РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. Пловдив, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова
Стоян Ат. Германов
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно гражданско
дело № 20215000500678 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се развива по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260961 от 19.10.2021 г. по гр.д. 2604/2020 г. на О.С. - П. е
отхвърлен предявен от В. Д. МЛ. с ЕГН ********** от **** против М. АТ.
СТ. с ЕГН ********** от **** иск за приемане за установено по отношение
на ответника, че ищцата е собственик на следните имоти и за предаване на
тяхното владение: 1) самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
*****.***.***.*.*, представляващ жилище /апартамент/ с площ от 81.70
кв.метра, находящ се в ****, при съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж - *****.***.*.**.*.*, под обекта - *****.***.*.**.*.**,
*****.***.***.*.**, *****.***.***.*.**, *****.***.***.*.**, над обекта -
*****.***.***.*.*, *****.***.***.*.**, *****.***.***.*.*, *****.***.***.*.*.*,
ведно със съответните идеални части от общите части от сградата и от
правото на строеж върху поземлен имот № *****.***.***; 2) самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № *****.***.***.*.**, находящ се в ****, с
площ от 17.55 кв.метра, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж - *****.***.***.*.**, под обекта - няма, над обекта -
1
*****.***.***.*.*, ведно с прилежащи части: 1.98% идеални части от общите
части на сградата, ведно със съответните идеални части от правото на строеж
върху поземлен имот №*****.***.***; 3) 1/2 идеална част от самостоятелен
обект с идентификатор №*****.***.***.*.**, находящ се в ****, с площ от 32
кв.метра, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -
*****.***.*.**.*.**, *****.***.***.*.**, №*****.***.***.*.**, под обекта -
няма, над обекта - *****.***.***.*.*, №*****.***.***.*.*, ведно с прилежащи
части: 2.44% идеални части от общите части на сградата, ведно със
съответните идеални части от правото на строеж върху поземлен имот
№*****.***.***. Със същото решение В. Д. МЛ. е осъдена да заплати на М.
АТ. СТ. сумата 2000 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
Недоволна от така постановеното решение е останала жалбоподателката
В. Д. МЛ., която го е обжалвала изцяло. Не е възразила по установените от
съда факти, като счита, че правните изводи на съда са необосновани и
извършени в противоречие с материалния и процесуалния закон. Излага в
жалбата си подробни съображения относно действителността на одобрена от
съда спогодба от 1992 г. и постановеното по последващо делбено дело от
1993 г. решение, както и действието на вписването на спогодбата. Анализира
вещно-прехвърлителното действие на спогодбата, както и на решението по
последващата делба. Коментира и последваща публична продан като
материално незаконосъобразна, поради несъществуване на изпълняемо право
и като такава без вещно-прехвърлителен ефект. Моли да бъдат отстранени
допуснатите от първоинстанционния съд нарушения на материалния и
процесуалния закон и да бъде постановено ново решение за уважаване на
предявените искове. Претендира разноски за въззивното производство.
Въззиваемият М. АТ. СТ. чрез процесуалния си пълномощник моли
въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и
необоснована, а първоинстанционното решение – да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Излага подробни
съображения.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от
легитимирано лице – ищец, засяга изцяло неблагоприятно за него
отхвърлително първоначалните искове първоинстанционно решение, откъм
2
съдържание е редовна, поради което се явява допустима.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
В исковата си молба против М.С., ищцата В.М. е твърдяла, че е
собственик на подробно описани недвижими имоти, представляващи:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор №*****.***.***.*.*/жилище/,
