сила съдебно решение след решението за откриване на производство по
несъстоятелност, представлява неоспоримо вземане съгласно чл. 70 ЗБН, в която норма
е предвидено, че не може да се оспорва вземане, което е установено с влязло в сила
съдебно решение, постановено след датата на решението за откриване на производство
по несъстоятелност на банката, когато в производството по делото е взел участие
синдикът. На следващо място ВКС приема, че въпреки че вземанията за разноски,
присъдени с влезли в сила решения на ответници в производствата по искове за
попълване на масата на несъстоятелността, не са изрично посочени в чл. 69, ал. 1 и чл.
71, ал. 1 ЗБН, те подлежат на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на
банката и за синдика възниква задължение да допълни списъка по чл. 67, ал. 2 ЗБН с
2
тези вземания. Това е изведено от обстоятелството, че не е допустимо страните в
производствата, образувани по предявени исковете за попълване на масата на
несъстоятелността да са поставени в по-неблагоприятно положение от тези в
производствата по исковете чл. 20, ал. 4 ЗБН, чл. 65, ал. 2 ЗБН и чл. 68, ал. 3 ЗБН, за
които в закона е предвидено изрично задължение за синдика след постановяване по
тези искове на влязло в сила решение, с което е установено съществуването на
конкретно вземане на едно лице към банката, включително вземане за разноски, да
допълни списъка на кредиторите с предявени вземания с това вземане. Доколкото
разрешението (третирането) при всички случаи на присъждане на определени суми,
включително разноски, в полза на едно лице с влязло в сила решение трябва да е
еднакво, то трябва да се приеме, че винаги когато има постановено такова решение в
производство с участието на синдиците на банката, без значение по какъв иск,
присъденото вземане следва да бъде включено от синдиците в списъка на предявени от
кредиторите вземания и да бъде удовлетворено в производството по несъстоятелност.
Този извод по отношение на вземането за разноски е направен и при съобразяване на
това, че в ЗБН липсва изрична разпоредба, която да освобождава несъстоятелната
банка от отговорност за заплащане на разноски в производствата по отменителните и
преферентните искове за попълване на масата на несъстоятелността, поради което е
недопустимо този правен резултат да се постига чрез забрана за ответниците по
посочените искове, в чиято полза са присъдени разноски, да ги предявят в
производството по несъстоятелност.
Ето защо тогава, когато след решението за откриване на производство по
несъстоятелност на една банка в полза на определено лице – физическо или
юридическо, е възникнало вземане за разноски към банката въз основа на влязло в сила
съдебно решение, постановено в производство с участието на синдиците, то това
вземане има характер на неоспоримо такова и подлежи на удовлетворяване в
производството по несъстоятелност, като синдиците са длъжни да допълнят с него
списъка на предявените вземания по реда на чл. 71 ЗБН.
Приемането на обратното би означавало да бъде отречена възможността на едно
лице, в полза на което е признато с влязло в сила решение съществуване на вземане за
разноски към несъстоятелната банка, да получи удовлетворяване на това свое вземане,
като това не е предпоставено от някакво негово поведение, изразено в бездействие да
събере вземането си в определен срок, а невъзможността за удовлетворяване би била
изначална (обективна). Такъв правен резултат не се допуска от правния ред. В
действащото право всички ограничения на възможността на един кредитор да
удовлетвори своето вземане, са свързани с негово бездействие да направи това в
определен срок, като например бездействие да предяви вземането си в преклузивните
срокове при открито производство по несъстоятелност по отношение на длъжника,
както и бездействие да предприеме действия за принудително събиране на вземането
си в установения в закона давностен срок.
В действащите в Република България закони липсват регламентирани
ограничения за удовлетворяване на признато с влязло в сила решение вземане, които
да не са предпоставени от поведението на самия кредитор, като откриването на
производството по несъстоятелност по отношение на една банка няма такива
особености, които да обосновават въвеждането на такива ограничения в противоречие
с всички други правни норми и принципи.
От приетите за доказателства по делото определение № 264035 от 02.08.2021 г.
на СГС, ТО, VI-17 състав постановено по т.д. № 894/2021 г., определение №
2818/28.10.2021 г. на САС, ГО, 4 с-в постановено по ч.гр.д. № 2867/2021 г. и
определение № 111/17.01.2022 г. на САС, ГО, 4 с-в постановено по ч.гр.д. № 2867/2021
3
г., се установява, че предмет на прекратеното производство е предявен от синдиците на
„КТБ“ АД /н./ иск с правно основание чл. 60, ал. 1, т. 3 ЗБН, по който за ответник е
привлечен ищеца в настоящото производство. При прекратяването на производството,
поради неговата недопустимост и по конкретно в етапа на неговото обжалване пред
Апелативен съд –София в полза на ответника по цитираното дело са присъдени
разноски в размер на сумата от 646,00 лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Конститутивните искове и съединеният с тях осъдителен иск са част от
установените в ЗБН различни по вид искове, които имат за цел попълване на масата на
несъстоятелността, като при прекратяване на производство имащо за предмет
разглеждането на искове от тази категория съдът се е произнесъл по разпределяне на
отговорността за направените разноски, като е осъдил „КТБ” АД (н) да ги репарира на
неоснователно въвлечения в производството ответник /ищец по настоящото дело/.