самостоятелен обект в сграда с идентификатор №*****.***.***.*.**/магазин
№ 6/ и 1/2 ид.част от самостоятелен обект с идентификатор
№*****.***.***.*.**/магазин/, находящи се в ****. Имотите били възложени
на ответника с постановление за възлагане по изпълнително дело №
************** на ЧСИ П.И.. По гр.д. № ****/**** г. на Р.С.-П. била
одобрена постигната между страните спогодба, по силата на която в дял на
ищцата бил поставен магазин, находящ се в ****, със застроена площ от 123
кв. метра. Независимо от прекратяването на собствеността, ответникът завел
отново иск за делба на имота, която делба била извършена по гр.д. №
***/**** г. на ПРС. Тази втора по ред делба ищцата счита за недействителна.
Посочва, че разпорежданията след 1992 г. с нотариален акт № ***,
т.**/**.**.**** г., нотариален акт № **, т.**/**.**.**** г., нотариален акт №
*, т.*/**.**.**** г., нотариален акт № *. т.*/**.**.**** г., нотариален акт №
**, т.**/**.**.**** г. са били извършени от праводатели /наследници на П.К./,
които не притежавали . правото на собственост върху процесния магазин. Тъй
като праводателите му не са били собственици върху 7731/9000 ид. части от
имота, М.С. не е бил станал собственик на разпределения му в дял магазан
при делбата по гр.д. ***/**** г. Тъй като С. не е бил собственик, той не можел
да претендира от ищцата обезщетение в размер на 90080,32 лева, каквото
било присъдено в негова полза с решение по гр.д. № ***/**** г. на О.С.-П..
Допълнително ищцата е уточнила, че счита себе си за собственик на имотите
на основание наследствено правоприемство от нейната майка /относно
източното жилище/ и договор за покупко-продажба от 1992 г. /относно
магазин № 6/. Счела е, че извършената публична продан по цитираното
изпълнително дело е незаконосъобразна и осъществена при начална липса на
изпълняемо право на ответника. М. е сезирала съда с искане да постанови
решение, с което да бъде осъден ответника да й предаде владението на
процесиите имоти.
3
Предявените искове са по чл. 108 от Закона за собствеността.
В отговора на исковата молба, М.С. е оспорил исковете като
неоснователни. Оспорил е собствеността на ищцата. Твърдял е, че
спогодбата, подписана по първото дело за делба е нищожна, тъй като в нея не
са участвали всички съсобственици. Това е била причината да се извърши
нова съдебна делба по гр.д. № ***/**** г. на ПРС. Считал, че влезлите в сила
съдебни решения са задължителни за страните и решените с тях спорове не
могли да бъдат пререшавани, включително и спорът за наличие на притезание
в полза на ответника, което е дало основание за завеждане на изпълнителното
дело и за придобиване на право на собственост в процедура на публична
продан.
С обжалваното решение първостепенният съд е констатирал, че
съгласно протокол от 29.02.1992 г. от проведено съдебно заседание по гр.д. №
****/**** г. на ПРС, е била одобрена постигната между В. Д. МЛ. и П.П.К.
спогодба, при която в индивидуален дял на М. е поставен магазин, находящ
се в ****, със застроена площ около 123 кв.метра, заедно със съответните
идеални части от общите части на сградата и от дворното място,
представляващо парцел ***-*** по плана на Ц.Г.Ч. на гр.П.. С влезли в сила
решения по гр.д. № ***/**** г. по описа на ПРС е била допусната и
извършена делба на същия имот, който е бил предмет и на описаната съдебна
спогодба. Според ПОС, видно от изложените в решението в първа фаза
мотиви по гр.д. ***/**** г. на ПРС делбата, извършена по първото дело
посредством одобрена спогодба е нищожна, тъй като в нея не са участвали
всички съсобственици. Във втора фаза на делбата магазинът с площ от 125
кв.метра е разделен чрез одобрен инвестиционен проект на няколко отделни
магазина и делбата е извършена чрез разпределение на обектите по реда на
чл. 292 от ГПК(отм.) между съделителите В.М. /на която е възложен магазин
№6/ и М.С. /на когото са възложени магазини 1,2,4,5/. Делбата е извършена
само между двамата, доколкото съдът е отчел извършените в хода на
делбеното производство разпоредителни сделки от останалите съделители в
полза на С.. С влязло в сила решение по т.д. № ***/**** г. по описа на ПОС,
В.М. е била осъдена да заплати на М.С. сумата 90080,32 лева, представляваща
обезщетение за ползите, от които последният е бил лишен поради това, че М.
е ползвала лично съсобствения имот, представляващ магазин с площ от 125
4
кв.метра в ****. Не е било спорно между страните, че за удовлетворяване на
това вземане, по изпълнително дело № ************** на ЧСИ П.И.
принудителното изпълнение е било насочено срещу процесиите имоти,
собственост на ищцата. Същите са били възложени на ответника М.С. с
влезли в сила на 14.10.2016 г. и 30.06.2017 г. постановления за възлагане. Не е
било спорно обстоятелството, че имотите се намирали във фактическа власт
на ответника. Същият не оспорвал и факта, че имотите са били в
патримониума на ищцата до възлагането им в изпълнителното производство.
Окръжният съд въз основа на така установените факти е достигнал до
следните правни изводи: ищцата е притежавала идеални части от магазин,
заедно с други съсобственици. Съсобствеността е била прекратена с влязло в
сила съдебно решение във втора фаза на делбата на гр.д. № ***/**** г., като
тя е станала собственик на част от имота, обособена в самостоятелен магазин
№ 6. Несъстоятелни са били твърденията на ищцата, че следва да се зачитат
вещно-правните последици на сключената през 1992 г. съдебна спогодба, тъй
като повторната делба била нищожна. Според ПОС е тъкмо обратното - на
основание чл. 75, ал. 2 от ЗН спогодбата в случая е нищожна и не е произвела
правно действие, тъй като извършената с нея делба очевидно е била без
участието на всички съсобственици. Последвалата съдебна делба е била
извършена вече с участието на всички съсобственици и нищожността на
спогодбата ясно е била коментирана. Окръжният съд е приел, че в настоящето
производство е било недопустимо да бъдат разглеждани възраженията на
ищцата, които засягали правата на ответника в съсобствения имот, който е
бил предмет на делбата. Нейните възражения относно това съсобствен ли е
имотът, между кои страни и при какви квоти, са били преклудирани в
делбеното производство. Влезлите в сила решения в двете фази на делбата са
задължителни за страните и спорът не може да бъде пререшаван съгласно
разпоредбите на чл. 298 и чл. 299 ГПК. Това важало и за разрешения
облигационен спор по т.д. № ***/**** г. За останалите два имота, предмет на
иска по чл. 108 от ЗС В.М. се е позовала на придобивни способи –
наследствено правоприемство и договор за покупко-продажба от 1992 г., но
това не я е правело собственик към настоящия момент, именно защото
имотите са били нейна собственост, то затова същите били изнесени на
публична продан и са били излезли от патримониума й с влезли в сила
постановления за възлагане. И поради недоказване от ищцата, че е собственик
5
на процесиите имоти към настоящия момент, окръжният съд е отхвърлил
исковете й като неоснователни.
При осъществяване на служебната проверка по чл.269 от ГПК
настоящата инстанция намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Основният спорен въпрос между страните поставен пред съда е за
съотношението между одобрената съдебна спогодба между двама от
съсобствениците от 1992 г. и постановеното съдебно решение в първа фаза на
делбата по образуваното пред следващата 1993 г. делбено дело с участие на
всички съсобственици.
Съгласно Р-60/17.07.2017 г. по гр.д. 3431/2016 г., ГК, I г.о. на ВКС в
случай, че делбата е извършена без участието на някой от съсобствениците, тя
е нищожна на основание чл. 75, ал. 3 от ЗН и „такава делба не поражда
предвидените в закона и целени от страните правни последици по
ликвидиране на съсобствеността. Състоянието на съсобственост продължава
да съществува, затова всеки от съсобствениците има правата, които
произтичат от съсобствеността и неговата идеална част в нея. По тази
причина решението по нищожната делба не формира сила на пресъдено нещо
и не е процесуална пречка по смисъла на чл. 299 от ГПК да бъде извършена
нова делба с участието на всички съсобственици. Всеки от тях може да се
позове на нищожността на делбата по чл. 75, ал. 2 от ЗН и да предяви нов иск
за делба, който ще е допустим.“. В този смисъл е Р-165/10.06.2011 г. по гр.д.