Определението, с което упоменатите разноски са присъдени в полза на ищеца е
постановени след решението за откриване на производство по несъстоятелност на
„КТБ” АД (н), в производство, в което участие са взели синдиците на несъстоятелната
банка. Това означава първо, че предявеното от ищеца вземане е нововъзникнало в хода
на производството по несъстоятелност на „КТБ” АД (н), като то има характер на
такова, което не може да бъде оспорвано в това производство, съгласно нормата на чл.
70 ЗБН. То не е вземане за присъдени разноски в производства по исковете чл. 20, ал. 4
ЗБН, чл. 65, ал. 2 ЗБН и чл. 68, ал. 3 ЗБН, но при съобразяване на дадените от ВКС
разрешения с цитираното определение, то, като неоспоримо вземане, подлежи на
удовлетворяване в производството по несъстоятелност на „КТБ” АД (н) и следва да
бъде включено в списъка на приети вземания на кредиторите. Това вземане не
представлява „разноски по несъстоятелността“ по смисъла на това понятие, дадено в
чл. 54 ЗБН, защото не се отнася до разход от вида на някой от изрично и изчерпателно
посочените такива в четирите точки на тази норма. Ето защо и то подлежи на
удовлетворяване в производството по несъстоятелност на банката с ред по чл. 94, ал. 1,
т. 8 ЗБН.
Предвид изложеното и на основание разпоредбата на чл. 68, ал. 3, т. 1 ЗБН
списъкът на приетите вземания по чл. 67, ал. 2 ЗБН, одобрен от съда с решение от
25.05.2016 г., постановено по т.д. № 7549/2014 г. по описа на СГС, ТО, VI-22 състав,
следва да бъде допълнен с вземането на Д.К.И. „С.О. И Б.“ в размер на сумата от
646,00 лв., представляваща разноски, присъдени с влязло в сила определение №
111/17.01.2022 г., постановено по в.ч.гр.д. № 2867/2021 г. по описа на Апелативен съд
– София, което е с ред на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 8 ЗБН.
При този изход на спора и в приложение на чл. 78, ал.1 ГПК разноски се следват
на възразилия кредитор, който претендира репариране на заплатеното в размер на 1200
лева адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК и
доказателства за реалното му заплащане. Своевременно ответната страна, чрез
процесуалния си представител по делото е упражнила по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК
възражение за прекомерност на поисканите за присъждане разноски за адвокатски
хонорар заплатен от ищеца. Преценявайки това, че степента на правна и фактическа
сложност на разгледания търговски спор е ниска, настоящия състав намира, че
възражението за прекомерност се явява основателно, предвид което поисканото
адвокатско възнаграждение следва да се редуцира до минималния установен в
актуалната редакция на НМРАВ размер, като към него се начисли и 20 % ДДС,
доколкото адвокатската услуга на ищеца е била предоставена от адвокат членуващ в
адвокатско дружество регистрирано по ЗДДС. В този контекст адвокатското
възнаграждение следва да се редуцира до сумата в размер от 440,00 лв., в какъвто
4
размер следва да се възложи за плащане от ответника.
От друга страна, „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност следва да бъде осъдено да
заплати по сметка на СГС дължимата държавна такса за разглеждане на предявените
искове, от предварителното заплащане на която ищецът е освободен съгласно
практиката на Софийски апелативен съд. Тя възлиза на сумата 50,00 лева, която при
съобразяване практиката на ВКС, създадена по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК –
определение № 567 от 14.11.2017 г., постановено по ч. т. д. № 1757/2017 г. по описа на
ВКС, I т.о., в което се приема, че ответник по предявения иск е „К.Т.Б.“ АД - в
несъстоятелност, то дължимата държавна такса трябва да бъде събрана от масата на
несъстоятелността
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по възражението, подадено от Д.К.И. „С.О. И
Б.“, БУЛСТАТ ****, със седалище гр. София, срещу отказ за допълване на списъка на
приети вземания, постановен от синдиците на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност и
обективиран в писмо, изх. № 16/12.01.2023 г., че вземането на Д.К.И. „С.О. И Б.“ към
„К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност за сумата 646,00 лв., представляващо разноски,
присъдени с влязло в сила определение № 111/17.01.2022 г., постановено по в.ч.гр.д. №
2867/2021 г. по описа на Апелативен съд – София , подлежи на удовлетворяване в
производството по несъстоятелност на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност, с поредност по
чл. 94, ал. 1, т. 8 ЗБН.
ДОПЪЛВА, на основание чл. 68, ал. 3, т. 1 ЗБН, списъка на приетите вземания
на кредиторите на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност, одобрен от съда по реда на чл. 67,
ал. 2 ЗБН с решение от 25.05.2016 г., постановено по т. д. № 7549/2014 г. по описа на
СГС, ТО, VI-22 състав, с вземането на Д.К.И. „С.О. И Б.“, БУЛСТАТ ****, със
седалище гр. София, към „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност, в размер на сумата от 646,00
лв., представляващо разноски, присъдени с влязло в сила определение №
111/17.01.2022 г., постановено по в.ч.гр.д. № 2867/2021 г. по описа на Апелативен съд
– София , подлежащо на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на
„К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност, с поредност по чл. 94, ал. 1, т. 8 ЗБН.
ОСЪЖДА „К.Т.Б.“ АД (н), ЕИК ****, да заплати на Д.К.И. „С.О. И Б.“,
БУЛСТАТ ****, със седалище гр. София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
440,00 лева – разноски за производството, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „К.Т.Б.“ АД (н), ЕИК ****, да заплати в полза на бюджета на
Софийски градски съд, сумата 50,00 лева – държавна такса за предявените искове,
която да се събере от масата на несъстоятелността.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5