1337/2010 г., ГК, II г.о. на ВКС. Изводът е, че не е необходим специален
установителен иск за констататирането на нищожността на делбата.
При нищожността на делбата не е налице „присъдено нещо“ и поради
това тя може да бъде извършена отново с участието на всички сънаследници –
*-***/**.**.**** г. по гр.д. ***/**** г. I г.о. на ВС. Обобщаване на практиката
на съдилищата се съдържа в т. 7 на ППВС 7/28.11.1973 г. – делбата без
участие на някои от съделителите е изцяло нищожна и „поради това
договорът за доброволна делба, когато като страна в него не участва някой от
съсобствениците на вещта, както и съдебната делба, извършена без участието
на някой съсобственик, са нищожни. Решението по нищожната делба не е
пречка за извършването на делба между действителните съсобственици“.
В мотивите на ТР 3/19.12.2013 г. по тълк.д. 3/2013 г. на ОСГК на ВКС –
т. 1 е констатирана отново възможността за неучаствалия в делба
6
съсобственик/сънаследник да се позове на нищожността на извършена без
негово участие делба да предяви нов иск за делба – така както се е случило
през 1993 г. с образуване на гр.д. ***/**** г. по описа на Р.С.-П..
Осъвременяването на съдебната практика в цитираното ТР въвежда
категорично и възможността за предявяване на самостоятелен установителен
иск за нищожност на делбата, с което се преодоляват и колебанията за
подобен самостоятелен иск, съществували към 1993 г.
А относно това защо в последващ иск за делба, в който вече участват
всички правоимащи не може да се противопостави възражението за
непререшаемост на спора се дава отговор в Р-816/29.11.1999 г. по гр.д.
181/1999 г. на I г.о. на ВКС – защото липсва идентичност между страните по
двете делби. Точно така, както се е получило и при делбите на процесните
имоти през 1992 г. и 1993 г.
Посочената нищожност на това основание е констатирана и от
произнеслия се делбен съд в мотивите на неговото Решение № 232/10.2.1999
г. по гр.д. ***/**** г. по описа на П.Р.С. - стр. 4, ред 26 и сл.
Ирелевантно е позоваването на оповестително-защитно действие на
вписания съдебен делбен протокол за одобряване на спогодба без участието
на всички съсобственици по гр.д. ****/**** г. на П.Р.С., поради изложената
по-горе причина – нищожност. Поради тази абсолютна недействителност
въззивничката не може да се позовава и противопоставя на вещно-
прехвърлителното действие на последвалата съдебна делба с участието на
всички съсобственици.
В настоящия процес не могат да бъдат разглеждани доводи на
въззивничката по отношение проведения и приключил изпълнителен процес
по изп.д. **************, нито по отношение на приключило търговско дело
***/**** г. по описа на О.С. - П.. Актовете по тези дела са стабилизирани. В
тази връзка липсва фигурата на привидния кредитор (ТР-4/11.03.19 г. –
ОСГТК на ВКС, т. 1), защото вземането на С., послужило като основание за
принудителното изпълнение е установено с влязло в сила съдебно решение по
т.д. № ***/**** г. на ПОС, чието зачитане е задължително за настоящия съд
съгласно чл. 297 от ГПК. Постановленията за възлагане след извършените
публични продани са проявили вещноправния ефект в полза на въззиваемия.
При тези обстоятелства следва да се приеме, че въззивничката, в чиято
7
тежест е да установи по несъмнен и категоричен начин съществуването на
оспореното си право на собственост върху процесните имоти не е сторила
това и правилно исковете й са били отхвърлени. Ето защо
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед на този изход по спора и във връзка с изричната претенция на
въззиваемата страна за присъждане на разноски на основание чл.78, ал. 1 от
ГПК, жалбоподателката следва да бъде осъден да заплати сумата от 1000 лева
за адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260961 от 19.10.2021 г. по гр.д. 2604/2020
г. на О.С. - П..
ОСЪЖДА В. Д. МЛ. с ЕГН ********** от **** да заплати на М. АТ.
СТ. с ЕГН ********** от **** сумата от 1000-хиляда лева адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8